COMMANDER_KEEN написа: ↑04 Фев 2021, 17:18
Трудно ми е да проумея такова поведение, надявам се никога да не ми се налага да го проумявам
И аз.
В ДаНанг щерката се запозна с един 28-годишен американец и изкараха нещо като едноседмичен флирт.
Трябва да призная, че беше много симпатичен и по отношение на поведение нямах претенции.
Което не означава, че не ме беше страх - през деня на плажа бяха сами и без ограничения, но вечер не позволявах на мойта принчипеса кръстосва с него ДаНанг - ресторанта на хотела или наоколо със съответния вечерен час. Може да беше вече и на 22, ама сме на другия край на света, пък и с абсолютно непознат......За последното колко сол ми се три на главата е отделен въпрос.
Както и да е.
Една единствена вечер и тримата бяхме заедно в ресторанта. Нормално е да го подпитам какво прави във ДаНанг, с какво се занимава.
Отговорите му до голяма степен ме изумиха. Като предистория - нормално детство в САЩ , син на семейство от средната класа, завършил там някакъв колеж. После хуква във Виетнам (еднопосочен билет), където вече живее повече от 10 месеца на хостел (сменил няколко, 8 долара на вечер последния, стая общо 8 легла). Преподавал частно английски на децата на заможни виетнамски семейства.
От насочващите въпроси разбрах, че никога не е работил в САЩ. Че няма идея какво смята да прави за в бъдеще (работа, местоживеене, стремежи). В един момент не го наел никой, нямал пари и за хостел, спал няколко седмици в двора в дома на едно от последните семейства, в което преподавал срещу няколко допълнителни опресняващи урока на сина. Какъв бил проблема - то вярно там топло като за световно, няма опастност да настинеш.....Не знаел дали ще се върне в Америка, не знаел дали ще остане във Виетнам, може би щял да опита късмета си в Лаос.....От него лъхаше обаче такова спокойствие, увереност и бих казал щастие, че самия аз се запитах дали аз аджеба през целия си живот съм бил поне веднъж в такъв комфорт със себе си.
Почувствах как в един момент започнах да се ужасявам.
Вероятно и от Ван Гог такива като мен са се ужасявали по същия начин....А Ван Гог си е Ван Гог - знае го и почита целия свят, а ужасените от него отдавна са забравени, дори и на времето да ги е помнил някой.
С цялата тази пледоария искам просто да кажа, че хората сме стряскащо различни. Аз никога не съм бил такъв, винаги съм кроял някакви планове (дори и имагинерни), все не съм бил доволен и съм искал още.......
Та така и с бездомните, които бягат от социалните жилища.
Няма да ги разберем, просто ще трябва да приемем, че съществуват и не можем да ги променим.