През последните години всчки сме свидетели на бурното развитие на безпилотните летателни системи. Особено що се отнася до военното им приложение, бъдещето изглежда изключително обещаващо и те вече са труднозаменима част от арсенала на всяка модерна армия. Що се отнася до положението в родните въоръжени сили, действия по снабдяването с безпилотни системи вече са предприемани, както се предвижда и тепърва да бъдат вземани целенасочени мерки в тази насока. За съжаление обаче към момента трудно може да се каже, че българската армия е в достатъчна степен наситена с безпилотни летателни системи, както по отношение на брой, така и по отношение на възможности. Това не е изненадващо на фона на факта, че критични съставляващи на отбранителните ни способности са не само недофинансирани, а и оборудването им се нуждае от цялостно обновление. В последните години активно се говори (и за щастие поне от части се работи) по проектите за обновление на парка на Сухопътни войски, Военновъздушни войски и Военноморски сили. Разбираемо, те поглъщат огромни за възможностите на нашата икономика суми и по-некритични, и малки сектори остават на втори план. Въпреки това, недооценяването на безпилотните летателни системи именно в момента на тяхното изключително бурно развитие би довело до критично изоставане, което в последствие може да бъде наваксано само с много усилия.
За това е необходимо, да се осигури поне ограничено изграждане и надграждане на способности отговарящи на съвременните предизвикателства. За всички е ясно, че България не може да отделя крупни средства в тази насока, за това основната цел поставена пред един евентуален модел за оборудване българската армия с безпилотни летателни системи, би била постигане на съвременни възможности и съвременно ниво на ефективност, при възможно най-ниска цена.
Още в началото правя уговорката, че това, което е написано по-долу представлява една изложена кратко идея как евентуално би могъл да изглежда един такъв модел за Българската армия, предимно чисто организационно. Техническите изисквания и характеристики са представени в най-общ вид, тъй като подробните параметри за всяка отделна система би следвало да се обсъждат отделно.
Сухопътни войски
По време на конфликтите от последните години, несъмнено стана ясна ролята и значението на безпилотните летателни системи във всички аспекти на операциите, и боевете водени по земя. Тъй като в Българската армия, Сухопътни войски вероятно ще бъдат най – големия ползвател на безпилотни летателни системи, проблемите свързани с тях заслужават особено внимание и по-подробно обсъждане. Моделът, който ще представя, използва като основа чисто пехотни или моторизирани подразделения/съединения. Що се отнася до мехнизираните, танковите, силите за специални операции и др., с оглед спецификата на тяхното бойно оборудване и използване, те ще бъдат обсъждани отделно.
Отделение
Дори и при най – малката от организационна гледна точка единица, ползите от използването например на свърхмалки безпилотни летателни апарати е неоспорима. Но оборудването по щат с такива на ниво отделение е изцяло нецелесъобразно, не само предвид ограничените задачи, които отделението решава, но и предвид ограничената численост на личния състав, необходимостта от закупуване на неоправдано голям брой системи, произлизащите от това трудности с поддържката и обучението.
Взвод
Реално най – малкото подразделение, което следва щатно да разполага с безпилотни летателни системи и взвода. В съвременния бой, задачите, които се поставят пред взвода са разнообразни и често за успешното им изпълнение е необходимо командирът му да има възможността да погледне отвъд непосредствените препятствия, предварително да разузнае определен район от безопасно разстояние или да води скрито наблюдение. От друга страна обаче, задачите на взвода не се характеризират с особена “дълбочина” и голям "фронт", за сметка на близкия контакт с врага и съответно вероятността от често, и интензивно въздействие от страна на вражеските средства за поразяване.
Всичко това обуславя основните параметри на безпилотната техника, необходима за въоръжаване на взвода – компактност, възможност за излитане и кацане на изключително ограничени пространства, наличие на стабилизация на камерата/ите, позволяваща и насочване от страна на оператора, наличие на камера с добро оптично увеличение на образа (по възможност и/или такава работаща в инфрачервения спектър) и възможност за предаване на видео сигнал с висока резолюция.
На така изброените изисквания изглежда най – точно отговарят системи с летателни апарати от многороторен тип. Те притежават малък размер, вертикално излитане и кацане, възможност за зависване и движение с малка скорост, стабилизация, и т.н. Основните им минуси, под формата на малък радиус на действие и ниска скорост няма да бъдат толкова силно изразени при изпълнението на задачите, които се възлагат на взвода. В случая и високите летателни характеристики на самия апарат могат да бъдат жертвани в полза на ниска цена, лесен и евтин ремонт, здравина и лекота на обслужване.
За да се отговори на нуждите на взвода достатъчна би била достатъчна една носима система с два летателни апарата, обслужвана от двама души. Това от една страна осигурява необходимата мобилност, малък логистичен отпечатък и незначително увеличение на броя на личния състав във взода, а от друга дава възможност продължително време да се поддържа наблюдение от въздуха (чрез смяна на апаратите) и в случай на неизправност/загуба на един от апаратите, възможност веднага да бъде заменен.
Рота
Ако въпросът за необходимостта от безпилотни летателни системи на ниво взвод може да се приеме за дискусионен, то въпроса дали ротата следва да има свои “очи в небето” вече е получил еднозначен отговор. По-голямата част от съображенията изложени относно взвода се отнасят с пълна сила и за ротата, но с две особености. От една страна, на ниво рота вече е необходимо летателния апарат да разполага със сензори работещи и в инфрачервения спектър, предвид по-сериозните задачи, които решава ротата и възникващата от това необходимост за получаване на по-обстойна информация. От друга страна, действията на ротата са свързани с преодоляването на по-големи разстояния и наблюдението на далеч по-обширна територия, което от своя страна започва да води до все по-осезаемо проявяване на недостатъците на малките мултироторни летателни апарати. Този проблем може да бъде решен ефективно по два начина – или чрез оборудване на ротата с апарати от мултироторен тип, с високи полетни характеристики или чрез комбинирането на апарати от мултироторен и самолетен тип. В първия случай ротата би получила летателен апарат способен сам ефективно да изпълнява необходимите задачи, но за сметка на висока цена и много вероятно, усложнена поддържка, и обслужване. Във втория случай явен недостатък е невъзможността един апарат да изпълнява всички задачи и съответно необходимостта от диференцирането им. Но за сметка на това е възможно (и дори необходимо) унифициране на модела мултироторен апарат с този използван на ниво взвод, разбира се с отчитане на необходимостта от сензори работещи и в инфрачервения спектър. Също е възможно допълващите апарати от самолетен тип, да бъдат максимално опростени като дизайн и оборудване, което да снижи тяхната цена, както по отношение придобиване, така и по отношение на експлоатация.
За да бъдат адекватно посрешнати нуждите на ротата е необходимо наличието на две носими системи, всяка с по два летателни апарата и обслужвана от по двама души. Съответно в първия от посочените варианти това би означавало общо четири апарата от мултироторен тип, а във втория два апарата от мултироторен и два от самолетен тип.
Батальон
На ниво батальон изискванията към безпилотните летателни системи нарастват чувствително – както по отношение на носимо оборудване, така и по отношение летателни характеристики. На това ниво наличието на оптични сензори, работещи и в инфрачервения диапазон, с оптично увеличение и възможност за автосъпровождение е почти задължително. Допълнително разширение на възможностите на батальона би донесла и възможността за лазерно маркиране на цели в интерес на артилерията и авиацията. Именно тук започват да възникват и въпроси свързани с радиоелектронно разузнаване, ретранслиране на комуникации и дори радиоелектронна борба. Всичко това налага извода, че е необходимо батальонът да бъде оборудван с летателни апарати с по-голяма продължителност на полета, радиус на действие и с възможности за носене на широка номенклатура от полезни товари. Поне за момента това излиза извън предела на възможностите на апаратите от мултироторен тип – не толкова по отношение на товароносимост, колкото по отношение на продължителност на полета и скорост. Съответно, логичният избор пада върху апаратите от самолетен тип, чийто основен недостатък – необходимостта от наличие на по-големи площадки, тук вече не е от толкова решаващо значение.
За да се осигурят в достатъчна степен действията на батальона би била достатъчна една возима система с четири летателни апарата, обслужвани приблизително от дванадесет - шестнадесет души личен състав. Отделно, в личния състав на батальона е възможно включването и на допълнителни специалисти по обслужването и използването на безпилотни летателни системи, както и на допълнителни системи свързани с работата им, което да доведе до обособяване на самостоятелно отделение/взвод в рамките на батальона.
Допълнително увеличаване на възможностите би се получило и чрез оборудване на органичните за батальона артилерийски подразделения (ако има такава) със собствени безпилотни системи за откриване на цели и коригиране на огъня. Това до голяма степен би снело тази задача от батальонните системи, освобождавайки ги за изпълнението на други такива и несъмнено би намалило времето за реакция на артилерията. Важно е да се спомене обаче, че тези системи следва да са с радиус на действие не по-малък от обсега на батальонните артилерийски системи, за да могат да осигурят ефективното им използване.
Възможен е и друг, изцяло “бюджетен” подход към обезпечаването на батальона с безпилотни летателни апарати – той да бъде оборудван по същия начин като ротата. Несъмнено това значително би намалило възможностите му за разузнаване и целеуказване, но за сметка на значително по-ниска цена, унификация на парка, улеснена поддръжка и обучение на личния състав.
Артилерийски дивизион
В наши дни оборудването на артилерийския дивизион с безпилотни летателни апарати е от изключителна важност. Както вече стана дума в пасажа отнасящ се за органичната артилерия на батальона – това би разтоварило останалите системи, би осигурило така важното бързодействие и не на последно място би осигурило на дивизиона възможност изцяло самостоятелно и ефективно да решава задачи.
Предвид, предимно големия обсег на артилерийските системи и съответно необходимостта от покриване на значителни разстояния, отново най-удачни в случая биха били летателни апарати от самолетен тип. Във всички случаи те трябва да имат голяма продължителност на полета, да разполагат със сензори, работещи и в инфрачервения диапазон, с голямо оптично увеличение, възможност за автосъпровождение и маркиране на цели. Важно е и техният радиус на действие да съотвества на възможностите на далекобойните артилерийски системи и дори да го надминава. От логистична гледна точка и въз основа на изложеното е удачно те да бъдат унифицирани с безпилотните системи използвани на ниво бригада.
Адекватно би било оборудването на артилерийския дивизион с безпилотни летателни системи ако то включва две возими системи, всяка с по два летателни апарата от самолетен тип всяка, обслужвани приблизително от осемнадесет – двадесет и четири души личен състав.
Бригада
Задачите, които изпълнява бригадата на съвременното бойно поле се характеризират с всестранност, широк “фронт” и голяма “дълбочина”. Съответно за осигуряване на действията й са необходими многофункционални безпилотни летателни системи с високи летателни характеристики. Ако изпълнението на такива задачи като радиоелектронно разузнаване и радиоелектронна борба е дискусионно що се отнася до батальона, то те със сигурност попадат в задачите, които следва да се изпълняват на ниво бригада. В този смисъл е необходимо системите с които е оборудвана тя да могат да носят в допълнение и съответните сензори/апаратура. Всичко това формира някои ключови параметри на които трябва да отговарят бригадните системи – голяма продължителност на полета и радиус на действие, висококачествени оптични сензори, възможност за маркиране на цели в интересите на артилерията и авиацията, модулност по отношение на полезните товари. В никакъв сучай не са без значение и някои други характеристики – възможност за предаване на големи обеми данни, защитеност на комуникациите и устойчивост пред методите за радиоелектронна борба.
Така посочените параметри трудно биха могли да бъдат постигнати от система с ниска стойност. Въз основа на това най-целесъобразно е бригадата да бъде оборудвана с една возима система, с четири летателни апарата от самолетен тип, обслужвана приблизително от осемнадесет – двадесет и четири души личен състав.
Също така в състава на бригадата е възможно формиране на отделна рота, която освен бригадните, да експлоатира и поддъжра образци от всички системи на въоръжение в подразделенията й. Това в изветна степен би улеснило и централизирало, както поддържката, така и обучението на личния състав.
На последно място следва да се спомене и още едно съображение - ако относно батальоните в бригадата е предпочетен посоченият по-горе “бюджетен” вариант за оборудването им, то за да се избегне загубата на способности е препоръчително броят на бригадните системи бъде удвоен – т.е. две системи, всяка с по четири летателни апарата.
Механизирани и танкови подразделения
Спецификата на материалната част на механизираните и танковите подразделения, и като цяло разликата в начина и подхода по който те изпълняват своите бойни задачи, в общи линии не позволяват те да бъдат оборудвани с безпилотни летателни системи по посочения модел, валиден за пехотните и моторизираните подразделения. Например, при наличието на безпилотни летателни системи във взода и ротата би възникнала небходимост разчетите им да разполагат със същите средства за придвижване и защита, с които разполага останалата част на личния състав, за да могат пълноценно да изпълняват своите задачи. Иначе казано това би означавало необходимост от допълнителни бойни машини в състава на взвода и ротата, с които това да се осигури. Тъй като, поне за българската армия, това е необосновано както от чисто финансова, така и от логистична гледна точка, най – ниското ниво на което танковите и механизираните подразделения следва да бъдат оборудвани с безпилотни летателни системи е батальонът. За компенсиране липсата на такива системи на по-ниските нива и при наличие на ресурс, е разумно посочения по-горе брой на системите на ниво батальон да бъде увеличен или дори удвоен – т.е. три или четири системи, всяка с по два летателни апарата.
Специални сили
Пред специалните сили стоят редица проблеми, които в голямата си част са несвойствени за останалите подразделения и съединения на Сухоптъни войски - опериране със силно ограничено число личен състав, минимално време за реакция, необходимост от осигуряване на голяма степен на скритост при провеждане на операции, високи изисквания към теглото и обема на оборудването, възможност за пренасянето му по въздух/вода и др. Съответно, огромна част от изложените по-горе съобръжения са изцяло неприложими що се отнася до специалните сили и вкарването им в някакви "готови коловози" би довело до отрицателни резултати - например неприемливо увеличаване на броя на личния състав в по-малките подразделения, увеличаване на обема и теглото на тяхното оборудване, независимо от необходимостите на конкретната задача и като цяло увеличаване на оставяния "отпчатък", било в логистичен смисъл, било в смисъл на скритост.
В този ред на мисли, най - разумно изглежда сформирането на отделна рота към бригадата специални сили, която да експлоатира цялата номенклатура безпилотни системи, включително и такива изцяло приспособени за нуждите на специалните операции. Разбира се в този случай следва да се обърне специално внимание на необходимостта отделни системи и обслужващия ги личен състав да действат отделно от ротата, като придадени към другите щатни подразделения на бригадата за изпълнение на определени задачи. От първостепенна важност са постоянните съвместни тренировки, които да се осигурят необходимото ниво на взаимодействие на всички нива.
Баражиращи боеприпаси
Редно да се направи едно отклонение, отнасящо се до баражиращите боеприпаси и въпроса в състава на кои подразделения/съединения те би следвало да действат. Несъмнено няма командир, който би се отказал от подобни възможности и дори на ниво взвод или рота, те биха се оказали изключително ефективни. Но предвид не малката им цена, оборудването на толкова малки подразделения, поне що се отнася до сегашното положение в нашите въоръжени сили, е немислимо.
Чисто логически погледнато, първото решение на въпроса, което идва на ум е тези системи да бъдат в състава на артилерийския дивизион. То би било изключително удачно, ако безпилотните летателни системи в състава на дивизиона, за които стана дума по-горе, могат да бъдат използвани както за откриване на цели и коригиране на огъня, така и да бъдат преконфигурирани като баражиращи боеприпаси.
В противен случай обаче, подобно решение има своите недостатъци. От една страна ако радиуса на действие на баражиращите боеприпаси е близък до обсега на артилерийските средства с които разполага дивизиона, те биха могли безпроблемно да действат в неговия състав, но би било на лице известно дублиране във възможностите, а и цената на подобни системи едва ли би ги направила привлекателни за нашите условия, още повече предвид факта, че това означава оперирането на втора система в рамките на дивизиона.
От друга страна, в случай, че радиуса на действие на баражиращите боеприпаси е значително по-малък от обсега на артилерийските средства с които разполага дивизиона, то те трудно могат да действат заедно, личния състав опериращ боеприпасите почти винаги би действал като придаден към друго подразделение/поделение, което изцяло обезсмисля положението му в състава на артилерийския дивизион. В този случай, който е и най-вероятен в нашите условия, по-разумното решение е баражиращите боеприпаси да действат в състава на батальона или бригадата.
Тук следва да се споменат и възможностите на безпилотните летателни системи да доставят леки неуправляеми боеприпаси. Като цяло е нецелесъобразно закупуването на системи, които могат да изпълняват единствено тази задача. Но наличието на подобни възможности в допълнение към основните несъмнено би било плюс за системите действащи в състава на всички подразделения или съединения.
Съвместно командване на силите, Военноморски флот, Военновъздушни сили
Наред с голямото значение на безпилотните летателни системи на всички нива в операциите водени изцяло по земя, с течение на времето те са доказали своята ценност в и такива по въздух и вода ако и в тях обикновено да не оперират на най – ниските нива. В XXI-ви век безспорна е и тяхната роля в областта на стратегическото разузнаване и наблюдението над цялостния теартър на бойни действия. Поради това и тези аспекти на използване на безпилотните летателни системи не следва да се пренебрегват.
Съвместно комнадване на силите
Съгласно някои документи отнасящи се до развитието на Българската армия, се предвижда закупуването на една система HALE/MALE с четири летателни апарата, която най-вероятно ще бъде на пряко подчинение на Съвместното комнадване на силите. Това общо взето представлява абсолютния минимум възможности, които следва да се придобият за да се осигури наблюдение на територията и акваторията на страната и евентуално оперативно интересни зони в близост до тях. С оглед на малкия брой апарати, които се предвижда да се закупят от изключителна важност е те да могат да изпълняват и радиоелектронно и радиотехническо разузнаване като носят както модерни пасивни така и модерни активни сензори. Също така, дори и ограничени възможности за водене на радиоелектронна борба допълнително биха увеличили ценноста и ефективността на една такава система.
Тук следва да се постави и въпросът дали летателните апарати следва да разполагат с възможности за използване на носимо управляемо оръжие - т.е. дали да мога да изпълняват и ударни роли. Отново, ползата от наличието на подобни способности е вече многократно доказана в практиката, но що се отнася до нашите въоръжени сили, най - вероятно решението дали те да разполагат с подобни технологии ще бъде изцяло политическо.
Военноморски флот
Бумът в развитието на безпилотните летателни апарати не подминава и военноморските сили, и към момента са на лице множество различни системи с морско базиране. Що се отнася до Военноморския флот на България, може би най-разумното решение с оглед на икономия на финансови средства е да се премине през две фази, първата от които е изцяло задължителна. По време на първата фаза, всички кораби следва да бъдат оборудвани с необходимите системи за коминукация, позволяващи получаване на информация, на първо място от апаратите HALE/MALE и евентуално, поне част от апаратите тези на въоръжение в Сухопътни войски. Като втора фаза, която да се резгърне при наличие на необходимия финансов ресурс, е възможно корабите които разполагат със способност за носене на вертолети, да бъдат оборудвани и с безпилотни летателни системи от вертолетен тип, при маскимално използване на съществуващата на корабите инфрастурктура.
Що се отнася до морското разузнаване и бреговите ракетнио артилерийски дивизиони, то те безспорно и във всички случаи следва да имат в състава си безпилотни летателни системи, които с оглед лекота на обслужване и поддръжка е разумно да бъдат унифицирани с тези на бригадите на Сухопътни войски.
Военновъздушни сили
Въпросът относно безпилотните летателни системи в Българските военновъздушни сили е в известен смисъл доста сложен. От една страна именно сектора на големите и многофункционални машини е един от най-бързо развиващите се в световен мащаб и именно в него се очакват най - сериозните нововъведения в близките години. От друга, той е и най-скъпия, което за съжаление означава, че родните Военновъздушни сили много трудно ще могат да вървят "в крак с времето".
Много е вероятно системата HALE/MALE, която се очкава да закупи България да бъде обслужвана от личен състав на Военновъздушните сили, но ограничения брой на летателните апарати, както вече стана дума, често ще води до претоварването им със задачи и в този смисъл ВВС няма да разполага със собствени безпилотни системи, които да ги подпомагат при изпълнението на задачи като радиоелектронно разузнаване, радиоелектронна борба, откриване, маркиране и следене на цели в собствен интерес. За да бъдат подсигурени поне минимални способности в тази насока е необходимо закупуването на поне още една HALE/MALE система с четири летателни апарата, като и тук въпросът дали те следва да могат да изпълняват допълнително ударни задачи е политически.
И накрая
Кризата за кадри, която е обхванала българската армия към настоящия момент е известна почти на всеки. Въпреки това, с оглед на бурното развитие и все по-голямото значение в бъдеще на безпилотните летателни системи, и безпилотните системи въобще, трябва да се направи всичко възможно не само за осигуряване на необходимия личен състав за функционирането на системите с които разполага и тепърва ще разполага Българската армия, а и нещо повече - трябва да са на лице много повече обучени за работа кадри, от действително необходимото към даден момент. Въпреки, че на пръв поглед това изглежда изключително разточително, то създава условия, в случай на непосредствена необходимост, паркът от безпилотни летателни системи на българската армия да бъде бързо увеличен значително като численост, без загуба на ниво на подготовка.
Що се отнася до квалификацията на личния състав, при наличието на съвременни системи за обучение и достатъчно детайлизирани симулатори, не би следвало да е проблем достигането и поддържането на високи лични способности. Следва обаче да се обърне внимание и на поддържането на вече придобитата квалификация. На всяко ниво и за всяка система е необходимо, като абсолютен минимум, пълното изпълнение на две реалистични задачи месечно, като поне една от тях следва да бъде с използване на реална техника, а не симулатор.
Като цяло, инвестиция подобна на описаната в по-горните редове няма да е никак малка, особено що се отнася до системите HALE/MALE и тези на ниво бригада. Но способностите, които биха придобили българските въоръжени сили, определено биха повишили тяхната ефективност ако не в пъти, то в десетки проценти и то на всяко оргазинационно ниво.
А и никой не е казал, че непременно всичко трябва да се изпълни. 
