Мнение
от piston » 16 Сеп 2020, 09:44
Една от многото трагедии на войната
Прочутите избухващи играчки
между въображаемото и реалността
Според фашистката пропаганда те са били използвани от съюзниците за осакатяване и убиване на деца ● Моливи и химикалки ● Всичко е било намирано по нивите или на улицата след бомбените атентати ● В действителност е ставало въпрос за задействащи механизми за пластични експлозиви
От Филипо Коломбара
След април 1945 г., в продължение на поне петнадесет години, в италианските училища се е случвало да бъдат публикувани плакати, които да предупреждават децата да не събират предмети на нивите, защото е имало вероятност да са бомби. Учителите са говорели по тази тема, понякога са били подпомагани от пожарникари, оборудвани с куфарчета, съдържащи факсимилета или обезвредени образци на взривни устройства.
След войната, в действителност, поради дейността, осъществявана от съюзнически изтребители и бомбардировачи, е можело да бъдат открити невзривени бомби, особено в районите, засегнати от атаките. Освен това по време на конфликта е имало слухове, свързани с широкото използване на устройства с малък размер, прикрити като обичайни предмети. Експлозиви, които, изстреляни от самолетите, веднъж са паднали на земята представляват смъртоносен капан за онези, които са ги манипулирали или по невнимание са ги ударяли.
Но гласовете от войната казвали повече, тоест получателите на тези бомби са били деца. Следователно към ужаса се е добавял ужас. Не само се е провеждала истинска война срещу цивилни, срещу които е имало предупреждения в други конфликти през ХХ век, но са били заплашени и невинните деца. Следователно списъкът на тези камуфлирани устройства е бил обширен и разнообразен: химикалки и моливи, шоколадови пръчици, кукли и много други.
Избухващи моливи и химикалки
Мини и малки авиационни бомби със сигурност е можело да бъдат намерени в края на конфликта, но е изненадващо, че играчки - бомби и избухващи предмети, изглежда, са били изработени специално за децата на враговете. Сред жертвите на бомбите е бил Джузепе Кастроново от Фавара (Агридженто), който в кратка бележка, изпратена до писателя Джулио Бедески, разказва: "[На 26 юни 1944 г. в провинцията на страната] зърнах блестящ предмет, който веднага ми заприлича на златна писалка.
И приятелят ми Салваторе забеляза предмета, докато го взимах. Той предизвика у нас голям интерес, тъй като смятахме, че писалката е паднала от някой от стотиците хора, които сутринта водят на водопой мулета, кобили, коне, магарета и друг добитък. Изобщо не ни мина през мисълта, че предметът може да бъде взривоопасен, въпреки че сто пъти моята майка ми беше казвала да се пазя от неизвестни предмети, защото се говореше, че в страната и в провинцията има много устройства, останали или разпръснати от различните армии, не знам дали от италианци, германци или американци». Децата се опитаха да извадят капачката от "писалката" и стана експлозията. Салваторе беше ранен, а Джузепе загуби зрението си. Друг инцидент - винаги разказван на Бедески и като предишния, публикуван в издание на Италианския фронт: И аз бях там. Населението във война - случи се с Клаудио Серавало от Триест. Един ден през юни 1945 г. - разказва мъжът - близо до къщата: „Намерих предмет с приблизителна големина, форма и вид на писалка, молив или нещо подобно. Изглеждаше метален, алуминиев. Вътре имаше пудра или нещо друго, жълто на цвят, не знам точно.“ Момчето опитало да отвори предполагаемата писалка, но тя избухнала в ръката му, ампутирайки три пръста.
Убеждението, че по време на войната градовете и провинцията са били обсипани с избухващи предмети и играчки - бомби, е била толкова дълбоко вкоренена, че дори и днес има хора, които твърдят, че са намирали такова оръжие. Такъв е случаят с Умберто Мартинели, който на 25 юли 2008 г. заявява пред изданието от Ливорно „Тирено”, че е намерил писалка - бомба в речното корито. И като гаранция за надеждност, вестникът публикува и изображението на предмета. Но самата снимка разкрива различна истина, че предполагаемата писалка - бомба всъщност е писалка от Бенгалия, използвана от полицията до 60-те и 70-те години.
Това неправилно приписване обаче се комбинира с предполагаемите писалки - бомби, изложени в някои музеи и които се оказаха нещо друго: спусъци за пластични експлозиви, а не детонатори с часовников механизъм.
«Живях в онези години и бях чел в миналото във вестниците за тези писалки и играчки, пуснати от самолети - заявява Лука Морандини, член на интернет дискусионна група - но нито аз, нито моите другари никога не сме виждали такива предмети. След минало на фронта, имаше взриватели и много експлозивни устройства, много привлекателни за нас момчета, и много от нас изгубиха очите, краката, ръцете и живота си». В края на краищата нямаше причина съюзниците да произвеждат такива предмети за италиански цивилни, вследствие на това да поемат нови омрази и обиди, които атентатите вече предизвикаха, както и производството на въоръжение, което, цинично казано, няма смисъл и не е било много ефективно по отношение на наличния военен потенциал.
Решаващо доказателство за несъществуването на тези устройства, от които десетки хиляди е трябвало да валят на полуострова (естествено, без да се счупят на земята), е фактът, че те не са открити в следвоенния период: нито един доброволец не е намерил писалки - бомби или избухващи играчки, нито са публикувани ръководства с процедури за тяхното обезвреждане.
Гласът на режима
Извън аргументите, които демонстрират липсата на експлозивни играчки, слуховете за война трябвало да се основават на някаква информация, за да се активират. И по-точно, рекламните „новини“ са били опаковани от служителите на пропагандата: от известния плакат на Джино Бокасиле, който изобразява две деца, ранени от писалки бомби, изстреляни от американски самолети, до вестници от режима, послушни в следването разпоредбите на властите. Сред първите новини по темата намираме статия на агенция „Стефани“, публикувана от „Corriere della Sera“ през юли 1941 г., която твърди, че по италианските и германските линии, атестирани в Тобрук, британците са пускали експлозивни устройства, замаскирани от термос, кутии със конфитюри и кутии за мастило, които е можело за наранят смъртоносно хората, които ги събират.
В следващите месеци с усилването на бомбардировките върху полуострова са започнали да се разпространяват слухове за странни бомби, паднали от самолети. На 17 декември 1942 г. циркулярно писмо от противовъздушната защита на Министерството на вътрешните работи, адресирано до префектите, обявява: „Съобщава се, че сред различните устройства, които врагът пуска на наша територия, има и някои, които имат формата и теглото на обикновен метален джобен молив, които съдържат малък експлозивен заряд, достатъчен да разцепи опаковката с достатъчна сила, за да нанесе рани с определена тежест на малко разстояние.
Моля, представете горепосоченото на вниманието на населението, без да му придавате особено значение, тъй като досега е установена много ограничена употреба на въпросната бомба".
Други доклади съобщават, че във Франция съюзници са открили предмети във формата на моливи и писалки, които биха могли да се използват за взривяване на експлозивни заряди, но "безполезни и неподходящи за бомбардировъчни действия".
Независимо от това, след атентата над Гросето на 26 април 1943 г. - предшестван на 16-ти от бомбардировката над Кастелветрано, с пускането на „писалки и моливи бомби“ - Minculpop насърчава истинска медийна офанзива. Точни разпоредби са били разпространени в пресата чрез префектурите: „Да развием много оживено противоречието относно престъпното разстрелване на жени и деца в Гросето и използването на писалки и моливи бомби, избягвайки пиетистичния тон, съсредоточавайки се върху варварството и малодушието на нападателите“.
Следователно, като се започне от месец май, статиите се засилиха и се появиха първите фотографии, почти винаги еднакви, в различни вестници. На 8 май например „Illustrazione Italiana“ публикува изображението на военен, държащ в ръка: „Един от онези коварни експлозивни моливи, пуснати от американски пилоти при последните им набези на някои места в Южна и Централна Италия“. Следващата седмица „Domenica del Corriere“ представи на читателите изображение, подобно на предишното, със заглавие: Врагът варварин и предупреждението: "Не вдигайте химикалки и моливи от земята, които могат да бъдат смъртоносни." И още „Illustrazione Italiana“ в месечния брой публикува снимката на предполагаема писалка бомба, открита в Афрагола, в неаполитанския район. След изображенията на бомбите са разкрити последиците от ефектите върху цивилните. Фотографите от военния отдел изобразяват малкия „Уолтър Джентиле, жертва на англо-американското варварство, ударен в окото с взривен молив“, снимайки го с превързано лице на легло в Сан Джовани в Рим заедно с майка му и монахиня. През юни 1943 г. италианското издание на германското списание "Signal" публикува снимката на малкия Франческо Ромео в ръцете на майка му с червен кръст до себе си. Надписът гласи: «Франческо Ромео петгодишно момче от Реджо Калабрия. Със сигурност няма да пропусне да вземе прекрасен молив, намерен на улицата. Би било необичайно, ако такъв молив, хвърлен от американските авиатори, експлодира в ръцете, като ги разкъсва.“ Освен това изображенията на ранените деца бяха темата, наложена от Minculpop в началото на май: „Публикуването на снимка за детето, ранено от писалки бомби, е задължително за утре и вдругиден.“
Новини, които трябва да се изрежат
Гласът на пропагандата се разпространи сред обикновените хора, независимо, че в лицето на тази медийна кампания през лятото на 1943 г. вестниците получиха други индикации, както се вижда от директивите, които разпространява същото министерство.
В средата на май, може страхувайки се да не предизвика прекомерна тревога сред населението, беше направен опит за координиране на публичността по темата: "За новините за наранявания на хора след избухване на писалки, моливи и часовници от този вид, пуснати от вражески самолети, се придържат изключително към прессъобщенията на Stefani, няколко дни по-късно бе решено драстично орязване на тази новина, очевидно считано без основание: "В очакване на официални съобщения по въпроса, спрете полемиката окото писалките и други експлозивни устройства, пуснати от вражески самолети на италианска територия".
Следващият месец беше ред на дирекцията на полицията на Министерството на вътрешните работи, която с бележка, адресирана до полицейския щаб и карабинерите, уточни: „Докладите за откриването на моливи, писалки и други различни мънички взривни или отровни предмети, съобщават, че след проведените разследвания са напълно безобидни“ и затова беше забранено да се разгласява информация за откриването на предполагаеми устройства, за да не се създават нови страхове. Но пресата не спря. "L’Avvenire d’Italia" в началото на юли информира за пускането на писалки в района на Болоня. През октомври в Gazzetta di Savona се появи снимка на предмет, подобен на писалка с капачка. „Този инструмент - беше посочено в текста - се дължи на цивилизацията на нашите врагове, родено на техните мозъци, изцедени до консумация им“. Други вестници също настояваха по темата.
В края на април 1944 г. „l Popolo vicentino” потвърди, че „вражеските самолети пускат обекти в откритата провинция, като всички хора биват насърчавани да ги събират. Това са писалки, моливи и други подобни дрънкулки под формата на играчки и сладкиши, които вместо това представляват сериозна опасност, тъй като са експлозивни устройства».
Въпреки че новините от този вид миришат на градски легенди, някои режимни издания, като "La Gazzetta di Parma", предприемат подробни описания на бомбите: „Експлозивните моливи са съставени от метално покритие, което съдържа, наред с други неща, малък флакон с корозивна течност. За счупването на флакона, което се случва с падането на молива, течността се разпространява и разяжда, в повече или по-малко дълъг период от време, в зависимост от по-големия или по-малкия размер, стоманения корпус, който държи щифта. Когато щифта се освободи, моливът избухва. Ако в молива има червена лента, това означава, че експлозията ще се случи след около два часа и половина, след около пет часа, ако лентата е зелена, около шест часа, ако лентата е жълта, след около тридесет часа, ако лентата е синя. Куката, която се вижда напречно поставена в горната част на молива, е предпазният щифт, който може да бъде заменен с пирон или желязна тел, използва се, за да се избегне експлозията. При ниски температури действието на моливите изисква пропорционално по-дълго време“. В действителност, както е посочено в гореспоменатото циркулярно писмо за пускането на моливи и писалки във Франция, това очевидно са били моливи с времево активиране на експлозивния заряд.
Отровени бонбони и експлозивни кукли пуснати с парашут
Подобно на предполагаемите писалки, други предмети също са обърквани с експлозивни предмети и играчки. От балони, пълни с иприт, които са привличали интереса на децата до минирани дрехи, които изоставени от двете страни на улиците са избухвали при първия контакт; експлозивни флакони.
Списъкът беше дълъг и включваше и отровени бонбони, за които освен това „Il popolo novarese“ предоставиха следното описание: „Суперба Анджело Драгети, Болоня, обвити в оранжево, морско зелено, светлосиньо, виолетово и тъмнокафяво отвътре, със сплескана яйцевидна форма с размери 15 на 15,9 мм с два слоя сух карамел и светла вътрешност с интензивна миризма на горчица». Вълнуващ, след това, гласът на изстрелването, в комплект с пускани от парашути експлодиращи кукли. „Прочетох в една книга истинска история, станала в Англия по време на последната война - декларира ДГ, като говори в мрежата -. В нея се разказва, че германците са пускали с парашути кукли с експлозиви, които са убили деца».
Дори Карло, друг участник в дебата, пише: «Имам точен спомен от историята с куклите, които наистина бяха привързани към парашут; ако това беше вярно или ако бяха легенди за провинцията (за разлика от столичните), не бих знаел. “ Невероятни истории, които обаче съвпадат с еднакво изненадващата публикация на агенция Ansa през 2005 г.: „Товар с избухващи на кукли, подобни на играчки, често разпространявани от американски войници, беше открит преди два дни в Ирак. „Арестувахме двама иракчани в превозно средство, пренасящо кукли, пълни с ръчни гранати. Това са вид играчки, които американските войници дават на децата", заяви говорител на правителството, като ги нарича престъпници, които искат да потопят иракския народ в ужас".
Определено е имало многобройни случаи, в които деца са откривали неизвестни предмети, които са се оказвали експлозивни устройства, като например това, което се случи на 28 януари 1946 г. във Фивизано (Маса Карара), където четири деца овчарчета са загубили живота си или подобно на многобройните лични истории, белязани от тези факти за цял живот. Една от тях включва Кармен Брузи, която през май 1947 г. заедно с приятеля си Анджело откриват в провинцията на Коньонто (Модена) „три мистериозни червени топки“. В писменото известие, публикувано от Бедески, жената декларира: «Разбира се, не можехме да знаем, че са ръчни гранати! Очаровани от тези странни предмети, ние започнахме да дърпаме куката, която стърчи от тях, за да ги отворим, след това, тъй като не можахме да го направим, Анджело взе камък и започна да удря един с всички сили. Удари ни силна експлозия, изхвърляйки ни далеч от мястото, където бяхме». Последствията също бяха сериозни в случая: момичето загуби око и й бе ампутиран единия крак. „Тогава бях само на седем години и шокът беше голям, но неизбежно по-малък от това, което трябваше да претърпя след това. През годините физическите ми увреждания ме изпълниха с комплекси до такава степен, че вече не напусках къщата и също отказах повече от едно работно място. Неспособна да общувам, затворена в себе си в срам от осакатяванията си, аз не успях дори да се оженя и следователно да създам семейство. Тези комплекси станаха толкова остри с течение на времето, че доведоха до силен нервен срив, от който трябваше да се лекувам дълго време и дори днес, въпреки че съм по-ведра и осъзната, не знам как да контактувам лесно с останалите».
И днес обаче се случват подобни събития. Преди няколко месеца трима тийнейджъри се взривиха върху бомба, открита на поляна в Новалеса (Пиемонт). Младите хора получиха наранявания на очите и други части на тялото, като един от тях загуби ръката си. Приличаше на "малък калаен контейнер с червен цвят", пише "la Repubblica" на 3 март, но беше ръчна граната Breda модел 35.
Хвърляше се всичко
Разбира се, от самолетите се хвърляше всичко - дори колорадски бръмбари (бръмбари, които ядат листата на картофите) и други насекоми, за да навредят на посевите - следователно, според западни източници, припомня Карло Алфредо Клеричи в своите изследвания, публикувани в списанието «Storia e Battaglie» през 2006 г.: руснаците са хвърляли експлозивни устройства, прикрити в часовници, кутии за цигари, запалки, книги, гумени топки, експлозивни бутилки с вода; Японците са пускали експлозивни тръби, докато германците са хвърляли устройства, които са изглеждали като безобидни писалки, фенерчета, шоколадови пръчици и бутилки.
За германците - аргументира се американският генерал Марк У. Кларк - по време на отстъплението те са разпространили 25 000 взривни устройства, прикрити в шоколадови пръчици, сапуни, пакети с марля, портфейли и моливи.
Много вероятно е обаче, че сред такъв потоп от гласове, освен изцяло измислените, имаше и полезни. Нараняванията и осакатяванията са причинени от мини, неексплодирали бомби, клипсове, предпазители, спусъци и т.н., устройства, които е можело да изглеждат странни, ако не са били истински играчки. Благодарение на тези прилики, ако не друго, пропагандата можа да даде отвод на гласовете на войната и да разшири работата си по криминализиране на противника.
Напомня се обаче, че някои фалшиви новини се превърнаха в реалност. Това се случи за неизвестен брой експлозивни химикалки, произведени от службите на RSI и поставени на териториите, контролирани от съюзниците, с цел тероризъм на населението и създаване на недоверие към англо-американците. Британците от своя страна наистина направиха експлозивни химикалки, но те ги използваха само за целенасочени интервенции, а не за масови операции със изстрелвания от устройствата.
Сплитер бомби и бомби пеперуди
Отделна дискусия обаче заслужават така наречените пеперудени бомби, използвани по време на Втората световна война (и дори след това, вижте касетъчни бомби). Тези устройства обаче са били истински бомби, които само поради своята единствена форма е можело да приличат на играчка. Район, засегнат от тези устройства, е била североизточната част на страната, особено през последните месеци на конфликта. Дон Пиетро Меда, енорийски свещеник от Кастелгомберто (Виченца), в хрониките на енорията отбелязва: «18 ноември 1944г. В небето някои тесни формирования от американски самолети и хвърлиха смъртоносни бомби, стотина, малки и смъртоносни.
Семейство от Валонте вадеше картофи на нивата и бе ударено: главата на семейството Тесаро Пиетро почина от сериозна контузия, а децата и снаха му бяха ранени.
Отзвукът в долината на Лонте беше огромен“. Сред новините, идващи от тази територия, можем да преброим „многобройните пеперудени бомби“, ударили района на Падуа, в района на Понтелонго между 3 и 21 март 1945 г., или тези, които са изстреляни в провинция Венеция в Сан Дона ди Пиаве почти в края на войната на 3 април.
Устните източници са не по-малко и разказват за онези странни бомби, които падали от небето и за ефектите от тях. Джовани разказва в онлайн форум: «Към края на войната Пипо (те са в горната част на Венето, но дори и тук нощите бяха измъчвани от Пипо) премина, за да блокира път, който щеше да послужи на немското отстъпление. Почти всички мини-пеперуди отидоха в стръмна долина отстрани на пътя и след войната бяха разчистени, с изключение на двойка, които бяха разчистени с подръчни средства». Антонио, друг потребител на мрежата, също казва: „Те са били„ засети “в изобилие и тук, в района на Виченца, винаги си спомням показанията на съгражданин, който установи, че на нивата му има множество от тези устройства, и да се справи с проблема беше направил импровизирана сеялка.
Той носеше плуга на известно разстояние от бомбата и след това, лежейки на земята в заслона на острието на плуга, я е пукал, разтърсвайки я с дълга бамбукова пръчка!".
Пресата говори за пеперудените бомби през онези месеци, но известността им датира от началото на конфликта. Те бяха пуснати от германците във Великобритания: през 1940 г. в Ипсуич, през 1943 г. близо до Лондон и през юни 1943 г. на пристанището в Гримсби. Винаги силите на Оста са ги използвали през 1941 г. по време на нахлуването в Съветския съюз.
Splitterbombe SD-2, според германската дефиниция (копирана от САЩ и известна като М-83 Butterly Bomb), е съставена от плик с размер на консерва, пълна с експлозиви (225 грама тротил). На върха на кутията са били разположени две малки крила във формата на папийонка, които при стартиране са се отваряли и завъртали, за да смекчат падането. Бомбата можела да бъде настроена да се взриви при падането или след време, или да се превърне в противопехотна мина.
Както можете да се досетите и как изглежда на снимки и видеоклипове, пеперудените бомби не са били фалшиви играчки, дори ако формата им би могла да изглежда така.
Но те са били любопитни предмети и поради тази причина през следващите години са се озовавали в ръцете на деца от други части на света.
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, сеп, 1950 г.
"War without logistics is called poverty"
William Cox
Слух, че Динг е в@гина
И то не защото няма знания по темата, а защото си гони някаква нейна емоционална визия.
