Общи приказки ⇒ Казусът "смъртна присъда"
Модератори: Ksantip, Sharana, pnp5q
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Азота не е заради хуманност а защото производителите отказват да продават компонентите за смъртоносната инжекция на щатските власти. За това и сакатлъка с този същия наемен убиец при предната му екзекуция - вероятно заместващи компоненти. Не е само Алабама и Мисисипи ще въвежда този метод - нямат повече компоненти за инжекцията. А тия щати вместо да търсят “хуманен” метод просто да сложат мораториум върху смъртното наказание. Този вече са го държали 35 години. Роднините на жертвата вече ги няма, или са много стари. Никой не печели от тази екзекуция. Единствено изглеждат, като варвари.
Иначе статията е подвеждаща - от нея излиза, че ще го душат 24 часа, или нещо такова.
Иначе статията е подвеждаща - от нея излиза, че ще го душат 24 часа, или нещо такова.
-
Sasel
- Редовен потребител
- Мнения: 2012
- Регистриран на: 11 Юли 2021, 13:03
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Чувал съм, че и с въглеродния окис е така, заспива и не се събужда, а иначе заглавието наистина е подвеждащо, никой няма да ги трови 30 часа.
А, според мен смъртното наказание е по хуманно от доживотен.
А, според мен смъртното наказание е по хуманно от доживотен.
Dinain към rki: Спри се, бе човек. Побърка се...
"нормално беше да има някакво кръвопускане" Dinain за кланетата на цивилни алауити.
Руснаците ще модернизират Ту-142 за да попълнят загубите на А-50. Dinain
"нормално беше да има някакво кръвопускане" Dinain за кланетата на цивилни алауити.
Руснаците ще модернизират Ту-142 за да попълнят загубите на А-50. Dinain
-
kota
- Редовен потребител
- Мнения: 1021
- Регистриран на: 19 Май 2022, 23:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Печелят всички от екзекуцията.
Държавата, че няма да го храни още не знам колко си години.
Надзирателите, че не рискуват да бъдат убити или ранени от някой който няма какво повече да губи - ако удуши надзирател най-много да му лепнат още една доживотна.
Обществото, защото няма шанс да избяга или да бъде пуснат предсрочно и да убие или нарани някой друг.
Роднините на жертвите - колкото и да са дърти пак е някакъв завършек и възмездие.
Единствено убиеца губи, но той си е виновен.
Държавата, че няма да го храни още не знам колко си години.
Надзирателите, че не рискуват да бъдат убити или ранени от някой който няма какво повече да губи - ако удуши надзирател най-много да му лепнат още една доживотна.
Обществото, защото няма шанс да избяга или да бъде пуснат предсрочно и да убие или нарани някой друг.
Роднините на жертвите - колкото и да са дърти пак е някакъв завършек и възмездие.
Единствено убиеца губи, но той си е виновен.
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Айде, айде, много взехте да ги жалите "горкинките" убийци.
Не бил хуманен начина на екзекуция - заспиването си е направо средновековно изтезание......Брех, лелей, те шоту особено хуманно умъртвяват жертвите си.
Кота е прав.
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Stan
- Редовен потребител
- Мнения: 5044
- Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Наскоро гледах един документален американски филм. през 80-години била убита възрастна негърка. Тая негърка била много уважавана в махалата и имало много голям натиск случая да се реши.Полицията хваща двама дистрибутори на наркотици, също негри, които кават еди кой си го е извършил, също негър. Хващат негрото - около 20 годишен, който и преди това е имал проблеми с полцията. Цял ден разпити и натиск, той отрича, но накрая признава. Правят обиск в къщата му и намерили дреха с кръв, но майка му, която била там, казва, че нямало нужния в случая протокол за иззети доказателства. Негрото междувременно се отрича от показанията си, но това няма значение и е осъден на доживотна присъда. Започва да пише молби за преразлеждане, разбира се без ефект. някъде към началото на 2000-те години, доброволна организация се заема с казуса му. Междувременно заочва да правят и достатъчно читави ДНК аналзи. Оказва се, кръвта по дрехата иззета от дома му, не е на убитата, а излизат и още доказателства, че разследването е скалъпено и просто са хванали най-удобния да бъде набеден, набеден е, осъден. Накрая, въросното негро е пуснато и на свой ред осъжда града, мисля, че беше Бостън или Филаделфия за 9 000 000 долара. Той пък от своя страна дарява парите за подобни казасу като неговия. Накрая на филма казаха, че откакто са започнали ДНК изслдвания на стари случаи, има над 300 осъдени за убийства, за които впоследсвие са оказало, че са точно такива скалъпени случаи.
Не казвам, че коменираният случай тук е иненно такъв. Дори и този наисина да е убиецът, за единично убийство да се прилага смъртно наказание според мен не е редно.
Като не искаш мира, на ти секира.
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Стан, първо смесваме темите.
Изказа ми беше за случаи, когато няма и минимална презумция за невинност, тоест верифицирано с ДНК и сичките му там други салтанати.
Второ, при убийства извършени с особена жестокост и когато мотива е единствено финансов или пък сексуален (след изнасилване) струва ми се, че и при единствено убийство прошка не трябва да има......Ако жертвата е дъщеря ти? Би ли простил на някакъв урод, който е отнел живота й, и то само и само да не го издаде, че я е изнасилил?
Ти даде пример, аз пък ще дам друг - Оба Чандлър, изнасилва две тийнейджърки (14 и 17 години) на яхтата си, след което завързва ръцете им, както и тези на майката, и хвърля и трите в морето. Смъртта им ще да е била особено мъчителна.....
Хубостника лежи над 20 години преди да заспи завинаги (екзекутиран), достига така да се каже достолепна възраст (немалко умират на такава от естествени причини), като до последно твърди, че е невинен, та петиции, та адковати, та чудесии.....Дори минути преди екзекуцията прави панаири и твърди, че убиеца е друг и "убиват невинен човек".
Няколко години след екзекуцията, ДНК анализи потвърждават както авторството на тройното убиство, така и на други (изнасилени и после убити момичета), за които полицията дотогава и хал хабер си е нямала, че той е извършителя.
Изказа ми беше за случаи, когато няма и минимална презумция за невинност, тоест верифицирано с ДНК и сичките му там други салтанати.
Второ, при убийства извършени с особена жестокост и когато мотива е единствено финансов или пък сексуален (след изнасилване) струва ми се, че и при единствено убийство прошка не трябва да има......Ако жертвата е дъщеря ти? Би ли простил на някакъв урод, който е отнел живота й, и то само и само да не го издаде, че я е изнасилил?
Ти даде пример, аз пък ще дам друг - Оба Чандлър, изнасилва две тийнейджърки (14 и 17 години) на яхтата си, след което завързва ръцете им, както и тези на майката, и хвърля и трите в морето. Смъртта им ще да е била особено мъчителна.....
Хубостника лежи над 20 години преди да заспи завинаги (екзекутиран), достига така да се каже достолепна възраст (немалко умират на такава от естествени причини), като до последно твърди, че е невинен, та петиции, та адковати, та чудесии.....Дори минути преди екзекуцията прави панаири и твърди, че убиеца е друг и "убиват невинен човек".
Няколко години след екзекуцията, ДНК анализи потвърждават както авторството на тройното убиство, така и на други (изнасилени и после убити момичета), за които полицията дотогава и хал хабер си е нямала, че той е извършителя.
Последна промяна 1 на Almasy, променена общо 25 пъти
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
-
kota
- Редовен потребител
- Мнения: 1021
- Регистриран на: 19 Май 2022, 23:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Когато разсъждаваш абстрактно може да смяташ че екзекуция не е оправдана “само за едно убийство”.
Когато обаче става въпрос за детето ти, съпруга ти, родителите или братята ти нещата стават съвсем други.
Защо безличното и равнодушно общество трябва да решава че живота на близките ни струва няколко години затвор за убиеца им?
Дори няма да коментирам например условията в затвора на урода Брейвик, който изби десетки деца в Норвегия и получи максималната присъда от 21 години - какво казва за стойността на техните животи обществото след като убиеца лежи по 4 месеца за всяко убийство?
Когато обаче става въпрос за детето ти, съпруга ти, родителите или братята ти нещата стават съвсем други.
Защо безличното и равнодушно общество трябва да решава че живота на близките ни струва няколко години затвор за убиеца им?
Дори няма да коментирам например условията в затвора на урода Брейвик, който изби десетки деца в Норвегия и получи максималната присъда от 21 години - какво казва за стойността на техните животи обществото след като убиеца лежи по 4 месеца за всяко убийство?
- bigdragon
- Редовен потребител
- Мнения: 1229
- Регистриран на: 22 Юли 2016, 14:55
- Местоположение: Варна
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
58-годишният Кенет Юджийн Смит вече го няма.
Тази нощ в Алабама е дишал две минути азот...
Тази нощ в Алабама е дишал две минути азот...
"Киев покръсти Русия. Киев ще я опее!"
Драгомир Янков
Моля, ако нещо в мен не ви харесва, не ме уведомявайте за това.
Постарайте се да преживеете този шок самостоятелно...!
Драгомир Янков
Моля, ако нещо в мен не ви харесва, не ме уведомявайте за това.
Постарайте се да преживеете този шок самостоятелно...!
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Ми....Алилуя.
Любопитното е, че вече е налице изцяло нов протокол, който доколкото разбрах, е узаконен само в 4 щата.
В останалите май си е още валиден трикомпонентния (павулон + KCI + тиопентал), а в Охайо и еднокомпонентния (само тиопентал).
Още по-любопитно ми е, че няма съобщения други държави да изпитват затруднения с набавянето на съответните медикаменти - в края на краищата леталната инжекция не е метод на екзекуция единствено в САЩ
Последна промяна 2 на Almasy, променена общо 26 пъти
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
За момент помислих, че тия в Алабама са очистили Любо Нейков!



- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Статия и снимки от екзекуции с оръдие. Били са по-масови отколкото знаех. Има и описание на очевидец. След изстрела главата отхвръквала двайсет метра право нагоре, ръцете настрани също на десетки метри а краката падали пред оръдието. Тялото се пулвелизирало без остатък.
https://rarehistoricalphotos.com/execut ... non-1890s/
https://rarehistoricalphotos.com/execut ... non-1890s/
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
60% от американците са "За" смъртната присъда.

И една подробна разбивка:





И една подробна разбивка:




Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Може би ако им кажат средната цена на смъртната присъда, която е около $200 000 само разходи на затвора за "бързо" изпълнение след 10 години. Защото ги държат на специални режими в специални крила на затвора. Плюс цената на самото изпълнение. Плюс цената на многобройните разглеждани и обжалвания и сигурно ще отиде към милион. Далеч повече от цената на доживотна присъда. И може доста хора да си променят мнението, защото сега си мислят - защо да ги храним тия уроди?
-
Bonev
- Редовен потребител
- Мнения: 216
- Регистриран на: 22 Юли 2016, 06:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Amazon написа: ↑17 Юни 2024, 17:36Може би ако им кажат средната цена на смъртната присъда, която е около $200 000 само разходи на затвора за "бързо" изпълнение след 10 години. Защото ги държат на специални режими в специални крила на затвора. Плюс цената на самото изпълнение. Плюс цената на многобройните разглеждани и обжалвания и сигурно ще отиде към милион. Далеч повече от цената на доживотна присъда. И може доста хора да си променят мнението, защото сега си мислят - защо да ги храним тия уроди?
Сигурен ли си,че скоро срещнах една графика колко излиза един затворник по щат и имаше доста фрапиращи цифри. Както и разлика от около 10 пъти в зависимост от щата.
-
kota
- Редовен потребител
- Мнения: 1021
- Регистриран на: 19 Май 2022, 23:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
45 хиляди средно е мисля на година.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Не съм сигурен за точната цифра. Това ми излезе за Тексас. Но не виждам как смъртник, ще излезе по-евтино от обикновен затворник. А смъртниците понякога ги държат по 20 години. В най-добрият случай ще е същото, като цена, но без безкрайните юридически совалки, които съпътстват изпълнението на присъдата.
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Моралния аспект според мен е много по-важен, като в случая включвам и настина доста имагинерното в някои случаи понятие справедливост.
Както и сигурността на обществото – пробойните в съдебната система позволяват на убийци да бъдат освобождавани предсрочно, след което следва рецидив (ново убийство), като последното изобщо не е казуистика.
Но тъй като стана въпрос за финансовия аспект, реших да направя една кръчмарска сметка.
Ако цитираните от Вас (Амазон & Кота) са верни, то при изпълняване на смъртната присъда към 10-то година от осъждането цената е около $250 000, а примерно към 20-та – вероятно към $450 000.
Средната възраст на екзекутираните през 2024-та (до този момент) е някъде към 50 г.
Ако те живеят още към 20 години (тоест са с доживотни присъди) то според сумата цитирана от Кота:
45.000 х 20 = $ 900.000
Има и един на 41 години, при него слагаме още 30:
45.000 х 30 = $ 1.350.000
В по-предни години има екзекуции и на 30 и под 30 годишни, при тях грубата сметка е:
45.000 х 40 = $ 1.800.000
Парадоксалното обаче, че всъщност се плаща и за двете, защото от времето на произнасяне на присъдата до екзекуцията средната стойност на пролежаните години на екзекутираните през 2024 е 21 години (от най-малко 10 до 35 години).
Това е заради особеностите на съдебната система в САЩ, където са възможни толкова много обжалвания, че свят да ти се завие.
Доколкото ми е известно в Япония (да не говорим за Сингапур, Малайзия, Тайланд, еле пък арабелските държави), такива дълги срокове няма.
А най-лошото (според мен) в случая е, че в над 90% от случаите изобщо не иде реч за презумция за невинност, поради ДНК верификация (освен всички останали доказателства). Но се почва с хватки като „гранично нисък IQ”, „обремененост от тежко детство и юношество” та до „невменяемост поради временно психическо разстройство”.
Сиреч можеш да си режеш гърла на воля или да изгориш някой жив (ще се изненадате колко много са такива случаи) и ако въобще те осъдят на смърт, пак да си обжалваш едно 35-40 години, та накрая немалък процент де факто се капичва от естествена смърт.
Както и сигурността на обществото – пробойните в съдебната система позволяват на убийци да бъдат освобождавани предсрочно, след което следва рецидив (ново убийство), като последното изобщо не е казуистика.
Но тъй като стана въпрос за финансовия аспект, реших да направя една кръчмарска сметка.
Ако цитираните от Вас (Амазон & Кота) са верни, то при изпълняване на смъртната присъда към 10-то година от осъждането цената е около $250 000, а примерно към 20-та – вероятно към $450 000.
Средната възраст на екзекутираните през 2024-та (до този момент) е някъде към 50 г.
Ако те живеят още към 20 години (тоест са с доживотни присъди) то според сумата цитирана от Кота:
45.000 х 20 = $ 900.000
Има и един на 41 години, при него слагаме още 30:
45.000 х 30 = $ 1.350.000
В по-предни години има екзекуции и на 30 и под 30 годишни, при тях грубата сметка е:
45.000 х 40 = $ 1.800.000
Парадоксалното обаче, че всъщност се плаща и за двете, защото от времето на произнасяне на присъдата до екзекуцията средната стойност на пролежаните години на екзекутираните през 2024 е 21 години (от най-малко 10 до 35 години).
Това е заради особеностите на съдебната система в САЩ, където са възможни толкова много обжалвания, че свят да ти се завие.
Доколкото ми е известно в Япония (да не говорим за Сингапур, Малайзия, Тайланд, еле пък арабелските държави), такива дълги срокове няма.
А най-лошото (според мен) в случая е, че в над 90% от случаите изобщо не иде реч за презумция за невинност, поради ДНК верификация (освен всички останали доказателства). Но се почва с хватки като „гранично нисък IQ”, „обремененост от тежко детство и юношество” та до „невменяемост поради временно психическо разстройство”.
Сиреч можеш да си режеш гърла на воля или да изгориш някой жив (ще се изненадате колко много са такива случаи) и ако въобще те осъдят на смърт, пак да си обжалваш едно 35-40 години, та накрая немалък процент де факто се капичва от естествена смърт.
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Това до вчера щях да кажа, че е пълен нонсенс, но точно вчера гледах документалка в тубата за 10-те държави с най-ниско IQ на планетата. От тях към половината са в Централна и Латинска Америка. Демек могат да стигнат до САЩ. Мисля, че цифрата за Никарагуа беше 54. И това е средното. Не казаха къде е медианата, но явно не малка част от населението е под тази цифра. Не разбирам от психология, или криминална психология, но имам спомени, че някъде 50 точки беше границата на олигофренията. Което значи, че милиони хора не могат ефективно да различават добро от зло - просто им липсва инструментариума. Това, като лирично отклонение и куриоз.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Смята се, че 3% от екзекуциите в САЩ в периода от 1890 до 2010 г. са били от т.н. тип „botched” – несполучливи или по-скоро такива, при които са причинени непредвидени страдания на осъдения на смърт.
В книгата си от 2014 г. „Ужасни зрелища: Несполучливи екзекуции и смъртното наказание в Америка“, Остин Сарат, професор по юриспруденция и политически науки в колежа Амхърст, описва историята на несъвършените екзекуции в САЩ през този период. Сарат съобщава, че през тези 120 години са били екзекутирани 8776 души и 276 от тези екзекуции (3,15%) са се объркали по някакъв начин. Смъртоносната инжекция е имала най-висок процент на botched екзекуции (аз тук много не съм съгласен – основно иде реч за трудно намиране на подходяща вена (99% от случаите), особено при наркозависими, тоест осъдения „страдал много” от факта, че 20 минути екипа търси читава вена, в която да сложи абоката – ама „голямо” страдание за някой, който е изгорил примерно някой друг жив).
В книгата си той определя несполучливата екзекуция по следния начин:
Неуспешните екзекуции се случват, когато има нарушение или отклонение от „протокола“ за определен метод на екзекуция. Протоколът може да бъде установен от нормите, очакванията и рекламираните достойнства на всеки метод или от официално приетите от правителството насоки за екзекуции. Неуспешните екзекуции са „тези, които включват непредвидени проблеми или забавяния, които са причинили, поне може да се твърди, ненужна агония за затворника или които отразяват груба некомпетентност на палача“. Примери за такива проблеми включват, наред с други неща, затворници, които се запалват на електрическия стол или са били удушени по време на обесване (вместо да им се счупят вратовете), както и прилагане на грешни дози специфични лекарства за смъртоносни инжекции.
Method Total Executions Botched Executions Botched Execution Rate
Hanging 2,721 85 3.12%
Electrocution 4,374 84 1.92%
Lethal Gas 593 32 5.4%
Lethal Injection 1,054 76 7.2%
Firing Squad 34 0 0%
All Methods 8,776 277 3.15%
Репортаж в „Солт Лейк Сити Трибюн“ заема различно мнение относно твърдението, че не е имало botched екзекуции чрез разстрел от 1890 г. насам. Вестникът съобщава, че през септември 1951 г. отряд в Юта прострелва Елисео Дж. Марес в бедрото и корема и че са минали „няколко минути“, преди да бъде обявен за мъртъв. Екзекуцията на Уолъс Уилкерсън в Юта на 16 май 1879 г. също е била botched.
В книгата си от 2014 г. „Ужасни зрелища: Несполучливи екзекуции и смъртното наказание в Америка“, Остин Сарат, професор по юриспруденция и политически науки в колежа Амхърст, описва историята на несъвършените екзекуции в САЩ през този период. Сарат съобщава, че през тези 120 години са били екзекутирани 8776 души и 276 от тези екзекуции (3,15%) са се объркали по някакъв начин. Смъртоносната инжекция е имала най-висок процент на botched екзекуции (аз тук много не съм съгласен – основно иде реч за трудно намиране на подходяща вена (99% от случаите), особено при наркозависими, тоест осъдения „страдал много” от факта, че 20 минути екипа търси читава вена, в която да сложи абоката – ама „голямо” страдание за някой, който е изгорил примерно някой друг жив).
В книгата си той определя несполучливата екзекуция по следния начин:
Неуспешните екзекуции се случват, когато има нарушение или отклонение от „протокола“ за определен метод на екзекуция. Протоколът може да бъде установен от нормите, очакванията и рекламираните достойнства на всеки метод или от официално приетите от правителството насоки за екзекуции. Неуспешните екзекуции са „тези, които включват непредвидени проблеми или забавяния, които са причинили, поне може да се твърди, ненужна агония за затворника или които отразяват груба некомпетентност на палача“. Примери за такива проблеми включват, наред с други неща, затворници, които се запалват на електрическия стол или са били удушени по време на обесване (вместо да им се счупят вратовете), както и прилагане на грешни дози специфични лекарства за смъртоносни инжекции.
Method Total Executions Botched Executions Botched Execution Rate
Hanging 2,721 85 3.12%
Electrocution 4,374 84 1.92%
Lethal Gas 593 32 5.4%
Lethal Injection 1,054 76 7.2%
Firing Squad 34 0 0%
All Methods 8,776 277 3.15%
Репортаж в „Солт Лейк Сити Трибюн“ заема различно мнение относно твърдението, че не е имало botched екзекуции чрез разстрел от 1890 г. насам. Вестникът съобщава, че през септември 1951 г. отряд в Юта прострелва Елисео Дж. Марес в бедрото и корема и че са минали „няколко минути“, преди да бъде обявен за мъртъв. Екзекуцията на Уолъс Уилкерсън в Юта на 16 май 1879 г. също е била botched.
Последна промяна 1 на Almasy, променена общо 18 пъти
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Almasy
- Редовен потребител
- Мнения: 8747
- Регистриран на: 29 Юли 2016, 15:08
- Местоположение: Бургас
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
В списъка са изброени 62 екзекуции или опити за екзекуции: две чрез газова камера, десет чрез електрически стол и петдесет чрез смъртоносна инжекция, включително шест неуспешни екзекуции, които са били спрени, когато персоналът, извършващ екзекуциите, не е успял да постави интравенозна система. Под „неуспешни“ се има в предвид „тези, които са включвали непредвидени проблеми или забавяния, които са причинили, поне може да се твърди, ненужни страдания за затворника или които отразяват груба некомпетентност на палача“.
Ето някои от тях:
10 август 1982 г. Вирджиния, Франк Дж. Копола, електрически стол. Въпреки, че представители на медиите не са били свидетели на екзекуцията и от Министерството на правосъдието на Вирджиния не са били публикувани подробности, присъстващ адвокат по-късно заяви, че са били необходими два 55-секундни електрически импулса, за да убият Копола. Вторият импулс е произвел миризмата и цвърчащия звук на горяща плът, а главата и кракът на Копола са се запалили. Дим е изпълнил камерата на смъртта от пода до тавана с димна мъгла.
22 април 1983 г. Алабама. Джон Еванс. Електрически стол. След първия електрически удар, от електрода, прикрепен към крака на Еванс, избухнали искри и пламъци. Електродът се изхлузил от каишката, която го държала на място, и се запалил. Дим и искри също излезли изпод маската в близост до лявото слепоочие на Еванс. Двама лекари влезли в камерата и открили сърдечен ритъм. Електродът бил отново прикрепен към крака му и бил приложен друг електрически удар. Това довело до още дим и горяща плът. Лекарите отново открили сърдечен ритъм. Пренебрегвайки молбите на адвоката на Еванс, бил приложен трети електрически удар. Екзекуцията отнела 14 минути и оставила тялото на Еванс овъглено и тлеещо.
2 септември 1983 г. Мисисипи. Джими Лий Грей, газова гамера. Длъжностните лица трябвало да опразнят спешно стаята със свидетелите осем минути след пускането на газа, когато отчаяните му напъни да си поеме въздух накарали един от присъстващите да припадне. Известният адвокат по защита от смъртно наказание Дейвид Брук каза: „Джими Лий Грей умря, удряйки главата си в стоманен прът в газовата камера, докато репортерите броили стоновете. По-късно било разкрито, че екзекуторът, Бари Брус, е бил пиян
12 декември 1984 г. Джорджия. Алфа Отис Стивънс. Електрически стол. „Първият заряд електричество... не успя да го убие и той се бореше да диша осем минути, преди втори заряд да изпълни смъртната му присъда.“. След първия двуминутен токов удар имаше шестминутна пауза, за да може тялото му да се охлади, преди лекарите да го прегледат (и да обявят, че е необходим още един удар). През този шестминутен интервал Стивънс пое 23 дълбоки вдишвания. Служител на затвора в Джорджия каза: „Стивънс просто не беше проводник“ на електричество.
16 октомври 1985 г. Индиана. Уилям Е. Вандивър. Електрически стол. След първото прилагане на 2300 волта, Вандивър все още диша. Екзекуцията в крайна сметка отнема 17 минути и пет удара с електрически ток. Адвокатът на Вандивър, Хърбърт Шапс, е свидетел на екзекуцията и наблюдава дим и миризма на изгоряло. Той нарича екзекуцията „скандална“. Министерството на правосъдието призна, че „не всичко е протекло по план“.
24 май 1989 г. Тексас. Стивън Маккой. Смъртоносна инжекция. Той е имал физическа реакция (повдигане на гърдите, задъхване, задавяне, извиване на гърба от носилката), докаето по план, след прилагане на фенобарбитала е трябвало просто да заспи. Главният прокурор на Тексас е признал, че затворникът „изглежда е имал по-силна реакция“, добавяйки: „Медикаментите са приложени в много висока доза и по-бързо отколкото е по протокол“.
14 юли 1989 г. Алабама. Хорас Франклин Дънкинс-младши. Електрически стол. Необходими са два електроудара, през девет минути един от друг, за да се завърши екзекуцията. След като първият удар не успява да убие затворника, шефът на затворническата охрана отваря вратата на стаята за свидетели и заявява: „Май нещо объркаме с инсталацията на кабелите.“ Тъй като те наистна са били свързани неправилно, е било невъзможно да се приложи достатъчен по сила ток, за да причини смърт. Кабелите са свързани отново, преди да бъде приложен втори удар. Смъртта е обявена 19 минути след първия електрически заряд. На пресконференция след екзекуцията, комисарят на затвора в Алабама Морис Тигпен казва: „Много, много съжалявам за случилото се, причината е човешка грешка”.
4 май 1990 г. Флорида. Джеси Джоузеф Таферо. Електрически стол. По време на екзекуцията от главата на Таферо изригнали пламъци и били необходими три електроудара с максимална мощност, за да спре дишането му. Държавни служители твърдят, че неуспешната екзекуция е причинена от „неволна човешка грешка“ – неподходяща замяна на синтетична гъба с естествена, използвана при предишни екзекуции (този момент е пресъздаден от Холивуд във филма „The Green Mile”, само че интерпретацията е малко по-различна - дават, че гъбата е суха, а по протокол, последната трябва да е напоена обилно във вода с висока концентрация на сол – забележката/отклонението е мое).
17 октомври 1990 г. Вирджиния. Уилбърт Лий Евънс. Електрически стол. При първия електрически удар, кръв бликва от дясната страна на маската на лицето му, облива ризата и предизвикала съскащ звук (заради високата температура), докато капе от устните му. Евънс стене, преди да бъде приложен втори електрически удар. Аутопсията заключила, че Евънс е получил кръвоизлив, след като волтажният пик повишил така или иначе високото му кръвно налягане.
6 април 1992 г. Аризона. Доналд Юджийн Хардинг. Газова камера. Смъртта е обявена едва 10 1/2 минути след пускането на таблетките цианид. По време на екзекуцията Хардинг се мятал и се борил яростно с ремъците. Телевизионен журналист, който е бил свидетел на екзекуцията - Камерън Харпър, споделя, че спазмите и потрепванията на Хардинг са продължили 6 минути и 37 секунди. „Очевидно беше, че този човек е страда. Това е ужасна смърт... грозно, много грозно. Ние умъртвяваме животните по-хуманно.“ Друг свидетел, репортерката на вестник Карла Макклейн, казва: „Смъртта на Хардинг беше нещо, което не искам да видя никога вече през живота си. Чух го да се задъхва и да стене. Видях тялото му да се променя в червено, и накрая в лилаво.“.
25 март 1997 г. Флорида. Педро Медина. Електрически стол. По време на екзекуцията от главата му изригва корона от пламъци с височина 30 см, изпълвайки камерата за екзекуции с гъста миризма на дим и задавяйки двайсетте официални свидетели. В паниката служител натиска превключвател, за да изключи ръчно захранването и преждевременно да прекрати двуминутния цикъл от 2000 волта. Гърдите на Медина продължават да се повдигат, докато пламъците не спират и най-накрая не настъпва смъртта. След екзекуцията служителите на затвора обвиняват за пожара корозирала медна мрежа в „каската” на електрическия стол, но двама експерти, наети от управителя, по-късно заключават, че пожарът е причинен отново от неправилната подготовка и вида на гъбата (предназначена да провежда електричество) върху главата на Медина.
8 юли 1999 г. Флорида. Алън Лий Дейвис. Електрически стол. „Преди да бъде обявен за мъртъв... кръвта от устата му се беше изляла върху яката на бялата му риза, дори се процеждаше през отворите на катарамата на кожената каишка за гърди, която го държеше за стола.“ Екзекуцията му беше първата на „модернизирания” електрически стол на Флорида, построен специално, за да може да побере мъж с размерите на Дейвис (приблизително 160 кг). По-късно, когато друг осъден на смърт затворник от Флорида оспори конституционността на електрическия стол, съдията от Върховния съд на Флорида Лиандър Шоу коментира, че „цветните снимки на Дейвис изобразяват мъж, който – по всякакъв вид – е бил брутално измъчван до смърт от гражданите на Флорида“.
Съдия Шоу също описа неуспешните екзекуции на Джеси Таферо и Педро Медина (виж по-горе), наричайки трите екзекуции „варварски зрелища“ и „действия, по-подходящи за жесток убиец, отколкото за цивилизована държава“.
Свидетел на екзекуцията е била и Джийни Браун-Уейт, сенатор от щата Флорида, която първоначално е била „шокирана“ да види кръвта, докато не осъзнава, че кръвта образува формата на кръст и че това е „послание от Бог”, в което показва, че и той подкрепя екзекуцията (не знам дали Бог я подкрепя, но аз определено, макар и да съм против конкретния метод – Дейвис е осъден в условията на рецидив за това, че при грабеж прерязва гърлото на бременна жена, а после разбива черепите и на на двете и малки дъщерички, до степен, в която лицата им са били напълно неразпознаваеми).

Основен източник: https://deathpenaltyinfo.org/
Ето някои от тях:
10 август 1982 г. Вирджиния, Франк Дж. Копола, електрически стол. Въпреки, че представители на медиите не са били свидетели на екзекуцията и от Министерството на правосъдието на Вирджиния не са били публикувани подробности, присъстващ адвокат по-късно заяви, че са били необходими два 55-секундни електрически импулса, за да убият Копола. Вторият импулс е произвел миризмата и цвърчащия звук на горяща плът, а главата и кракът на Копола са се запалили. Дим е изпълнил камерата на смъртта от пода до тавана с димна мъгла.
22 април 1983 г. Алабама. Джон Еванс. Електрически стол. След първия електрически удар, от електрода, прикрепен към крака на Еванс, избухнали искри и пламъци. Електродът се изхлузил от каишката, която го държала на място, и се запалил. Дим и искри също излезли изпод маската в близост до лявото слепоочие на Еванс. Двама лекари влезли в камерата и открили сърдечен ритъм. Електродът бил отново прикрепен към крака му и бил приложен друг електрически удар. Това довело до още дим и горяща плът. Лекарите отново открили сърдечен ритъм. Пренебрегвайки молбите на адвоката на Еванс, бил приложен трети електрически удар. Екзекуцията отнела 14 минути и оставила тялото на Еванс овъглено и тлеещо.
2 септември 1983 г. Мисисипи. Джими Лий Грей, газова гамера. Длъжностните лица трябвало да опразнят спешно стаята със свидетелите осем минути след пускането на газа, когато отчаяните му напъни да си поеме въздух накарали един от присъстващите да припадне. Известният адвокат по защита от смъртно наказание Дейвид Брук каза: „Джими Лий Грей умря, удряйки главата си в стоманен прът в газовата камера, докато репортерите броили стоновете. По-късно било разкрито, че екзекуторът, Бари Брус, е бил пиян
12 декември 1984 г. Джорджия. Алфа Отис Стивънс. Електрически стол. „Първият заряд електричество... не успя да го убие и той се бореше да диша осем минути, преди втори заряд да изпълни смъртната му присъда.“. След първия двуминутен токов удар имаше шестминутна пауза, за да може тялото му да се охлади, преди лекарите да го прегледат (и да обявят, че е необходим още един удар). През този шестминутен интервал Стивънс пое 23 дълбоки вдишвания. Служител на затвора в Джорджия каза: „Стивънс просто не беше проводник“ на електричество.
16 октомври 1985 г. Индиана. Уилям Е. Вандивър. Електрически стол. След първото прилагане на 2300 волта, Вандивър все още диша. Екзекуцията в крайна сметка отнема 17 минути и пет удара с електрически ток. Адвокатът на Вандивър, Хърбърт Шапс, е свидетел на екзекуцията и наблюдава дим и миризма на изгоряло. Той нарича екзекуцията „скандална“. Министерството на правосъдието призна, че „не всичко е протекло по план“.
24 май 1989 г. Тексас. Стивън Маккой. Смъртоносна инжекция. Той е имал физическа реакция (повдигане на гърдите, задъхване, задавяне, извиване на гърба от носилката), докаето по план, след прилагане на фенобарбитала е трябвало просто да заспи. Главният прокурор на Тексас е признал, че затворникът „изглежда е имал по-силна реакция“, добавяйки: „Медикаментите са приложени в много висока доза и по-бързо отколкото е по протокол“.
14 юли 1989 г. Алабама. Хорас Франклин Дънкинс-младши. Електрически стол. Необходими са два електроудара, през девет минути един от друг, за да се завърши екзекуцията. След като първият удар не успява да убие затворника, шефът на затворническата охрана отваря вратата на стаята за свидетели и заявява: „Май нещо объркаме с инсталацията на кабелите.“ Тъй като те наистна са били свързани неправилно, е било невъзможно да се приложи достатъчен по сила ток, за да причини смърт. Кабелите са свързани отново, преди да бъде приложен втори удар. Смъртта е обявена 19 минути след първия електрически заряд. На пресконференция след екзекуцията, комисарят на затвора в Алабама Морис Тигпен казва: „Много, много съжалявам за случилото се, причината е човешка грешка”.
4 май 1990 г. Флорида. Джеси Джоузеф Таферо. Електрически стол. По време на екзекуцията от главата на Таферо изригнали пламъци и били необходими три електроудара с максимална мощност, за да спре дишането му. Държавни служители твърдят, че неуспешната екзекуция е причинена от „неволна човешка грешка“ – неподходяща замяна на синтетична гъба с естествена, използвана при предишни екзекуции (този момент е пресъздаден от Холивуд във филма „The Green Mile”, само че интерпретацията е малко по-различна - дават, че гъбата е суха, а по протокол, последната трябва да е напоена обилно във вода с висока концентрация на сол – забележката/отклонението е мое).
17 октомври 1990 г. Вирджиния. Уилбърт Лий Евънс. Електрически стол. При първия електрически удар, кръв бликва от дясната страна на маската на лицето му, облива ризата и предизвикала съскащ звук (заради високата температура), докато капе от устните му. Евънс стене, преди да бъде приложен втори електрически удар. Аутопсията заключила, че Евънс е получил кръвоизлив, след като волтажният пик повишил така или иначе високото му кръвно налягане.
6 април 1992 г. Аризона. Доналд Юджийн Хардинг. Газова камера. Смъртта е обявена едва 10 1/2 минути след пускането на таблетките цианид. По време на екзекуцията Хардинг се мятал и се борил яростно с ремъците. Телевизионен журналист, който е бил свидетел на екзекуцията - Камерън Харпър, споделя, че спазмите и потрепванията на Хардинг са продължили 6 минути и 37 секунди. „Очевидно беше, че този човек е страда. Това е ужасна смърт... грозно, много грозно. Ние умъртвяваме животните по-хуманно.“ Друг свидетел, репортерката на вестник Карла Макклейн, казва: „Смъртта на Хардинг беше нещо, което не искам да видя никога вече през живота си. Чух го да се задъхва и да стене. Видях тялото му да се променя в червено, и накрая в лилаво.“.
25 март 1997 г. Флорида. Педро Медина. Електрически стол. По време на екзекуцията от главата му изригва корона от пламъци с височина 30 см, изпълвайки камерата за екзекуции с гъста миризма на дим и задавяйки двайсетте официални свидетели. В паниката служител натиска превключвател, за да изключи ръчно захранването и преждевременно да прекрати двуминутния цикъл от 2000 волта. Гърдите на Медина продължават да се повдигат, докато пламъците не спират и най-накрая не настъпва смъртта. След екзекуцията служителите на затвора обвиняват за пожара корозирала медна мрежа в „каската” на електрическия стол, но двама експерти, наети от управителя, по-късно заключават, че пожарът е причинен отново от неправилната подготовка и вида на гъбата (предназначена да провежда електричество) върху главата на Медина.
8 юли 1999 г. Флорида. Алън Лий Дейвис. Електрически стол. „Преди да бъде обявен за мъртъв... кръвта от устата му се беше изляла върху яката на бялата му риза, дори се процеждаше през отворите на катарамата на кожената каишка за гърди, която го държеше за стола.“ Екзекуцията му беше първата на „модернизирания” електрически стол на Флорида, построен специално, за да може да побере мъж с размерите на Дейвис (приблизително 160 кг). По-късно, когато друг осъден на смърт затворник от Флорида оспори конституционността на електрическия стол, съдията от Върховния съд на Флорида Лиандър Шоу коментира, че „цветните снимки на Дейвис изобразяват мъж, който – по всякакъв вид – е бил брутално измъчван до смърт от гражданите на Флорида“.
► Show Spoiler
Свидетел на екзекуцията е била и Джийни Браун-Уейт, сенатор от щата Флорида, която първоначално е била „шокирана“ да види кръвта, докато не осъзнава, че кръвта образува формата на кръст и че това е „послание от Бог”, в което показва, че и той подкрепя екзекуцията (не знам дали Бог я подкрепя, но аз определено, макар и да съм против конкретния метод – Дейвис е осъден в условията на рецидив за това, че при грабеж прерязва гърлото на бременна жена, а после разбива черепите и на на двете и малки дъщерички, до степен, в която лицата им са били напълно неразпознаваеми).

Основен източник: https://deathpenaltyinfo.org/
Когато не могат да ограничат свободата на мисълта – ограничават свободата на тялото
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
Декомунизация. ДеКГБизация. Дерусификация.
- Amazon
- Модератор
- Мнения: 16830
- Регистриран на: 20 Юли 2016, 02:00
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
В Тенеси със смъртносна инжекция са утрепали изнасилвач и убиец. Не е било красива гледка - борил се е за въздух, почервенявал, посинявал, опитвал се е да стане. Аз, както се знае съм против смъртното наказание, обаче след като така и така го има, тези екзекуции трябва да ги излъчват по местните телевизии. Поне да има някаква полза от смъртта на тези животни - да вменят някакъв страх от обществото в останалите животни. Както публичните екзекуции едно време.

https://www.yahoo.com/news/articles/ten ... 16651.html
https://www.yahoo.com/news/articles/ten ... 16651.html
-
deaf
- Редовен потребител
- Мнения: 190
- Регистриран на: 30 Ное 2021, 14:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
300 скалъпени смъртни присъди е фантастична цифра. Надали има и една такава.Stan написа: ↑25 Яну 2024, 16:14Наскоро гледах един документален американски филм. през 80-години била убита възрастна негърка. Тая негърка била много уважавана в махалата и имало много голям натиск случая да се реши.Полицията хваща двама дистрибутори на наркотици, също негри, които кават еди кой си го е извършил, също негър. Хващат негрото - около 20 годишен, който и преди това е имал проблеми с полцията. Цял ден разпити и натиск, той отрича, но накрая признава. Правят обиск в къщата му и намерили дреха с кръв, но майка му, която била там, казва, че нямало нужния в случая протокол за иззети доказателства. Негрото междувременно се отрича от показанията си, но това няма значение и е осъден на доживотна присъда. Започва да пише молби за преразлеждане, разбира се без ефект. някъде към началото на 2000-те години, доброволна организация се заема с казуса му. Междувременно заочва да правят и достатъчно читави ДНК аналзи. Оказва се, кръвта по дрехата иззета от дома му, не е на убитата, а излизат и още доказателства, че разследването е скалъпено и просто са хванали най-удобния да бъде набеден, набеден е, осъден. Накрая, въросното негро е пуснато и на свой ред осъжда града, мисля, че беше Бостън или Филаделфия за 9 000 000 долара. Той пък от своя страна дарява парите за подобни казасу като неговия. Накрая на филма казаха, че откакто са започнали ДНК изслдвания на стари случаи, има над 300 осъдени за убийства, за които впоследсвие са оказало, че са точно такива скалъпени случаи.
Не казвам, че коменираният случай тук е иненно такъв. Дори и този наисина да е убиецът, за единично убийство да се прилага смъртно наказание според мен не е редно.
Сигурен съм,че полицията и съдът са имали обосновани причини да осъдят негъра на 20 години затвор за убитата възрастна негърка. Освободили са го накрая защото доказателствата не са били достатъчни.
Считам за погрешно Брюксел да принуждава всички държави членки на ЕС да налагат мораториум върху смъртната присъда. Това трябва да го реши всяка държава сама.
- rki
- Редовен потребител
- Мнения: 25697
- Регистриран на: 22 Мар 2017, 20:11
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Двете изречения си противоречат. Щом са го оправдали накрая поради липса на доказателства, то изначално са нямали основания да го осъдят.
Затова смъртната присъда трябва да се отмени - прекалено много са съдебните грешки, които после не могат да се поправят (поради фактът, че невинно обвинения и осъден е умъртвен).
The USSR is still collapsing before our very eyes
Parasha delenda est
-
deaf
- Редовен потребител
- Мнения: 190
- Регистриран на: 30 Ное 2021, 14:42
- Контакт:
- Status: Offline
Re: Казусът "смъртна присъда"
Не,не може да издадат смъртна присъда току-така. Това само по филмите става. А след издаването на присъдата обикновено има период от до десет години през които осъденият може да докаже,че е невинен. Или да иска помилване от губернатора или президента. Просто в процеса на взимането и на изпълнението на смъртната присъда участват десетки и стотици хора,(които дори не се познават),и е невъзможно да се наговорят помежду си да прецакат клетия обвинен. В тези съдебни процеси участват десетина хора в съдебен състав събрани абсолютно случайно от улицата,както се казва.
Почти никога няма 100% доказателства за което и да е престъпление. Съдията често решава по усет. И дори без кървавата риза,той пак е можел да отсъди,че оня негър е убил възрастната негърка. Срещу него е имало обосновани улики. Най-вероятно не е могъл да докаже,че по време на убийството е бил някъде другаде,а не на местопрестъплението. И още,и още. Уликите срещу него са се натрупвали.
Почти никога няма 100% доказателства за което и да е престъпление. Съдията често решава по усет. И дори без кървавата риза,той пак е можел да отсъди,че оня негър е убил възрастната негърка. Срещу него е имало обосновани улики. Най-вероятно не е могъл да докаже,че по време на убийството е бил някъде другаде,а не на местопрестъплението. И още,и още. Уликите срещу него са се натрупвали.
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани


