Съвременно въоръжение ⇒ Победата на НАТО през 1999 г. срещу Сърбия при продължаваща неотстъпчивост на Милошевич

[piston]

Посещения от Б-1Б

Тия снимки от радара на бомбера ли са правени......

Не...

[Archer]

Не...

заприлича ми на нещо правено от SAR радар, ддз може и да са от сателит

[piston]

Не...

заприлича ми на нещо правено от SAR радар, ддз може и да са от сателит

Това е от радара на Б-2..

[Amazon]

Това, че през 90-те B-2 е имал радар с такава разделителна способност и такива софтуерни филтри, и че от стратосферна височина е вкарвал jdam-ки в кръг с диаметър 4.6 метра е изумително. Имам предвид - изумително дори по съвременните стандарти.

[Amazon]

Между другото, след темата за симулация България срещу Турция през 90-та и темите за войната в Югославия, картинката е доста отрезвяваща. Изправя ми се косата, какво щеше да бъде ако СССР беше издаянил още малко и имаше сблъсък Варшавски Договор - НАТО през 90-те. Щеше да е малко, като зулуси срещу картечна рота. И ние нямаше да сме картечната рота.

[Archer]

за войната в Югославия, картинката е доста отрезвяваща

Ми въобще не е така! Я виж статистиката за изстреляни ракети ХАРМ по време на войната в Сърбия и колко от тях уцелват .. и то срещу стари системи като Печора и Куб
Какво ли щеше да е ако Сърбите имаха С-300, Бук и Тор както и по съвременни мобилни радари за далечно откриване и наземни смутители.

[piston]

"Престрелка" между ЗРК "Куб" и авиацията на НАТО в района на Подгорица..

Видео


“На този ден - 30.март 1999. с радара, на който служех (П-15) бях на позицията на КП на полка на една височина над Подгорица - на Kakaričkoj Gori. Дежурството ми приключи след полунощ и бях излязъл на въздух... Подгорица се виждаше като на длан. С мен бяха и двама от моите войници. Около 00:30 забелязахме пуск, югозападно от нашата позиция - знаехме, че това е нашата 4 батарея! Няколко секунди по-късно стартира още една ракета... Наблюдавахме полета и на двете ракети. Ракетите летяха по стабилна, неправолинейна траектория, според мен бяха захванали цел. След 15-20 секунди видяхме детонацията на едната, а малко по-късно - и на другата ракета. Изтичах до радара, където беше застъпил моя заместник и му разказах какво съм видял. Той отиде до щабната машина и след малко се върна с новината, че 4 самоходна батарея е поразила цел. Малко след това батареята е ударена с AGM-88, но няма пострадали. СУРН-ът е тежко повреден, но е ремонтопригоден (върнат в строя след месец)...

Вече след войната се срещнах с командира на разчета в СУРН-а и той ми разказа, че стрелбата е била "по-учебник" - целта е открита с обзорният радар, прехвърлена е на радара за захват и подсвет, извършен е пуск на 2 ракети, които са детонирали в района на целта....

[piston]

Може да съм малко подробен, но се опитвам да обхвана всичко, което предшестваше конкретните действия. Както писах по-рано, през онези месеци армията подложи под голямо напрежение техника и личен съств и се надявам, че ще успяе да го опиша поне отчасти.
Боекомплекта от ракети не ни беше доставено веднага, ракетите бяха специално преместени от друг склад и бяха в камиони в една гора. Едва успяхме да намерим нашите ракети, гората беше пълна с камиони, войска и никой не можеше да ни упъти или посочи къде да търсим. В крайна сметка стигнахме до ракетите, цял боен комплект в един камион. Качихме се до батареята, за да разтоварим ракетите и на гръб, ние войниците, ги пренесохме до БРДМ до позициите, където поставихме по две на всяка превозно средство.



Камионите не се движеха, за да избегнем разкриване на позициите. Най-накрая се въоръжихме и бяхме готови за действие. В началото на войната ние операторите тествахме системата, като извършихме всички по процедури (споменати по-рано) и се опитахме да захванем част от облак, за да сме сигурни, че системата работи и че в случай на битка няма да се провалим. От този момент нататък бяхме сигурни, че всичко работи така, че маркерът в устройството на наблюдение вибрира при прихващане и че можете да чуете бученето в слушалките, след което просто трябваше да натиснете бутона за стартиране докрай и това е всичко. Първият опит за заемане на позиция беше такъв, че нас двамата ни въоръжиха с автомати и ни взехме пълен комплект боеприпаси, за да стреляме по крилати ракети, ако прелетят (смях...). По-късно през ноща се качихме в превозното средство, за да проверим как ще изглежда, когато е тъмно и дали системата може да работи през нощта. Гледам през устройството на наблюдение и всичко е черно, нищо не се вижда, включвам всичко, което ми трябва и системата работи, активирам ГСН и тя работи. На командира на батареята докладвам, че всичко работи, само кръговете в устройството на наблюдение са по-слабо видими. Започнахме да дежурим през нощта с активираната система. Всичко възможно и невъзможно летеше в небето през тази нощ. След няколко дни успях да разбера как работят нашите системи (Зенитните оръдия, Стрела -2 М и т.н.). Въпреки това над нашите позиции прелитаха големи светещи кръгове от изгорелите газове на самолети или крилати ракети. ИЧ следи от изгорелите газове на самолетите можеха да се видят дори, когато не бяха на форсаж, всички тези светлинни точки бяха на различни височини и разстояния. За нощни действия ние се упражнявахме, като поставяхме тази светещи кръгове приблизително в горната част на прицелното устройство, където е маркера на главата за самонасочване
(ГСН) и прицелният кръг, и чакашме да дойде до захват.




Един от другарите ми захвана един такъв кръг/следа, който се движеше на отдалечение, но докато направят всичко необходимо, прихващането продължи кратко време, така че не успя да изстреля ракета. Ужасно много съжаляваше, говореше за това дни наред. Имах първи изстрел някъде през втората или третата седмица на войната. На зазоряване, когато вече се развиделяваше в далечината, забелязах светлинна точка, движеща се с висока скорост в посока от лявата задна част на машината към средата й, поради сумрака не можах да видя самолета, но светлината от реактивният двигател - да. Шофьорът запали двигателя, аз активирах ГСН-а, контейнера на ракетата вече беше отворен, командирът се опитваше да затвори предните капаци (на шофьора и командира). Докато всичко това се случваше, светлинната следа замина. Натиснах първата степен на десния бутон и маркерът заигра и без никакво изпреварване натиснах бутона докрай и чух ужасна експлозия със силен откат на машината назад, през прозореца на оператора виждам бял дим, който се разсейва леко след няколко секунди и виждам ракетния двигател точно пред мен. Веднага разбрах, че ракетата пропусна целта (или че дори не я достигна), в този момент от близките хълмове нашите „праги“ откриха огън по ракетата ми, мислейки вероятно, че е крилата ракета.




Идвам на себе си и осъзнавам, че стреляйки, разкрихме позиция си и че вече можем да бъдем цел. Викам на двамата на мястото на командира и шофьора, че ракетата е излетяла и че трябва да излезем навън. Излизам от превозното средство, виждам контейнера отворен, празен, без ракета. Двамата вече бяха пробягали на около двадесет метра и тичат по поляната, скочих от превозното средство и хукнах след тях, изведнъж ме обзе ужасният студ, челюстта ми трака/трепери, сякаш цялото ми тяло се вдърви, но все още бягам. Стигам до оператора на другото превозно средство, той викаше с пълен глас:
- „Посока 6, посока 6, посока 6!“

Стигнах до него, той викаше и все още не осъзнаваше, че вече сме при него след изстрелването и че всичко е свършило. Изведнъж той замълча, замръзнахме и ние се взирахме един в друг няколко секунди и над главите ни се чуваха самолети и стрелбата на „прагите“. По-късно той ми описа как изглеждало отстрани, че той също е видял самолета, че е видял изстрелването и следата/траекторията на ракетата към целта, но че целта вече е била твърде далеч. Върнахме се в базата, войниците все още спяха, четиримата седяхме на пейката и не си говорихме, не знам колко дълго е продължило. Вече не ми е студено, започнах усещам умора и изтощение (вероятно прилива на адреналин е преминал и тялото ми започваше да се отпуска). По-възрастен приятел, който вече е бил на бойното поле, се приближи към мен, даде ми чаша с кафе и седна до мен, всички седим и мълчим. Звънна полевия телефон, на линията ме търси командирът на дивизиона, разказвам му какво е станало, че сме имали захват и че съм стрелял. Той разбра какво се е случило и защо „прагите“ са стреляли. След това изстрелване/този запуск дойде офицер с чин капитан в батареята и веднага организира всичко онова, което описах в предишния текст: Проверени бяха ракетите и устройствата за изстрелване, бяха изкопани по-добри окопи и бяха добре маскирани, установена беше свръзка (жица), операторът отиде на тренажора. Прекарахме дни и нощи на позиция. Нощите бяха трудни, на няколко пъти участвахме в ПВО/зенитни сражения по време на действията на агресорите върху обекти/цели в непосредствена близост до нас. Действията на нашите оръдия бяха очевидни/видими. Опитваме се да прихванем всички онези големи ярки петна, които се движат в обхвата на позицията ни. Системата беше напълно работеща, ГСН беше активен и сменяме ракетата на 5 минути, контейнерът е отворен и се опитвахме да извършим прихващане, всички устройства се работеха и се чуваше звуковият сигнал след активиране на захранването на ракетата. Извършвахме всички необходими действия и беше само въпрос на време преди да проведем второто изстрелване, придобихме самочувствие. Сменихме позицията си, която сега беше далеч по-добра, прицелването беше много по-добро. От къщата до позицията бяхме разделени от около 700 м гъста гора, през която минаваше тясна пътека, която беше добре закътана. Заехме новата позиция, два F-16 прелетяха над позицията ни в нисък полет в момент, когато повечето от нашите БРДМ бяха на редовна проверка, дежурният екипаж не реагира навреме. И до днес съжалявам, защото самолетите бяха на такова разстояние, че пилотът можеше да се види в кабината. В следващите дни непрекъснато поставях пусковия апарат в посоката, от която прелетяха F-16, с надеждата, че те отново могат да прелетят от тази посока.
Направих втория си изстрел в края на май. Цялата нощ беше спокойна и около 5 часа приятел, който беше навън, чу звука на самолета и от щаба на на дивизията обяви приближаването, момчетата от VOST (пост за визуално наблюдение) съобщиха, че са чули самолетите. Вече ме хващаше дрямка, но включих захранването, активирах ГСН-а, помолих шофьора да запали двигателя, контейнерът беше отворен от началото на наряда. „Прагите“ започнаха да стрелят в непосредствена близост, знам, че прихванаха нещо и се опитаха да го свалят, изведнъж от тази сънливост и тишина небето започва да гори, този отвън вика, че не вижда самолета, но го чува и че е много близо. Обръщам купола (прозореца) към него и той застана върху брезента и наблюдаваше небето с бинокъл и се опитваше да забележи самолета, „прагите“ стреляха. Натискам първата степен на десния бутон и се опитвах да прихвана нещо, притесняваше ме стрелбата от „прагите“, когато ГСН-ът започна да реагира на светлината на снарядите им. В мига, когато видях нещо и не бях сигурен дали това не е птица, започвах да го следя (един от операторите каза, че са научили в тренировките, че самолетът е в обхват, ако размерът на целта заеме 1/4 от маркера в прицелното устройство) маркерът реагира веднага и замига десният маркер идва някъде в позицията между кръстатият прицел и долния ляв кръг. Натискам другата степен на бутона за изстрелване и установката отново „избухна“, машината се помести назад и димът покри всичко. Извиках на онези двамата отдолу (те не бяха усетиха изстрелването на ракетата!!!) - командира и шофьора, че ракетата излетя и трябва да се изтегляме (имахме уговорка/споразумение да не напускаме превозното средство, а да сменим позицията си с него). Предишният шофьор, с началото на този нощен наряд, беше паркирал машината в окопа, оставяйки колелата обърнати наляво. Този наш шофьор не беше обърнал внимание на това, потегляйки право напред, удари окопа с лявата си страна. Двигателят спря, извиках му от купола да излизаме от машината, водачът обаче отново запали двигателя и завъртя волана надясно, напрягайки мускулите си толкова много, че ризата се спука на гърба му!. Излязохме от укритието, командирът изхвърли слушалките за свръзка на полето и аз преместих пусковия апарат в позиция за марш. Движихме се по неравен път, скоростта, с която продължавахме беше твърде висока за този път, превозното средство се люлее поради неравностите и дупките. Излязох навън през капака на командира (над него), изкачих се до установката и затварих капака на другата ракета. В този момент три бомби паднаха на около 200 до 500 м встрани на превозното ни средство и се забелязаха големи експлозии. Момент, който ще си спомням, докато съм жив, все едно се снима военен филм. БРДМ ускоряваше през поляната, клатеше се и подскачаше, аз лежах върху него над контейнера на неизстреляната ракета и затварях капака й, докато бомбите падаха около нас и „прагите“ ни стреляха от всички позиции…. Преместихме превозното средство до резервната позиция и оттам докладвахме до батареята, че сме стреляли и сме на друга позиция. Влетяхме в растителността на гората и покрихме превозното средство с камуфлажна мрежа. Шофьорът се измъкна и двамата се върнахме на позицията и до друг БРДМ, на който други дежуряха преди нас. Докарахме и него и го маскирамехме. Скоро се това дойде командирът, докладвам му какво се е случило, виждам, че остана доволен. Свалихме празния контейнер и сложихме нова ракета. По време на това презареждане при движещото се превозно средство десният ми крак се подхлъзна и се удари в страничния ръб. Едва когато стигнах до батареята след повече от половин час, видях огромен оток на крака (пищяла). При прилив на адреналин не чувствах никаква болка, не усещах нищо. Превозните средства бяха маскирани, говорих с командващия офицер на батареята, той каза, че е видял всичко от около 300 м и самолета, и изстрелването и движението на ракетата към целта, но за съжаление този път самолетът излязъл извън обхвата.Онези бомби, които са паднали след нашето изстрелване, може би са били опит на агресорите да намерят и да стрелят по нас (не знам, може да e taka, може и да не е) във всеки случай, там нямаше войници или техника. Стигнах до взвода, шофьорът седеше сам на един стол (другите все още спяха) и викаше „СЪРБИЯ“, виждах, че се тресе от същия шок като мен след моята първа ракета. След това видях третия от позицията, командира, който ми каза, че е помислил, че сме поразени/улучени. Казва, че експлозия (той се беше качил в превозното средство непосредствено преди изстрелването), помислил, че сме ударени, инстинктивно е попипал тялото си, дали всичко е там, огледал вътрешността на автомобила, за да види дали има кръв и тогава виждял само шофьора да върти волана. На следващата нощ отново бяхме на нова позиция, минахме покрай приятели от друг взвод, аз седях на ръба на люка на превозното средство, те ни гледаха, сякаш сме богове, не казаха нищо, сякаш бяха видяли космически кораб, само един от операторите (най-добрият в своя взвод) каза "Къде сте, бе, х*йове ?".

Капитанът ни назначи нова позиция в края на селото. Веднага реших да не стрелям оттам поради близостта на цивилни и евентуалната стрелба на врага по селото. За щастие бяхме там само една нощ и продължихме напред. В края на войната се върнахме в друга казарма (нашата беше унищожена) и по пътя на колоната, начело с ПУ 12 (командният пункт)




, 6 БРДМ и камион го следваха. Колите ни поздравяваха с клаксони, хората махат край пътя. Едва тогава видях колко армията означава за хората в онези месеци и колко горди бяха всички от нас.
Надявам се, че с тези редове не съм ви отегчил и подразнил твърде много. Надявам се тези, които очакваха попадения, да не са разочаровани. Като някои, които са прекарали нощи на позиция, могат да потвърдя четири сигурни попадения, които съм виждал със собствените си очи. Това бяха експлозии в небето, които бяха много по-големи от експлозиите на праговите снаряди или ракети “Стрела -2M“, за съжаление това не бяха попадения от моята батарея, но сякаш бяха. Размишлявайки по-късно за използването на “Стрела-1М“, се чудя как би било възможно да се използват успешно в пустинята на Ирак или Либия, където камуфлажът, както у нас, е почти невъзможен и как техните екипажи са се сражавали в тези условия. Мислейки години наред за всичко, което се случи през 1999 г., мисля, че нашите офицери и подофицерите от ПВО свършиха превъзходна работа, мога да потвърдя това от личен опит. Свалянето на F-117 и B-2 е толкова върховен успех, че агресорът го осъзнава.
Надявам се, че експертите по ПВО няма да ме възмутят с някои непрофесионални коментари и процедури за използване на “Стрела-1М“,.



Източник: https://www.mycity-military.com/PVO-i-s ... l#p1114022
потребител стрела - превод С. Стойков и Z. Vukosavljevic

[Bruchpilot]

...
Свалянето на ... B-2 ...

Ъ-ъ-ъ?

[piston]

...
Свалянето на ... B-2 ...

Ъ-ъ-ъ?

[Bruchpilot]

Сефте чувам въобще да претендират за Б-2. Камо ли пък да са свалили някой.

[piston]

Сефте чувам въобще да претендират за Б-2. Камо ли пък да са свалили някой.

О, претендират.... Ще си изровя мат'риалите и ще кача нещо тук....

Stay tuned!

[piston]

Копирам поста тук, защото е свързан с действията и на югославското ПВО.

Първият ден на май започна като всеки друг ден в Гиоя. Щях да летя с майор Кърк “Корн” Мейс, като негов воден, на мисия като въздушни насочвачи около Урошевац. Корн не беше сам в отчаянието си, че не беше успял да открие цели през предните дни. Сърбите става все по-изобретателни в криенето на войските си, тъй като А-10 ги откриваха и унищожаваха ежедневно. Те се окопаваха все по-дълбоко и ставаха все по-добри в укриването. Корн ме помоли аз да ръководя разузнавателната част от мисията, тъй като бях успявал да открия добри цели в предишните полети. Отлетяхме към зоната, където започнахме търсене по данни на дрон, който беше открил танк и сръбски войници, скрити в горичка. Аз претърсих района с бинокъл и глвата за самонасочване на Маверика, но не успях да иднетифицирам нищо. Не можех да говоря директно с оператора на дрона и предавахме информацията през въздушния команден пункт. Това отнемаше много време и трябваше да останем над целите много по-дълго отколкото ми се искаше. Спуснах се и изтрелях три маркировъчни ракети близо до района, който си мислех, че има предвид оператора на дрона, за да може той да потвърди. Няколко минути по-късно получих потвърждение, че това е правилната цел. Корн и аз бързо свършвахме горивото и щеше да се наложи да се отправим към танкера, поради което той “предаваше” целта на други два “шопара”, пилотирани от капитан Джеймс “Мегс” Мегър и мл. лейтенант Майкъл “Скъд” Кърли. А аз маневрирах за за пусна моите Мк-82 точно над целта в горичката. Тъкмо когато щях да започна пикирането, чух “Ракета земя-въздух, ракета земя-въздух” по UHF радиото. Когато погледнах на изток към летището на Прищина видях две ракети, последвани веднага от още две. Бях удивен колко много бял пушек те изхвърляха и голямата скорост с която те летяха в наша посока. Всичките четири ракети се насочваха към нас.
Веднага започнах да маневрирам и обявих за ракетите по VHF радиото, което А-10 използваха. Всичките четири самолета започнаха да танцуват защитен балет, какъвто не бях виждал преди и какъвто се надявам да не видя никога отново. Небето беше пълно с отражатели и най-добрите пилоти на ударни самолети управляваха своите А-10 на ръба. Втората изстреляна ракета самоликивидира в страхотна експлозия 2000 фута над земята. От, в онзи момент обърнатата ми на обратно кабина, почувствах взривната вълна и оранжавите пламъци. Останалите три ракети продължиха към нас в опит да предотвратят нашата атака върху войниците и техниката под нас. Всички освен една не успяха да се закрепят за нас, но последната избра Скъд за своя жертва. Естествено той беше най – неопитният от нашата група от четити пилота, които помежду си имаха над 3500 часа опит на А-10. Мегс се справи отлично със задачата да елиминира опасността, като запази ориентация и насочи водения си в последната маневра, която попречи на ракетата да уцели самолета му. И четирите ракети бяха победени, а сърбите под нас очакваха гнева на “Пантерите” (името на авиокрилото). Сърбите не си бяха взели урок от Пустинна боря – там иракчаните бързо бяха научили, че ако обстрелват А-10 е по-добре да го улучат или той ще дойде за отмъщение! Корн и аз бяхме свършили горивото, така че напуснахме района, все още със сърца качени в гърлото и оставихме контраатаката на Мегс. Той пусна четири Мк-82, с детонатори настроени за въздушен взрив, върху дърветата и елиминира напълно сръбските сили (това го разбрахме много по-късно от случайна среща с оператора на дрона, който ги е наблюдавал).

Skica 1: Borba RS Kub-M protiv jurišnika A-10A Thunderbolt, 1. maj. 1999. godine. Napad 1. srb 311. srp i kontraudar NATO aviona (Zoran Vukosavljević)

След като заредихме, с Корн се върнахме за да търсим нови цели. Бяхме получили много съобщения за войски и цели в района, но не успявахме да ги открием. Летяхме на около 15 мили от Прищина и търсехме цели. Аз открих район в който изглежда имаше мобилна зенитна артилерия и вероятно други цели, скрити в малък дол. Тъкмо обяснявах на Корн къде точно се намира тя, когато видях две ракети земя-въздух да се издигат от летище Прищина и си помислих “Хайде отново!”. Съобщих на Корн за ракетите и насочих завоя му за да ги избегне.

Докато пусках отражатели колкото можех по-бързо, видях, че Корн е завил в грешната посока и лети директно към ракетите, увеличавайки шанса им за попадение. Осъзнавайки, че той въобще не ги вижда му извиках “Натисни надолу! Завий рязко надясно и излез с курс на запад! Отражатели, отражатели, отражатели!”. Докато втората ракета се носеше към Корн, аз продължих да го наблюдавам и да го съветвам за маневрите, опитвайки се да го накарам да види ракетата. Тъкмо щях да го накарам да изпълни отчаяна маневра в последния момент, когато ракетата започна за изостава и премина на 1000 фута зад самолета му. Веднага щом се измъкнахме, нанесох на картата 1:50000 позицията от която бяха стреляли.

БРАТ ЗА БРАТА.....

И така, следобед на 1 май 1999 г. група самолети А-10, придружени от самолети SEAD F-16CG/J, имаха задачата да унищожат силите на Voiske Jugoslavie в близост до летище Слатина в района на град Прищина. При пристигането им в района, в 17:22 ч. 1-ва самоходна батарея на ЗРК Куб изстрелва 4 ракети по A-10 с насочване чрез Телевизионно-Оптическият Визир (ТОВ).

Първата ракета изненадващо избухва след 600-700 метра полет. Втората ракета, както и третата, не достигат целта и само прелетат покрай групата. Четвъртата ракета, изстреляна от друга СПУ (Самоходна Пускова Установка), захваща целта и детонира "в непосредствена близост до самолета".

Американски източници от книгата твърдят, че "самолетът А-10 е избегнал ракетата" без допълнителни подробности.
След 10-15 минути авиацията на НАТО (A-10 + F-16CG/J) контраатакува огневата позиция на 1-ва срб с 5 управляеми въздушни бомби и 2 управляеми ракети. По време на атаката няма пострадали, СУРН е леко повреден.




Съгласно американската информация по-горе, групата презарежда гориво и се връща да доунищожи 1 батарея от
311 Самоходен Ракетен полк, както и всички открити цели в района. С оглед на голямата опасност, в която се намира Първа батарея, в битката се включват Втора батарея, за да защити другарите си от пълно унищожение.





В 18:32 часа. 2 (втора) самоходна ракетна батарея атакува с 2 ракети ударната група с използване на ТОВ.
Резултатът от стрелбата не е известен, но във въздуха се чува експлозия. Според американски източници не се споменава как „избягват“ първата ракета, но се споменава, че втората ракета е следвала А-10, който е маневрирал с максимално претоварване, а след това ракетата е пропуснала "с около 300 метра “.

Предадох координатите на двойка Ф-18, които веднага откриха ЗРК и го унищожиха с бомби с лазерно насочване, броени минути след като беше стрелял по нас. След това се изнесохме от зоната на операцията и се отправихме към къщи. Пътуването до Гиоя мина в мълчание. Чак когато Корн настоя да плати вечерята, осъзнах напълно какво се беше случило днес. Да не чувстваш ефекта на боя и напрежението, дори много часове след приключване на мисията беше нещо нормално. Изглежда адреналина спадна чак някъде между поръчката на чеснова питка и домашен сладолед с малини и сметана. Храната беше италианска и страхотна, а общата вечеря даваше още една възможност за рекапитулация на деня, на по чашка!

[/quote]

Малко след това 2-ра батарея е ударена от 5 авиобомби с лазерно управление. Командирът на батареята е леко ранена и един войник, за съжаление, е убит ...



Този пример показва голямата жертвоготовност на членовете на разчетите на ЗРК Куб (разбира се, всички останали членове на югославската ПВО и всички членове на отбраната на страната като цяло) и показва по най-добрия възможен начин каква трудна битка се е водила в небето на Сърбия и тогавашната СРЮ между „Давид и Голиат“.


В това описание използвахме източника от книгата „Въздушна война над Сърбия 1999“ на Боян Димитриевич и Йовица Драганич, но също така и прякото познание на автора на книгата NEBESKI ŠTIT SA ZEMLJE Зоран Вукосавлевич, бивш член на 60-и срп ЗРК Куб-M, по време на обмяна на информация с членовете 1. срб от състава на 311. срп ЗРК Куб-М, които са преките участници в тази въздушна битка.

П.С. Загиналият войник е Dušan Urošević. - механик-водач на СУРН-а на батареята.



По време на войната, по негова лична молба е обучен да борави със ПЗРК "Стрела-2М". По време на стрелбата на 2 срб, в 18:32 часа, той е в района на позицията, въоръжен с ПЗРК. При ответният удар на авиацията, Душан веднага търси защита в укритието, но осколка го удря в областта на вратаго наранява сериозно. Другари му го евакуират от позицията, междувременно е извикана линейка. Лекарят му оказва първа помощ и съобщава по радиото, да се подготвя екип за интервенцията в болницата. Той спешно е преместен в KBC Прищина с линейка, където хирургическият екип е чакал. Въпреки усилията на лекарите, Душан умира....

Погребан е на 3 май в гробището Палилула в Крагуевац.

Награден е посмъртно с орден за заслуги в областта на отбраната и сигурността от първа степен.

Една от улиците в Крагуевац носи името на войника Душан Урошевич.

При това нападение командирът на 2-ра самоходна ракетна батарея, капитан Стоян Симийонович, също е леко ранен ....

[Archer]

Общо взето поуката от конфликта е, че който знае как да се крие в планинско горска местност ще бъде трудно победен. Сравнете Сърбия с Венецуела.

[Кубовац]

..............................

[piston]

B-52 над Адриатика

https://youtu.be/M2v7JuK0Kww

[piston]

March 27th1999-the unthinkable, the unimaginable happened. An F-117 went down in combat. And if you kill that video right now and everybody promises not to tell anybody I’ll tell you how it really happened. It was just getting a little stuffy in the cockpit and I needed some fresh air. Plus, you know, I heard that there were some really per diem for Belgrade so I wanted to get in on some of that. I’ll give you a quick what we were doing and where we were on the war-this was the fourthnight of Operation Allied Force; the air war in Yugoslavia, former Republic of Yugoslavia. I had flown on the first wave, first night, I flew on the third night and this was the fourthnight now, my third sortie for that war. The weather was very bad, so bad that they cancelled all the NATO attack missions; every single NATO strike package was cancelled that night. The only game in town wasour one wave of eight F-117s. We had a second wave planned a little bit later on in the night and then about three and a half hours after our wave we had a wave of B-2s. So the only guys in town were the LO guys, the low observable guys, for that night. We took off out of Aviano Air Base in Italy, flew across Slovenia. My grandmother, by the way, immigrated from Ljubljana, right after World War-I. I used to have a‘J’ in my name; it used to be Z-E-L-J-K-A-O. So I did a wing rock over the top of Ljubljana. Into Hungary, rejoined with the tankers, refueled. At my push time I got topped off with fuel, dropped off the tanker, stealth up-ed and made my way into Croatia.Mt route of flight was roughly the northern part of Yugoslavia, down along the Romanian border. I won’t confirm or deny if I went into Romanian airspace. Then I turned a sharp right and went essentially from east to west across Belgrade. My target was downtown Belgrade, a very key command and control facility; a very, very deep strategic target, very heavily defended as you can imagine. Coming off the target I was successful, which was the good news. It turned out to be a very expensive target. About a minute and a half, turned up to the north west and that was when it happened. Rolled out... I sit with the seat all the way up so the clearance between the top of my helmet and the canopy is only about a fist distance, to start with. I like to look outside, I like to keep my situational awareness very, very, very high so I actually
3acquired the missiles visually right after launch as they punched through the really low layer of clouds. I picked out two missiles, there might have been more; as soon as I saw those I knew... you know, I flew combat missions in the F-117 in Desert Storm and so I had a lot of combat experience and I saw a lot of SAM launches, Surface to Air Missile launches, I saw an enormous amount of AAA particularly in Desert storm but that was, of all the combat missions I had flown and all the times I had been shot at that was the first time I actually thoughtimmediately, “They’ve got me, they’ve got me.” I tracked the first missile-it went right over the top of me. I was really surprised it didn’t proximity fuse but it was close enough that it buffeted and rocked the aircraft. I reacquired the second missile and I thoughtit was going to run right into me. It sure felt like it. I don’t know for sure if it proximity fused or exactly what happened but it was extremely violent as you can imagine. It slammed, immediatelythe aircraft into an uncontrolled left roll, negative G-tuck

[piston]

Напоследък доста се разшумя относно вторият Ф-117, повреден над Югославия на 30.04.1999.

Аеро с добра статия по темата:

https://aero-bg.com/2020/12/04/vtori-f- ... rez-1999-g

[Кубовац]

Source: "Nebeski štit sa zemlje - Samohodni raketni sistem 2K12 Kub/Kvadrat"
Autori: Danko Borojević, Zoran Vukosavljević, Dragi Ivić, Željko Ubović

Now I will present to You the battle between missile batteries "Kub-M" from 240. self propelled missile regiment from Novi Sad, during the 1999. war over Yugoslavia.

The battle took place on the 3rd of May 1999. That day there were a lot of UAVs flying over the engagement zone of 240. self propelled missile regiment over the region of Novi Sad, flying at the altitudes of 2,5 - 3,5 km.

Fixed wing aicraft flew at the altitudes over 6 km and did not enter the engagement zone of the regiment.

Then, guided by the coordinates from the regiment command post, 2. missile battery fired a missile towards the UAV at 00:45 hours. You can see the parameters of the UAV flight in the scetch drawing below. The missile did not destroy the target.

On 00:58 hours, again guided by the coordinates from the regiment command post, 3.rd missile battery fired a missile towards the UAV, which parameters you can also see in the scetch drawing below. The missile hit and destroyed the target.

It is not known what type of UAV was destroyed.

However in the US Army literature: "NATO s Air War for Kosovo: A Strategic and Operational Assessment", Chapter: "Accomplishments of Air War" (page 97), it is stated that during the mission over Yugoslavia, USA has lost, among other UAVs, 8 UAV "Hunter". 1 of them was shot down by radar guided missile, 4 fell down due to mechanical or other error, and 3 were shot down by IR guided missiles. Maybe it could be the answer, that during this battle, 240. self propelled missile regiment destroyed 1 UAV "Hunter" with "2K12 Kub-M" missiles.

Sketch drawing:

Резюме: Този постинг описва битка с Куб-М от 240 полк на 3 май 1999. Целия ден хвърчали дронове на височина 2,5-3км; един изстрел - в 0:45 не уцелил, втори - в 0:58, свалил дрон, вероятно модел "Hunter".

[piston]

I am surprised that a missile missed such target.

[Bruchpilot]

Много благодаря, Кубовац!
Имаш ли по-подробна информация за действията на противовъздушната отбрана против Коалиционните дрони? Например как са първоначално засичани (от обзорни радари, визуално, с пасивни средства) и какви са типичните дистанции на които са били откривани и обстрелвани?

Off Topic

Thank you very much @Кубовац!
Do you have more detailed information about the air defense actions against the Coalition UAV's? For example how were they initially tracked (via early warning radar, visually, or by passive means) and which were the typical ranges at which that they were initially tracked and engaged? If there is enough data maybe we can do a small simulation

[Кубовац]

@ piston

As you know, UAV`s often fly with speeds below 60 m/s. The speed of the UAV`s that night were around 60 m/s.
There is a problem with missile`s GSN to capture the target flying below 60 m/s.
But "newer" missiles 3M9M3E can overcome the problem by acquiring the target after being launched (Режим II, Захват у ваздуху).
The older missiles 3M9ME can`t overcome this and has to have the target acquired while being on the self propelled launcher.

However, it is not such an easy thing to do either with 3M9M3E, and battery usually fires in salvo of 2 or 3 missiles. But they decided to fire 1 and obvioustly the missile GSN did not acquire the target. Had they fired more missiles in salvo, I am sure they would have succeed. But the NATO fighters were close to the engagement zone waiting for the Kub batteries to fire missiles. By firing only 1 missile, batteries evaded being located by the NATO SEAD teams.

In the second shooting, the missile`s GSN did acquire the target after lauch, or perhaps the UAV flied somewhat faster than 60 m/s, so target has been acquired on the launcher, I do not have such a specific details....

Резюме: Тъй като дроновете често летят с под 60м/с, самонасочването не винаги ги хваща - особено на старите модели ракети. Но единичния изстрел е позволил на наземната защита да избегне засичане от силите на НАТО. При следващия изстрел явно самонасочването е сработило.

[Кубовац]

@ Bruchpilot

Well, to be honest, it was not such a good thing to track and engage UAV`s with Kub or Neva missile systems, as UAV`s have had also a role to provoke the engagements and then SEAD teams attack the batteries.
Nevertheless, 240. self propelled regiment from Novi Sad, shot down (destroyed) a total of 2 UAV`s (with material evidence), according to oficcial data from the Air Force and Air Defence Command. I cant say the type of the UAV.

UAV`s mostly flew at 2,5 - 3,5 km altitude, or sometimes a bit higher, with speeds of around 60 m/s.

Most engagements were made with IR guided missiles, and anti-aircraft artillery.
Most successess has had AAA 40 mm L-70 "Bofors" and "Strela 1M" and "Strela 2M".

Yugoslavia had only few "Strela-10M" systems, and not many "Igla" IR guided missiles, so there were used carefully.....

Резюме: Дроновете имаха за цел и да провокират ПРО, така че не беше добре да се проследяват и ангажират с Куб и Нева. Повечето престрелки бяха с ракети с топлинно насочване и противо-самолетна артилерия. А повечето успехи - с "Бофорс" и "Стрела 1М и 2М. Тъй като Югославия имаше малко системи "Стрела-10М" и не много "Игла" с топлинно насочване, те се използваха внимателно...

[iasen ianakiev]

Нали в форума се пишеше само на български?

[Bruchpilot]

Благодаря отново Кубовац!
Разбираемо е, че дроните са се опитвали да провокират отговор. Чел съм, че за това предпочитания начин за свалянето им е бил чрез стрелба от страничната врата на Ми-17. А имаш ли престава с какви средства най-често са откривали дроните?

Off Topic

Thanks again @Кубовац!
Understandably, the UAV's tried to provoke a response. I read that that's why the preferred way to take them down was by shooting from the side door of the Mi-17. But do you have any idea by what means the drones were most often detected?