Мнение
от Sharana » 07 Юни 2022, 17:16
По повод Шолц и върхушката около него аз оставам с горе-долу следните впечатления:
- рубладжии (участващи в икономическите връзки от които Германия печели, а не тези конкретно купените като немската Атака) има предостатъчно, особено в партията на Шолц, където и самия Шрьодер играе не последна роля. Но все пак повече влияние имаха преди войната, докато убеждаваха, че всичко е блъф, но все пак трябва да се направят определени отстъпки, за да си остане ситуацията мирна. С началото на конфликта, още повече със затъването на Русия това е по-скоро второ-/третостепенно.
- консерватизма и "историческото наследство" никъде не са се дянали. Да се свалят определени ограничения, като например да се спре разпада на Бундесвера (то не че имаше много повече накъде) и да се хаби за армия подобаващо на икономиката (а не както преди) - да. Също така да се заеме по-твърд подход спрямо Русия, което е и признаване на провала в политиката последните десетилетия, целяща придърпването на Русия чрез взаимноизгодните икономически връзки. Но в същото време да се появи немска бронетехника "на източния фронт" е твърдо найн - неприемливи исторически паралели видиш ли. Та участие с пари за икономиката и хуманитарната помощ да (което също си е много важно нека не се заблуждаваме - само с оръжия няма да стане ако не получават помощ да си държат и тила украинците), но ястребова позиция с въоръжаване найн.
- вградения в ДНКто им пацифизъм и хуманизъм също си казва думата. Перспективата Украйна да спечели този рунд на бойното поле и да "унижи" Русия е крайно мъглява и граничи с нереалистична (това с връщането към 24.2 чрез бойни действия и руско поражение и отстъпление). Непосредствена заплаха от Русия повече не виждат - дали с поражение, дали без в скоро време няма да го чакаме в Прибалтика предвид спукания балон за руската военна мощ, която (предвид санкциите) ще му отнеме години да възтанови дори до нивата преди инвазията (е за Молдова и Грузия да му мисли САЩ, не са в ЕС и НАТО), следователно кой точно контролира сринатите и обезлюдени райони няма особено значение. Та след като съществуването на независима и проевропейска Украйна не е под заплаха повече (без значение кой спечели в Донбас) и "унижаването на Русия" не е самоцел, то от хуманна гледна точка е по-добре войната да приключи колкото се може по-бързо с по-малка човешка цена - допълнителните жертви и разрушения не си струват абстрактното геополитическо унижение, Русия стратегически така или иначе загуби вече войната предвид целите, които искаше да постигне с нея (а сега е даже по-отдалечена от тях).
- опасенията, че Путин е all-in в тази негова авантюра и няма да приеме унижение. Загуба да (към което и върви), но унижение чрез разбиването на армията му и отстъпление до позиции преди войната не и ако тази перспектива се появи на хоризонта ще ескалира конфликта отвъд сегашните му граници - мобилизация, включване не Беларус и унищожаване на украинската инфраструктура (електроцентрали и тн). Нещо, което не само в Германия не искат да се случва.
Това за мирогледа и настроенията. Но най-важните фактори, които движат проводимата политика са си разбира се чиста прагматичност - money, money, money.
- зелените не са представители на тези крайно консервативни кръгове - нямат проблеми с това условни Леопарди да гърмят условни Т-72ки из украинските степи. В същото време това ги вълнува изключително периферно и в замяна на мълчаливо съгласие с проводимата от Шолц политика търгуват за неща, които ги вълнуват. А това са разбира се предимно "зелени" и "вътрешни" неща, по част от които (предимно срокове и количество пари) има разминавания с останалите в коалицията и по които се стараят да си издействат позиции по-близки до техните. В същото време разбира се силно ги вълнува икономиката, защото без пари няма да се случат исканите от тях неща. И изобщо не става въпрос за търговийката с Русия - войната сама по себе си създава много икономически проблеми и прекъснати логистични връзки, санкциите са само елемент. Та колкото по-бързо свърши войната, даже без отмяната на и една санкция икономическите проблеми в Европа ще започнат да намаляват.
- жълтите са финансисти, броят пари. Те са твърдо про-атлантически, но това е едва след икономическите въпроси. 100те милиарда за Бундесвера подкрепят, твърда политическа позиция спрямо Русия също, както и болезнено (= скъпо) скъсване на икономическите връзки с Русия. Но не и безкрайна война наблизо, която създава трусове в икономически и финансов план със самото си наличие като факт.
С други думи на базата на всичко горно изброено има негласен консенсус, че войната - в горещата си фаза, която клати икономиките в цяла Европа, а отчасти и в световен мащаб, трябва да приключва. Украинците в случай че получават нужните оръжия в достатъчен обем ще се бият до край, следователно не трябва да ги получават, още повече в нужен за целта обем. В същото време не трябва да се оставят да бъдат смазани, защото апетита идва с яденето и на Путин може да му се ослади и след Донбас да пробва с Одеса, Харков и тн - а защо не дори нов опит за Киев ако ВСУ колабират. Обаче други съюзници вече правят последното, чрез доставките си (водени от най-различни мотиви), следователно за постигането Германия даже няма нужда да праща нищо съществено, важно е само да не се цепи от колектива в публичното и политическото пространство. Ако пък започне и други споделящи позицията (Франция, Италия и тн) последват се рискува проточване поради успешно продължаваща украинска съпротива (конкретно удържане на Донбас без който Путин няма да спре като ясно обозначена програма минимум). Да конфликта ще се замрази за в бъдеще с непризнати републики (Херсон, Запорожието), но решаването му по военен път именно сега така или иначе е (граничещо с) невъзможно, та може да се смята за приемливо.
Та tl dr - основно се върти около пари и то не толкова до вдигане на санкциите (не се обсъжда, част ще си останат така или иначе даже с мирен договор признаващ Крим, САЩ няма да допуснат падане на технологични и финансови санкции и на всички им е ясно), а колкото до прекратяването на горещата фаза, която създава много негативни фактори за всички европейски икономики, още повече сега след като бяха така или иначе ударени от Ковид-кризата. Това, съчетано с консерватизма и историческия багаж, който роди решението "наказанието" да е във финансово изражение и разтегнато във времето, а не на бойното поле и с геополитическо унижение (а не просто неуспех), диктува и актуалната политика относно тежкото въоръжение (от леко нямат и нужда, защото на този етап вече не е решаващо).