„В Соледар е ад.“ Така накратко характеризира най-горещата точка на фронта бившият командир на батальонна рота Айдар Евгений Дикий. Военните, защитаващи града, казват, че битката продължава за всяка къща, за всяко мазе. Преди седмица много подразделения са разчиствали опорните си пунктове и са се подготвяли за организирано отстъпление. И тогава военните получиха заповед да се държат, бяха им изпратени подкрепления.
„Там се водят такива битки, каквито светът не е виждал от Втората световна война, каквито вече беше невъзможно да си представим в наше време. Като човек, който е воювал, много внимавам с определението за герой. Не мисля, че всеки, който вземе оръжие и отиде да се бие, веднага става герой. Не, ти просто си изпълнил дълга си, това е норма. Но всички, които държат Соледар и Бахмут, наистина всички, които са воювали там поне няколко дни, са наистина герои без никакво съмнение. Да се държиш там е почти невъзможно, защото войната съвършено не е дори такава, каквато вече я видяхме. Това през цялото време е битка в близък контакт, това са улични битки в градските райони, по-точно в това, което е останало от този градски район. Това са битки в руините, битки за всяка къща, за всяка маза. Случва се дори един вход да е наш, а един техен. Един мой приятел, например, воюваше непосредствено в училище: едното крило на училището беше наше, а второто крило на училището беше на окупаторите. И в коридорите на училището, и във физкултурния салон се водеха боеве. Какво следва от това? Няма полза от бронирани машини, те просто не оцеляват там. Съответно вече не ги пращат. Защото влезе ли, оцелява няколко минути. Това се отнася както за нас, така и за тях. Съответно същото се случва и с логистиката. Ако стигнете до града и можете да донесете нещо, тогава вече в тези квартали, където се водят битките, върху това, което условно може да се счита за „нула“ ... Въпреки че е много трудно да се обясни къде е „нула“, къде „ минус”, къде „плюс”, защото всичко е смесено вътре в кварталите. Като цяло няма линия на защита, има ужасна мозайка. В тази мозайка - боеприпаси, лекарства, храна и най-важното - питейната вода трябва да се носят пеш, на гърба, в раници. Това се случва главно през нощта, за да не попаднете поне на мушката на снайперист. А сега добавете минусови температури към тази картина. Разбирате, че когато има битки, и едното мазе е наше, другото е тяхно, там не можете да оборудвате нормален опорен пункт с печка, или с тези страхотни съгряващи свещи, не. За съжаление там трябва да се топлиш с едни малки огнища, които не всеки ден можеш да разпалиш. Само малко стоплят химическите нагревателни подложки от сухите дажби, които се пъхат под бронираните жилетки, и химическите топли стелки в обувките. Между другото, те сега струват теглото си в злато. Това е много е трудно и много нездравословно. Нашите лекари ще потвърдят, че имат много повече хора с измръзвания, отколкото с наранявания. Това е допълнителен проблем, който трябва да се реши там. При такъв близък контактен бой, когато нашите се смесват с техните, разбира се, нашата артилерия не работи в такива части. Невъзможно е да се изстреля снаряд с такава точност, за да се знае, че са убити орките, а не нашите. Но артилерията на орките работи. Тоест, ако някой квартал е не само техен, но и смесен с нашите защитници, те спокойно насочват там артилерия. Съвсем спокойно, умишлено убиват собствените си войници, за да вземат нашите със себе си. Това наистина е нещо абсолютно нечовешко, това е нещо от времето на Съветския съюз, от маршал Жуков. Фактически те там постилат пътя си с труповете на собствените си бойци. Всъщност те засипват нашите защитници там с трупове. Но фактът, че търпят ужасни загуби, не прави удържането на този фронт по-лесно.
Продължава тази така наречена „руска тройна вълна,“ тя също е „руски трипласт,“ когато първата вълна отива на заколение, втората вълна отива на заколение. Те дори не причиняват много вреда, но докато биват обезвреждани, боеприпасите започват да се изчерпват и оръжието започва да засича, защото нито картечниците, нито автоматите са проектирани за много часове непрекъснат огън. Едва тогава в третата или четвъртата вълна тръгват вагнеровците, но не „пушечното месо,” вербувано в затворите, а напротив, професионалисти, работили дълги години именно в Азия и Африка като наемни войници. Вероятно сте видели шеврона им, райето: „Нищо лично, платиха ни.“ Така че те са последната вълна и те знаят как да се бият. И идват, когато защитниците ни вече са изтощени, уморени, с проблеми с БК след отхвърлянето на първите вълни. И те влизат в ръкопашен бой. Така че е наистина трудно да се понесе. И най-важното е, че там е невъзможно да се получи техническо предимство, защото не става дума за техника. Тук става дума именно за издръжливост персонална, лична, на всеки човек в тези близки битки. И трябва да е ясно, че именно поради тези първи две вълни техните загуби са просто астрономически като цяло, но сами разбирате, че за съжаление това е двупосочен процес. Загубите ни също са значителни. Да, те са много по-малки от вражеските, но това „значително по-малки от тях“ е много. И да се държиш там е свръхзадача. И фактът, че устояваме на този щурм толкова дълго, наистина вече е изключителен подвиг.
Днес ние държим около една четвърт от Соледар, те вече са окупирали три квартала, включително централната част на града. Но в този случай разликата е принципиална - три четвърти или целия град. Тук все пак за тях окупацията на целия Соледар ще бъде тактически успех, но това още не им е дадено.
Външно изглежда, че и от двете страни има точно политическо, а не военно решение и точно политическа, а не военна целесъобразност. Това са, както се казва в Одеса, две големи разлики. Факт е, че от военна гледна точка стойността на Соледар се състои само във факта, че превземането му може да улесни по-нататъшното превземане на Бахмут. Сам по себе си Соледар като цяло е безинтересен. Ако напълно премине под нашествениците, тогава и без това трудният живот на бахмутския гарнизон става много сложен. Тогава ще трябва да отблъскваме офанзива не от една посока, а от две наведнъж. И под известна заплаха са комуникациите за доставки в Бахмут. Те няма да бъдат прекъснати, не, няма нужда да следвате руската пропаганда тук - „ако вземат Соледар, тогава Бахмут веднага е в обкръжение.“ Не, изобщо не е така. Но наистина веднага се появява известна заплаха за тиловите комуникации и съответно за осигуряването на нашите войски. Тоест Соледар искат да превземат не сам по себе си, а като прелюдия към евентуалното превземане на Бахмут. Но в крайна сметка Бахмут сам по себе си няма стратегическо военно значение. Тук дори ще се позова на такъв авторитет, който не е на наша страна, но който разбира реалностите на войната, реалностите на фронта – това е някой си Гиркин. Въпреки че се радва на тактическите им успехи, това е логично, но в същото време формулира в прав текст: дори да превземат Соледар, Бахмут и Северск, там при всички случаи приключва настъплението. Тоест за никакъв контрол над целия Донбас не може и дума да става. Защото се натъкват на мощната агломерация Славянск-Краматорск, където още от 2014 г. има наши укрепени отбранителни линии. И ако щурмуват Бахмут септември, дори и да го притиснат, например, до края на януари, тогава ще бъдат пет месеца. Съответно Славянск и Краматорск в този случай могат да бъдат щурмувани няколко години със същия успех. Тоест стратегически няма да спечелят нищо.
За какво става въпрос? Най-вероятно е вътрешна (политика). Престъпникът, бандитът Пригожин иска да покаже, че е истински командир и да натрие носа на всички тези редови генерали, на техните професионални воини, че всички те сега са в отбрана, а той все още е способен да превзема градове. Това е тяхната вътрешна кухня. Но, на първо място, мисля, че говорим за политика специално за руския лохторат: на обикновения руснак трябва да се покаже, че „не всичко е толкова еднозначно.“ Защото всъщност дотук всичко е съвсем еднозначно: последният забележим, доста голям украински град, който превзеха, е Лисичанск. Лисичанск е превзет първата седмица на юли. И оттогава, от средата на юли, те не са превзели нито един град, а само губят, губят, губят. Ние освобождавахме и освобождавахме, и освобождавахме. За тях е много важно да покажат, че няма обрат във войната като цяло и вече върви към неизбежното си поражение, а че това е някакво махало, което се люлее в различни посоки. Е, да, „в някои райони ние отстъпихме, добре, че един от тези участъци е половината от Харкивска област, а вторият участък е целият десен бряг на Херсонска област заедно с Херсон, на третия – ето превзехме Бахмут.” Говорим точно за такава политическа история: да демонстрират, че не са само в отстъпление и отбрана. И тогава възниква въпросът: защо се хванахме на това, защо подхванахме такава политическа реклама на Бахмут? И тук просто нямам достатъчно информация, за да преценя дали сме се хванали на тяната дезинформация и сме сбъркали, или обратното, това е мъдро стратегическо решение. Защото, за да разберете това, трябва да сте в кухнята на преговорите със съюзниците. Предполагам, че е възможно падането на Бахмут да ни струва скъпо в смисъл, че ще даде аргументи на онези на Запад, които като цяло са против нашата победа, но са за замразяването на конфликта. Напълно възможно е цялата тази условно Съливан-Шолц-Макрон група да се хване за падането на Бахмут и да започне с приказките: „Не, не, стоп! И защо тогава да даваме на украинците куп допълнителни оръжия? Те и без това не могат да победят Русия, могат най-много да я спрат и това вече е постигнато. Затова нека не протакаме войната дълги години, а да се споразумеем за сегашната линия.“ И това в този случай може да повлияе на доставките на западни оръжия за нас. Ако наистина има такава заплаха, то в този случай наистина, за съжаление, трябва да се удържи на всяка цена.
Между другото, отбраната на Северодонецк някога изигра подобна роля. Северодонецк от военна гледна точка беше преекспониран поне две седмици, трябваше да бъде предаден по-рано. Но точно тогава много се реши от съюзниците. И издръжливостта, която нашите защитници показаха там, колко дълго принудихме руснаците да превземат един далеч неголям град, в този момент изигра много важна роля именно при взимането на решение в каква степен да ни помогнат. Възможно е и тази история да е същата. Впрочем за всички, които са там сега, е съвсем очевидно, че това е решението на политическото ръководство. Всъщност много подразделения вече разчистваха опорните си пунктове и се подготвяха за организирано отстъпление примерно преди около седмица. И тогава е дошла заповедта: дръжте се до края, сега ще пратим подкрепление. И наистина, пристигнаха подкрепления. Затова е абсолютно ясно, че това решение е взето на най-високо политическо ниво. Но независимо дали е мъдро или погрешно, трябва да знаете тази информация, към която ние с вас не сме причастни.“
Чети-
