Кибератаки и трупи по релсите - Втората железопътна война в Белорусия
https://wyborcza.pl/magazyn/7,124059,28 ... rects=true
Те са терористи, платени от Запада, казват силовиците на Лукашенко. Вкарват в затвора железопътните партизани и ги бият, за да ги накарат да се покаят пред камерите.
Белоруски ученици обикновено четат за железопътната война в учебниците по история. Те научават, че това е акция на масово унищожаване на железопътни линии за предотвратяване на германския военен транспорт, част от белоруската партизанска борба. Осемдесет години по-късно терминът „железопътна война“ в Белорусия звучи не само в уроците по история, но и в новините.
Кибер атака
Резюме: най-малко 48 задържани (много от които по-късно бяха освободени, след като бяха арестувани за гледане на каналите на железопътни работници в месинджъра на Telegram. ), двама тежко ранени, 4 деактивирани сигнални устройства, 9 изгорени релейни шкафа в железопътни възли, 6 демонтирани сигнални трансформатора, 2 кибератаки върху вътрешната мрежа на Беларуската железница, но реалният брой на саботажите все още не е известен. Във всеки случай Министерството на вътрешните работи говори за повече от 80 саботажни акта: така белоруските правоприлагащи органи описват изключването на сигнално оборудване и релейни шкафове, но не дават подробности.
Военните действия започнаха на 26 февруари. В този ден системата за автоматизация и телемеханика беше изключена по линията Талка - Веркяй. На следващия ден се проведе кибератака срещу вътрешната мрежа на Беларуските железници. Напомням, че на този ден в Беларус се проведе референдум за поредната промяна на Конституцията за улеснение на Александър Лукашенко. Въпреки това, тъй като руските войски в Украйна бяха в настъпление от няколко дни, никой не обърна внимание на белоруския референдум освен киберпартизаните, които поеха отговорност за атаката. Бяха го подготвили като акция срещу референдума, но станаха част от железопътната война.
Първата атака срещу белоруските железници беше извършена от киберпартизани още на 24 януари. Те обясниха: това е протест срещу факта, че режимът на Лукашенко „допуска окупационни войски на нашата земя“. В известен смисъл това беше тестова атака: тя не наруши системите за сигурност и автоматизация, а само криптира повечето сървъри и бази данни. Февруарската атака беше много по-мащабна.
Киберпрестъпниците деактивираха вътрешната мрежа и най-вече системата Niemen, която контролира движението на влаковете. Беше възможно само ръчно управление. По същия начин за издаването на билети за влак още на 28 февруари имаше огромни опашки пред билетните каси, защото онлайн продажбите не работеха. (Между другото, възстановяването на системата отне две седмици).
През нощта на същия ден са изгорели релейни шкафове в жп участъците на Гомел и Барановичи. Това бяха посоките, в които се движеха руските военни влакове. Когато шкафовете не работят, нито ключовете, нито светлинните сигнали работят. Необходимо е да се премине към "ръчно" управление, а влаковете могат да се движат с не повече от 20 километра в час. Железопътните партизани през Втората световна война не са имали такива съоръжения.
Покаяние
На 1 март семейна двойка Сергей и Екатерина Глебко бяха задържани в Столбци. Сергей и Екатерина подпалиха трупи, които бяха положили по релсите. Вечерта държавните канали публикуваха видео, в което жестоко битият Сергей Глебко, който обяснява: „Сложих два трупа на трасето, защото гледах твърде много новини в Telegram и не съм съгласен с това, исках да изразя моята подкрепа и аз така подпалих трупите“. Двойката е обвинена по член 289 от Наказателния кодекс на Беларус - "терористичен акт".
Последваха допълнителни задържания: в Осиповичи - Алексей Шишковец, в Светлогорск - Дмитрий и Наталия Равич, Денис Дикун и Алиса Маланова, във Витебск - Сергей Коновалов, в Бобруйск - Евгивний Минкевич, Владимир Аврамцев и Дмитрий Климау. За Шишковец в канала на МВР в Telegram пишеше, че той „се присъединил към екстремистка формация, настоявайки за незаконни действия в Беларус в чат стаи“, и че на 1 март е получил инструкции да блокира железопътните релси и да прави коктейли Молотов, но тъй като цялото обвинение се основава на факта, че той уж е „имал намерение, но не го е направил“, статията не е за тероризъм, а за участие в екстремистка формация.
Тоест Шишковец грози от три до седем години затвор, а съпругът и съпругата на Глебко от осем до 20.
Денис Дикун от Светлогорск също се появи в канала на беларуските силовики във видео. Подобно на Сергей Глебко, той беше жестоко бит. Лявото му око е толкова подуто, че почти не се вижда. Има синини по цялото лице - ефектите от метода за предизвикване на демонстративно покаяние пред камерата, но поне Дикун беше в съзнание и говореше. Други задържани бяха показани в безсъзнание, кървящи от изстрели.
Това беше в края на март. Държавните телевизионни канали се наслаждаваха до крайност на снимките на ранените. Журналисти извън камерата и заснети силовици с нетърпение обяснят: жителите на Бобруйск изгориха два релейни шкафа край Осипович на 28 март и бяха задържани няколко дни по-късно, докато подготвяха нова атака. Полицаи са стреляли по тях с бойни патрони. Според заместник-министъра на вътрешните работи Генадий Казакевич белоруските специални служби са толкова професионални, че дори със заповедта да стрелят за убиване, са действали неусетно: двама от тримата задържани са в реанимация, простреляни са в коленете, може би ще оцелеят .
Между другото, YouTube, където държавните канали са публикували кадри на задържаните, предупреждава, че „съдържанието съдържа материал, който може да уплаши или шокира някои потребители“. А в Беларус тези видеоклипове бяха показвани по телевизията сутрин, вечер и следобед - с коментари от представители на службите и пропагандисти.
Тримата бобруйчани са шофьорът на линейка Евгений Минкевич, спортистът Владимир Аврамцев и таксиметровият шофьор Дмитрий Климов. Те бяха обвинени в "тероризъм". Няколко дни по-късно към „терористите“ от Бобруйск се присъедини и Сергей Коновалов, служител на железопътния отдел за сигнализация и комуникация на Витебск. Сайтът на белоруските железничари съобщи, че Коновалов е арестуван, след като е бил заклеймен от местен идеолог, с когото е в конфликт. Идеологът (да, в Беларус има такава длъжност: заместник-ръководител на сигнализацията и идеологическите комуникации) докладва на КГБ, че Коновалов уж подготвя терористична атака. Това беше достатъчно.
Вещица от Запад
Въпреки това железопътният саботаж продължи, дори след като кървавите филми бяха показани по телевизионните екрани. В средата на март релейните шкафове по линията Доманово-Лесна в Брестска област и Фироново-Загати във Витебска област бяха изключени, а на Централна гара Орша бяха откраднати шест сигнални трансформатора. На 19 март вътрешни армейски патрули (с палатки, GPS и оръжие) се появиха по железопътните линии на Гомелска и Брестска област, а на 23 март онлайн чат стаята Общност на железничарите на Белорусия беше обявена за екстремистка формация.
В последния ден на март започнаха десетки задържания. През този ден 38 "покаятелни" видеоклипа се появиха едновременно в държавните канали в Telegram. Всеки човек в кадър казва едно и също нещо: "Абонирах се за канала на железопътната общност в Telegram, но не знаех, че е екстремистки; КГБ обясни всичко, сега дълбоко съжалявам и призовавам белоруските граждани да не се абонират за тези екстремистки сайтове."
Точният брой на арестуваните партизани и извършените от тях диверсии са неизвестни. Белоруски служители по сигурността също обмислят тези цифри. Нещо друго е по-важно за тях - те се опитват да представят новата железопътна война като операция на западните специални служби. В контекста на задържаните те постоянно използват фразите: „западен наставник“, „получил е задача“ или „действал е с цел материална облага“.
Плашат децата повече със западни изпълнители, отколкото с Баба Яга, но по-скоро неуспешно: историческите книги разказват, че Железопътната война е героична партизанска съпротива.
Статията е от "Новая газета. Европа", портал, основан от журналисти на затворения руски вестник "Новая газета". Дори фактът, че "Новая газета" се оглавява от миналогодишния Нобелов лауреат за мир Дмитрий Муратов, не можа да я спаси от затваряне заради отразяване на войната в Украйна.