Съвременни конфликти ⇒ Конфликт в Украйна - снимки, сателити, геолокации, анализи

[plamenhk]

Лесно е да се види как Беларус може (по принцип) да стане нормална европейска държава. Би било необходимо само да се отърве от диктатурата на Лукашенко и да се освободим от лапите на Кремъл. Също така е лесно да си представим как Украйна може да стане нормална държава. Но Русия? Това е вече друг въпрос.

„Добрите руснаци“ не виждат руския империализъм, пише Едуард Лукас. „Отношенията на Русия със съседните държави са (меко казано) обременени от имперски амбиции и неврози. Руската опозиция разбира ли това? Не много."

“Good Russians” Grasp History

► Show Spoiler

I was at a conference in one of the Baltic states recently, discussing democracy and human rights in Russia, Belarus, and Ukraine. On the platform was a distinguished émigré Russian, a fierce foe of the Putin regime with a distinguished cultural career. The conference was not public, so I will call him Andrei. The subject came up of Russia’s future: would it, could it, should it disintegrate? Whatever post-Russian states or entities came next might be easier neighbors. He batted the question aside as irrelevant and unhelpful. You will struggle to persuade Russians to oppose the Putin regime if you argue for the destruction of the country.

I pressed a bit harder. For context, it is easy to see how (in principle) Belarus could become a normal European country. It would just need to get rid of the Lukashenko dictatorship and wriggle out from the Kremlin’s clutches. It is also easy to see how Ukraine could become a normal country. It was on track to do so before Putin’s full-scale onslaught started a year ago. If the fighting stops and the European Union and NATO offer membership, Ukraine can become happy, stable, prosperous, and democratic.

But Russia? That’s another question. As the historian Alexander Etkind argues in “Internal Colonization,” for centuries, Russia’s rulers have treated their own lands the way other countries treat their colonies. The predatory, arbitrary exercise of central state power is at the root of Russia’s domestic woes. Relations with neighboring countries are burdened (to put it mildly) by imperial ambitions and neuroses.

So, I asked, how does the discussion of past imperialism and future (perhaps) decolonization fit into the Russian opposition’s worldview?

I was stunned by the answer. Imperialism, Andrei asserted, was a recent product of the Putin regime’s propaganda. It had no roots in the Russian mindset. It would vanish as quickly as it had come. He backed up his point with his personal experience. Living in Soviet-era Moscow, he said, he had witnessed no such imperialism.

There was a ripple of disbelief at this. Andrei’s generation witnessed the Soviet-led invasion of Czechoslovakia, martial law in Poland, the invasion of Afghanistan, the bloody scuffles in Lithuania, Latvia and Georgia as the Soviet Union collapsed, and the two Chechen wars fought by post-Soviet Russia. More importantly, he was speaking in a country that had been occupied at gunpoint, illegally annexed, and for decades experienced the deliberate erasure of its culture, history, language, and ethnic identity.

I seized the microphone. “You say you witnessed no imperialism. I think people witnessed it here.”

My interlocutor looked mildly embarrassed. He acknowledged that there was perhaps some imperialism in the Baltics, though he had not seen it first-hand. But he treated the episode as a lapse of memory rather than a crude disregard for the sensitivities of the country that had given him refuge from persecution. I do not believe in collective guilt. But I do think that anyone dealing professionally with a foreign country should take the trouble to learn the relevant bits of history. When in the Baltic region, I readily highlight the Anglo-German naval agreement of 1935. In this deal with Hitler, Britain withdrew the Royal Navy from the region, consigning it to the clutches of two murderous dictatorships.

Opposing Putin’s war (or at least not wanting to fight in it) is better than the opposite. But true political reform in Russia requires a deeper diagnosis and a more painful prescription. Outsiders, particularly those from places that have been victims of Russian or Soviet imperialism, understand this all too well. Among the Russian opposition? Not so much.

https://cepa.org/article/good-russians-grasp-history/

[plamenhk]

Ще сварим жабата бавно, но сигурно.

Украйна формира нови части
Тези новосформирани части ще бъдат основният получател на новото западно оборудване като танкове Leopard или PBVP CV-90 и т.н. Тези наборници ще бъдат обучавани предимно в чужбина.

21-ва механизирана бригада
33-та механизирана бригада
47-ма артилерийска бригада
116-та механизирана бригада
118-ма механизирана бригада
23-та механизирана бригада
31-ва механизирана бригада
32-ра механизирана бригада
48-ма артилерийска бригада
117-ма механизирана бригада

Има съобщения, че се създават допълнителни танкови, морски и въздушни ударни бригади.

[plamenhk]

Игор Гиркин за потенциала на мащабна руска офанзива (на английски и руски)

Igor Girkin on the potential of a large-scale Russian offensive

► Show Spoiler

Part 1.

So, the prospects for an offensive on the “Belarusian Front” are assessed as unlikely from the point of view of common sense, but possible precisely because (as the practice has shown) “there are no idiotic decisions that our General Staff could not make.”

From the point of view of common sense, to re-advance on the Kyiv, Chernihiv and (possibly) Volyn regions means extending the front by another thousand kilometers without hope of decisive success.

Firstly, it will not be possible to take the enemy by surprise. The Armed Forces of Ukraine have military units and formations prepared for combat in all the indicated directions. And since they intend to fight “from defense”, they require much less manpower than the RF Armed Forces require for a successful offensive in a heavily rugged wooded and swampy area, where all bridges on numerous rivers and rivers have either been blown up or mined, and directions suitable for tanks have been blocked by mines or other barriers.

Secondly, even if the RF Armed Forces (in any scenario, the small Belarusian army will be entrusted only with covering the borders with Poland and, at most, support of rears within its borders, and protecting these borders in “calm” areas) will be able to carry out deep breakthroughs, in order to protect the communications of the advancing groups (which will have to operate in territories with a hostile population), a lot of troops will be required. And when the front stops, a lot of troops will be required for its continuous cover, at least in the main directions.

Thirdly, according to the most modest calculations, just to create a continuous front (taking the terrain into account) it will take at least 150-200 thousand soldiers and officers, if we start from the border with Poland to the junction of the border with the Russian Federation. To create such a grouping without additional mobilisation (and training/combat coordination of new units and formations after it for at least 3 months), the RF Armed Forces will not be able to do so currently, since the main forces are already constrained by hostilities at the front from the Kinburn Spit to Belgorod region and by covering the border of the Belgorod, Kursk, and Bryansk regions.

And it will be impossible not to create a continuous front on the borders of the Republic of Belarus: “no one will forgive Minsk the second time”. The new offensive will mean drawing the Republic of Belarus into a full-fledged war with the corresponding actions of the Armed Forces of Ukraine and other military structures of Ukraine against objects on its territory.

It must be understood, however, that the creation of the “Belarusian Front” (as well as the intensification of hostilities at the front along the borders of the Russian Federation in the Kharkiv and Sumy regions) will significantly weaken (if not diminish completely) the possibilities for the Armed Forces of Ukraine to carry out offensives on any sector of the front, since this “will eat up all the reserves” and will require huge efforts to create, supply and provide equipment/ammunition for a huge new front. But this process will be mutual and without new mobilisation waves of the Russian Federation, the latter will be able to pull it off to an even lesser extent than the defending “Ukraine”. And “dear Western partners”, for their part, will take measures to prevent respected Kyiv partners from “dying from overexertion.”

Even if you simply do not organise a full-fledged offensive, but do “distracting strikes” (“debout”, in pre-revolutionary military terminology), all the same, the Armed Forces of the Russian Federation and the Armed Forces of the Republic of Belarus will then have to inevitably create a continuous front. And it will “eat resources” in accordance with its enormous length. On both sides, of course … And it only makes sense when counting on “exhausting the enemy”.

If the strikes are delivered “seriously”, with strategic goals, then I cautiously predict heavy losses of the RF Armed Forces without strategic results and any deep advance, and the RF Armed Forces in Belarus will not have enough available forces for that. And the losses will again raise the question of the need for further mobilisation measures in the Russian Federation and the Republic of Belarus (and in Ukraine, too).

An additional argument indirectly indicating that the aforementioned “idiotic decision” of the military-political leadership of the Russian Federation is still possible is the activity of Medvedchuk in Belarus with his speeches “reviving” stillborn ideas about an “alternative good-neighborly Ukraine”, which, allegedly, can be created. The presence of Medvedchuk in the convoy of advancing troops with the aim of “leading” something there on the “liberated territory” is quite logical in the framework of the complete copying of failed attempts of this kind outlined a year ago.

Strategic Perspectives, Part 2.

Much more probable and much more meaningful than the creation of an active “Belarusian Front” are the broad offensive operations of the RF Armed Forces from the territory of the border regions of the Belgorod, Kursk and Bryansk regions.

Firstly, such an offensive in any case can make it possible to re-create a “foreground” on the territory of the enemy, which makes it difficult to strike at Russian own territory. Secondly, the troops are anyway concentrated there to protect the territory of the Russian Federation and there is not much difference whether they are actively fighting or not. Thirdly, despite the negative impact of lengthening the front line, strategic successes are theoretically possible in the most “painful” region for Kyiv – Kharkiv. Kharkiv is the second most important city of Ukraine and “the second capital”, a large industrial center, etc. should have been considered by the Russian command as one of the primary goals a year ago. But it was not considered (probably because they expected to “get it for free”, basing their expectations on a fundamentally wrong assessment of the operational situation). Now, when even the most stupid leaders of the Russian Federation seem to have dispelled the illusions about the possibility of recreating a “single fraternal pro-Russian friendly Ukraine”, it is this city and its environs that can logically become a place for an attempt to “turn the tide of the war” while large forces of the Armed Forces of Ukraine are drawn to battles in the Donbas.

Are the Armed Forces of the Russian Federation capable of inflicting a strong full blow in the Kharkiv and Sumy regions and achieving at least significant operational successes there? I don’t know. But I am firmly convinced that here a major battle in any case (both successful or not) will lead to major losses and will require replenishment of the spent human and material resources, the creation of which is impossible without new mobilisation measures.

Strategic perspectives. Part 3

The third (and last) likely theater of operations for a major offensive by the RF Armed Forces is Zaporizhzhia.

From a theoretical standpoint, the offensive should be carried out there in any case, simultaneously with the strike from Belarus and/or the Russian border area. But it can also have independent significance or become the direction of the main blow (whereas all other actions will be distracting). The recent “toad jump” of units of the RF Armed Forces on a wide front closer to the main positions of the Armed Forces of Ukraine (as a result of which the troops came into direct combat contact with the enemy in his defensive positions) can be considered as a reduction of the ground before the attack (although there may not be an attack, naturally).

The closes targets of the offensive in this area should be the cities of Orekhov and Hulay-Pole, without which an attack on the city of Zaporizhzhia itself is unlikely due to the possibility of a strike into the flank and rear by the attacking AFU.

Among the “benefits” of this direction is the flat terrain, which can be successfully defended only by concentrating forces in large settlements. Among the disadvantages, the Armed Forces of Ukraine have been creating lines of fortified strongholds at the forefront and in-depth throughout the year. And, in order to quickly break through the front, again, a lot of forces are required, concentrated in well-trained and reliably controlled units and formations. And again, I must note that an offensive here, too, will certainly lead to heavy losses in the ranks of the attackers (in manpower and equipment), and a huge consumption of ammunition. However, if successful, local encirclements and the defeat of units and formations of the Armed Forces of Ukraine are possible, which will make the enemy worry about the rear of the Donetsk group. Will our generals be able to achieve such a result, we will soon find out (or we will not know if there is no offensive).

General conclusion: at the moment, the Armed Forces of the Russian Federation DO NOT HAVE A SUPERIORITY OVER THE APU ANYWHERE, that would guarantee the success of a large-scale strategic offensive. It is possible (theoretically) to create only one “shock fist” in one of the above directions, using the rest as auxiliary ones. (Diverting and restricting attacks can continue, of course, on the Donetsk front).

But, in any case, a full-scale offensive battle will very quickly and inevitably lead to very large losses and the depletion of those resources that have been accumulated as a result of previous mobilisation and other preparatory actions. And, regardless of successes, it will not lead to the complete defeat of the Armed Forces of Ukraine (precisely because of the lack of strategic reserves).

In any case, whether our military leaders decide to launch an offensive or wait for the spring “offensive” of the Armed Forces of Ukraine, this year, in order to hold the front, both the mobilisation of people and industry and the rear as a whole will inevitably be required. And the longer our military-political leadership (embarrassed by the uncertainty of the consequences of these measures in the socio-political and socio-economic spheres) delays with them, the less chance we will have of a military defeat of Ukraine until the moment when “dear Western partners” decide to enter the war themselves, convinced of the mutual exhaustion of the opponents’ forces.

At the moment, based on the statements of Peskov and other clowns in power, it seems that until a new major defeat happens (whether on the offensive or on the defensive), no one in the Kremlin will do anything, letting everything “take its own course”.

https://wartranslated.com/igor-girkin-o ... offensive/

Стрелков Игорь Иванович
По рекомендации Павла Губарева (заезжавшего на пару дней в гости - "поболтать на кухне"), даю короткий прогноз развития оперативной и стратегической обстановки на фронте на случай "генерального наступления зимней кампании ВС РФ", которое может начаться (или не начаться) в ближайшие 2 недели (дальше начинать наступление не имеет смысла вообще в связи с приближением распутицы).

► Show Spoiler

Часть 1.

Итак, перспективы наступления на "Белорусском фронте" - оцениваются как маловероятные с точки зрения здравого смысла, но возможные именно потому, что (как показала практика) "нет таких кретинических решений, которые не мог-бы принять наш Генштаб".

С точки зрения здравого смысла - повторно наступать на Киевскую, Черниговскую и (возможно) Волынскую области - означает удлинить фронт еще на тысячу километров без надежды на решительный успех.

Во-первых ,потому, что застать противника врасплох - не получится. У ВСУ на всех указанных направлениях имеются подготовленные к бою войсковые части и соединения. А поскольку они намерены воевать "от обороны" - их там требуется намного меньше, чем требуется ВС РФ для успешного наступления в сильно пересеченной лесисто-болотистой местности, где все мосты на многочисленных реках и речках или уже взорваны, или заминированы, а танкоопасные направления - заблокированы минными или иными заграждениями.

Во-вторых, - даже если ВС РФ (на маленькую белорусскую армию, при любом сценарии, будет возложено только прикрытие границ с Польшей и - максимум - тыловое обезпечение в своих границах и охрана данных границ на "спокойных" участках) сумеют осуществить глубокие прорывы - для охраны коммуникаций прорвавшихся группировок (которым придется действовать на территории с враждебно настроенным населением) потребуется очень много войск. А когда фронт остановится - очень много войск потребуется и для его сплошного прикрытия хотя-бы на основных направлениях.

В-третьих, - по самым скромным расчетам - просто на создание сплошного фронта (условно - с учетом местности) потребуется не менее 150-200 тысяч солдат и офицеров, если считать от границы с Польшей до стыка границы с РФ. Создать такую группировку без дополнительной мобилизации (и подготовки/боевого слаживания новых частей и соединений после неё в течение хотя-бы 3 месяцев) - ВС РФ в настоящее время не смогут, так как основные силы уже скованы боевыми действиями на фронте от Кинбурнской косы до Белгородской области и прикрытием границы Белгородской, Курской, и Брянской областей.
А не создавать сплошной фронт на границах РБ будет нельзя - "второй раз никто Минск не простит" - новое наступление будет означать втягивание РБ в полноценную войну с соответствующими действиями ВСУ и других силовых структур "украины" против объектов на ее территории.

Надо понимать, впрочем, что создание "Белорусского фронта" (равно как и активизация боевых действий на фронте вдоль границ РФ в Харьковской и Сумской областях) - существенно ослабит (если вообще не отменит) возможности для ВСУ проводить наступления на любом участке фронта, так как "съест все резервы" и потребует огромных усилий по созданию, снабжению и обезпечению техникой/боеприпасами нового огромного фронта. Но этот процесс будет взаимным и без новых мобилизационных волн РФ его "потянет" еще в меньшей степени, чем обороняющаяся "украина". Да и "дорогие западные партнеры" ,со своей стороны, примут меры, чтобы не дать уважаемым киевским партнерам "помереть от перенапряжения сил".

Даже если просто совершить не полноценное наступление, а "отвлекающие удары" ("дебушировать", выражаясь дореволюционной военной терминологией) - все равно ВС РФ и ВС РБ сплошной фронт придется потом создавать непременно. И "жрать ресурсы" он будет соответственно своей огромной протяженности. С обеих сторон, конечно-же... И только в случае расчета на "изнурение противника" вообще имеет хоть какой-то смысл его открывать.

https://t.me/strelkovii/3968

[plamenhk]

Твърди се, че близкият кръг на Путин се опитва да преговаря с Украйна:

"Putin's inner circle is negotiating with Ukraine" - GUR of the Ministry of Defense of Ukraine.

“These are people beyond all suspicion, known as supporters of “great Russia”. There are quite a few people around Putin who do not support his policy towards Ukraine.”
https://twitter.com/Maks_NAFO_FELLA/sta ... 0139283457

[bigdragon]

Твърди се, че близкият кръг на Путин се опитва да преговаря с Украйна:
......
https://twitter.com/Maks_NAFO_FELLA/sta ... 0139283457

Един от коментарите пак там:

И разбира се, за да гарантират успеха на споменатите преговори, те избраха да разкрият съществуването си. Искам да кажа, разбирам, че Twitter е глупаво пространство, узряло за пропаганда, но това е малко глупаво, честно казано.

[Dinain]

https://www.iiss.org/blogs/analysis/202 ... nt-remarks

От предвоенните най-модерни танкове, руската армия е загубила 50% от Т-72Б3/Б3М, а от Т-80БВ/У е загубила цели две трети. Загубите на Т-90 са около 25% и се заменят с Т-62...

В материала има и други интересни статистики.

[rki]

Поиграх си и изкарах статистиката на ракетните удари ( с КР) по Украйна с цел енергийната инфраструктура по данни на ГЩ на ВСУ.
Формат дата-свалени/пуснати- ефективност на ПВО.

09.10.22 - 1/6 - 16.67%
10.10.22 - 45/80 - 56.25%
11.10.22 - 20/28 - 71.42%
12.10.22 - 2/? - ?
13.10.22 - 5/? - ?
17.10.22 - 5/? - ?
18.10.22 - 5/? - ?
19.10.22 - 4/6 - 66.67%
22.10.22 - 18/33 - 54.54%
31.10.22 - 44/50 - 88%

05.11.22 - 2/2 - 100%
10.11.22 - 4/17 - 24%
15.11.22 - 77/96 - 80.21%
17.11.22 - 6/20 - 33.33%
23.11.22 - 51/70 - 72.85%

05.12.22 - 60/70 - 85.71%
16.12.22 - 60/76 - 78.94%
29.12.22 - 58/70 - 82.85%
31.12.22 - 12/20 - 60%

14.01.23 - 25/38 - 65.79%
26.01.23 - 47/55 - 85.45%

09.02.23 - 5/5 - 100%
10.02.23 - 56/66 - 84.84%

По месеци

Октомври 149/220 - 67%
Ноември 140/205 - 68%
Декември 178/216 - 82%

Януари 72/93 - 77%
Февруари 61/71 - 85.91%


Август не съм го поглеждал, но септември е много слаб откъм пускове, така че значителна част КР през есента са трупан запас от поне септември, може би и август.това поставя възможностите на промишлеността като бройки новопроизведени и вдигнати от гноилищата на не повече от 5 ракети дневно. Вероятно по-малко.

Няма данни за всяка дата, но от наличното микса изглежда така:
Около 1/3 са Калибри.
Два Кинжала
Около 20 Х22
Около 20-30 Х59
Останалите Х101/555
Може да има и някой друг Оникс.

Ъпдейт:

16.02.23 - 16/34 - 47%

[plamenhk]

Унищожителна критика на собствената армия от ура-патриотичните руски хардлайнери.

Позор Угледара: почему не стоит ждать реакции
Украинская артиллерия уничтожает технику и людей. Наших людей. Под камерами вечновисящих украинских беспилотников. Ролики заполонили Интернет, количество прекрасно снятого контента из-под Угледара просто поражает. Полное впечатление, что украинские коптеры висят повсюду. И снимают в круглосуточном режиме то.

Задавать вопросы типа «куда смотрит командование» нет никакого смысла, вообще задавать вопросы смысла нет. Ответов не будет, равно как и хотя бы имитации действий, направленных на улучшение ситуации.

Потому стоит просто заняться констатацией фактов

А факты говорят о том, что другого командования у российской армии не будет. И не потому, что предательство или какой-то злой умысел, просто другого нет. Есть вот это, которое умеет вести дела так, как они идут в настоящее время.

И глядя на «успехи» наших генералов, начинаешь понимать, что все те, кто говорит о том, что они неспособны к анализу и обучению, не так уж преувеличивают. Ведь в 2023 году повторяются все те же ошибки 2022 года, которые приводили только к одному – к потерям.

Угледар – это такая же черная страница в истории российской армии, как и все бесподобные «перегруппировки» прошлого года. Те же самые идущие плотным строем колонны, то же самое отсутствие авиации и ПВО, то же самое отсутствие РЭБ и воздушной разведки.

То, что на идеально ровной местности под Угледаром, которую нарушают не очень густые и в это время года голые «лесополки», такие колонны видны за много километров, а БПЛА ВСУ висят в воздухе практически круглосуточно, соответственно, все как на ладони.

Итог – более 30 танков и БМП сожгли, сколько там легло личного состава, никто, конечно, не скажет. Понятно, что у экипажей бронетехники счет должен идти на десятки, а какие потери у тех, кто атаковал Угледар без поддержки брони – отдельный вопрос. Конечно, про потери морских пехотинцев и мотострелков никто ничего не скажет.

В итоге мало того, что ВСУ легко отбили очередной штурм, так они еще и не понесли совершенно никаких потерь. Как есть тир – расстрел российской бронетехники с безопасного расстояния, совершенно не спеша, тщательно прицеливаясь и получая тут же корректировку с БПЛА.
ПОДРОБНО:
https://topwar.ru/210865-pozor-ugledara ... 0-BAL-2393

[Dinain]

Не е точно военен анализ, но дълга нишка за един анекдотичен руски скандал с мирис на корупция, да видим дали звучи познато:

Three Russian generals are reported to have been sacked over the provision of poor-quality uniforms, which has left troops fighting in Ukraine without adequate protection against the cold. A further scandal has erupted over the decision to appoint a new uniform provider.

https://twitter.com/ChrisO_wiki/status/ ... 40385?s=20

Масови оплаквания от качеството на зимните униформи на руската армия. Евтини материали, некачествени шевове, влиза студ и са неудобни. Съвещание през януари, на което Шойгу и Герасимов уволняват трима генерали от логистиката за провала. Сменят доставчика - зимните униформи вече ще се шият от фирма "Гердарика". Фирмата е регистрирана през март 2022 г., няма никакъв опит и е собственост на 22-годишното синче на висш държавен чиновник и бивш губернатор.


Успешният млад предприемач Артьом Степаненко с баща си.

"Гердарика" шапки по $60 и зимни униформи по $2,810 за цивилните. После цените са свалени от сайта им, а след това и самия сайт е свален. Цените за армията са тайна.


Зимна униформа за 210,000 рубли. (=$2810)

Скандалът в руските социални мрежи продължава да се разраства, но без мостри и тестове, първите униформи вече се доставят и доставчикът едва ли ще бъде сменен.

[Tonev3333]

Мисля че това интервю не е пускано https://chesnakov.ru/intervyu-s-v-yu-surkovym/

[Dinain]

Гиркин: Путин държи неясни целите на специалната операция, за да може да обяви всяко развитие за победа

Владимир Путин и властите в Русия умишлено не формулират категорични цели на т. н. Специална военна операция, както Москва нарича пълномащабната си война срещу Украйна, за да може да се отдръпне във всеки един момент и да обяви всяко едно развитие за победа от своя страна. Такова е мнението на руския националист и бивш щатен служител на ГРУ Игор Всеволодович Гиркин, познат още като Игор Стрелков, който беше осъден през 2022 година на доживотен затвор от Окръжния съд в Хага за свалянето на малайзиския „Боинг 777“ над Донецка област през юли 2014.

„Официално у нас няма нищо. Официално целите на Специалната военна операция не са формулирани, за да е удобно във всеки един момент да се каже, че ние сме ги постигнали и да завършим войната“, казва Гиркин в интервю за един от руските видеоресурси.

Гиркин-Стрелков поддържа в него образа си на руски националист, като критикува „градивно“ и твърди, че тази война в името на Русия и на руския народ. „Ако изгубим тази война това ще бъде последвано от колосална щета за Русия и руския народ. Но колко пъти да го повтаряме, вие ме разбирате. Това ще бъде катастрофа. Просто катастрофа, след което ще ни доизтрепят. А теоретически, как аз виждам идеологията – освобождение на Новорусия и Малорусия и на Украйна, в края на краищата“.
Според Гиркин-Стрелов Русия, след като се е представила неубедително по време на нахлуването в Украйна, е загубила авторитета си на сериозна военна сила.

„Русия, по време на войната, която отприщи в Украйна, загуби репутацията си на силна военна сила, тъй като не успя да постигне превъзходство нито на бойното поле, нито на политическия фронт“, коментира бившият лидер на бойците на т. н. ДНР в друга медийна изява като военен експерт пред видеопортала „Бастион“. Според него дори „ядреният коз“, който уж държи Русия, вече не предизвиква страх у Запада.

„Властите на Руската федерация могат да заплашват (с ядрени оръжия, б. р.), но никой няма да им повярва. Дори да решат да използват ядрения коз, Западът изобщо не вярва в това след зърнените сделки и безкрайните преговори в Минск“, казва Гиркин.

Той поддържа тезата, че Русия с "беззъбата" си военна кампания в Украйна е унищожила имиджа си на Запад. „Тя го унищожи не само на Запад. Тя го унищожи навсякъде. Смятам, че много слабата подкрепа от страна на Китай е причинена от „изключителния“ пропуск на Кремъл и неефективността на нашите въоръжени сили. Защото да подкрепяш слабите които не могат да направят нищо сами, няма смисъл“.

Според Гиркин Русия все още не е станала сателит на Китай - "Кремъл не се хваща на това", но статутът на Руската федерация като съюзник на КНР поставен под съмнение.

„Статутът на съюзник – трябва да се защитава. А ние показваме, че не сме способни във военен план да претендираме за този статут. Извинете, но щом доскоро неутрални Швеция и Финландия започнаха да кълват Руската федерация, щом те са тръгнали към НАТО, значи от нас даже и мишките не ги е страх“, коментира официално признатият за терорист руснак.

Гиркин сочи и още един аргумент в полза на твърденията си, че Русия губи авторитет – това се доказва от изявленията на естонските политици, че страната възнамерява да блокира и включи в териториалните си води екстериториалния коридор, по който Руската федерация снабдява Калининград.

„Естония! За какъв престиж в света можем да говорим? Иран има по-голям престиж, Северна Корея има по-голям престиж. На техните заплахи вярват“, обобщава Гиркин.

https://m.offnews.bg/news/Sviat-_12/Gir ... 95565.html

Преди почти година предположих, че така ще стане - неспособността на Русия да победи Украйна ще има катастрофални за тях геополитически последици другаде. Загуба на престиж и т.н.

[plamenhk]

Украйна въведе мобилен метод за съхранение на гориво

Авт. превод от чешки:

1/ which allowed her to disperse supplies across the country and thus prevent Russia from attempting to bomb them. To create this colossal project, all the gasoline tankers available in Europe were purchased.
ПОДРОБНО:
https://twitter.com/MarcelN66/status/16 ... VGeCw&s=19

[plamenhk]

Къде руснаците могат да атакуват ?

Няколко източника сочат голяма концентрация на руски войски близо до Хорливка в Донецката област. Само на по-малко от 20 километра от Хорливка е например Константиновка, откъдето снабдителният маршрут води до Бахмут и също така е вход към Краматорск. Околностите на Хорловка са силно укрепени от украинците. На запад от него е добре познатото село Ню Йорк. То, както всяко село в района, образува отделна крепост. Ако руснаците атакуват тук, ще да ги очакват поредица от бавни и кървави битки, без бърза победа.

Друга теория е, че руснаците ще атакуват Суми и Харков от собствената си територия.

Руснаците се страхуват от украинска атака в Запорожка област. За това говори командирът на 45-та самостоятелна артилерийска бригада Олег Фадюк.

Бригаден генерал от 45-та бригада Олег Фадюк: Определено имаме нужда от повече оръдия
https://www.pravda.com.ua/articles/2023/02/7/7388192/

[plamenhk]

След една година война 61% от европейците смятат, че Украйна ще победи. Германците не са толкова оптимисти, там 55% от хората вярват в победата. Цели 68% от анкетираните смятат руската агресия за атака срещу цяла Европа.

Opinions, moods and preferences of european citizens

Ukrainians are battling for their survival while European politicians pledge solidarity and offer aid. But as the war continues, just how much
do Europeans believe in the cause?
ПОДРОБНО:
https://eupinions.eu/de/text/anxious-we-stand

[plamenhk]

Според анализаторите Русия вероятно е загубила половината от предвоенните танкове Т-72, ​​а също и множество Т-80. В нов доклад Международният институт за стратегически изследвания посочва това, казвайки, че руснаците затова изкарват старите техники от своите складове.

Editor's introduction to The Military Balance 2023
https://www.iiss.org/blogs/analysis/202 ... lance-2023

[plamenhk]

Нека обсъдим вероятен изход от войната и бъдещето на двете воюващи страни а и на Европа в цялост, при новите условия. И така, вариантите, по мое мнение.
1.Украйна успява, с военни усилия да освободи териториите си в границите преди 2013 година, и договаря мирен договор с руската управа. Да кажем че това е вариант които украинците обявяват като цел, партньорите им също.

Основен проблем в този изход е, шанса руската страна да го приеме е равен на нула.
Обществото там е разделено на 15% не подкрепящи войната, 15 % който искат да стигнат до Вашингтон и 70 %аморфна маса, която отива във военкомата и в окопа, защото и е все тая. Значи трябва тотална, разгромна победа на бойното поле и революционна в страната. Какъв е шанса за подобно развитие? Наблюдава се и все по голямо движение в посока Ким Пу Тин, с абсолютно невъзможст на каквито и да е сили, да работят вътре в държавата за такова развитие. Санкциите? Въпреки огромните надежди, без особен успех. Знам, знам, 10% спад на икономиката би довело до смяна на ръководството във всяка страна, но от друга страна Корея преживява глада от 90те без особени сътресения нали? Иран живее под санкции, при това далеч по всеобхватни и строги вече 40 години. Да те ще отслабват икономиката, ще спират развитието но няма да разклатят 70% аморфна маса. Не и в близките 10-15 години.
....

Моето мнение съм посочил още в началото на конфликта и продължавам да го подкрепям.
Не съм съгласен с подчертаното от мен в твоите прогнози.

Най напред трябва да се дефинират стратегическите цели на РФ и Запада във въпросният конфликт.

За Запада е най важно елиминирането на РФ като световна сила а с това и проблемите които тя създава главно в Европа поради курса на политиката на Путин, т.е. връщане към курса на трансформация/приобщаване положен от договорът Рейган-Горбачов и развит от Елцин. Целта е създаването на биполярен световен ред (Запад-Китай) който е по прогнозируем и управляем.

Тази посока на развитие изисква промени в зомбираното руско ОБЩЕСТВО, които за съжаление изискват време. Ето защо е необходимо да се води война на комплексно изтощение както на армията, така и на икономиката и в останалите сектори.
Постепенната изолация на руското общество от развитият Запад и неговите придобивки * катализират промените в съзнанието му.
* материални/духовни ползвани в РФ и в чужбина (недвижимо имущество, банкови преводи и пр.)

Не е проблем относително бързия разгром на руската армия при адекватно количествоно и качествено въоръжаване на УА.

Проблем ще бъде нетрансформираното (политически/идеологически/ граждански и пр) и озлобено от загубата руско население належито обработвано от пропагандата. На практика ще имаме един замразен конфликт с вероятна вътрешна нестабилност на империята и засилване на китайското влияние. Това ще бъде пирова победа а такава НИКОГО не устройва !

Ето защо съюзниците съобразяват количеството и качеството на военните помощи с поставените цели, т.е. от една страна потенциала на РФ постепенно намалява а украинският се увеличава. Постепенната разлика се СЪЧЕТАВА с икономическият упадък във всички сфери на РФ, което от своя страна се съчетава и с недоволство в обществото, т.е. гражданите имат време да осъзнаят някои неща. С една дума подходът трябва да бъде КОМПЛЕКСЕН.

В разпореждане на Запада остават множество невоенни лостове за увеличаване на натиска, но това за сега не се прави по рабираеми причини. Санкциите вече сериозно действат а финансовите и други резерви на РФ бързо се изтощават. Според различни прогнози финансовите ще стигнат до есента или до краят на годината. А след това какво правим ?

Необходима е не само военна победа, но и политическа промяна в РФ. Да и Украйна и РФ ще платят много скъпо за нея, но както се казва по добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.

ПС. Засегнал съм въпросът само повърхностно/принципно, защото по него книга може да се напише.

[rki]

Поиграх си и изкарах статистиката на ракетните удари ( с КР) по Украйна с цел енергийната инфраструктура по данни на ГЩ на ВСУ.
Формат дата-свалени/пуснати- ефективност на ПВО.

09.10.22 - 1/6 - 16.67%
10.10.22 - 45/80 - 56.25%
11.10.22 - 20/28 - 71.42%
12.10.22 - 2/? - ?
13.10.22 - 5/? - ?
17.10.22 - 5/? - ?
18.10.22 - 5/? - ?
19.10.22 - 4/6 - 66.67%
22.10.22 - 18/33 - 54.54%
31.10.22 - 44/50 - 88%

05.11.22 - 2/2 - 100%
10.11.22 - 4/17 - 24%
15.11.22 - 77/96 - 80.21%
17.11.22 - 6/20 - 33.33%
23.11.22 - 51/70 - 72.85%

05.12.22 - 60/70 - 85.71%
16.12.22 - 60/76 - 78.94%
29.12.22 - 58/70 - 82.85%
31.12.22 - 12/20 - 60%

14.01.23 - 25/38 - 65.79%
26.01.23 - 47/55 - 85.45%

09.02.23 - 5/5 - 100%
10.02.23 - 56/66 - 84.84%
16.02.23 - 16/34 - 47%

По месеци

Октомври 149/220 - 67%
Ноември 140/205 - 68%
Декември 178/216 - 82%

Януари 72/93 - 77%
Февруари 77/105 - 73.33%


Август не съм го поглеждал, но септември е много слаб откъм пускове, така че значителна част КР през есента са трупан запас от поне септември, може би и август.това поставя възможностите на промишлеността като бройки новопроизведени и вдигнати от гноилищата на не повече от 5 ракети дневно. Вероятно по-малко.

Няма данни за всяка дата, но от наличното микса изглежда така:
Около 1/3 са Калибри.
Два Кинжала
Около 35 Х22
Около 20-30 Х59
Останалите Х101/555
Може да има и някой друг Оникс.

18.02.23 - 2/4 - 50%

[plamenhk]

Основен проблем в този изход е, шанса руската страна да го приеме е равен на нула.
Санкциите? Въпреки огромните надежди, без особен успех. Знам, знам, 10% спад на икономиката би довело до смяна на ръководството във всяка страна, но от друга страна Корея преживява глада от 90те без особени сътресения нали? Иран живее под санкции, при това далеч по всеобхватни и строги вече 40 години. Да те ще отслабват икономиката, ще спират развитието но няма да разклатят 70% аморфна маса. Не и в близките 10-15 години.

Не съм съгласен с някой изводи и примери.

Икономиката на РФ, като наследник на СССР, е доста тясно обвързана икономически и технологично-технически с тази на Запада.

Политико-икономическия елит/върхушка, както и голяма част от административния и репресивния апарат имат вложени пари, акции, имоти, бизнес и пр. на Запад. Става дума за над 2 ТРИЛИОНА долара !!!
Кой иска да загуби тези огромни средства и хубавият живот и бъдеще на децата си ? Няма такива ура-патриоти сред имотните хора.

Не е важна масата/сволочта а гражданското население на няколко големи града, голяма част от които са посещавали Запада и имат там различни активи. Тези хора трудно подлежат на манипулиране а и имат какво да загубят от такава изолация и обедняване.

С. Корея и Иран8 не са подходящите примери (особенно СК) тъй като не са световни сили. Освен това не са и империи, както не граничат с най развитите и демократични държави. Тъй като РФ е огромна по площ, тя НЯМА необходимия капитал за развитие и подържане на необходимата инфра структура, т.е. при една изолация тази страна още по бързо ще фалира. Страна която се намира между чука и наковалнята (Запад - Китай) не може да си позволи да стане политически и икономически бомж,т.е. трябва задължително да вземе страна. СССР 2 при ТЕЗИ условия не могат а и няма да искат да построят.
* двете страни имат някои общи черти с РФ

Елита на лаптите може да роди само сивота, травмираща посредственост и властолюбива неспособност.

[mishuk]

Основен проблем в този изход е, шанса руската страна да го приеме е равен на нула.
Обществото там е разделено на 15% не подкрепящи войната, 15 % който искат да стигнат до Вашингтон и 70 %аморфна маса, която отива във военкомата и в окопа, защото и е все тая. Значи трябва тотална, разгромна победа на бойното поле и революционна в страната. Какъв е шанса за подобно развитие? /quote]
Моето мнение съм посочил още в началото на конфликта и продължавам да го подкрепям.
Не съм съгласен с подчертаното от мен в твоите прогнози.

Най напред трябва да се дефинират стратегическите цели на РФ и Запада във въпросният конфликт.

За Запада е най важно елиминирането на РФ като световна сила а с това и проблемите които тя създава главно в Европа поради курса на политиката на Путин, т.е. връщане към курса на трансформация/приобщаване положен от договорът Рейган-Горбачов и развит от Елцин. Целта е създаването на биполярен световен ред (Запад-Китай) който е по прогнозируем и управляем.

Тази посока на развитие изисква промени в зомбираното руско ОБЩЕСТВО, които за съжаление изискват време.

Не е проблем относително бързия разгром на руската армия при адекватно количествоно и качествено въоръжаване на УА.

Необходима е не само военна победа, но и политическа промяна в РФ. Да и Украйна и РФ ще платят много скъпо за нея, но както се казва по добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.

ПС. Засегнал съм въпросът само повърхностно/принципно, защото по него книга може да се напише.

Ако резюмирам, очакването е руското общество да промени мнението си въз основа на постепенни военни и икономически загуби, което да принуди върхушката да приеме мирен договор с условията на вариант 1 за приключване на конфликта. Правилно ли разбирам?
Тук има няколко проблема, първо, при продължаващо обедняване и военни поражения, няма ли да вземе връх ултра военното крило в руското общество и плана да отиде в друга посока? Вторият който аз виждам е, колко време ще продължи това и готова ли е Украйна да воюва през цялото това време.

[piston]

Аутопсия на Х-101...

Безаналоговите са и сложили да фурга диполни отражатели...

https://t.me/TheDeadDistrict/456

[piston]

Пълното видео с битката от окопа...

https://twitter.com/i/status/1626658721513234437

Според мен, трябва да отдадем дължимото и на другия войник, който почти без прекъсване подаваше боеприпаси и презареждаше... Мисля, че повече помогна, отколкото пропречи...

[Sasel]

Пълното видео с битката от окопа...

https://twitter.com/i/status/1626658721513234437

Според мен, трябва да отдадем дължимото и на другия войник, който почти без прекъсване подаваше боеприпаси и презареждаше... Мисля, че повече помогна, отколкото пропречи...

Нищо странно ли не виждаш? Двама бойци, два автомата, картечница, РПГ и за капак и 82мм мина се мярна на 4:35.

[piston]

Пълното видео с битката от окопа...

https://twitter.com/i/status/1626658721513234437

Според мен, трябва да отдадем дължимото и на другия войник, който почти без прекъсване подаваше боеприпаси и презареждаше... Мисля, че повече помогна, отколкото пропречи...

Нищо странно ли не виждаш? Двама бойци, два автомата, картечница, РПГ и за капак и 82мм мина се мярна на 4:35.

Не

[plamenhk]

Сунак казва, че НАТО трябва да "поеме обещание за сигурност" в Украйна до юли:

Sunak Says NATO Should Make Ukraine Security Pledge by July

- UK prime minister speaks at Munich Security Conference
- Russia’s war has reached an ‘inflection point,’ Sunak says
https://www.bloomberg.com/news/articles ... ce=twitter

[plamenhk]

Ако резюмирам, очакването е руското общество да промени мнението си въз основа на постепенни военни и икономически загуби, което да принуди върхушката да приеме мирен договор с условията на вариант 1 за приключване на конфликта. Правилно ли разбирам?

Самата върхушка не е доволна от сегашното статукво на изолация и санкции !!!
Обедняването и дефицита, вследствие на санкциите и изолацията, катализира тревожност и напрежение в отношенията вътре в самото общество както и между народа и властта. Това не може да не породи открито несъгласие с войната, страх за бъдещето и пр.

...при продължаващо обедняване и военни поражения, няма ли да вземе връх ултра военното крило в руското общество и плана да отиде в друга посока?

Къде да отиде като нямаш средства и възможности ? Управляващите/елита са милионери/милиардери с характерното мислене на богат руснак. Мислиш ли че са страхуват от Запада и искат да бъдат приятели с китайският дракон ?
Кои са тези от "ултра военното крило" ? Армейският пролетариат ?

Коррупционное болото российской армии/ Russian military’s corruption quagmire
https://nashigroshi.org/2022/03/08/korr ... -quagmire/

Вторият който аз виждам е, колко време ще продължи това и готова ли е Украйна да воюва през цялото това време.

Украйна е яла руската/комунистическа "попара", така че знае какво "свето бъдеще" я очаква когато я стъпче миризливия ботуш.

Готова ли е РФ да воюва ако Запада реши да увеличи многократно военната помощ за Украйна и разшири и задълбочи санкциите ? Сега храните, лекарствата, мед. оборудване, посевният материал и пр. и пр. не попадат под тях.

Един глупав пример:
Ако Украйна започне да произвежда в кооперация със Запада достатъчно количество дрони и по примера на РФ започне масово да атакува енергийната структура на РФ как ще се почувства руското население ? Ще има ли желание за война ?

При минимум 2 ескадрили Ф-16 с подходящите оборудване, които САМО ще защитават въздушният простор* от руски ракети и при наличие на достатъчно количество наземно западно ПВО, каква мислиш че ще бъде успешността на руските ракетни удари ?
* без да се намесват във други военни действия

ПС. Не разглеждам различните претенции за обещетения за стотици милиарди, които западни фирми ще предевят към РФ по съдебен път.