The Battle off Dong Hoi
РАКЕТНА АТАКА! Екипажът на U.S.S. Sterett току-що е свалил
два самолета МиГ, но сега трябва да се справи с нова заплаха – атака от ПКР „Стикс“ (П-15). Друг американски кораб - U.S.S. Higbee, е обхванат от пожар и губи скорост, но най-важното за екипажа на Sterett е да отрази поредната атака. Едва ли някой от екипажа е очаквал, че ще участва в една от най-значимите морски битки във Виетнамската война.
В началото на 1972 американското участие във войната е в своя спад – това се отнася и за ангажираните сили и средства на ВМС. Постигнатите споразумения с комунистическият Север ограничават нанасянето на удари по цели в Северен Виетнам. Всичко това се променя, когато северновиетнамските лидери, вероятно окуражени от намаляването на американското военно присъствие и неуспешната операция на южновиетнамската армия в Камбоджа, решават да предприемат мощна офанзива с цел превземането на максимална територия от Южен Виетнам с цел по-силна позиция по време на преговорите в Париж.

Първонаалната атака на комунистите е успешна и голяма част от позициите на южновиетнамците е превзета, включително множество артилерийски позиции, което с оглед и на лошото време прави артилерийската поддръжка от страна на американският флот жизненоважна за отбраняващите се.
На 19. Април 1972 подобна мисия е възложена и на Task Unit 77.1.2 срещу цели в района на Донг Хой.
Битката започва когато Task Unit 77.1.2 започва артилерийски обстрел на складове и позиции на северновиетнамската армия в района на Донг Хой, с цел прекъсване на снабдяването на комунистите по крайбрежието. Групата се движи на юг в линия, като водач е флагманът на 7 флот - U.S.S. Oklahoma (CLG-5), следван на 2000 ярда от U.S.S. Higbee (DD-806) и след него - U.S.S. Lloyd Thomas (DD-764). Групировката се движи
на 5 мили паралелно на брега с около 25 възела. U.S.S. Sterett (DLG-31) е на охраняваща позиция на 12 мили от брега, маневрирайки с около 5 възела, така че ПВО батареята й да бъде с открит сектор на стрелба, в случай на нужда. Освен това Sterett подсигурява със своя хеликоптер коректировка на артилерията на групата, която ннася удари по целите.
Точно в 16.00 групата започва да обстрелва брега и скоро след това
Sterett засича и идентифицира два самолета, летящи на 3000 фута в района на Dong Hoi.
В битката се включват и бреговите батареи на северновиетнамците. УДарната група на ВМС започва да води контрабатарейна стрелба по разкритите цели, като същевременно не прекъсва обстрела по осовните си цели. Северовиетнамската артилерия няколко пъти успява да хване на „вилка“ американските кораби, като използва и снаряди със закъснително действие, които детонират около и над корабите, като причиняват леки повреди по антенната надстройка на флагмана.
Американската група обръща на север за втора атака, под продължаващ обстрел от брега. В този момент екипажите докладват до 17 (!) надводни контакта, които се движат на северозапад от зоната за стрелба, близо до брега. Sterett започва да ги следи.
След като групата приключва със втората си атака, корабите взимат курс на изток, като продължават да раменят стрелба с северовиетнамскат артилерия на брега. В една от оръдейните кули на Higbee (No. 52 gun mount) се получава засечка със зареден снаряд, който има опасност да се взриви от нагорещеният ствол на оръдието, в което е зареден. Разчетът е евакуиран и екипажът започва да облива и да пълни оръдието с вода, за да предотврати експлозията. Хората, в сектора под ордейната кула, обаче, не са предупредени и не напускат зоната.
Докато на Higbee се борят с проблема, един от виетнамските МиГ-ове излиза над морето и се нсочва към групировката на ПМВ над водата. Капитанът на Higbee заповядва увеличаване на скоростта, но не успява да обстрелят приближаващият МиГ, който атакува от страна на старборда, кабрира и хвърля 250 кг. Бомба (според очевидци хвърля две), която минава между ASROC установката и задният комин и пада в морето от лявата страна.
МиГ-17 продължава виража си и се насочва за втора атака по кораба. Този път Higbee успява да отговори със стрелба от 12.7 мм картеница на сигналният мостик. Higbee се мъчи да мневрира за стрелба с оръдейните кули, но е твърде бавен. Sterett се опитва да направи пуск на зенитна ракета, но в бойният информационен център на кораба се чува вик “Misfire! Misfire! Initiating misfire procedures!”
Докато на Sterett се борят с проблема, МиГ-17 захожда отново и хвърля втора бомба (или трета). Офицерът на вахта успява да извика “Brace for impact!”
Моряците под кула 52 все още си нямат и представа нито за проблемният боеприпас над тях, нито за това, че корабът е подложен на атака от въздуха. Бомбата пробива палубата точно до оръдейната установка и експоадира срещу горното поддържащо отделение на установката. Един от хората там - Billy Springs, описва момента:
„Когато ни удариха, всичко сякаш започна да се случва на забавен кадър, и няколкото минути, в които бяхме заклещени в помещението, ни се сториха вечност. Първо видях огненото кълбо, което идваше към мен, после чух експлозията, а накрая почувствах ударната вълна – толкова отчетливо, сякаш ги деляха минути, а не части от секундата. Експлозията измести въртящата се установка, в която подавахме снарядите и барута и тя блокира изхода. Опитах се да се изкатеря в оръдейната установка и тогава забелязах, че лявата ми ръка е натрошена. Рик Роуи беше срязан от рамо до рамо и също не можеше да се катери. Косата на Филип гореше и ние с Рик го удряхме по главата за да го угасим. Попадението беше предизвикало пожар и последваха вторични експлозии, чиято ударна вълна разцепи оръдейната установка и изби покрива й. Отвориха се и други отвори, през които започна евакуация...“
Billy Springs губи съзнание в бръснарницата, която става пункт за първа помощ.
В машинното новината за атаката достига точно когато моряците чувстват как кораба маневрира, още не разбрали какво точно става се чуват две експлозии и трясък.... Светлините угасват и от вентилацията навлиза дим. Дизелите заработват и захранването е възстановено, но екипажа вижда, че налягането на парата пада и че губят скорост. Оказва се, че бомбата е спукала част от горивните резервоари и в тях попада морска вода.Управлението на кораба също е засегнато и той се отклонява от курса.
Триумфиращият МиГ-17 завива на 180 градуса и се отправя към брега. Sterett най-сетне успява да изстреля един „Териер“ – който не влиза в управление. LCDR Mike Cornforth – офицерът по въоръжението напуска мостика и влиза в центъра за управление на въоръжението, крещейки “You missed! Shoot again!”.
„Седемнадесетката“ вече е на около 100 метра височина и 9500 ярда, все още под минималната далечина на обстрел на „Териер“ (?!? – принципно я дават 5000 ярда). Все още в захват Sterett изстрелва още една ракета и започва презареждане на пусковата. Както и при предишният пуск, ракетата не е в управляем полет. Този път, обаче тя улучва самолет точно в снадката на крилото с тялото. Самолетът изчезва в облак прах, дим и отломки, които се сипят в морето.... (!)
Докато трае обстрела на първата цел, втори МиГ е засечен да се доближава към ордера. Малко след като излиза над море, е поразен първият МиГ, и вторият МиГ обръща към сушата. Sterett вече съпровожда новата цел и прави пуск на две „Теирер“-а. На екрана на радара двете ракети се „сливат“ с целта и тя изчезва от радара. USAF F-4 Phantom, докладва на кораба, че е наблюдавал попадението.
(следва продължение...)
"Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградата на цивилизацията."
Илия Бешков, сеп, 1950 г.
"War without logistics is called poverty"
William Cox
Слух, че Динг е в@гина