Dinain написа: ↑26 Ное 2019, 00:42
За мен единственото смислено сравнение е да сравняваш себе си ДНЕС със себе си ВЧЕРА. И такива данни съобщавам.
Дори отделния човек цял живот се сравнява, но не сам със себе си. Сравнява се със съучениците си, със състудентите, с колегите, със професионалната си общност. Сравняват го и учители и преподаватели, колеги и работодататели за атестация и заплащане.
България няма адекватна собствена база за самосравнение, както други държави, които от столетия праволинейно градят общества и държави, с изключения на кратковременни сривове. 1990г. сме във фалит. Ние тръгваме от изключително ниска база и несъответстваща на новата реалност - коренно различни обществени и икономически отношения, в конкурентна среда. И тръгваме по нов път на развитие, без никакъв опит и непознати практики, както за няколко поколения хора, така и за държавата и институциите. С пропиляно време и възможности. И заради ниската и неадекватна база за самосравнение някои резултати може да изглеждат дори и като впечатляващи. Разбира се не бива да бъдат и отхвърляни. Като болшинството от тях са ефект и благодарение членството ни в ЕС. А се вижда, че други тръгнали по същия път се справят по добре.
И затова самосравняването ни не е адекватна и смислена оценка.
Сравняването ни с други е за да видим къде се намираме и къде е реално нашето място при съпоставими показатели.
Далеч съм от мисълта, че трябва да гоним и мечтаем за абсолютните стойности на водещите държави.
По скоро трябва да гоним положителни практики, пропорции, съотношения, темпове на развитие и обществени отношения.
А точно там според мен изоставаме и сме далеч от не желаното, а от възможното.
Изоставането по икономически, социални и обществени показатели от средните за ЕС е огромно, в пъти.
Вижда се и от мястото ни в класациите по сравнително обективни критерии.
А то за съжаление е последна дупка на кавала в ЕС. Пред нас са и държави, които не са членки на ЕС.
И няма никакво значение, нито е утешение, нито опорка, че ако Македония влезе в ЕС от последното място ще се изкачим на предпоследното.
От значение е че сме на дъното.
А перспектива за промяна и по високи темпове на развитие не се вижда.
Това е разочарованието на българите.
Но за това не ни е виновен
никой, никой.
От нас самите зависи да оправим и подредим собствения си двор!