Кухулин написа: ↑16 Яну 2020, 19:05
За да е логически валидно оцветеното в червено твърдение, трябва да са изпълнени две условия:
1) трябва шансовете за превземане на Москва по време на въпросната промяна да са били големи;
и
2) трябва шансовете за превземане на Москва след промяната да са били по-малки.
И двете твърдения са достатъчно спорни, а според мен са неверни. Точка 1 я обсъждахме по-назад в темата - Гудериан пише глупости, че бил готов да поеме към Москва през август. Не е бил готов. Точка 2 май не сме я обсъждали тук, но пример за сериозен шанс е ситуацията на Можайския укрепен район в началото на октомври. Пътя към Москва е открит, обаче немците не полагат усилия да се възползват от този факт. Вместо това предпочитат да работят по фланговете. Оттогава е влязъл в историята известния зов на Сталин:
"Москву защищать некем и нечем. Повторяю: некем и нечем. Сталин"
Напълно е възможно да са и спорни, и неверни. Но нали и темата е такава, теоретична, та дай да поразсъждаваме. Немският блицкрийг е проникване на бронетанкови и механизирани части в дълбочина с възможно, според обстоятелствата, техниката и снабдяването, най голяма скорост. До достигане и овладяване на крайната цел. Като при движението си тези части нямат за задача да участват в крупни сражения по разгромяването на оставащите в тила им противникови войски. Във Франция това е изпълнено класически. Всяко спиране или забавяне на настъплението, дали от страх на висшето командване, дали от друго, само е давало глътка въздух на французи и англичани. След кампанията е станало ясно, че бързината на операцията на Гудериан е довела до срив в комуникациите, снабдяването и организацията на всички нива - военни, политически и граждански. Когато немските танкове са на Атлантика нито френските армии в Белгия са разгромени, нито възможността на Франция за организиране на резерви е била отнета, но въпреки това военното и политическо ръководство е приемало войната за изгубена.
Барбароса като план отстъпва от тази постановка, търси се класическо обкръжение и разгром на противника. Група армии Център на няколко пъти отваря и затваря бронетанковите си клещи, но въпреки многото пленени не постига пълен разгром на стоящия между нея и Москва противник. При това, поради участието в множество ожесточени сражения по обкръжението зъбите на танковите групи на Гудериан и Хот са сериозно изпочупени. И въпреки това, след Днепър немците започват да усещат, че руската съпротива започва да става по вяла и хаотична - наченки на сриване. Точно тогава настъплението е спряно. Първо за попълване на загубите и реорганизиране. И после Хитлер, след ожесточени спорове с военните, измества фокусът на кампанията. Хот отива на север, а Гудериан на юг. И 2 летни месеца в посока Москва не се случва нищо съществено. Когато настъплението е подновено и въпреки отличните резултати от сраженията в Украйна основната цел, Москва, не само, че не е по близо, а напротив, противникът е по организиран и силен, а немските войски са по изтощени и загубите са ги разредили още повече.
Изпусната е възможността противникът да се удари бързо и силно по най невралгичната точка така, че да не може да се изправи. Войната се затяга и става такава на изтощение.
