Съвременни конфликти ⇒ Израел-Палестина

[vassiln]

Е какво опозоряващо съм изложил?
Човекът ми е фен от години, радваше се като ме баннаха, каза че вече тук можело да се работи нормално. ИмА възможност и поработи. И като се върнах, пак се зае да ме храни, без когато и да е назад във времето да съм го провокирал. Дадох му и възможност да се види на трезва глава, и да прецени как се е държал. Явно - без полза. Еми щом ще е така, ще се слезе на неговото ниво.
"Ровенето" в публични масиви е за това - да се ползват публични масиви. Ако беше нещо укоримо, те нямаше да са публични. И не се рови, а просто се вземат данни - легално и безплатно. "Излагането" на тази информация също е съвсем правомерно.
И не аз повишавах тон, пишейки с големи букви, което в повечето форуми се приема за викане и се трие.
...

За да не съм голословен, щото не всичко се помни, а търсачката е леко счупена.
За писането с главни букви - само една от десетките илюстрации:
https://www.fenixforum.net/viewtopic.ph ... 75#p164495

За оценките, които ми даваше, докато бях баннат и не можех да отговоря:
https://www.fenixforum.net/viewtopic.ph ... 75#p164448

А ето и мнението на моя опонент как се отговаря на противника:

...

Винаги я има опцията да се премълчи, защото не е задължително да отговаряш на всеки трол, още повече пък да го правиш по огледален начин.

Искате да постъпя умно за да се почувствам глупаво, т.е. да въздъхна завистливо, че блажени са бедните духом, защото техен е света.

Нека да не субсидираме глупостта, защото да чакате девиденти от нея е все едно лежанците да изкарат пенсиите на глупавите европейци.

Е кажете сега, как да не спазя тази повеля?

За съжаление май е изтрито най-сосното му мнение за мен, как след бана ми тук можело да се "работи нормално". Помня, че тогава ValBo го репликира да не би да е на работа. Но не се намира при търсене.

[Dinain]

ОМГ
Що за неадекватно поведение?

Въпросът е с какво последните десетина поста развиват темата "Израел-Палестина"? И какво общо имат с нея въобще?

Очевидно - нищо.

Мегапростотията на Василн не знам дали нарушава закона, но нарушава форумния правилник. Усещам, че Василн се яви пред probation officer-а си пиян, надрусан и с открадната кола.

https://youtu.be/tsXKAtpLm4I

Василн, разпознаваш ли се в тази комедия?

[vassiln]

ОМГ
Що за неадекватно поведение?

Въпросът е с какво последните десетина поста развиват темата "Израел-Палестина"? И какво общо имат с нея въобще?

Очевидно - нищо.

Мегапростотията на Василн не знам дали нарушава закона, но нарушава форумния правилник. Усещам, че Василн се яви пред probation officer-а си пиян, надрусан и с открадната кола.

https://youtu.be/tsXKAtpLm4I

Василн, разпознаваш ли се в тази комедия?

Динаин, ти не помниш ли че това вече е слагано тук, пак по същия повод?
Форумът се превъртя и почна отначало.
Гинкобилоба?

Коя точка от правилата съм нарушил?.И ти ли си този, който го решава?

@@plamenhk
Еее, очаквах поне едно смотолевено "благодаря" за подсещането. А то - няма!
Човек трябва да може и да бъде благодарен. Кажи сега, не ти ли бях поне малко полезен?
А ти си караш по старому - само прашки, нови ченета, стари ченета, черва, единствено по-различно - и опит за психоанализа. Между другото не знаех, че и в тази област консултираш. Нищо, приемам консултации с благодарност. Трябва да си помагаме.
А за осигуровките - да ти дам ли пари назаем?

[Almasy]

Успокойте се - така не бива.
Томахавките не помагат.
Това са думи на доказан русофоб

[vassiln]

За съжаление констатирам, че Almasy е прав.
Трябва да намалим простотиите, че става неприятно за четене.
По този повод, извинете, че напоследък не съм много информативен. Освен че напоследък съм по-зает през деня, и вечер се занимавам с домашни и казуси на приятели и близки, трябва да гледам и в Историята, че нали съм модератор, и като се подърля с някой, и не остава време за смислени постове.

[Dinain]

ОМГ
Що за неадекватно поведение?

Въпросът е с какво последните десетина поста развиват темата "Израел-Палестина"? И какво общо имат с нея въобще?

Очевидно - нищо.

Мегапростотията на Василн не знам дали нарушава закона, но нарушава форумния правилник. Усещам, че Василн се яви пред probation officer-а си пиян, надрусан и с открадната кола.

https://youtu.be/tsXKAtpLm4I

Василн, разпознаваш ли се в тази комедия?

Динаин, ти не помниш ли че това вече е слагано тук, пак по същия повод?
Форумът се превъртя и почна отначало.
Гинкобилоба?

Коя точка от правилата съм нарушил?.И ти ли си този, който го решава?

@@plamenhk
Еее, очаквах поне едно смотолевено "благодаря" за подсещането. А то - няма!
Човек трябва да може и да бъде благодарен. Кажи сега, не ти ли бях поне малко полезен?
А ти си караш по старому - само прашки, нови ченета, стари ченета, черва, единствено по-различно - и опит за психоанализа. Между другото не знаех, че и в тази област консултираш. Нищо, приемам консултации с благодарност. Трябва да си помагаме.
А за осигуровките - да ти дам ли пари назаем?

Помня много добре. И ти помниш, значи държиш да се държиш като идиот на инат.

Не, не решавам аз, но не е нужно да си професор по математика, за да знаеш, че 2+7 не е 10. Намекнах ти, че ОЧЕИЗВАДНО си в нарушение - пишеш офф-топик. Очеизвадно темата не е мястото да си изясняваш личните отношения или да се заяждаш на дребно с друг участник. За целта съществуват Л-И-Ч-Н-И съобщения!

Естествено, от намека ми файда никаква, и на другия ден твоята тъпотия с взлом ескалира мощно! ЕГН-та, фирми, капитали... wtf?!

Надявам се модераторите да преосмислят изпитателния срок. Аз лично недоумявам как са те взели да модерираш дори забавачница!

[vassiln]

Чудно тогава защо не реагираш и на заяжданията в насрещна посока.
Както и да е.
Вчера някой е стрелял по израелска инженерната машина на границата с Газа. Няма пострадали, но машината имала повреди, които не се уточняват. В отговор Цахал ударили с танков снаряд пост на Хамас. После пак се стреляло по машината, и в отговор израелските танкисти ударили още два поста.
https://mobile.twitter.com/IDF/status/1 ... 6770312198

Тия постове нямат свършване. Наскоро през Грановский четох, че Цахал се хвалели че танкистите им улучват при почти всеки изстрел. Преди оръдието обаче, поливали с картечница, за да прогонят хамасците. Не искали жертви и ескалация.

Оказа се, че май двете стрелби са били отделни инциденти. Ма като не могат да се изразяват ясно в Туитър, така е.

[Изчезнал Безследно]

Вчера някой е стрелял по израелска инженерната машина на границата с Газа.

И то не каква да е машина, а емблематична - D9

[rki]

Булдозер?

[vassiln]

Рядко грозно нещо.

Сигурно са го целили с тежка пушка, че да го повредят. И пак съм изненадан, мислех, че е добре защитен.

Снимката е илюстративна.

Палестинците са показали снимки на един от уцелените им постове:







Не бих го нарекъл фортифициран или солиден.

Междувременно излизат и снимки на "повредата" на булдозера, всъщност се е стреляло по два различни такива, та това ще е повредения от тях:


Тук одрасканото от попадение място почти не личи:




Значи три пукнати бронестъклопакети. И три ламаринени колиби, направени на парчета. Това в Йемен не биха го броили даже и за инцидент.
Чудя се, колко ли струва израелски танков снаряд? Не е толкова важно, защото може да им се зачита за учебна стрелба, пък не изключвам и за снарядите да има чуждестранни дотации, както е за корабите на IDF.

[vassiln]

Сащо-израелски учен, археолог, изказва теорията, че днешните палестинци са пришълци в Обетованата земя. И че са колонизирали земята на евреите с незаконни поселища:
Palestinian Settler-Colonialism

Оригиналното население на Израел било еврейско.
Не съм сигурен дали авторът се казва Алекс Джоффе или Хоффе. Текстът е в спойлера:

► Show Spoiler

Hidden Content

This board requires you to be registered and logged-in to view hidden content.

[vassiln]

Някакъв израелски о.з. генерал не е доволен от стратегията на своята държава. Вика, Цахал трябва да преработи стратегията си.
The IDF Must Revamp Its Strategies

Изглежда се казва Гершон Хахоен. И в крайна сметка подкрепя новата "дигитална" доктрина с междуродовите части и взаимодействие, за които писах в един друг форум. Така че май само заглавието е бунтарско. Но казва интересни неща. Най-забавното е, че изглежда споделя виждането ми, че IDF са позагубили настъпателния си плам. Слагам за всеки случай пълния текст в спойлвр.

► Show Spoiler

EXECUTIVE SUMMARY: If the IDF continues to operate according to its old conventions while Hezbollah continues to adapt itself to new realities, it could find itself defeated. IDF commanders need new capabilities to safeguard and support the forces on the ground.

The IDF’s large-scale exercise at the end of October marked a milestone in its preparedness for war. The exercise was also meant to serve as an experiment for the new operational concept that is forming in the IDF to deal with the changes taking place in the war arena. The changes afoot in the military have prompted criticism for years by experts in twentieth century warfare who see them as an abandonment of the fundamental classical conventions of military doctrine.

The critics view the approaches developing in the IDF as suffering from an “undue influence of postmodern thought.” Such claims do not, however, deny that substantial changes have been unfolding for three decades in terms of weaponry and methods of conducting war.

What has changed? Everyone expects that if a war breaks out, the IDF will again score a lightning victory as in the good old days of the Sinai Campaign and the Six-Day War. Yet something significant has changed since then. A briefing that Chief of Staff Moshe Dayan gave before the Sinai Campaign captures the change that has emerged since those days in the enemy’s modes of combat. Here is what Dayan said about the key to victory:

A rapid advance is of overriding importance for us because in that way we can make the most of our advantage over the Egyptian army. I am not talking about the advantage that each individual has over his Egyptian adversary, pilot against pilot, tank crew against tank crew—but about our entire army. The Egyptians operate schematically and their headquarters are located behind the lines, so that every change they have to make in deployment, such as creating a new defense line and shifting forces not according to the original plan, means they have to take out time for thinking, discussion, and decisions in the main headquarters. We, for our part, can operate with more flexibility and less military standardization…. That advantage, if we make the most of it, will allow us—once the war begins—to keep fighting the Egyptians before they can redeploy in keeping with the changes that have taken place at their front.

A reduced attack momentum

Hezbollah has grasped the logic Dayan presented and striven to subvert it. Over the 20 years since the IDF’s withdrawal from Lebanon, Hezbollah has formulated an approach to warfare that reflects its awareness of the fact that the speed of the IDF’s offensive maneuver is the key to its operational advantage. True, the attempts to overcome the IDF’s superiority had already begun in the October 1973 War with the military logic of Egyptian president Anwar Sadat, which resulted in the failure of the IDF’s counterattacks at the Suez Canal front on October 8 and 9. What Hezbollah has done is step up this approach to pose an unprecedented operational challenge to the IDF.

This challenge is based on three systemic efforts:

Continuous and wide-scale rocket/missile fire against population centers and military targets across Israel.
A dense defensive deployment aimed at exacting a high price from attacking IDF forces to the point of casting the whole purpose of the ground offensive into doubt.
The third effort, which had not yet come to fruition by the outbreak of the Lebanon war in the summer of 2006, aims at a wide-scale attack by commando forces on communities and IDF positions in Israeli territory all along the front.
In this way, Hezbollah has successfully thwarted Dayan’s operational concept. With its continuous defensive deployment along the mountain roads and in the villages, Hezbollah reduced the momentum of the IDF offensive. At the same time, by using a decentralized command and control system that affords functional independence to the subsectors during combat, the organization came up with a solution to the problem of isolation and disruption of its main command posts.

Taken together, these three efforts challenge the IDF’s traditional capabilities to the point of strategic confusion about the purpose of its activity and the casting of doubt on the relevance of the ground offensive. That doubt is reflected, among other things, in the realization that even if an IDF ground offensive reaches Beirut, victory will not be ensured because Hezbollah’s contingents in the subsectors through which the maneuvering forces will pass will probably keep fighting even under siege conditions. Removing the threat in its entirety would require a large order of battle and considerable time. Meanwhile, Hezbollah’s precision rocket/missile fire would likely continue, paralyzing the Israeli home front, including fire from positions in northern Lebanon, Syria, and Iraq. The terms for opening ceasefire talks may well humiliate Israel and cast it in the role of the defeated side.

The IDF General Staff does not deny the challenge, and Chief of Staff Lieut. Gen. Aviv Kochavi is working hard to conceptualize the problem and present it in its full implications. Kochavi is demanding an innovative breakthrough in the IDF’s operational approach.

Out of perplexity, creativity

The state of being in a quandary has always been an engine of creativity. Were it not for a water shortage, Israeli agriculture would not have given birth to the drip-irrigation method. In facing Hezbollah, whose war-fighting approach centers on its adversary’s difficulty in advancing through hilly and populated areas, the IDF needs to come up with an innovative breakthrough. As the General Staff has realized, that entails making the most of Israel’s special technological advantage alongside a sophisticated integration of its aerial, maritime, and ground forces.

During the first decades of statehood, special creativity in combat methods was not required of IDF commanders. In those years, the Arab armies operated according to a British or Soviet doctrine in a format that had been devised after WWII. In fighting armies that functioned within this framework, basic classical conventions applied. Indeed, the fighting in the 1967 Six-Day War looked essentially like a further round of the battles of WWII.

The combat methods Hezbollah has adopted since then—with considerable success—call for an innovative adjustment by the IDF. Given the unprecedented nature of the threat the organization now poses, IDF commanders cannot look to other armies for a tried-and-true solution. If the IDF keeps operating according to the conventions of the last century it could find itself defeated.

Moshe Dayan saw the Israeli commander as responsible for the momentum of the IDF’s maneuvers. “I can point on the map to the Suez Canal,” he said, “and tell the commander: this is your objective, this is the route you will take, do not contact me for help during the operation, what we can allocate to you I have already received and there is no more… you have to reach Suez in 48 hours.”

That is exactly what has changed. Given the enemy’s new ability to disrupt the advance of IDF forces, what the division headquarters and territorial command require today are new capabilities to safeguard and support advancing forces with the close assistance of intelligence and of fire. Advanced technology means a groundbreaking answer to these demands can be provided. That is why innovation is an operational necessity for the IDF and the imperative of the moment.

[Изчезнал Безследно]

Първият е Алекс Йофе, а вторият - Гершон Акоен.
Не можеш ли да се задоволиш с линк, без да прилагаш целия текст?

[vassiln]

Благодаря.
Чини ми се, че за Йофе са могли да ползват "Y", стана малко като "Кочави".

Линковете имат свойството да изветряват, затова слагам и пълния текст. Пък и все още може да има хора, които да предпочитат да не кликат допълнително.
Сега ги сложих в спойлер.

[vassiln]

Един израелски професор изказва изненадата си, че палестинците не са сред най-нещастните народи:
The Palestinians, Happiness, and the “Occupation”

Пише, че явно окупацията не е толкова зле, щом по методиките за мерене на щастието на някакви западни институти палестинците били само на 115-то място от 157 народа.
Не знам защо е сложил окупацията в кавички, може и да я отрича. На няколко места го прави. Текстът в спойлер:

► Show Spoiler

EXECUTIVE SUMMARY: In an academic ranking of countries according to happiness level, the “Palestinian Territories” are far from the bottom of the list – something of a surprise, as the never-ending lamentations about the “Israeli occupation” would suggest a different outcome. The real tragedy is Tunisia, which achieved democracy but has not registered expected economic dividends. Its citizens are more discontented than the Palestinians.

It might sound frivolous to attempt to measure happiness. Still, for a Columbia University think tank and two respectable Canadian policy institutes, the measuring of happiness and the ranking of states by happiness score is serious business.

Judging by the top and bottom countries on the list of 157 states for which scores were recorded, their findings seem plausible.

Finland, Denmark, Norway, Iceland, the Netherlands, Switzerland, Sweden, New Zealand, and Canada boast the highest happiness scores. The list ranks countries by positive characteristics like GDP per capita, the Human Development Index (the aggregate of economic, educational, and life expectancy data), and human freedom and democracy.

The same countries also rank lowest in characteristics universally judged to be adverse to human quality of life, such as crime rate, traffic accidents measured by death and injury, and suicide rate. (The widespread belief that Scandinavian countries suffer from high suicide rates is far from accurate.)

Nor do the states with the lowest happiness scores generate much surprise. Haiti, Botswana, Yemen, Rwanda, Tanzania, Afghanistan, the Central African Republic, and South Sudan are all known for their lack of democracy, rampant corruption, and very low levels of economic welfare. Most are also notable for their political instability, which – in the case of Syria, Yemen, Afghanistan, the Central African Republic, and South Sudan – can be characterized as long-term, full-scale civil wars.

It is not surprising, therefore, that the happiest countries are those people risk their lives to reach. The countries at the bottom are those that many flee in search of a better life elsewhere.

What is striking is the ranking for “the Palestinian Territories” in comparison to other countries. With a score of 4.7, it is 111th out of 157.

An academic study found that 60% of United Nations General Assembly resolutions condemning the behavior of states toward either their own or other populations were addressed to Israel – in a world in which well over half the world’s population (nearly four billion people) lives in despotic states. This includes North Korea, where the regime has been brutally terrorizing its 25 million citizens for over seventy years.

Were Israel as vile as that UNGA record suggests, one might reasonably expect that the “Palestinian Territories” would be at the bottom of the list, along with Yemen, Afghanistan, and Sudan. The essential error is that the Territories, which are supposedly under “occupation,” exist in reality under two separate despotic regimes, neither of which is Israeli: the Palestinian Authority under Mahmoud Abbas, and Gaza under Hamas.

Even acknowledging that reality, one might anticipate that Palestinian happiness under those despotic regimes would place them at the bottom of the list. But there appears to be more relative happiness among the population of the Territories than in an assortment of Middle Eastern states, some of which are among the most vociferous in their condemnation of Israel’s “occupation” of the Palestinians. Energy-rich Iran, for example, ranks seven slots lower on the happiness index than the Palestinian Territories.

Even less happiness prevails in Egypt, whose regime frequently initiates UN condemnations of Israel’s “occupation.” Egypt is close to the bottom of the list at 138, significantly lower than the Palestinians who toil “under occupation.”

It is the comparison with Jordan that occasions the greatest surprise. If Israel’s “occupation” is so onerous, how come the happiness rate in Jordan is only slightly higher than that of the Palestinians living under that “occupation?” Jordan, with a ranking of 102, is only eight slots higher than the Palestinian Territories.

Recall that the ranking aggregates Palestinians living in the West Bank and Gaza, while the former has higher income levels than are found in the latter. Were the ranking to differentiate between the two, Palestinians living in the West Bank could plausibly generate a score at least equal to that of Jordan, where there is no “Israeli occupation.”

The Palestinian ranking would be more impressive were all 193 member states of the UN to be surveyed. The index is overwhelmingly represented by richer states, which are easier to survey than poorer states. One country notable for its absence on the list is North Korea, where a survey such as this would be impossible to administer. (The North Korean regime would probably justify the country’s absence from the list on the grounds that its citizens are the happiest of people.)

The real tragedy the index exposes is that of Tunisia, not the Palestinians.

Tunisia is the only country from the so-called “Arab Spring” to have in any way met the expectations of those that gave the uprisings that name. Since the ouster of the old regime in December 2010, Tunisia has successfully changed its constitution, held three free elections, and seen a party broadly affiliated with the Muslim Brotherhood, an-Nahda, join a government coalition and then relinquish power peacefully, according to the democratic rules of the game. It is the only country in the Arab world to be designated as “free” by Freedom House, a think tank that ranks democratic and human rights.

Nevertheless, despite these achievements, Tunisia ranks lower in happiness than the Palestinians, with a ranking of 125. The failure of democracy to yield economic dividends – economic stagnation and high unemployment rates prevail instead – takes a toll on the citizenry, many of whom are young people.

The Tunisian case offers a lesson to the Palestinians and their “Peace Now” supporters. In politics, there are few cases of simple solutions to complex problems.

Just as democracy for Tunisia did not automatically translate into prosperity or happiness, there is no guarantee that a full-fledged independent Palestinian state, even if it could come about despite deep internal rifts, would be a panacea for the problems Palestinians face.

[plamenhk]

Интересна информация относно арабската миграция по тези земи:

Возрождение этой опустошенной земли началось в 1880-е годы первыми еврейскими поселенцами. И с преображением земли – орошением, прокладкой дорог, посадкой садов и лесов – в страну потянулись сотни тысяч арабов из сопредельных столь же заброшенных и пустынных областей, привлеченные возникновением рабочих мест и лучшими условиями жизни, которые создали евреи. Официальная турецкая перепись 1882 г. насчитывает только 141 тысячу мусульман. Спустя сорок лет, в 1922, их число возросло до 650 тысяч, или на 450%. В 1938 году арабов стало более миллиона – или увеличение на 800% за 56 лет. Немыслимо объяснить это естественным приростом - это были мигранты.

Арабы массированно стекались в Палестину, привлеченные еврейским преображением страны. В 1922 г. британский губернатор Синайского полуострова писал, что “незаконная иммиграция арабов идет не только с Синая, но и из Транс-Иордании и Сирии”. В 1930 г. комиссия Хоупа-Симпсона, работавшая по заказу мандатных властей, докладывала, что “списки безработных крайне раздуты иммигрантами из Транс-Иордании”, и далее: “незаконная иммиграция из Сирии и через северную границу Палестины весьма существенна”. Сами арабы также свидетельствуют об этом: Тефик Бей эль-Хурани, губернатор сирийского района Хауран, пограничного с Палестиной, признавал, что только за несколько месяцев 1934 г. более 30 тысяч сирийцев перебрались из Хаурана в Землю Израиля. Масштабы незаконной арабской инфильтрации комментировал даже британский премьер-министр Черчилль, заметив в 1939 г., что [в Палестине] “арабов не только что не притесняют, но они стекаются туда толпами и умножаются”. Было это сказано в 1939 г., когда англичане всячески противодействовали приезду в Палестину еврейских беженцев из Европы.

Малькольм Мак-Дональд, один из основных авторов британской Белой Книги (1939), законодательно ограничившей въезд евреев в Палестину, признавал, что если бы не наличие в стране евреев, количество арабов вряд ли достигло бы и половины их нынешнего числа.

Таким образом, евреи, особенно толерантно настроенные пионеры, мечтавшие о новой "ханаанейской" общности евреев и арабов на библейской земле, не только не вытесняли арабов, но и явились главной причиной арабской иммиграции. Причем иммиграции, часто незаконной даже с точки зрения дружественно к арабам расположенной британской администрации.

Новопереселенческий характер арабского населения подмандатной Палестины весьма характерно отразило постановление ООН о так называемых беженцах. "Беженцами" признавались те арабы, которые жили на территории, отведенной решением Генеральной ассамблеи под еврейское государство, в течение двух лет. И бежали они, понуждаемые армиями пяти сопредельных арабских стран, вторгшихся на территорию Израиля, с целью уничтожить его - а вместе с тем и резолюцию ООН.

Ни захватившие в 1948 сектор Газа египетские арабы, ни овладевшие Иудеей и Самарией плюс половиной Иерусалима иорданские арабы не только не позаботились о создании арабского государства "Палестина", но и не предоставили жителям этих территорий гражданских прав.

"Палестинский народ" был полностью выдуман КГБ. Это было лубянским проектом, спецоперацией
https://ehorussia.com/new/node/11649

Интересна информация относно негърската миграция в Израел:

Нелегальная иммиграция из Африки в Израиль
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0 ... 0%BB%D1%8C
https://guide-israel.ru/history/80689-n ... -v-izrail/

[vassiln]

Може би сте забелязали, че на два - три пъти в нета съм подмятал, че Израел е "дотационна държава".

Същият професор, когото сложих тук сутринта, се заел да разбива мита, че Израел е главен консуматор на щатската военна помощ. И вади аргументация като фокусник - зайци и гълъби.
Вика: верно е, че по тая програма нашата държава получава 55% (3.3 милиарда долари годишно), и че следващият след нас е Египет с 23% (с 1,5 милиарда $). Ама това не значи, казва професорът, че Израел получава най-голямата военна помощ.

Разковничето, което е открил проф. Hillel Frisch, е много просто - тази методика на смятане е много грешна!
Според него, много по-важни от парите, които се плащат, е реалното присъствие на войски. Защото, по негови сметки, 150 000 военни щатци присъстват по света, и издръжката им струва много пари - до 100 милиарда годишно. Така че няма как да се сравняват нещата с Израел, където обикновено няма войски на САЩ. Сочи, че 800 - 1000 войници струват " US$565-665" милиона годишно. Затова Япония и Южна Корея са главните получатели на сащската военна помощ. Истинската, а не някакви хартийки.
Myth: Israel Is the Largest Beneficiary of US Military Aid

Слагам в спойлер целия текст, че професорът или редакцията може да се засрамят, или просто сайтът да изчезне:

► Show Spoiler

EXECUTIVE SUMMARY: Many American detractors of Israel begin by citing that Israel receives the lion’s share of US military aid. The very suggestion conjures the demon of an all-powerful Israel lobby that has turned the US Congress into its pawn. But these figures, while reflecting official direct US military aid, are almost meaningless in comparison to the real costs and benefits of US military aid – above all, American boots on the ground. In reality, Israel receives only a small fraction of American military aid, and most of that was spent in the US to the benefit of the American economy.

Countless articles discrediting Israel (as well as many other better-intentioned articles) ask how it is that a country as small as Israel receives the bulk of US military aid. Israel receives 55%, or $US3.1 billion per year, followed by Egypt, which receives 23%. This largesse comes at the expense, so it is claimed, of other equal or more important allies, such as Germany, Japan, and South Korea. The complaint conjures the specter of an all-powerful Israel lobby that has turned the US Congress into its pawn.

The response to the charge is simple: Israel is not even a major beneficiary of American military aid. The numerical figure reflects official direct US military aid, but is almost meaningless compared to the real costs and benefits of US military aid – which include, above all, American boots on the ground in the host states.

There are 150,500 American troops stationed in seventy countries around the globe. This costs the American taxpayer an annual $US85-100 billion, according to David Vine, a professor at American University and author of a book on the subject. In other words, 800-1,000 American soldiers stationed abroad represent US$565-665 million of aid to the country in which they are located.

Once the real costs are calculated, the largest aid recipient is revealed to be Japan, where 48,828 US military personnel are stationed. This translates into a US military aid package of over US$27 billion (calculated according to Vine’s lower estimation). Germany, with 37,704 US troops on its soil, receives aid equivalent to around US$21 billion; South Korea, with 27,553 US troops, receives over US$15 billion; and Italy receives at least US$6 billion.

If Vine’s estimate is correct, Japan’s US military aid package is nine times larger than that of Israel, Germany’s is seven times larger, and Italy’s is twice as large. The multipliers are even greater for Egypt. Even the Lilliputian Gulf states, Kuwait and Bahrain, whose American bases are home to over 5,000 US military personnel apiece, receive military aid almost equal to what Israel receives.

Yet even these figures grossly underestimate the total costs of US aid to its allies. The cost of maintaining troops abroad does not reflect the considerable expense, deeply buried in classified US military expenditure figures, of numerous US air and sea patrols. Nor does it reflect the high cost of joint ground, air, and maritime exercises with host countries (events only grudgingly acknowledged on NATO’s official site).

US air and naval forces constantly patrol the Northern, Baltic, and China Seas to protect American allies in Europe and in the Pacific – at American expense. Glimpses of the scale of these operations are afforded by incidents like the shadowing of a Russian ship in the Baltics, near run-ins between Chinese Coast Guard ships and US Navy ships dispatched to challenge Chinese claims in the South China Sea, and near collisions between US Air Force planes and their Chinese counterparts in the same area.

In striking contrast, no US plane has ever flown to protect Israel’s airspace. No US Navy ship patrols to protect Israel’s coast. And most importantly, no US military personnel are put at risk to ensure Israel’s safety.

In Japan, South Korea, Germany, Kuwait, Qatar, the Baltic states, Poland, and elsewhere, US troops are a vulnerable trip-wire. It is hoped that their presence will deter attack, but there is never any assurance that an attack will not take place. Should such an attack occur, it will no doubt cost American lives.

This cannot happen in Israel, which defends its own turf with its own troops. There is no danger that in Israel, the US might find itself embroiled in wars like those it waged in Iraq and Afghanistan at a cost of US$4 trillion, according to Linda J. Bilmes, a public policy professor and Harvard University researcher.

Japan’s presence at the top of the list of US military aid recipients is both understandable and debatable. It is understandable because Japan is critical to US national security in terms of maintaining freedom of the seas and containing a rising China. It is debatable because Japan is a rich country that ought to pay for the US troops stationed within it – or in lieu of that, to significantly strengthen its own army. At present, the Japanese army numbers close to 250,000, but it is facing the rapidly expanding military power of its main adversary, China. A similar case can be made with regard to Germany, both in terms of its wealth and its contribution towards meeting the Russian threat.

What is incomprehensible is not why Israel receives so much US military aid, but why Japan has received nine times more aid than Israel does. This is a curious proportion given the relative power Israel possesses in the Middle East and its potential to advance vital US security interests in times of crisis, compared to the force maintained by Japan relative to China.

Ever since the Turkish parliament’s decision in March 2003 not to join the US-led coalition, and the Turkish government’s refusal to allow movement of American troops across its borders, Israel has been America’s sole ally between Cyprus and India with a strategic air force and (albeit small) rapid force deployment capabilities to counter major threats to vital US interests.

It takes little imagination to envision these potential threats. Iran might decide to occupy Bahrain, which has a Shiite majority seriously at odds with the ruling Sunni monarchy. It might take over the United Arab Emirates, which plays a major role in the air offensive against the Houthis, Iran’s proxies in the war in Yemen. There might be a combined Syrian and Iraqi bid to destabilize Sunni Jordan, in the event that both states subdue their Sunni rebels. Any of these moves would threaten vital energy supplies to the US and its allies. Only Israel can be depended upon completely to provide bases and utilities for a US response and to participate in the effort if needed.

The politicians, pundits, and IR scholars who attack Israel and the Israeli lobby for extracting the lion’s share of US military aid from a gullible Congress know full well that this is not true. Israel receives a small fraction of the real outlays of military aid the US indirectly gives its allies and other countries. These experts also know that 74% of military aid to Israel was spent on American arms, equipment, and services. Under the recently signed Memorandum of Understanding, that figure will be changed to 100%. The experts simply cite the wrong figures.

The US is now led by a businessman president who knows his dollars and cents. He has been adamant about the need to curb free-riding by the large recipients of real US aid. He will, one hopes, appreciate the security bargain the US has with Israel – a country that not only shares many common values with the US, but can make a meaningful contribution to American vital interests with no trip-wires attached.

Като го прочетох, направо ми се изясни. Японците трябва да коленичат и да благодарят с глави до земята!
Ми Германия?! Та до неотдавна цяла щатска дивизия ги пазеше от агресивните Полша, Франция, Дания, Чехия и Швейцария. Ами Великобритания? Авиацията на САЩ пази Британия, както и о-в Диего Гарсия в Индийския океан - от незнайно какви заплахи. Ами Ирак - целия го пазят. Разбира се, Сирия също е длъжник на САЩ за войските им там.

Нещо обаче му куца логиката на професора, за много от примерите. На доста от тези места, щатските военни са разположени, за да пазят интересите на страната си, а не за да отбраняват съответната държава. Така е в Британия, която не е особено застрашена. Така е и на о-в Окинава, който им трябва за база за военна техника и морска пехота, както и за стратегическа авиобаза - най-вече за бомбене по източна Азия и контрол на западния Пасифик. Виж, за случаи като прибалтийските държави, съображението е в сила - те се ползват от тези войски като гаранция за териториалната им цялост или конституционния ред.

Последните фрази според мен са ключовите. Обаче, точно там, където щатските военни са най-важни за териториалната цялост и конституционния ред, т. е. в Ирак и Афганистан, те си събират багажа. Странно.

После, замислих се, има ли в момента и в близко бъдеще нещо, което да може да застраши израелската държава като цялост и конституционен ред? Засега не виждам. Не е като през 70-те и 80-те, когато около Израел имаше враждебни държави с боеспособни армии, които в цифрово изражение превъзхождали Цахал поне двойно. Синай е демилитаризиран, Йордания е приятелски настроена, Сирия е скапана от тежък грип. Ливан има слаба армия и една Хизбула, която мишкува и напоследък не смее да напада военните в Галилея. В Газа са едни ракетни лумпени, дето могат само да палят ниви и да плашат населението, а в Западния бряг вече имат на въоръжение само камъни и леки коли.
Възниква въпросът, защо тогава изобщо САЩ плащат помощи на Израел?

Професорът, като е тръгнал да прави гювеч от финансова помощ за военни цели и присъствие на войски, е пропуснал да забележи, че не са само САЩ. Аз също бях изненадан да разбера, но израелските подводници и корвети са субсидирани от ... Германия.
Първата корвета Saar 6 е практически безплатна на Израел Timeline shows how Israel squeezed German subsidy on ship deal

Като порових малко, оказа се, че и подводниците Dolphin, отново строени в Германия, и също са вървели с немска помощ - сигурно за да не закъсат немските корабостроителници, както е и с корветите. И защото през 80-те Германия била доставяла на Ирак химическо оборудване, послужило за тровене на кюрди.

. Funding for first two boats (Dolphin and Leviathan) was fully subsidized by the German government to restart the construction program and the third (Tekumah) received a 50% subsidy.

Dolphin-class submarine

От втората серия подводници, само две са субсидирани от германската държава. Третата е изцяло платена от Израел.
Обаче има и трета серия, и за нея се пазарят само една трета да е субсидирана от Германия.

In October 2017, Israel and Germany confirmed that they have finalised a memorandum of understanding covering the Israeli Navy's purchase of three more Dolphin-class submarines to be delivered starting in 2027. These boats will replace the first three of the class which by then will be about 30 years old. Germany will pay about a third of purchase costs.[37]

Почнах да се обърквам. Сигурно има роля и немската историческа вина от ВСВ. Да, ама там май се плаща отделно и по друга линия:
https://online.ucpress.edu/jps/article- ... m=fulltext

Не, не беше това. Ето това май е по тази линия:
Germany agrees to pay $662 million in coronavirus aid to Holocaust survivors
Хем помагат в борбата с коронавируса, хем се отплащат на оцелелите от Холокоста.

BERLIN (AP) — Germany has agreed to provide more than a half billion euros to aid Holocaust survivors struggling under the burdens of the coronavirus pandemic, the organization that negotiates compensation with the German government said Wednesday.

The payments will be going to approximately 240,000 survivors around the world, primarily in Israel, North America, the former Soviet Union and Western Europe, over the next two years, according to the New York-based Conference on Jewish Material Claims Against Germany, also referred to as the Claims Conference.

Между другото, в статията се споменават и България и Румъния като място на някакви гета, но това е страничен апенидкс, отклонение.

Гледайте каква илюстрация са сложили от timesofisrael:


Оказа се, че и във военната сфера 3,3 милиарда $ не са пълната субсидия. Още 500 милиона идват ежегодно по линия на противоракетните системи. Щото израелските системи искат мамбо. Обаче и мигрантите към Израел трябва да се подпомагат финансово:

For FY2021, the Trump Administration requested $3.3 billion in FMF for Israel and $500 million in missile defense aid to
mark the second year of the MOU. The Administration also requested $5 million in Migration and Refugee Assistance
humanitarian funding for migrants to Israel.

https://fas.org/sgp/crs/mideast/RL33222.pdf

Ма то петте милиона за мигрантите са капка в морето. А за чий им е да насърчават мигриране към обетованата страна - не знам. Ако е от израелските общности в БИ, защо ли самите израелци не го организират и финансират?
Отделно САЩ купуват вече Железния купол, щото тази система със секторен обсег им е много важна за защита на базите в Ирак и Афганистан. Отделно е и технологичното сътрудничество - разни значими израелски военни проекти не минават без обмяна на технологии с Великата страна.

На фонът на всичко това, за сравнение - голяма държава като Иран е получила за цялата финансова 2019 г. само 1,4 млн. долара!
https://explorer.usaid.gov/cd/IRN

И почнах верно да се чудя - толкова ли са скъсани, че наистина да са "дотационна държава"?

Като тегля чертата, общо от Германия и САЩ за година идват над 5 милиарда сащски долара. Не съм търсил за други донори.

[Dinain]

Разбирам отчетливо, че си объркан, но не разбирам каква е целта на поста ти? Просто rant?

Бюджетът за отбрана на Израел е $20.5 милиарда, 5.3% от БВП за 2019 г.. Мисля, далеч по-висок от всяка друга развита държава. Та, без дотацията щеше да е $17 милиарда. И?

[vassiln]

Целта на поста ми беше да споделя защо напоследък имам впечатлението за дотационна държава.
Изглежда по този въпрос си съгласен с мен.
Но сметктие ти не са съвсем верни. 20,5 минус 3,8 е равно на 16,7. Но дори и това не е вярно, защото не отчита немските субсидии в сферата на отбраната. Без тях може да стигне даже 16,5.

Но сега се сетих, че има още една линия, по която индиректно Израел получава външно финансиране. След работа ще потърся.

П.П. Докато съм в метрото да вметна, че имам предвид парите от ЕС. Не съм сигурен и че сме изчерпали и военните помощи.

[vassiln]

Не намерих време да потърся за европейските дотации за Израел, а съм сигурен, че темата е богата. Но нека пресъздам малко съждения от израелска страна по темата дали има окупация и колко е важно това. Архивът на The Begin-Sadat Center for Strategic Studies е пълен с диаманти.

Израелски учЕн се оплаквал полани как ЕС ги дискриминира в отношението си към различни окупации в света:
“The Occupation” – How the EU Discriminates Against Israel

Напълно споделям възмущението. Например, в документите на ЕС при описване на израелската окупация на Палестина излишно се ползвала думата "военна". Ето колко пъти се споменавала "военна окупация" за различни територии:

Israeli military occupation – 85 results
Turkish military occupation – 3 results
Moroccan military occupation – 2 results
Chinese military occupation – no results found.

Чудя се, дали пък част от отговора не се дължи на обстоятелството, че в Окупираните територии е в сила военновременен закон? Честно казано не знам. Но след като има окупация, па и няколко милиона натикани в гета, статията ми се вижда малко заяждане за детайлите. Макар и възмутен от европейското дискриминиране на Израел.

Израелският професор забелязва и друго - в документите на ЕС се пише много повече за Палестина, отколкото за Тибет:

Just to confirm that my findings were not arbitrary, I searched the terms “Tibet” and “Palestine.” For the former, 224 documents came up; for “Palestine,” over 20,000.

Прав е да се гневи. Незаконната окупация на Тибет е много по-незаконна от законната окупация на Западния бряг и блокадата на Газа. И за Косово се пише много повече, отколкото за Западна Сахара, Тибет и Руанда. Светът не е справедлив.

[vassiln]

Видях го в израелския Ааарец, но понеже иска абонамент, слагам линк към някаква препечатка.
Уж бил изтекъл секретен военен документ, обясняващ прогонването на арабите от Палестина през 1948 г.
Burying the Nakba: How Israel Systematically Hides Evidence of 1948 Expulsion of Arabs

Накба е палестинското екзодус, само че не толкова в смисъл на спасение, колкото на бягство, ако разбирам правилно. Да цитирам от препечатката:

Haaretz published their investigative report detailing the Israel has a secret Defense Ministry department which is assigned the task of making Nakba archives disappear.

The department is called “Director of security of the Defense establishment”, acronym MALMAB in Hebrew. In Hebrew it sounds even more obsessive, because the word describing “Defense” and “Security” is the same (‘Bitahon’), thus the “Director of Security of the Security Establishment”.

The department searches archives for sensitive information concerning Israel’s secret nuclear program. However, it becomes clear that the department has treated information about the 1948 ethnic cleansing of Palestine (and also later expulsions) as a strategic threat. Thus, archives that had already been approved for declassification by the censor, already open and already cited, have been put into vaults again by order of these officials.

In a June 30, 1948 document called “The Emigration of the Arabs of Palestine”, the Israeli military Intelligence Service listing the reasons for the Palestinian flight. Eleven reasons are listed in order of importance, the top three of them being:

1. Direct, hostile Jewish [Haganah/IDF ] operations against Arab settlements.

2. The effect of our [Haganah/IDF] hostile operations against nearby [Arab] settlements… (… especially the fall of large neighbouring centers).

3. Operation of [Jewish] dissidents [ Irgun Tzvai Leumi and Lohamei Herut Yisrael]

In confirming that these had been the major and overwhelming reasons for the Palestinian flight, the document confirmed that the Palestinians mostly fled out of direct fear and due to direct hostilities, and not, as the Israeli propaganda version went, because “Arab leaders told them to”.

The document goes on to describe in minute detail the depopulation of 219 villages and 4 cities, 239,000 Palestinians. The campaign of ethnic cleansing was in full gear, and within half a year would involve the depopulation of over 500 villages and towns and about 750,000 Palestinians. The document fills 29 pages and is chillingly meticulous. It lists the number of residents in each locality “during normal times”, very precisely (examples: “Salihiyya – 1520”; “Mansura – 360”), and then lists the reason for the depopulation (examples: “Ein Zaytoun – destruction of village by us”; Qabba’a – our attack on them”). Mostly the trajectory of flight is listed (for example with Qabba’a – “Lebanon”).

This particular document was declassified by a mistake. Indicating that there are many more that are kept secret as part of Zionist denial of the Nakba.

This is the inherent Israeli-Zionist moral insecurity, stemming from the knowledge that the Zionist project is based in its very existence upon the uprooting of others. There is a deep knowledge inside every Zionist: security can never be achieved if the grievance of the (ongoing) ethnic cleansing is not rectified. Instead of facing it, Israel applies denial, in hope that it will go away. But it will not.

Изглежда и тук се стига до мястото, от което се иска платен достъп.
Първоизточникът:
https://www.haaretz.com/israel-news/.pr ... -1.7435103

Е ако някой има платен достъп, мже да добави.

[vassiln]

Най-сетне! Между хвалебствените оди за нови тоалетни и бани в Цахал, годишнини на ескадрили, и житейски съдби на идвалиди и други военнослужещи, сега Олег Грановский е успял да сложи нещо наистина интересно.
Свръхсекретната подземна база на военното разузнаване "Мецудат Давид".
https://oleggranovsky.livejournal.com/560551.html



Обектът е толкова свръхсекретен, че се знае даже и кога е открит - на 1 ноември 2020 г. Описва се, че всъщност е и сървърно на АМАН (военното разузнаване) и съдържа и няколко зали за аналитиците. Най-хубавото изглежда е, че са размесили различните дирекции да работят съвместно, с което брутално се съкращава времето на взаимодействие. Така в един екип се събират хора от аналитическото управление, от РЕБ, от спътниково-визуалното разузнаване, и от агентурното разузнаване. Имало зала за ракетния отдел, зала за тунелния отдел, и т н.

И се оказва, че 350 души персонал работят на три смени, за да покриват в реално време ... Газа.

Слагам материала в спойлер, че да остане за поколенията:

► Show Spoiler

В сентябре 2020 г. я уже писал о объекте военной разведке под названием «Мецудат Давид» («Крепость Давида»). Объект был официально открыт 01.11.20. А 10.10.20 сайт ynet опубликовал подробную статью о «Мецудат Давид», причём подчёркивается, что статья прошла военную цензуру.

Место расположения «Мецудат Давид» засекречено, нельзя писать о нём даже на уровне района (на севере/центре/юге страны). В то же время впечатление от статьи – объект на юге, во всяком случае многократно говорится о Секторе Газа и сказано, что к идее его создания приложили руку аналитики военной разведки (АМАН) ЮВО.

Расположение – глубоко под землёй, спуск на лифте. Широкие коридоры, стены покрашены белой краской и украшены фотографиями разных этапов строительства, по которым можно получить впечатление насколько объект глубок и хорошо защищён. Коридоры ведут к большим залам («Михлолим»), каждый размером в 3-4 школьных класса. Название каждого зала – по именам художников: «Давинчи», «Ван Гог», «Сальвадор Дали» и т.п. Решение о названиях приняли сами военнослужащие объекта.

В прошлой статье говорилось о том, что «Мецудат Давид» – место расположения серверов АМАН, т.е. Data Center. Однако в этой статье сказано, что тут и работают аналитики. Более 10 из залов используются для их нужд. Возраст сидящих здесь – от 19 до 42, командир каждого зала – в звании старший лейтенант или капитан. Каждая группа занята своим вопросом. Одна – ракетным вооружением ХАМАС в Секторе Газа, другая – вопросом туннелей и борьбы с ними и т.п.

Количество персонала в каждом зале – несколько десятков. Много женщин, в некоторых залах – их большинство. Работа идёт посменно 24/7, причём вместе работают представители разных подразделений АМАН: из Аналитического управления, из подразделения электронной разведки 8200, подразделения визуальной и спутниковой разведки 9900, подразделения агентурной разведки 504. Представителей Общей службы безопасности (ШАБАК) пока нет, хотя желание АОИ подключить их к этому вопросу имеется.

После операции «Цук Эйтан» лета 2014 г. один из старших офицеров АОИ признал, что АОИ не знала о местах расположения более 50% ПУ ракет в Секторе Газа. И хотя в целом прямая эффективность этих ракет была низкой, был немалый экономический и психологический ущерб из-за помех нормальной жизни в стране. И в этом плане небыло толку даже от системы ПРО. За прошедшие 6 лет ХАМАС значительно усовершенствовал свой ракетный арсенал, резко выросла и точность ракет. Судя по отдельным столкновениям последних лет, 50-60% ракет были направлены на н/п, против 25% в 2014 г.

В 2014 г. начальником АМАН был нынешний НГШ Авив Кохави. И именно при нём начался нынешний переворот – совместная работа разных подразделений и аналитиков АМАН. Сейчас персонал «Мецудат Давид» состоит из более 350 военнослужащих, ранее служивших на других базах. Есть представители различных органов управления АОИ. Например есть представитель командующего ЮВО в звании майор. Есть и из ГШ.

По словам подполковника А., главы палестинской арены («Зира Палестинит») в АМАН, эффективность совместной работы огромна: некоторые разведвопросы, на решение которых в прошлом тратились дни, сейчас решаются за минуты. Приводится и такой пример: в 08:00 утра поступает некое сведение. Но что это – малозначительное данное, ошибка, дезинформация, или по настоящему важное данное, т.н. ЦИВАХ («Циюн Едиот Хашувот»)? С новой формой работы поступившая информация может быть перепроверена и превратиться в ЦИВАХ в течении часа.

Важно не просто иметь разведданные, но и постараться понять противника, его краткосрочные и долгосрочные планы. Например, уже в начале 2014 г. были данные, что ХАМАС спровоцирует крупный конфликт летом и были данные о туннелях ХАМАС. Но небыло полного понимания серьёзности этих угроз. Сейчас важно не повторить подобных ошибок.

Работа одного из залов полностью посвящена вопросу ракетного оружия ХАМАС. В этом зале более 50 компьютерных экранов. Должности персонала – директора сбора информации, аналитики, специалисты по расшифровке фотоснимков, специалисты по звуковой информации и т.п. В случае пуска ракеты из Сектора сразу даются ответы на вопросы: кто стрелял, по какой причине, где находится ПУ. При необходимости ответа на последний вопрос используются трёхмерные картинки местности, позволяющие найти мельчайшие изменения поверхности почвы на обследуемом участке местности.

Есть и рабочие группы, занимающиеся временными вопросами. Например, запуск шаров-поджигателей из Сектора, демонстрации у забора, вопрос пленных и пропавших без вести в Секторе. Есть и проработка вспомогательных вопросов для авиаударов. Например, какой силы должен быть взрыв для уничтожения того или иного объекта, но при этом для минимизации окружающего ущерба. В случае войны для разных задач будут создаваться экстренные команды («Цватей Хирум»), в первую очередь для производства целей.

Приведен ещё один пример, с севера. Связан он с работой междисциплинарного центра разведки на Голанских высотах («Мерказ hа-Модиин hа-Рав Тхуми»). Скорее всего речь о структуре в составе 210-й дивизии, о которой я уже писал в июне 2019 г.

02.03.20 в Израиле проходили выборы. В этот день к границе на Голанских высотах на машине приблизилось звено снайперов «Хизбаллы». Машина приехала со стороны сирийской друзской деревни Хадер, на северном участке границы. Снайпера покинули машину и заняли удобную позицию для стрельбы по солдатам АОИ с израильской стороны забора. Но вскоре к ним приблизился БПЛА АОИ. Выпущенная ракета взорвалась вблизи позиции снайперов, ты бежали, так и не открыв огня.

Боевиков засекли заранее. Более того, они были замечены несколькими днями ранее, когда проводили предварительную разведку района. Было известно, что они принадлежат к «Хизбалле». Удар был сознательно нанесен так, чтобы заставить боевиков бежать, но не дав им даже пострадать. Всему этому предшествовало разведисследование района, длившееся более полугода. Были известны машины, используемые боевиками, а многих боевиков знали в лицо. Были изучены пути перемещения противника и топография района не только со стороны Израиля, но и со стороны боевиков. В результате, когда боевики выдвинулись в район, разведка смогла точно сказать: это не мирные жители и не разведка боевиков. Они пришли совершить обстрел.

[vassiln]

На Гуш Ецион пак са "неутрализирали" нападател, както евфемистично се изразяват от Цахал. Този път е бил въоръжен с нещо като тризъбец.


Няма и месец от предишното застрелване на терорист на същото място.

[vassiln]

Защо не сте ми казали благата вест? Международният наказателен съд в Хага е отсъдил, че Окупираните територии попадат под юрисдикцията му, следователно може да наказва престъпленията на израелските военни там. То не че от нормален съд можеше да се очаква друго, де.
I.C.C. Rules It Has Jurisdiction to Examine Possible Israel War Crimes

В отговор Израелските отбранителни сили се жалят в Туитър, щели да се бранят:


Израелските военни престъпници повече няма да пътуват спокойно в Европа.

[Almasy]

Защо не сте ми казали благата вест? Международният наказателен съд в Хага е отсъдил, че Окупираните територии попадат под юрисдикцията му, следователно може да наказва престъпленията на израелските военни там.

Off Topic

Знам, че репликата ми е от типа "Ами вие защо биете негрите", ама тоя съд да беше отсъдил нещо и за престъпленията на Лугандонските и руски военни.....