No. 322 Squadron �niet praten maar doen� (don't talk but do), F-16AM
Operation ALLIED FORCE
MiG-29
24 March 1999
Пилотът е дал две интервюта за това събитие и не желае да прекарва повече време в разговори за това, той смята, че той просто е свършил работата си, а RNLAF напълно подкрепя тази типично „холандско” поведение.
Бяхме в напрегнати ситуации от есента на 1998 година. Още през октомври 1998 г. бяхме прехвърлили осем модернизирани F-16 от Льовендан до Amendola, Италия като подкрепления към вече разположените холандски F-16. Преди това преговарящите бяха успявали да постигнат споразумение с Милошевич, но не и този път. Когато чухме, че ще летим, започнахме да подготвяме кои държави и самолети биха участвали в атакуващата формация, като проверявахме начина на придвижване до различните цели,( маршрути и височини, дозареждания и т.н.). Подготовката не се различава от тази за обикновения практически полет. По време на упражнения като "RED FLAG" е същото.
Знаехме един ден преди мисията, че бяхме част от втората атакуваща формация във втората вълна на НАТО. Пакет като този се състои от различни видове самолети. Освен въздухоплавателните средства, чиято мисия беше да доставят бомбите, имаше изтребители, самолети за борба с ПВО и други помощни самолети от разстояние, като летящи радарни станции, командни самолети и танкери. Нашата задача беше да летим пред другите в четири модернизирани Midlife Update (MLU) F-16, за да внимаваме за вражески самолети, които биха могли да атакуват формацията. Това се нарича изтребително прочистване и вие сте първият самолет, който влиза в територията на противника ...!
Този ден отидох във въздушната база около 14:00 часа. Работих през целия цикъл на подготовка, обсъждайки ситуацията с разузнаването и хората от метеорологията, обсъждайки мисията с другите трима пилоти, получаването на екипировката и накрая предаването на моите лични вещи. Когато говориш за мисията, обсъждаш неща като типа формация, в която ще летим четиримата и какви правила за водене на бой ще използваме.
В 17:45 ч. отидох при моето въздухоплавателно средство с номер J-063, въоръжено с четири AIM-120B AMRAAM, два доп. резервоара за гориво и ALQ-131 контейнер за РЕБ, освен вграденото 20-милиметрово оръдие.
Фактът, че това беше истинска мисия, не промени нищо. Дори идеята, че щяхме да летим на тъмно, не беше необичайна. Практически често летяхме през нощта включително по време на операциите, които бяхме провеждали над Босна.
След като излетяхме в 20:45, заредихме с танкер над Адриатическо море. Аз бях номер три във формацията. На първо място имаше ръководството, тоест нашият ръководител на формацията, с неговия воден, после аз с моя воден. След като заредихме с гориво, продължихме до зоната за формиране на бойния ред. Междувременно стана тъмно. Знаехме, че около 20 или 30 от нашите приятели летяха в района, но не можехме да ги видим. Също така чухме, че първата формация за извършване на атака по време на съюзническите сили се е върнала безопасно от Югославия.
Взехме курс за Косово в предварително определеното време, всеки на негово място във формацията на определената надморска височина. В момента, в който прекосихме югославската граница, чухме от „MAGIC” - AWACS, че във въздуха има три самолета на югославските военновъздушни сили. Това беше всичко, което чухме от известно време. Няколко минути по-късно лидерът на нашата група засече МиГ на радара си. Контактът беше така да се каже на пътя ни и бяхме насочени към него от AWACS.
Нямах цел на радара, докато бях на около 10 километра зад водещата двойка, но с подобрената възможност за предаване на данни на F-16MLU, лидерът ни подаде данни за, за да видя къде е целта. Все още не знаехме каква е целта, но поради високата й скорост (400 възела) знаехме, че е бърза, т.е. вероятно боен самолет. Поискахме от AWACS разрешение за атака, но екипажът на AWACS не можеше да види добре целта, докато тя летеше на 5,000 фута зад един планински хребет.
Чрез всички възможни технически средства AWACS се опита да идентифицира естеството на контакта и накрая се стигна до съгласие, че е враждебна. Само една цел обаче беше видима и диспечерът на AWACS разбра, че трябва да има три - те не знаеха, че другите две бяха свалени от USAF F-15C на 493-th FS, който лети от Cervia AB в Италия.
Изведнъж контактът изчезна от радара. Следвайки правилата ни, лидерът се отдръпна, следван от неговия воден. Ние също щяхме да се оттеглим, когато видях мишената отново на моя радар. Моят воден и аз бяхме насочени към него. За толкова кратко време, например 4 до 5 минути, вие разговаряте с AWACS самолета, но в нашата формация не бяхме разменили една дума помежду си, всичко, което трябваше да знаем за движенията на останалите, беше предадено от информационните канали на борда на F-16 на MLU. В крайна сметка получих заповед от AWACS за прехващане на целта.
В 20:30.08 на разстояние от 18 километра, летящ на височина от 34,300 фута (10,363 м), изстрелях един AMRAAM от подкрилния пилон. След като натиснеш бутона за стрелба, всъщност трябва да изчакаш около секунда преди ракетата да тръгне. Това време сякаш трае вечно. Спомних си, че погледнах крилото си, за да видя дали ракетата не се е „заклещила”. Но докато гледах, ракетният двигател стартира - ярката светлина ме ослепи за малко. След около пет секунди изгубих ракетата на фона на черното небе, тъй като нейният двигател беше изразходвал горивото и угаснал. Приблизително десет секунди преди попадението ракетата захвана целта със главата си за самонасочване, което ми позволява да се отдалеча рязко. Знаех къде летеше мишената и погледна в тази посока над лявото ми рамо. Видях замъглено проблясване в небето и след това пламъци от посипващите се на парчета останки. Знаех, че съм го ударил. Докато атакувах, изобщо не бях размишлявал, че четирима от нас всъщност извършват "истинско" прехващане. Бях твърде зает да гледам инструментите, да говоря с AWACS и разбира се да летя в самолета. Освен това, другите въздухоплавателни средства на формацията на НАТО по това време продължиха и с мисията си, а огромно количество бомби и ракети бяха изстреляни срещу вражеската въздушна защита. Когато видях, че ракетата ми е ударила целта, бях много доволен. Подобно въздухоплавателно средство винаги е заплаха и ако ракетата ви пропусне, по каквато и да е причина, ще трябва да направите нещо по въпроса - или да атакувате отново, или да започнете избягващи маневри. Но в моя случай беше ненужно. МиГ-29 се спусна на запад от Крушевац. Попадението веднага бе потвърдено от диспечера в AWACS, който бе видял контактът му с радара да изчезва. Атаката отне около пет минути. По-късно научих, че пилотът е катапултирал. Трябваше да патрулираме над тази зона още 20 минути, а през това време много ракети бяха изстреляни по формацията на НАТО. Бяхме доста високо и можехме да видим, че по нашите F-16 бяха пуснати три ракети. Много странно е да видите предупреждението в пилотската кабина и след това самата ракета, идваща към вас като огнена стрела. Тогава наистина трябва да направите нещо, като избягващи маневри и изхвърляне на диполи. Нашата работа като изтребители, беше да останем в района, докато последното въздухоплавателно средство от атаката не беше напуснало – първо влизахме, последни излизахме.
След като и последните съюзнически самолети напуснаха зоната, се върнахме най-краткия път към Amendola. Общо взето, полетът продължи два часа и половина.
Когато пристигнахме в "Amendola", те вече знаеха, че сме свалили самолет, но просто не знаеха кой от четиримата бяхме изстреляли ракетата. Когато се приземите, трябва да сложите оръжията си в безопасен режим в края на пистата, преди да имате право да паркирате самолета на стоянката. Това се прави от оръжеен персонал, който, така да се каже, бяха същите хора, които преди са монтирали ракети под самолета. Когато видяха, че бях изстрелял една ракета, те се развълнуваха. Фактът, че ракетата е била изстреляна, означаваше, че са свършили добре работата си. Ако не бяха, можех да натискам бутона за стрелба толкова, колкото ми хареса, без да се случи нищо. Така че беше съвсем уместно, те да бяха доволни, че всичко работи както трябва.
В Amendola те попитаха дали искам да се обадя на жена ми. Казах, че никога не съм телефонирал на жена ми в 00:30, така че защо да започна сега? Казаха ми, че вече е звъняла от "Леууварден" и че е очаквала обаждане, затова веднага я телефонирах. Изпълних единадесет мисии над и около Югославия, включително задачи за противовъздушна отбрана и атака по земни цели, докато не ни върнаха обратно в Холандия. Тази първа нощ все още не изпитвам чувства на триумф. Тази нощ ние четиримата направихме това, което ни е платено да направим – прочистване на противника, за да сме сигурни, че другите могат да вършат своята работа безопасно. Ни повече, ни по-малко. Удовлетворението ми е да знам, че изпълняваме всички задачи, които са ни възложени, както се изисква, като говоря за холандските F-16 като цяло, не само за тази една нощ. Това означава, че сме добре обучени и че нашето оборудване работи. Вземете F-16 ... по време на първата мисия ние използвахме всички предимства на последната версия Midlife Update. Подобреният радар ни позволи да видим МиГ по-рано и с помощта на новия ни IFF бързо разбрахме, че това е вражески самолет. С помощта на ракетата AMRAAM успяхме да обезвредим заплахата от значително разстояние. Също така не се налагаше да разговаряме помежду си по време на цялата мисия, защото можехме да обменяме информация чрез datalink. Накратко, това е всичко, което увеличава шансовете ни за ефективен принос. Мислех, че е интересно, че ни беше определена функцията на изтребителя във формацията, защото имахме версията MLU. С стандартния F-16 имате по-малко възможности и ние не бихме ни давали тази задача.
Всъщност, холандските F-16AM са били единствените неамерикански самолети, които летяха в мисии по ескорт на територията на противника, ясна индикация, че американците, които реално ръководеха операцията, въпреки че се водеше под знамето на НАТО, бяха уверени в холандското оборудване и Стандарти за обучение.
Това беше кулминацията на историческата мисия за Кралските нидерландски военновъздушни сили. Тя бележи първата победа въздух-въздух а службата след Втората световна война и постави RNLAF в светлините на прожектора. Но по-важното беше крайната награда за една прогресивна и професионална организация, която полагаше много усилия за модернизиране на оборудването си и поддържане на изключително високо ниво на обучение в бурните времена на 90-те години.
Maj Predrag Milutinovic излита от Ponikve в MiG-29 номер 18106.
СПС-ът му се включва на 3Km от Kosovo.
Маневрира, за да срине захвата.
Над Ribarska Banja СПС-ът му го предупреждава отново и след около 10 секунди е свален.
Катапултира успешно.
.
цяло чудо е, че със съществуващата техника дадоха такъв отпор, и все пак наземните радари и ПВО комплекси са по лесни за поддръжка отколкото изтребителите .