Слагам цялата статия в спойлер.
► Show Spoiler
Представете си такъв диалог:
- Знаете ли известния виц за газлайтинга?
- Да, знам го.
- Не, не го знаете.
Това е най-кратката и умна илюстрация на явлението "газлайтинг" (gaslighting), което вече се употребява масово и на български, но малцина биха могли да обяснят. По-сериозната му дефиниция в най-общи линии гласи: дългосрочна форма на психологическа манипулация или емоционално малтретиране от близък, доверен човек (партньор, приятел, роднина, колега), които усилват неговата/нейната власт и контрол върху вас и ви карат да подлагате на съмнение възприятието си за реалността.
Или когато човекът отсреща се опитва да ви накара да си помислите, че полудявате. Нарочно.
И тук идва сложният момент. Как точно се засича и засвидетелства реалността и не може ли самото човешко възприятие да я изкривява на някакъв принцип. Сигурна съм, че всички можем да се усъмним в това и вероятно по тази причина терминът гайзлайтинг остава малко мъгляв и се подава лесно на вирусна злоупотреба. Дали ще бъде засичан в woke спектъра на обществения разговор, или просто като бръмчаща (buzz) дума от поппсихологията чрез т.нар. therapyspeak ("да говориш с жаргона на терапевт"), газлайтингът се споменава доста често в съвременното говорене.
Той може да служи за изкуствено патологизиране на поведението на събеседника ни, когато се обявяваме за жертва на газлайтинг само защото отказваме да поемем отговорност за действията и твърденията си. Може да замаскира собственото ни желание за едноличен контрол над ситуацията в отношенията ни с другите. Като например "Реалността е такава, каквато аз казвам и това е факт". Може да се обърква с откровеното лъгане. Или с обикновеното несъгласие. С други думи, може да се окаже пълна понятийна мъглявина.
Всичко това обаче не пречи на явлението да съществува. Реално.
Терминът газлайтинг получава името си от британската пиеса "Светлина от газената лампа", която има филмова адаптация с участието на Ингрид Бергман от 1944 г. Това е психологически трилър от викторианската епоха и времето на лампите на газ, който показва нагледно как протича този тип манипулация. Във филма един привидно любезен и загрижен съпруг, който обаче има престъпни намерения, се опитва в буквалния смисъл да подлуди жена си с изчезващи предмети и странни звуци. И до голяма степен успява. Самият термин набира популярност през първото десетилетие на този век и заради мъглявата си природа, заложена в сложността на темата за възприятията, остава в популярната комуникация като потенциална заплаха във взаимоотношенията между хората, която може да застигне всеки и за която трябва да сме осъзнати и да сме нащрек.
Американският президент Доналд Тръмп е един от най-ярките представител на манипулативната техника, наречена газлайтинг
Американският президент Доналд Тръмп е един от най-ярките представител на манипулативната техника, наречена газлайтинг Източник: Shutterstock
В медийната среда навлиза масирано покрай коментарите на американските журналисти за поведението на Доналд Тръмп още в първата му президентска кампания. Често се преплита и с пропагандните техники в политическата комуникация, които се прицелват в смяната или подмяната на реалността. Както се получава и във филма - целта на газлайтинга е човек да се усъмни напълно в собствените си възприятия и в собствената си способност да разграничава кое е истина и кое не. Ако човекът е в подчинена позиция или възприема газлайтващия като по-силен и авторитетен от него, много лесно може да се поддаде на манипулацията и да изгуби усещането си за реалност.
"Реалността не е това, което ти си мислиш, а това, което ти казвам аз."
Така най-общо звучи класическият газлайтинг в междуличностните отношения. Така звучи също и в политическото говорене. Когато вземем предвид, че Кремъл повтаря това изречение вече няколко години и като добавим засилването на това говорене с новия мандат на Тръмп, виждаме ясно как то се превръща в инструмент за контрол и политическа власт, а ние се оказваме в ситуацията на масов газлайтинг.
Всяко популярно списание за психология ще ви каже, че газлайтингът е любимият инструмент за упражняване на контрол на диктаторите, нарцистичните натури и на насилниците. За да не влезем в позицията на безпомощна жертва обаче, нека да се опитаме да разберем как работи той.
Психологическата наука посочва различни когнитивни механизми, чрез които протича човешкото възприятие и един от най-простите е формирането в съзнанието ни на схеми за света, които ни улесняват в боравенето със социална информация. Като си мислим за екзотичен курорт, например - повечето от нас биха си представили палми, море, топъл пясък и слънчево време. Почти всичко, за което имаме представа в главите си, съществува под формата на схеми - образни, вербални или концептуални.
В повечето случаи схемите са полезни инструменти, но имат и вредни страни. Една от най-популярните е, че те много често проявяват т.нар. ефект на упорстването (perseverance effect) - въпреки наличието на доказателства, че не отговарят на реалността, те се запазват или консервират и не се поддават на промяна. Когнитивни концептуални схеми са например "Правото принадлежи на по-силния" или "Русия е наша освободителка и ни обича". И двете схеми представляват вярвания, които не отговарят на реалността - в действителност правото може да е реално въпрос на споразумение, а историческата наука доказва, че Русия не ни е освободила, освен че преди известно време обяви България и за неприятелска държава. Всички тези реалности обаче не успяват да повлияят на схемите, формирани в съзнанието на много хора, както глобално, така и тук, локално.
Ерата на собствените реалности
Веднъж формирани, най-често в младежка (20+) възраст, схемите, които проявят ефекта на упорстването, могат да издържат цял живот и нищо да не е в състояние да ги промени. Това се случва, когато тези схеми се превръщат от нещо, което знаеш, в нещо, в което вярваш. След което обикновено започваш да напасваш повече света към своите вярвания, отколкото обратното. Тъй като голяма част от концептуалните схеми, като тези за силата на Русия, имат абстрактен характер, те не се отразяват пряко на ежедневието на човека. И въпреки че той живее привидно съвсем нормално, мисленето му протича през този собствен филтър.
Преди появата на социалните мрежи този тип мислене чрез вярване циркулираше най-много в близкия кръг на човек и типичната му точка на кипене беше най-често разгорещеният спор на маса. Когато се появиха мрежите обаче, те умножиха разговора по стотици и хиляди хора в онлайн групи и платформи и нещата се промениха. Т.нар. собствени светове започнаха да се обявяват за реалност, защото получават количествена "валидация" от много други хора. Упорстващите схеми открито започнаха да се използват от политически популисти, които ги натискат като бутони, предизвикващи интензивни емоционални реакции, за да си осигуряват вот и власт. Синхронизирането на Белия дом с Кремъл в изкривяването на реалността в последните месеци изстреля газлайтинга до неподозирани висоти.
"Заблуденият вика спасете заблудения"
Много често хората, които ревностно бранят консервираните в главите си схеми, въпреки че се разминават с реалността, обвиняват другите, че нямат връзка с нея. А когато се опиташ да кажеш, че това не е вярно или реално, те отговарят, че това е всъщност друга гледна точка. И ако доскоро сме си мислили, че реалността е една идея по-осезаема истина, това е напът да се окаже валидно за твърде малко неща по света.
Във филма с газените лампи манипулираната жена, която е почти сигурна, че вече действително е полудяла, получава проблясък, когато загрижен човек я уверява, че също чува шумовете, които тя е повярвала, че си въобразява. При което цялата схема от съмнения, вменени от манипулатора, започва да се разпада като домино. Валидирането на реалността от други хора е ключово за процеса на отрезвяване и когнитивно оцеляване. Затова дори и да изглежда, че някои неща са ясни и очевидни, е много по-добре да се повтарят и да се потвърждават "на глас", докато масовите зловредни валидации, заключени в балоните, отпаднат и успеем да възвърнем отново доверието в човешките взаимоотношения и си стиснем ръцете за истината. Като, разбира се, си оставаме нащрек за газената лампа.