Съвременни конфликти ⇒ Конфликт в Украйна - снимки, сателити, геолокации, анализи

[piston]

Доста любопитен анализ. Фактът, че е минал през държавната цензура и е публикуван, показва, че в Китай в момента тече борба срещу курса наложен от Си.

https://uscnpm.org/2022/03/12/hu-wei-ru ... na-choice/

Копи пасте в спойлера:

► Show Spoiler

U.S.-CHINA PERCEPTION MONITOR
Possible Outcomes of the Russo-Ukrainian War and China’s Choice
by US-China Perception Monitor March 12, 2022March 12, 2022 Commentaries

Hu Wei is the vice-chairman of the Public Policy Research Center of the Counselor’s Office of the State Council, the chairman of Shanghai Public Policy Research Association, the chairman of the Academic Committee of the Chahar Institute, a professor, and a doctoral supervisor. To read more by Hu, click here to read his article on “How did Deng Xiaoping coordinate domestic and international affairs?”

Written on March 5, 2022. Translated by Jiaqi Liu on March 12, 2022.

English
The Russo-Ukrainian War is the most severe geopolitical conflict since World War II and will result in far greater global consequences than September 11 attacks. At this critical moment, China needs to accurately analyze and assess the direction of the war and its potential impact on the international landscape. At the same time, in order to strive for a relatively favorable external environment, China needs to respond flexibly and make strategic choices that conform to its long-term interests.

Russia’s ‘special military operation’ against Ukraine has caused great controvsery in China, with its supporters and opponents being divided into two implacably opposing sides. This article does not represent any party and, for the judgment and reference of the highest decision-making level in China, this article conducts an objective analysis on the possible war consequences along with their corresponding countermeasure options.

I. Predicting the Future of the Russo-Ukrainian War

1. Vladimir Putin may be unable to achieve his expected goals, which puts Russia in a tight spot. The purpose of Putin’s attack was to completely solve the Ukrainian problem and divert attention from Russia’s domestic crisis by defeating Ukraine with a blitzkrieg, replacing its leadership, and cultivating a pro-Russian government. However, the blitzkrieg failed, and Russia is unable to support a protracted war and its associated high costs. Launching a nuclear war would put Russia on the opposite side of the whole world and is therefore unwinnable. The situations both at home and abroad are also increasingly unfavorable. Even if the Russian army were to occupy Ukraine’s capital Kyiv and set up a puppet government at a high cost, this would not mean final victory. At this point, Putin’s best option is to end the war decently through peace talks, which requires Ukraine to make substantial concessions. However, what is not attainable on the battlefield is also difficult to obtain at the negotiating table. In any case, this military action constitutes an irreversible mistake.

2. The conflict may escalate further, and the West’s eventual involvement in the war cannot be ruled out. While the escalation of the war would be costly, there is a high probability that Putin will not give up easily given his character and power. The Russo-Ukrainian war may escalate beyond the scope and region of Ukraine, and may even include the possibility of a nuclear strike. Once this happens, the U.S. and Europe cannot stay aloof from the conflict, thus triggering a world war or even a nuclear war. The result would be a catastrophe for humanity and a showdown between the United States and Russia. This final confrontation, given that Russia’s military power is no match for NATO’s, would be even worse for Putin.

3. Even if Russia manages to seize Ukraine in a desperate gamble, it is still a political hot potato. Russia would thereafter carry a heavy burden and become overwhelmed. Under such circumstances, no matter whether Volodymyr Zelensky is alive or not, Ukraine will most likely set up a government-in-exile to confront Russia in the long term. Russia will be subject both to Western sanctions and rebellion within the territory of Ukraine. The battle lines will be drawn very long. The domestic economy will be unsustainable and will eventually be dragged down. This period will not exceed a few years.

4. The political situation in Russia may change or be disintegrated at the hands of the West. After Putin’s blitzkrieg failed, the hope of Russia’s victory is slim and Western sanctions have reached an unprecedented degree. As people’s livelihoods are severely affected and as anti-war and anti-Putin forces gather, the possibility of a political mutiny in Russia cannot be ruled out. With Russia’s economy on the verge of collapse, it would be difficult for Putin to prop up the perilous situation even without the loss of the Russo-Ukrainian war. If Putin were to be ousted from power due to civil strife, coup d’état, or another reason, Russia would be even less likely to confront the West. It would surely succumb to the West, or even be further dismembered, and Russia’s status as a great power would come to an end.

II. Analysis of the Impact of Russo-Ukrainian war On International Landscape

1. The United States would regain leadership in the Western world, and the West would become more united. At present, public opinion believes that the Ukrainian war signifies a complete collapse of U.S. hegemony, but the war would in fact bring France and Germany, both of which wanted to break away from the U.S., back into the NATO defense framework, destroying Europe’s dream to achieve independent diplomacy and self-defense. Germany would greatly increase its military budget; Switzerland, Sweden, and other countries would abandon their neutrality. With Nord Stream 2 put on hold indefinitely, Europe’s reliance on US natural gas will inevitably increase. The US and Europe would form a closer community of shared future, and American leadership in the Western world will rebound.

2. The “Iron Curtain” would fall again not only from the Baltic Sea to the Black Sea, but also to the final confrontation between the Western-dominated camp and its competitors. The West will draw the line between democracies and authoritarian states, defining the divide with Russia as a struggle between democracy and dictatorship. The new Iron Curtain will no longer be drawn between the two camps of socialism and capitalism, nor will it be confined to the Cold War. It will be a life-and-death battle between those for and against Western democracy. The unity of the Western world under the Iron Curtain will have a siphon effect on other countries: the U.S. Indo-Pacific strategy will be consolidated, and other countries like Japan will stick even closer to the U.S., which will form an unprecedentedly broad democratic united front.

3. The power of the West will grow significantly, NATO will continue to expand, and U.S. influence in the non-Western world will increase. After the Russo-Ukrainian War, no matter how Russia achieves its political transformation, it will greatly weaken the anti-Western forces in the world. The scene after the 1991 Soviet and Eastern upheavals may repeat itself: theories on “the end of ideology” may reappear, the resurgence of the third wave of democratization will lose momentum, and more third world countries will embrace the West. The West will possess more “hegemony” both in terms of military power and in terms of values and institutions, its hard power and soft power will reach new heights.

4. China will become more isolated under the established framework. For the above reasons, if China does not take proactive measures to respond, it will encounter further containment from the US and the West. Once Putin falls, the U.S. will no longer face two strategic competitors but only have to lock China in strategic containment. Europe will further cut itself off from China; Japan will become the anti-China vanguard; South Korea will further fall to the U.S.; Taiwan will join the anti-China chorus, and the rest of the world will have to choose sides under herd mentality. China will not only be militarily encircled by the U.S., NATO, the QUAD, and AUKUS, but also be challenged by Western values and systems.

III. China’s Strategic Choice

1. China cannot be tied to Putin and needs to be cut off as soon as possible. In the sense that an escalation of conflict between Russia and the West helps divert U.S. attention from China, China should rejoice with and even support Putin, but only if Russia does not fall. Being in the same boat with Putin will impact China should he lose power. Unless Putin can secure victory with China’s backing, a prospect which looks bleak at the moment, China does not have the clout to back Russia. The law of international politics says that there are “no eternal allies nor perpetual enemies,” but “our interests are eternal and perpetual.” Under current international circumstances, China can only proceed by safeguarding its own best interests, choosing the lesser of two evils, and unloading the burden of Russia as soon as possible. At present, it is estimated that there is still a window period of one or two weeks before China loses its wiggle room. China must act decisively.

2. China should avoid playing both sides in the same boat, give up being neutral, and choose the mainstream position in the world. At present, China has tried not to offend either side and walked a middle ground in its international statements and choices, including abstaining from the UN Security Council and the UN General Assembly votes. However, this position does not meet Russia’s needs, and it has infuriated Ukraine and its supporters as well as sympathizers, putting China on the wrong side of much of the world. In some cases, apparent neutrality is a sensible choice, but it does not apply to this war, where China has nothing to gain. Given that China has always advocated respect for national sovereignty and territorial integrity, it can avoid further isolation only by standing with the majority of the countries in the world. This position is also conducive to the settlement of the Taiwan issue.

3. China should achieve the greatest possible strategic breakthrough and not be further isolated by the West. Cutting off from Putin and giving up neutrality will help build China’s international image and ease its relations with the U.S. and the West. Though difficult and requiring great wisdom, it is the best option for the future. The view that a geopolitical tussle in Europe triggered by the war in Ukraine will significantly delay the U.S. strategic shift from Europe to the Indo-Pacific region cannot be treated with excessive optimism. There are already voices in the U.S. that Europe is important, but China is more so, and the primary goal of the U.S. is to contain China from becoming the dominant power in the Indo-Pacific region. Under such circumstances, China’s top priority is to make appropriate strategic adjustments accordingly, to change the hostile American attitudes towards China, and to save itself from isolation. The bottom line is to prevent the U.S. and the West from imposing joint sanctions on China.

4. China should prevent the outbreak of world wars and nuclear wars and make irreplaceable contributions to world peace. As Putin has explicitly requested Russia’s strategic deterrent forces to enter a state of special combat readiness, the Russo-Ukrainian war may spiral out of control. A just cause attracts much support; an unjust one finds little. If Russia instigates a world war or even a nuclear war, it will surely risk the world’s turmoil. To demonstrate China’s role as a responsible major power, China not only cannot stand with Putin, but also should take concrete actions to prevent Putin’s possible adventures. China is the only country in the world with this capability, and it must give full play to this unique advantage. Putin’s departure from China’s support will most likely end the war, or at least not dare to escalate the war. As a result, China will surely win widespread international praise for maintaining world peace, which may help China prevent isolation but also find an opportunity to improve its relations with the United States and the West.

中文

Благодаря!

[Обикновен лаик]

Доста любопитен анализ.

Ами както вече май си говорихме, Китай няма да гори от желание да остане в една лодка с губещия (а китайците едва ли имат съмнения кой в крайна сметка ще е той), така че надеждите, които Русия възлага на Китай за подкрепа са по-скоро илюзорни. Путин опита и не успя, от тук нататък Китай не вижда причина да се ангажира с лузер и нещастник, вместо разумно да се възползва от ситуацията, създала се без участието на Китай и за която той не носи никаква вина.

[Dinain]

Украйна се превръща в Афганистан на границата на Европа

Ми не знам, на мен всички тия мъдрувания ми се струват преливане от пусто в празно. Пропагандистките канали по руските телевизии вече "денафицират" цяла Европа,

Това е един от петте сценария, другите просто ми се струват... война на НАТО с Русия

Иначе и аз ги гледах, по телевизора вече ще правят блицкриг в Прибалтика и после десант в Швеция... клиниката е пълна.

Ще се окаже прав онзи генерал Кийн по Фокснюз - само десетки хиляди чували в трупове ще накарат самозабравилите се нацисти да седнат на масата са преговори (истински). Затова трябва да се въоръжава Украйна до зъби.

[Христо Спириев]

Франсис Фукуяма

Подготовка за поражение
https://www.americanpurpose.com/article ... VmqRnL4aAw - оригинала

12-ТЕ ТЕОРИИ НА ФРАНСИС ФУКУЯМА ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА
https://boulevardbulgaria.bg/articles/1 ... -v-ukrayna

Истинското основание за руската инвазия в Украйна е желанието на Путин да реконструира бившия Съветски съюз, да разруши установената след разпада на СССР европейска сигурност и да изкорени демокрацията от Източна Европа.

Това са причините, които американският писател от японски произход Франсис Фукуяма* посочва като действителната причина за войната в Украйна - в интервю за Nikkei Assia, дадено малко след началото на войната.

Две седмици след първата руската инвазия в Украйна политологът отново изрази позицията си относно случващото се там. В писмо, озаглавено „Подготовка за поражение“, Фукуяма дава своята прогноза за развитието на военния конфликт. Той пише от столицата на Северна Македония - Скопие, където „проследяването на войната в Украйна не е по-различно по отношение на наличната информация, с изключение на това, че съм в съседна часова зона, и факта, че има повече подкрепа за Путин на Балканите, отколкото в други части на Европа“.

Ето каква е прогнозата на писателя относно войната в Украйна:


1. Русия върви към пълно поражение в Украйна. Руското планиране беше некомпетентно, базирано на погрешно предположение, че украинците са благосклонни към Русия и че техните военни ще рухнат веднага след инвазията. Руските войници носеха униформи за своя парад на победата в Киев вместо допълнителни амуниции и провизии. В този момент Путин е ангажирал по-голямата част от армията си в тази операция и няма огромни резерви от сили, които да повика, за да се присъединят към битката. Руските войски са блокирани извън различни украински градове, където са изправени пред огромни проблеми с доставките и постоянни украински атаки.

2. Сривът на тяхната позиция може да бъде внезапен и катастрофален, вместо да се случва бавно и да се дължи на изтощението от войната. Руската армия ще достигне момент, в който няма да може нито да бъде снабдена, нито изтеглена, а моралът ще се изпари. Това се отнася най-вече за войските на север. Руснаците се справят по-добре на юг, но тези позиции биха били трудни за поддържане, ако северът рухне.

3. Не е възможно предшестващо дипломатическо решение на войната, преди тя приключи. Няма възможен компромис, който да е приемлив както за Русия, така и за Украйна, предвид загубите, които са понесли до този момент.

4. Съветът за сигурност на ООН отново се оказа безполезен. Единственото полезно нещо беше гласуването на Общото събрание, което помогна да се идентифицират лошите или измамни актьори в света.

5. Решенията на администрацията на Байдън да не обявява зона, забранена за полети, както и да не помогне за прехвърлянето на полски МиГ-ове, бяха две добри решения; администрацията му запази ума си през този много емоционален момент. Много по-добре е украинците сами да победят руснаците, лишавайки Москва от извинението, че НАТО ги е нападнал, както и избягвайки всички очевидни възможности за ескалиране на ситуацията. Специално полските МиГ-ове не биха допренесли особено за украинските възможности. Много по-важно е непрекъснатото снабдяване с Javelins, Stingers, TB2, медицински консумативи, комуникационно оборудване и споделянето на военна информация. Предполагам, че украинските сили вече се напътствани от разузнаването на НАТО, действащо извън Украйна.

6. Цената, която Украйна плаща, е огромна, разбира се. Но най-големи щети нанасят ракетите и артилерията, за които нито МиГ-овете, нито забранената за полети зона могат да направят много. Единственото, което ще спре клането, е поражението на руската армия на земята.

7. Путин няма да преживее поражението на армията си. Той получава подкрепа, защото се възприема като силен човек; какво обаче има да предложи, след като демонстрира некомпетентност и бъде лишен от принудителната си сила?

8.Инвазията вече нанесе огромни щети на популистите по целия свят, които преди атаката единодушно изразяваха симпатия към Путин. Това включва Матео Салвини, Жаир Болсонаро, Ерик Земмур, Марин льо Пен, Виктор Орбан и, разбира се, Доналд Тръмп. Политиката на войната разкри техните откровено авторитарни наклонности.

9. Войната до този момент е добър урок за Китай. Подобно на Русия, Китай е изградил привидно високотехнологични военни сили през последното десетилетие, но тези военни сили нямат боен опит. Мизерното представяне на руските военновъздушни сили вероятно ще бъде възпроизведено от военновъздушните сили на китайската Народноосвободителната армия, която по подобен начин няма опит в управлението на сложни въздушни операции. Можем да се надяваме, че китайското ръководство няма да се заблуди по отношение на собствените си способности (както направиха руснаците), когато обмисля бъдещ ход срещу Тайван.

10. Да се ​​надяваме, че самият Тайван ще се събуди за необходимостта да се подготви за битка, както направиха украинците, и ще възстанови наборната военна служба. Нека не говорим за преждевременно поражение.

11. Турските дронове ще станат бестселъри.

12. Поражението на Русия ще направи възможно „новото раждане на свободата“ и ще ни извади от упадъка на глобалната демокрация. Духът на 1989 ще продължи да живее благодарение на куп смели украинци.

Слава Україні!Героям слава!

[piston]

Впечатление от NLAW...

НЛАВИ дуже завісімі от позіциї. Вони мало годяться для сітуатівних засад на рускі танки і дуже чуткі до рук. Условія стрільби з комплєкса огранічують возможності по вибору міста засади. Часто, просто приходиться ждать желізного уєбана, підпускать на нужну дістанцию, вибігать на нього в лоб і хуярить.

На данний момєнт у NLAW нами виявлено 2 основні болячки:

1. Аккуумулятор.
Пахую які круті цифри по тємпєратурним рєжимам там написані. Три ракєти тупо не запустились із-за мінусової тємпєрвтури (-8)
Шо робить?
Отцепіть його зразу от контейнера, прозвоніть тестером на йомкость і напряженіє і всігда носіть за пазухой.

2. Бойовий прєдохранітєль.
Вчора і позавчора опєратори (разні люди) при його переведенні тупо зламали красну хєрню і не змогли привести комплєкс в бойове положення. Із за цього нам прийшлось хуярить Т-80 з "шайтан-труб" і "мух". Після 4 попаданій уєбану нічого не було і ми дружно дали в тапок)
Шо робить?
Все очєнь просто. Не нада клацать просто так бойовий прєдохранітєлі. Робіть це непосрєдствєнно перед пуском. Транспортний можете знять зразу, а красний тільки перед пуском.

[Dinain]

https://twitter.com/worldonalert/status ... pMV5w&s=19

Хм, има управляеми муниции за 120мм минохвъргачки, но според мен са далеч извън бюджета на украинската армия...

Добавка: оказа се че точно в Украйна разработват такива. Но са на проектна фаза.
https://mil.in.ua/en/news/the-state-kyi ... or-poland/


По-скоро предполагам са ги хванали в кръстосан огън с гранатомети.

Може и да греша!

Ukraine uses 120mm Alakran MMS mortars deploying in seconds
https://bulgarianmilitary.com/2022/02/2 ... n-seconds/

Имали такива, поне няколко. Доставени от Испания в 2019 г.

[Dinain]

https://youtu.be/a2awysdmPhQ

Много добър анализ.

[Мокрия]

Тошо К. Пейков: Блестящ анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър


Фейсбук ми припомня. Че преди 8 гдини, на 11 март 2014 г., публикувах тук един блестящ анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър с предложения за излизане от украинската криза, публикуван във в. „Вашингтон пост“. Според опитния стар дипломат, кризата около Украйна ще завърши едва тогава, когато бъдат балансирани интересите на всички замесени страни. Ето какво още казва Кисинджър: -Путин трябва да разбере, че независимо колко не е съгласен с развоя на събитията, военна намеса би могла да доведе до нова Студена война.
-От своя страна, САЩ трябва да се въздържат да се отнасят към Русия като към нарушител, който трябва да бъде принуден да следва правилата, наложени от Вашингтон. -Путин е добър стратег, особено от гледна точка на руската история. Той обаче не разбира американските ценности и психология. Американските политици обаче още по-малко разбират руската история и психология… За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е извинение за липсата на такава… -Лидерите на всички страни трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не да се състезават, кой може да се наежи най-много.
-Публичният дебат за събитията в Украйна се върти изцяло около конфронтацията. Как обаче да знаем какво ще се случи? През живота си съм видял как четири войни започват с голям ентусиазъм и широка обществена подкрепа. Истинското изпитание за една политика обаче е постигането на крайната ѝ цел, а не възторженото ѝ начало.
-Украинската криза прекалено често бива представяна като прост избор: Украйна се присъединява или към Изтока, или към Запада. Ако Украйна обаче иска да оцелее и да просперира, това няма да й се получи като част от единия или от другия лагер – Украйна трябва да действа КАТО МОСТ МЕЖДУ ТЯХ..
-Русия трябва да приеме, че опитът да превърне отново Украйна в свой сателит и по този начин да разшири границите си, ще доведе до връщане на предишното състояние на постоянно противопоставяне с Европа и САЩ.
-Западът от своя страна трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не би могла да бъде чужда държава. Руската история започва с Киевска Рус. Руската религия се разпространява от там. Украйна е била част от Русия дълги векове, а дори преди това историята им е тясно свързана.
-Черноморският флот – руският инструмент за упражняване на влияние в Средиземноморието – е базиран в Севастопол, на полуостров Крим. Дори известни дисиденти като Александър Солженицин и Йозеф Бродски настояват, че Украйна е неделима част от руската история, а и от Русия.
-Европейският съюз трябва да е наясно, че бюрократичният му подход към разширяването и подчиняването на местната политика на Брюксел допринесе за превръщането на преговорите за присъединяване в политическата криза. А Външната политика е изкуство на създаване на приоритети.
-Украинците са тези, които трябва да вземат решението. Те живеят в страна със сложна история и много различни езици. Западът на Украйна става част от Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер си разделят Европа. Крим, който има 60% руско население, става част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, по произход украинец, подарява Крим по случай триста годишнината от споразумението на Русия с казаците.
-Западната част е населена предимно с католици, а източната – с православни християни. Западът говори украински; изтокът говори предимно руски.
-Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата – както се случва напоследък – би довел до гражданска война и разделение. Разглеждането на Украйна като част от противопоставянето между Изтока и Запада би отложило с десетилетия възможността Русия и западните държави да участват заедно в една съдействаща си международна система.
-Украйна е независима едва от 23 години; преди това от XIV-ти век насам винаги е била под нечие чуждо управление. Не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса.
-Политиката на пост-съветска Украйна ясно показва, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните части от страната – първо от страна на едната фракция, после – от другата.
-Това е и коренът на конфликта между Виктор Янукович и неговия основен опонент Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта. Единствената далновидна политика на САЩ спрямо Украйна трябва да мине през опит двете части на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помирение, а не доминация на една от двете фракции.
-Русия и Западът, и особено различните фракции в Украйна, не действат на този принцип. Всяка от страните успява да влоши допълнително положението. Русия няма да е в състояние да наложи военно решение без да се изолира във време, в което повечето от границите ѝ вече са доста несигурни. За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е извинение за липсата на такава…
Според мен, за да бъде постигнат резултат, който да задоволява ценностите и интересите на всички страни, трябва да се извършат следните стъпки:
1.На Украйна трябва да се даде правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, в това число с Европа.
2.Украйна не бива да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът отново беше на дневен ред.
3.Украйна трябва да е свободна да създаде правителство, което да отговаря на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на конфликтите между различните части на страната. В международен план, те би трябвало да търсят позиция сходна на тази на Финландия. Тя не оставя каквито и да било съмнения, че би защитавала свирепо независимостта си и си съдейства със Запада, но много внимава, да не показва враждебност към Русия.
4.Анексирането на Крим от страна на Русия не отговаря на съществуващите правила на международната система. Възможно е обаче отношенията между Украйна и Крим да бъдат изменени. За тази цел, Русия следва да признае суверенитета на Украйна над Крим.
-От своя страна, Украйна трябва да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с участието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва и да включва елиминиране на всички неясноти относно статута на Черноморския флот, разположен в Севастопол.
-Това са принципи, а не рецепти за успех. Запознатите с региона знаят, че не всичко от горното ще бъде приемливо за всички страни. Ако не бъде постигнато обаче решение, основано на тези принципи, развитието към открита конфронтация ще продължи.
Бележката – моя: Познайте, кои от тези препоръки-принципи на мъдрия стар Хенри Кисинджър бяха взети предвид от двете страни?

[Мокрия]

Защо Рияд и Абу Даби не искат да укротят цените на петрола
Сърдити са на Белия дом и са станали по-близки с Москва

https://www.clubz.bg/125470-zashto_riya ... na_petrola

Напрежението в отношенията между Саудитска Арабия, ОАЕ и Съединените щати ескалира. Този конфликт вече стана публично достояние, след като престолонаследникът Бин Салман и шейхът Бин Зайед не останаха доволни от начина, по който общува с тях американският президент Джо Байдън.

Разривът в отношенията им още от първите месеци след настъпването на новата американска администрация се засили след вербалните нападки на Байдън срещу Рияд и Абу Даби. Той отказа да разговаря лично с двамата. Американският президент постави на най-ниско ниво контактите си с двамата лидери.

В хода на това отчуждение, американският вестник The Wall Street Journal писа, че Белият дом се е провалил при опит за телефонен разговор между Байдън, принц Бин Салман и шейх Бин Зайед.

В обширна статия вестникът цитира висши представители на администрацията в Съединените щати и Рияд, които коментират, че целта на опитите на Байдън да разговаря с тях е била да поиска подкрепа за Украйна и увеличаване производството на петрол, за да се понижат цените на бензина, които драматично нарастват в целия свят. Източникът от правителството призна, че искането на Белия дом за този разговор не е получило отговор от Саудитска Арабия и ОАЕ.
Вестник WS Journal отбеляза, че Байдън е имал два телефонни разговора с Путин и Зеленски, след като саудитският престолонаследник и принцът на Абу Даби са отказали.

Лидерите на двете богати на петрол салафитски държави отговарят подобаващо на Байдън, който ги обиди и пренегребна интересите на страните им. Срещу тях американският президент прилага същата политика като тази на Обама. Тя не предполага никакво желание за изграждане на отношения със зачитане на взаимните интереси.

В този контекст американската делегация, която посети Рияд миналата седмица, не успя да убеди саудитците да произвеждат петрол с целия си капацитет. Американският координатор за Близкия Изток Брет Макгърк призова Рияд за по-кооперативно отношение между двете страни. Той обаче не срещна разбиране.
Експерти твърдят, че Саудитска Арабия е единствената държава производител на петрол, която може да пусне допълнителните 3 млн. барела петрол на ден. Това количество би помогнало да се намали руското влияние върху световните пазари и да намали темпото на покачване цените на бензина и горивата.

Арабските правителства с повишено внимание следят развитието на войната на Русия срещу Украйна, която се превърна в прокси война между Русия и Запада.

Интервю на саудитския престолонаследник за американското списание The Atlantic изпраща послания, които отразяват влошаването на отношенията със САЩ. Бин Салман коментира, че не го интересува отношението на Байдън към него. Той заплашва, че Саудитска Арабия може да намали обема на инвестициите си в Съединените щати, които са 800 млрд. долара. Това е ясно послание, което показва, че принц бин Салман посреща студенината на американския президент с повече строгост и по-твърда позиция.

Откакто Байдън е президент на САЩ, не се е обърнал към шейх Бин Зайед, а комуникацията остана на ниво външни министри. Дискусията за споровете с Вашингтон е оставена на дипломатически представители. Изявлението на посланика на Емирствата във Вашингтон Юсеф Ал-Отайба, не скрива, че отношенията на страната му със Съединените щати преминават през състояние на стрес и объркване.

За разлика от негласното отчуждение между Байдън и лидерите на Саудитска Арабия, и ОАЕ, контактите с руския президент бяха активни. Путин имаше първи контакт с шейх бин Зайед и втори с Бин Салман. След тези два разговора стана ясно, че Рияд и Абу Даби са станали по-близки до Москва по световни въпроси, особено по украинската криза и споразумението “ОПЕК +”. Администрацията на Байдън прихвана това съобщение и се опита да поправи ситуацията чрез контактите на държавния секретар Антъни Блинкън и някои от неговите заместници.

Френският вестник Le Figaro съобщава, че в коридорите на властта на двете страни, често се чуват думите: „Тази война между Русия и Украйна не ни засяга". Двамата лидери от Залива са убедени в позициите си и са решени да продължават да отказват да жертват партньорството си с Москва. И то в момент, в който имат много резерви относно отношенията им с американския съюзник.
Le Figaro цитира саудитския експерт Али Ал-Шихаби, близък до бин Салман, който коментира: „Нашите отношения с Вашингтон остават, но не се основават на моногамия“ и добавя: „Като отказва да комуникира с Байдън, бин Салман отмъщава на човека, който се закле да го направи парий. Това се случи, след като ЦРУ го идентифицира като отговорен за убийството на дисидента Джамал Кашоги през 2018 г.

Вестникът посочва, че това, което бин Салман каза в интервю за The Atlantic: „Няма значение, че Байдън ме е разбрал погрешно, той трябва да се съсредоточи върху интересите на Съединените щати".

Не е тайна, че Саудитска Арабия, ОАЕ и в по-малка степен Кувейт и Ирак, са единствените държави членки на "ОПЕК +", които са в състояние да осигурят повече петрол, за да компенсират спада на руския износ породен от американските санкции. Дори и саудитският престолонаследник да продължи да бъде персона нон грата за Белия дом, това няма да доведе до игнориране от страна на Уолстрийт, тъй като големите американски компании остават силно заинтересовани от проектите му за модернизиране на Саудитска Арабия.

Решението на Байдън да извади проиранската шиитска терористична организация Ал-Хути от списъка на терористичните организации без никакъв диалог със своите партньори от Персийския залив, както и прекратяването на продажбата на оръжия на арабската коалиция в Йемен, доведе до задълбочаване на пропастта между двете страни. Това, което най-много разгневи Бин Салман, е изтеглянето на американските отбранителни системи от Персийския залив и започването на преговорите с Иран за връщане към ядреното споразумение без никакви предварителни контакти държавите от Залива. Според тях това е незачитане на интересите и сигурността на страните от региона.

След като Рияд и Абу Даби осъзнаха, че САЩ вече не са достатъчно надежден съюзник, двете страни сключиха стратегически партньорства за сигурност с Москва, като същевременно стигнаха до сделки за руско оръжие на стотици милиони долари. Бин Зайед посети Москва поне шест пъти в периода между 2013 и 2018 г. Шефът на Суверенния фонд на Русия Кирил Дмитриев, който фигурира в списъка на западните санкции, посети миналата седмица Рияд и Абу Даби.

Бившият посланик на САЩ в Израел Мартин Индик коментира пред списание Foreign Affairs, че украинската война хвърля светлина върху жесток парадокс в политиката на САЩ към Близкия Изток. Той отбелязва, че администрацията на Байдън се е събудила от неприятна реалност. САЩ гледат сега как нейните съюзници в региона й показаха нежелание да заемат позиция срещу Русия в новата криза със Запада, въпреки, че са длъжници на Америка и симпатизират на Украйна. Индик приписва това на решението, взето от бившия президент на САЩ Барак Обама, което беше прието от Тръмп, след това и Байдън, за поставяне на Близкия Изток в дъното на списъка на външнополитическите приоритети на Вашингтон. Индик обръща внимание, че дори Израел, най-важният съюзник на САЩ в региона, мълчи за случващото се в Украйна, въпреки че еврейската държава поддържа близки отношение с Украйна. И дори настоящият украински президент е евреин.

Много ясно се вижда, че арабските съюзници на САЩ от Персийския залив, Египет и Кувейт предпочитат да не вземат политическа позиция в този геополитически сблъсък. Що се отнася до саудитците, които бяха лоялни съюзници на САЩ срещу съветския комунизъм, сега и те отказват да подкрепят Вашингтон.

В последните години Русия се е превърна в ключов играч в региона и запълва поне частично празнотата, оставена от Америка. Всъщност в очите на някои от съюзниците на САЩ, Москова изглежда по-надеждна от Вашингтон. Мартин Индик смята, че администрацията на Байдън продължава да прави грешките на двете предишни администрации. Кризата в момента показва нуждата от промяна в тази политика и повече реализъм към Близкия Изток.

[rki]

Един куп неверни исторически факти, погрешни допускания.
Според мен слаб анализ.

[Христо Спириев]

Тошо К. Пейков: Блестящ анализ на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър
.............................................
Бележката – моя: Познайте, кои от тези препоръки-принципи на мъдрия стар Хенри Кисинджър бяха взети предвид от двете страни?

Стига си мъкнал стари, неактуални и отречени от реалността неща.

"Анализа блестя" две седмици - пуснат във Вашингтон на 06.03.2014г., а на 18.03.2014г. хуйло анексира Крим и "блестящия анализ" отиде в коша.

Същото нещо Кисинджър е направил, но с обратен знак през Студената война - откъснаха Китай от съветското влияние. Подобна реинкарнация на стари модели сега се видя, че е невъзможна.

С годините мъдростта е отлетяла от главата на Кисинджър. Той е представител на лобито, което е за сделка с хуйло - отпускат му сфера на влияние в Източна Европа за съюз срещу Китай. Както се видя хуйло не спазва никакви споразумения и не се интересува от другите. Неговата цел е възстановяване на империя тип нов СССР.

Добре, че в американския естаблишмънт надделя лобито, чиито представител и Блинкен.

[Dinain]

H.R.6869 - To authorize the President of the United States to issue letters of marque and reprisal for the purpose of seizing the assets of certain Russian citizens, and for other purposes.

https://www.congress.gov/bill/117th-con ... /6869/text

Кралят е упълномощил президента на САЩ да назначава капери (privateers), които да плячкосват руски кораби и пристанища в името на короната.

[Sharana]

Местя 2 поста относно ВКС в тази тема.

За да можеш да въздействаш от въздуха до такава степен, както в Кобани, трябва да си на технологичното ниво на западните ВВС.
ВКС е много далече от там - дори в хотелките, в релаността още по-далеч.
В Кобане съюзната авация не изравняваше хълмове "с големи бомби" - в маневрена война нищо не можеш да направиш с големи бомби и по площ. Авиацията, която висеше във въздуха 24/7 на бойните действия пускаше само управляемо оръжие по всяка групичка брадати, които пробват да атакуват. В една статия от ИД се оплакваха, че до такава степен не са пестени скъпи муниции, че са използвали упрвляеми оръжия, за да унищожават единични свързочници (ислямист на мотоциклет) в движение.

Та за да оказваш такъв CAS освен носителите (има ги във ВКС) трябват прицелни системи като оптичните контейнери (няма ги във ВКС) и достъпно управляемо оръжие (нямат го - имат скъпо за нишово приложение, каквото беше нивото във Виетнам и с натяжка Ирак 91ва).

Освен липсата на технологии, наблюдаваме как ВКС са абсолютно неспособни на мащабни въздушни операции. В момента опитват да прилагат банално бомбомятане в полигонни условия както в Сирия, летейки в двойки или дори поединично!!! Тъй като условията не са полигонни и тъй като още има опасения от ПВО летят ниско и от време на време стават жертва на ПЗРК. Сумати видео в интернет на Су-24, 25, 30, 34 - всички летят супер ниско по обезопасени коридори.

Виж го сваления днес Су-34. Летял ниско, натоварен с чугунки да се отбомби по някоя цел, все едно е Сирия. През 2022 година - толкоз с "модернизацията".





Видеото с разпита на пленения оцелял (ранен, майор - втория пилот е загинал) все пак ще го спестя.

Всички очаквахме да видим демонстрация на хотелките и демонстрация, че са стигнали американските ВВС образец 2003та. Това, което видяхме обаче е, че технологично ВКС още и това не са стигнали (искандерите и калибрите не са ВВС, а това им бяха оръжията за точечни удари до сега), а чисто организационно са "хотели как лучше получилось как всегда".

Това, че ПВОто не е 100% унищожено и има опасност да дебне някъде в засада е НОРМАЛНО. Ако чакаш това да се случи, тя войната ще свърши преди ВВС да имат полигонни условия тип Сирия, та да си бомбомятат спокойно. Противодействието го показват американците още от Виетнам насам - събираш ударните самолети в голям пакет, охраняваш го с глушилки и самолети за SEAD, които да изтрелят ПРР ако някое ЗРК се включи от засада, а ударните самолети си вършат задачите - след това голямата група се прибира. И 91ва, и 99та и 2003та се оперираше така - няма алтернативи. ВКС виждаме, че чисто организационно не може да организира такива операции с прикритие, затова просто пращат самолетите да летят ниско по относително обезопасени коридори и така не им трябва сложното за организиране и координиране събиране в големи групи с охранение. Което обаче ги прави уязвими за ПЗРК

Аз по-назад в темата бях писал мнението си за демонстрираното от ВКС.
Ще го доразвия по две направления.

Първото е подавянето на ПВОто - в началото изнесоха някои батареи с известни координати чрез КР и Искандери, както и дежурни радари с ПРР ракети ... и дотам. Следващата стъпка е задействането на ударната авиация, която да подавя батареите, които са се скрили от първоначалния удар и ще започват да действат от засади след като се споминат обзорните радари. Това не се случи по редица обективни причини.
- за SEAD в западен стил трябат на първо място опитни пилоти, защото задачата е наистина сложна. Американските строеви пилоти, които са в ескадрилите за подавяне на ПВО летят по до 200ч на година само с тренировки по тази специалност. Отделно още часове за останали задачи като бомбомятане и базов въздушен бой (все пак са многоцелеви самолети със съответните пилоти). И не на последно място на земята имат сложни и реалистични симулатори в които също прекарват много часове, отработвайки различни задачи. Това никак не е за изпускане при подготовката, не са само часовете във въздуха. За сравнение руските пилоти според званието и частта в която служат (колкото по-елитна, толкова повече се лети) средно получават от 60 до 120 часа. Такива усъвършенствани симулатори като американците или поне в достатъчно количество, та всички пилоти да смислена бройка часове в тях разбира се също няма. Като резултат подготовката е на ниво демонстриран по показушните им състезания Авиодартс (за което и тренират в голяма част от часовете им...) - чугуномятане и НУРСове по полигони. "Бойния опит" в Сирия е от същия калибър - просто целите са бойни, а не полигонни, но до там.
- нямат нужното "желязо". Няма контейнери със специализирана апаратура от рода на AN/ASQ-213. Няма ВТО, което да се изтреля срещу локализирано ЗРК от безопасна дистанция (Х-38ци, Громове и тн си е като с Арматите, Курганците и Бумерангите - образцово-показателно, което "се пази за НАТО").
- няма достатъчно самолети с достатъчно количество подготвени пилоти, които да патрулират потенциално-опасни райони и да ловят ЗРК, когато излизат за кратко в ефир, за да преслушат небето. Или поне да ги плашат с присъствието си, та да се крият ЗРКтата и да не притесняват ударните самолети.

В Грузия също ПВОто се подавяше чрез унищожаването на няколко ключови радари не от строеви пилоти, а от елитни пилоти-изпитатели от учебните центрове, защото само това са им били тогава пилотите с нужната квалификация за по-сложни и опасни мисии. По всичко изглежда, че няма кой знае каква промяна от тогава - парите са стигнали само за нови самолети. Да летят повече и да имат квалификацията да използват железата си по максимума не са могли да си позволят - все пак при Шойгу всичко се обърна в показуха и ПР за градене на имидж - толкова пари да потънат за нещо, което не е показуха просто не е в зададените рамки.

Второто е, че изхождайки от обективната действителност за недостатъчно подавено ПВО се очакваха други прийоми. Обективна действителнсот заради самолетите, които продължават да губят дори при тази ниска активност + американските оценки как още на много места небето е доста оспорвано. Очакваното бяха мащабни въздушни операции при които под прикритие на глушилки и самолети с ПРР за SEAD escort навлизат големи групи самолети и си удрят целите, ако ПВОто се събуди и пробва да противодейства се подавя с ПРР. Освен минимизиране на загубите това позволява да се унищожават ключови обекти доста по-изгодно. Тези складове и летища които удрят руснаците с ракети (предимно искандери + Х-101 от стратегическата авиация + малко Калибри от Черно море) можеха да бъдат изнесени с авация. Защото ракетите не са безкрайни, а са измятали над 900 до тук - даже Искандер-М с нови, неизвестни досега изненади като примамки. Което означава само, че са прибегнали до козовете си дори, които са били пазени за НАТО, а това както казват руснаците "не от доброй жизни". И в крайна сметка почти изпразниха складовете със скъпите ракети, а резултата е плачевен - вчера или кога беше свалили двойка украински Су-25, тоест летяща украинска авиация след 3 седмици БД и поне 5 заявления как и авиацията и летищата са унищожени...

А големите групи не ги виждаме, защото чисто и просто не могат да ги организират. И това също е обективната действителност - как ще ги организират при БД ако и в мирно време не тренират такива неща? Западните ВВС като цяло и американските в частност също не са родени научени, но там 2 пъти в годината има Ред Флаг + още сума ти мащабни учения, където строевите пилоти се учат да си взаимодействат с много други самолети и да изпълняват бойни задачи с "непознати" (тоест не с колеги от тяхната част с които си тренират през останалото време). Такива неща в Русия няма - там the holy grail е Авиодартс - за това награждават, за това и тренират пилотите. Затова и сега като стигнахме до БД е наивно да очакваме да видим нещо друго от това, което тренират у дома и в Сирия, а именно операции по двойки, максимум четворки, без ескорт и предимно чугуномятане. Което е възможно само в определени относително "обезопасени" райони и на ниска височина, а от там и не можеш да задействаш кой знае колко самолети след като си силно ограничен географски (нямаш свободата все още да летиш навсякъде). Отделно, че взаимодействието със собственото ПВО сигурно също е на такива висоти, че имат определени коридори в които да летят, че да не стават издънки и следователно са още по-ограничени откъм възможности за заход и атака на цели.
Също така на пилотите с 60-80ч на година можеш само да им повериш предимно да поливат Донбас, където много ПВО не е останало вече и навлизат над Украйна съвсем за малко от сепаратиските територии. На по-опасните мисии по-навътре в Украйна, около Киев и тн пращат предимно по-високите чинове, затова и пленниците са такива от там.

За момента ВКС ги отсрамват само низкия (по елитност) ешелон - хеликоптерната авиация (с най-големите "атрибути" са си в реактивната авиация, хеликоптерните пилоти са едва ли не втори сорт - по цял свят). Хеликоптерите си действат, доколкото могат (ПТУРовете и там обаче все "ги пазят за НАТО", та предимно с НУРС). Ми-24/35 се виждат все по-рядко и Ка-52 явно опъва каиша последно време. Нощния ловец с многото проблеми (особено нощно време...) продължава да е толкова стелт, че що в Сирия, що тук не се проявява особено - даже май изобщо не се е мяркал на снимки/видео за разлика от останалите. Само погребението на пилот на Ми-28 се обсъждаше.

Та от ВКС толкоз - строго поддържаща роля и чугунометание, където смятат че е относително безопасно да летят. По-влиятелна рола като за Запад няма как да се получи - предпоставките ги няма. CAS в западен стил пък си е чиста фантастика, та основните БД ще са си между сухопътни сили.

[rki]

Ако не е за тук, преместете го в темата за войната.

Детайли за битката във Вознесенск - репортаж на WSJ по разкази на участниците:

[piston]

Geolocation of drone footage showing the destruction of a Russian tank north of Donetsk #Ukraine

48.11858, 37.79489

https://twitter.com/john_marquee/status ... Fpage-3705

[Dinain]

Предложението на Шарана за "компромисен мир" и "да не се прави сечено на Путин" не ми дават мира.





Карта на окупираните Судети през 1938 г. и моментната карта на окупираните части от Украйна в 2022 г. Приликата е поразителна!



Всички знаем каква беше съдбата на Чехословакия след като Британия и Франция я натиснаха "да не прави сечено на Хитлер" и да прежали Судетите, а Хитлер обеща "да не прави повече така" и Невил Чембърлейн му стисна ръката, повярва на обещанието и се върна триумфално в Лондон с подписаното парче хартия в ръка...

Ще има ли съвременен Чембърлейн и трябва ли да има, или ще се поучим от историята?

https://youtu.be/XXi63nZiVAE

Мнението на бившия премиер на Финландия.
(където вече 62% са за членство в НАТО)

[COMMANDER_KEEN]

С малката разлика, че Путин не го виждам да направи в следващите 10 години армия, дето да е по-боеспособна от настоящата, респективно да е в състояние да превземе цяла Украйна с нея. Пък след 10г, ако сега оцелее, може и да не доживее по естествени или не чак до там естествени причини...

[Centurionus]

Предложението на Шарана за "компромисен мир" и "да не се прави сечено на Путин" не ми дават мира.

Един "чугун" ми сподели тази карта :
Това щяло да е окончателното предложение .

[Dinain]

https://youtu.be/pNWJMXcP1FA

Украински дрон бомбомята по руски танк, но не е Байрактар.

https://militaryleak.com/2022/03/18/ukr ... d-vehicle/

Тук пише, че украинците направили бомбички, кръстени RKG-1600, които били конвертирани съветски ръчни кумулативни гранати RKG-3 от 50-те години. Би трябвало да правят танка на пихтия, ако го уцелят отгоре - а гледам го целят...

[miau]

Предложението на Шарана за "компромисен мир" и "да не се прави сечено на Путин" не ми дават мира.

Един "чугун" ми сподели тази карта :
Това щяло да е окончателното предложение .

Вече и знамена са им измислили.

[COMMANDER_KEEN]

Поради що старият имперски флаг е турен на Малороссия?

[Dinain]

С малката разлика, че Путин не го виждам да направи в следващите 10 години армия, дето да е по-боеспособна от настоящата, респективно да е в състояние да превземе цяла Украйна с нея. Пък след 10г, ако сега оцелее, може и да не доживее по естествени или не чак до там естествени причини...

И на това усещане ти би заложил съдбата на държавата си???!!!???
И дори Путин да пукне от инфаркт утре, какво гарантира, че следващият няма да е същия или по-лош - нима проблемът свършва с Путин?

Ще ми се да вярвам, че държавниците мислят с хоризонт малко по-дълъг от 10 години.

Това, което пропускаш за Чехословакия е, че те просто рухват психически след Мюнхенското споразумение от октомври 1938 г. Чехословакия има армия и може да окаже съпротива, но Съюзниците я натискат да приеме и да не се опитва да си върне Судетите. И през март 1939 г. (5 месеца по-късно) Хитлер дори не влиза в Прага с танкова колона, просто обявява Протектората на Бохемия и Моравия, чешкият президент Емил Хача кляка и подписва, и Чехословакия престава да съществува като държава - след като са видели, че Съюзниците няма да им се притекат на помощ, решават че съпротивата ще е безсмислена. И цяла Чехословакия пада без бой. Ей-това може да стане, без на Путин да му е нужна огромна армия да завладява Украйна село по село.

ПП Рухването на Чехословакия е предшествано и от провъзгласяването на "независима" Словакия от една немска подлога 2 седмици по-рано (nazi puppet-state). Така че към този момент Емил Хача е президент дори само на "Чехия". Още преди това Хитлер започва необявена война, въоръжавайки судетските немци, които се вдигат на въстание - гаулайтер Конрад Хенлайн обявява независимост от Чехословакия лятото на 1938 г. А в пиршеството се включват и Полша и Унгария като хиени...

Нещо да напомня с провъзгласяването на разните "народни републики"? Приликите наистина са невероятни и неслучайни според мен!

[COMMANDER_KEEN]

Ще ми се да вярвам, че държавниците мислят с хоризонт малко по-дълъг от 10 години.

Голяма рядкост са такива държавници. Огромното мнозинство гледа да потуши пожара възможно най-бързо, за да не излезе тълпата с вилите и факлите... Те за година напред не мислят, ти за 10. Ако мислеха, въобще нямаше да е такова дереджето. А и след 10 години вече следващият мандатоносител ще сърба попарата.

[Dinain]

Искрено се надявам днешните да не са толкова прости. Нито Зеленски, нито Байдън ми изглеждат прости.

maximalist demands that would involve further dismemberment of Ukrainian territory and the de facto end of the country’s independence.

https://www.ft.com/content/d01db87b-1e5 ... 14d91dbd12

Putin’s “Greater Novorossiya” – The Dismemberment of Ukraine
https://www.fpri.org/article/2014/05/pu ... f-ukraine/

Не го намирам изрично описано като стратегия, но същото, което се случва с Чехословакия, Путин се опитва да приложи срещу Украйна - dismemberment (разчленяване). Сиреч нацепване държавата на парчета, някакви измислени "републики", и поглъщането й на части.

Апропо, судетските немци, дето Хитлер влиза да ги спасява, знаеш ли каква им е съдбата след войната?
В Германия са. Всичките са изселени.

[Dinain]

Sudetenland

In the wake of growing nationalism, the name "Sudetendeutsche" (Sudeten Germans) emerged by the early 20th century. It originally constituted part of a larger classification of three groupings of Germans within the Austro-Hungarian Empire, which also included "Alpine Deutschen" (English: Alpine Germans) in what later became the Republic of Austria and "Balkandeutsche" (English: Balkan Germans) in Hungary and the regions east of it. Of these three terms, only the term "Sudetendeutsche" survived, because of the ethnic and cultural conflicts within Bohemia.

Великоруси, малоруси, новоруси, белоруси...

The increasing aggressiveness of Hitler prompted the Czechoslovak military to build extensive border fortifications starting in 1936 to defend the troubled border region. Immediately after the Anschluß of Austria into Nazi Germany in March 1938, Hitler made himself the advocate of ethnic Germans living in Czechoslovakia, triggering the "Sudeten Crisis". The following month, Sudeten Nazis, led by Konrad Henlein, agitated for autonomy. On 24 April 1938 the SdP proclaimed the Karlsbader Programm, which demanded in eight points the complete equality between the Sudeten Germans and the Czech people. The government accepted these claims on 30 June 1938.

https://en.wikipedia.org/wiki/Sudetenland

Пазим нашите сънародници зад граница.

Sudeten German uprising (Czech: sudetoněmecké povstání)[Note 3] in September 1938 was a spontaneous rebellion of Sudeten Germans against Czechoslovak authorities in Sudetenland,[14] but at the same time, an organized action orchestrated by Sudeten German Party (SdP) chaired by Konrad Henlein.[15][16] Therefore, the uprising is also referred to as the Henlein's coup (or coup attempt; Czech: henleinovský puč).[17][18]

https://en.wikipedia.org/wiki/Sudeten_German_uprising

Вдигаме въстание срещу централната власт.

....

Конрад Хенлайн се самоубива в американски плен на 10.05.1945 г. (Счупва си очилата и си прерязва вените със стъклата)

Henlein’s legacy of returning Sudetenland to the German state was reversed following the war and the entire ethnic German population of the Sudetenland was expelled to Germany in 1945–46, under the Beneš decrees.[90] In Czech, Henleinovci 'Henleinists' is a term of abuse, meaning a traitor or fifth-columnist.[3] After the way in which most of the Sudeten Germans had supported Henlein in 1938, Beneš – who had once believed that Germans and Czechs could coexist – became utterly convinced of Henlein's point that Germans and Czechs could not co-exist, and to avoid that mistake again, had all of the ethnic Germans expelled in 1945–46.[90]

Чешкият президент Бенеш, клекнал в 1938 г., след войната изселва всички судетски немци - в немско.


Егати, четеш и всичко е точ-в-точ със събитията в Донбас!
И Абхазия, Южна Осетия, Транснистрия и всичките му там измислени републики...

Дали ще се поучим от грешките?
Или историята ще се повтори и след ТСВ, който е оцелял, ще изсели всичките руски малцинства останали след СССР - в Русия?