16 април е дата на която си спомняме за две неща. Първо ще спомена хубавото.
На тази дата през 1879г. е приета първата българска конституция - Търновската. Тя е основния закон в страната до приемането на Димитровската конституция през 1947г. За изготвянето и са взети най-либералните тогавашни модели като белгийския (даже девиза копираме от тях). Още от създаването на съвременната ни държавност имаме привилегията да се радваме на възможно най-добрия основен закон, гарантиращ разделението на властите, неприкосновеността на личността и частната собственост, и свободата на словото, т.е. неща за които други народи е трябвало да се борят векове.

...
Второто събитие е с обратен знак и е едно от най-гнусните деяния в българската история - атентата в църквата "Св. Неделя". Днес се навършват 93 години от най-кървавия терористичен акт в българската, а до не толкова отдавна и в световната история. ВО на БКП решава да избие целия тогавашен български елит с един удар. За да съберат всички високопоставени лица в държавата на едно място, комунистите решават да убият генерал-майор Константин Георгиев, понеже на опелото на такъв човек ще се съберат много "врагове на народа". Убийството е извършено на 14.04 пред "Св. Седмочисленици", точно когато генералът е отивал на вечерна служба заедно с внучката си. Още преди това в "Св. Неделя" е внесен експлозив (25кг) и е прикрепен на една от колоните. На 16.04, в 15:20ч църквата е разтърсена от взрива. Куполът пада и затрупва хората, събрали се да почетат убития генерал. Загиват 213 души, 134 от които на място. Ранени са 500. Сред загиналите са 12 генерали и 15 полковници, както и други висши офицери, депутати и т.н. Убити са и деца. Не съм сигурен, но мисля, че по време на войните няма толкова жертви сред висшите офицери. Повечето от тези хора са се сражавали за България и са оцелели само за да бъдат убити от червените родоотстъпници по време на опело. Царят по това време е на погребението на загиналите в неуспешния атентат в Арабаконашкия проход, въпреки че някои твърдят, че предварително е знаел какво ще се случи в църквата и затова не е бил там. Още на същия ден е обявено извънредно положение, част от заговорниците са убити, други са заловени, правят пълни самопризнания и са обесени, а друга част бягат в Югославия и оттам в СССР. Един от организаторите - Марко Фридман признава, че червените получават пари от североизток, но твърди, че атентата е проведен против волята на партийното ръководство. БКП обявяват този епизод от историята си за дело на "леви сектанти", но все пак аз лично сятам, че по онова време щом си червен си заслужил въжето без да се разследва от коя точно фракция на тумора си. С това си деяние комунистите окончателно доказват, че са антибългари. Жалко че в последвалия "Бял терор" загиват и много невинни хора.
Църквата след атентата:

Малко справедливост:

Танк, интерено ми е твоето мнение по въпроса, нали имаш роднини в тези кръгове? Надявам се да няма "вечна слава на героите"





