Студена война и деколонизация ⇒ Виетнам

[Dinain]

Доколкото съм чувал, ПВО на Ханой е била от най-гъстите в света по това време.

Но това няма значение. Пълномащабна война няма как да бъде спечелена от комунистите, най-много да ускори краха на СССР. Двайсет и трийсет години по-рано САЩ демонстрират, че могат да залеят азиатския противник с техника, ако е нужно.

Войната е водена политически от самото начало и това я обрича, Амазон е прав. Не иде реч за сравняване на ттх, все едно Зеро и Хелкет решават войната в Пасифика помежду си.

Имам предвид, че подкрепленията и въздушните удари се определят според общественото мнение, а не според военните нужди, което е малоумно. Още Линдън Джонсън определя бомбения товар и одобрява целите на седмична база, за да не изглеждат САЩ като агресор пред света и такива глупости. На цялата война се гледа като на някакво ПР шоу. А през това време комунистите си заравят заводите и логистиката под земята, приспособяват се.

Стига се дотам, че САЩ бомбардират някакъв завод за гуми, който има капацитет на гараж в щата Мейн (така се изразява Макнамара).

Общественото мнение се обръща в 1968 г. с офанзивата Тет - зрителят у дома запомня кадрите с трупове и разрушени градове и остава с впечатлението, че губят войната. А офанзивата всъщност е пълен провал за Виетконг.

След това, каквото и да правят американците, общественото мнение вече е за изтегляне.
Между другото, жертвите им не са 15, а 51 хиляди.

[Желязин]

Casualties and losses

South Vietnam
195,000–430,000 civilian dead[32][33][34]
220,357[35]–313,000 military dead[36]
1,170,000 wounded[37]
United States
58,318 dead;[38] 303,644 wounded (including 150,341 not requiring hospital care)[A 2]
South Korea
5,099 dead; 10,962 wounded; 4 missing
Australia
521 dead; 3,129 wounded
[43]
Thailand
351 dead; 1,358 wounded[44]
New Zealand
37 dead; 187 wounded[45]
Taiwan
25 dead;[46]
Philippines
9 dead;[47] 64 wounded[48]
Total military dead: 284,668–377,311
Total wounded: ≈1,340,000+[37]


North Vietnam & Viet Cong
65,000 civilian dead[33]
849,018 military dead[49][50]
600,000+ wounded[51]
China
≈1,100 dead and 4,200 wounded[30]
North Korea
14 dead[52]
Total military dead: 850,132+
Total wounded: ≈604,200

Vietnamese civilian dead: 627,000–2,000,000[33][53][54]
Vietnamese total dead : 966,000[32]–3,812,000[55]
Cambodian Civil War dead: 240,000–300,000*[56][57][58]
Laotian Civil War dead: 20,000–62,000*
Non-Indochinese military dead (sum): 65,425
Total dead (sum): 1,291,425–4,211,451

Аз ги бях запомнил загубите така: 60 000 американци срещу 6 млн.виетнамци. Горе-долу съотношение 1:100

[Желязин]

https://www.youtube.com/watch?v=mkSk7hKudpA&t=29s

[Ivanov]

Аз ги бях запомнил загубите така: 60 000 американци срещу 6 млн.виетнамци. Горе-долу съотношение 1:100

Колко от тях са цивилни ?

[Желязин]

Аз ги бях запомнил загубите така: 60 000 американци срещу 6 млн.виетнамци. Горе-долу съотношение 1:100

Колко от тях са цивилни ?

Като гледам статистиката - поне половината

[Dinain]

В цивилните жертви влизат партизаните Виетконг, т.е. "Чарли". Като ги сумираш, пак излизат някъде 1:10, т.е. почти като от колониална война.

От мемоарите на Макнамара помня извадките от едно съвещание в началото на войната, мисля 1965 г.

По военната теория за неутрализиране на партизани трябват десетократно повече войници.

Питат генералите "Колко са бойците на Виетконг?"
"Оценяваме ги на 100,000 души."
"Значи, за да спечелим войната, трябва да изпратим 1 млн. американски войници във Виетнам?"
Мълчание.

Американските войски във Виетнам никога не достигат такава цифра. Пикът им е в 1969 г., когато са около 553,000 души.

[Bruchpilot]

По повод мненията кое оръжие би се представило по - добре в онези условия в темата за симулацийките съм направил два бързи теста.

[Archer]

По военната теория за неутрализиране на партизани трябват десетократно повече войници.

Това е много спорно като теория дори, за всеки конфлик е различно.

[Archer]

The artists who dealt death from the sky in Vietnam: Incredible images show the cartoons U.S. Army pilots painted onto their helicopters Read more: http://www.dailymail.co.uk/news/article ... z4yd70M8nu Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook

[piston]

http://www.afhistory.af.mil/Portals/64/ ... 3140589138

LeMay had little use for even considering more limited measures.
During the 1964 discussions, he declared that “we are swatting at flies
when we should be going after the manure pile.”

interviews and writings show, LeMay remained convinced that a large-scale
bombing campaign that directly attacked Hanoi, the port at Haiphong,
and other major targets deep in North Vietnam would have significantly
altered the war, particularly if the strikes had taken place early in the
U.S. involvement in the conflict. As the war progressed, the North
Vietnamese improved their antiaircraft capabilities, especially with
surface-to-air missiles, and imported their MiG fleet. LeMay discusses
his advocacy for the mining of Haiphong harbor, a step that President
Richard M. Nixon finally approved just weeks before the June 1972
interview with LeMay included here. The general did not mention the
proposed bombing of the dikes in the Red River Delta near Hanoi, a
long-debated step that was becoming a political issue at the time of this
interview. The North Vietnamese alleged that some dikes had been hit
in the spring 1972 bombing campaign that evolved into Linebacker I.
Nixon and his advisors continued to contemplate dike targeting as part
of the Linebacker II missions in December 1972.

Както Д9 отбелязва по-горе, цялата политическа заигравка около войната в крайна сметка спъва чисто военните усилия тя да ссе спечели. Линдън Джонсън действа със спомена от китайската атака в Корея, отделно се мъчи да държи войната в страни от пресата, докато още в началото военните (в лицето на ЛеМей настояват за удар с пълна сила....

Практически прекъсването на транспорта и удара върху дигите биха довели до бърза продоволствена криза и не биха позволили лесно снабдяване с оръжие и запаси....

[Archer]

[kramer]

http://www.afhistory.af.mil/Portals/64/ ... 3140589138

LeMay had little use for even considering more limited measures.
During the 1964 discussions, he declared that “we are swatting at flies
when we should be going after the manure pile.”

interviews and writings show, LeMay remained convinced that a large-scale
bombing campaign that directly attacked Hanoi, the port at Haiphong,
and other major targets deep in North Vietnam would have significantly
altered the war, particularly if the strikes had taken place early in the
U.S. involvement in the conflict. As the war progressed, the North
Vietnamese improved their antiaircraft capabilities, especially with
surface-to-air missiles, and imported their MiG fleet. LeMay discusses
his advocacy for the mining of Haiphong harbor, a step that President
Richard M. Nixon finally approved just weeks before the June 1972
interview with LeMay included here. The general did not mention the
proposed bombing of the dikes in the Red River Delta near Hanoi, a
long-debated step that was becoming a political issue at the time of this
interview. The North Vietnamese alleged that some dikes had been hit
in the spring 1972 bombing campaign that evolved into Linebacker I.
Nixon and his advisors continued to contemplate dike targeting as part
of the Linebacker II missions in December 1972.

Както Д9 отбелязва по-горе, цялата политическа заигравка около войната в крайна сметка спъва чисто военните усилия тя да ссе спечели. Линдън Джонсън действа със спомена от китайската атака в Корея, отделно се мъчи да държи войната в страни от пресата, докато още в началото военните (в лицето на ЛеМей настояват за удар с пълна сила....

Практически прекъсването на транспорта и удара върху дигите биха довели до бърза продоволствена криза и не биха позволили лесно снабдяване с оръжие и запаси....

От Ли Мей...... нищо не зависи. Всичко зависи от Мао, Хрущов/Брежнев, Чичо Хо и генерал Зиап.

[Dinain]

Вьетнамский солдат пытает подозреваемого партизана Вьетконга. Вьетнам. Март 1965 г. Вьетнамская война.

[Dinain]

Морски пехотинци на път за река Дананг, август 1969 г.

[Dinain]

Amazing Story: One Of The Toughest, Most Skilled American Snipers In Vietnam
https://www.warhistoryonline.com/instan ... etnam.html

https://en.wikipedia.org/wiki/Carlos_Hathcock

И така, легендата. Карлос Хаткок, най-резултатният американски снайперист на съвремието, има 93 потвърдени убийства. По времето на виетнамската война, за потвърждаване на снайперско попадение е трябвало да трети свидетел (освен наблюдателя в екипа на снайпериста), поради което много от попаденията са оставали недоказани. Самият Хаткок оценява успешните си попадения на 300-400.

Служи във Виетнам в периода 1965-1967 г., в корпуса на Морската Пехота. Има редица легендарни изпълнения като убийството на северновиетнамски генерал след 3 дни пълзене, застрелване на известна виетнамка-садистка "Апачката" и попадение в комунист от 2286 метра* - рекорд, подобрен едва в 2002 г. от канадски снайперист в Афганистан.

*За целта Хаткок използва тежка картечница M2 с пригоден от самия него 10х оптичен мерник. Извършва още няколко успешни попадения по този начин на разстояния над 1000 метра. Твърди се, че на тази база са започнали разработките на тежките снайпери .50 калибър като "Барет".

Най-известното му убийство е дуелът с "Кобра" - северновиетнамски снайперист, изпратен специално да неутрализира "Бялото перо". Така го нарекли северновиетнамците, защото винаги носел бяло перо на шапката си.
Кобрата прострелва манерката на Хаткок, но американецът побеждава, прострелвайки виетнамеца през лупата на мерника, без куршумът да докосне стените.

През 1969 г. се завръща във Виетнам като командир на взвод снайперисти. Кариерата му приключва, когато бронетранспортьорът му се натъква на противотанкова мина. Хаткок спасява 7 морски пехотници от горящата машина, но сам получава 40% изгаряния. Както и медали "Пурпурно сърце" и "Сребърна звезда". След пенсионирането му от активна служба, обучава морски пехотинци и по-късно полицаи и специални части.

Лесно се досещаме как личността и подвизите на Карлос Хаткок са вдъхновили безброй сцени от филми, книги и игри.

Film

In Saving Private Ryan (1998), Private Daniel Jackson (Barry Pepper) shoots a German sniper through the latter's rifle scope, giving a nod to Carlos Hathcock.[citation needed]
The movie Sniper (1993), featuring actor Tom Berenger, is loosely based on some of Hathcock's exploits in Vietnam.[43]
The H2 documentary, Sniper: Inside the Crosshairs (March 10, 2015), depicted a sniper team that successfully reenacted the "through the scope" shot.

Literature

The protagonist of Stephen Hunter's Bob Lee Swagger thriller series, comprising the novels Point of Impact (1993), Black Light, Time to Hunt (1999), and I, Sniper (2009), is loosely based on Carlos Hathcock (Hathcock is alluded to in the book as "Gunny Sgt Carl Hitchcock").[44][45]

Television

In the fourth episode of the first season of the CBS show Criminal Minds: Suspect Behavior, the criminal being chased by the Behavioral Analysis Unit's red cell team is a long-distance sniper killer, played by Noel Fisher. Fisher sends Mick Rawson (played by Matt Ryan) of the BAU team a package containing a pager which he uses to notify Rawson of his next kills; he signs the package "Carlos Hathcock", which Rawson explains by sharing the tale of Hathcock's 93 kills and an incident during the Vietnam War in which he was put up against the best sniper of the NVA, known only as "Cobra" (thus mimicking the incident, since Rawson is also a skilled sniper shooter).[46]
In JAG, Season 1, Episode 15 ("High Ground"), Gunnery Sergeant Ray Crockett (portrayed by Stephen McHattie) is based on Hathcock. Crockett is a sniper instructor at Quantico, Virginia, who believes he is being "forced out of the service" short of his retirement. He makes the statement that he "wrote most of the book" on sniper operations. The character Rabb refers to an incident wherein Crockett pinned down an NVA unit by killing their officer with the first shot. In Beirut, Crockett used a Browning .50 to take down an enemy sniper at about 2,500 meters. Lastly, Gunny Crockett is a winner of The Wimbledon Cup.[47]
The Discovery Channel series MythBusters tested the question of shooting another sniper through the telescope. Episode 67, entitled "Firearms Folklore" (November 29, 2006) featured the test: "Can a bullet travel through a sniper's scope and kill him?". Using a police industry standard SWAT sniper rifle and standard police match ammunition, the MythBusters fired several shots at a scoped rifle mounted on a ballistics gel dummy. The bullet was unable to hit the dummy: it was either stopped or deflected by the multiple layers of lenses in the scope, leaving the dummy relatively unharmed. Without any clear evidence that a bullet can penetrate a sniper scope, the MythBusters decided to label the myth as "busted".[48] But, due to much debate by viewers, it was revisited in episode 75. Using a period-accurate scope (this story originates from reports of Carlos Hathcock in the Vietnam War, and the scope used by Hathcock's opponent did not have the numerous internal optical elements of the scopes tested), it was found to be plausible.[49]
Hathcock was mentioned in the NCIS episode "One Shot, One Kill", when a white feather was found at two crime scenes where the victims were shot and killed by a sniper. The series protagonist, Special Agent Leroy Jethro Gibbs, a former Marine scout sniper, realized the significance of the feather as the perpetrator's "calling card", referencing Hathcock's nickname during the Vietnam War ("White Feather Sniper"). He credits Hathcock with "39 confirmed kills", apparently having transposed the digits of Hathcock's actual 93 confirmed kills.[50]
Hathcock's duel with Cobra was mentioned in the History Channel Sniper - Inside The Crosshairs in 2016. As in Mythbusters, this show also tested the question of whether shooting counter-sniping a sniper through the telescope was possible and came to the conclusion that it is highly plausible after four shots by a modern marine sniper.[51]

На него са кръстени и няколко модификации на оръжейни системи, като снайперската пушка "M-25 White Feather".


ПП Умира през 1999 г. от множествена склероза.

[Archer]

най-резултатният американски снайперист на съвремието

Крис Кайл с бая го е задминал

[acoc]

най-резултатният американски снайперист на съвремието

Крис Кайл с бая го е задминал

Накрая и него го уби някакъв откачен сънародник.

[Archer]

Трагикомичен край, да гръмнеш 160 души на война и да те гръмне няква откачалка у дома без да го очакваш

[Amazon]

Трагикомичен край, да гръмнеш 160 души на война и да те гръмне няква откачалка у дома без да го очакваш

И то докато се опитваш да помогнеш на откачалката, да си преодолее пост-стрес синдрома. Явно не е лесно да си войник. Филма обаче беше хубав. Земен и без излишни глупости.

[Dinain]

най-резултатният американски снайперист на съвремието

Крис Кайл с бая го е задминал

Методиката за отчитане на убийство е доста различна, та не се знае.

[Bruchpilot]

Подробности за първият боен противорадиолокационен пуск на Talos RGM-8H -
Филип Р. Хейс, доктор д-р USNR-R

Аз бях офицер за ядрени оръжия / специални оръжия на USS Оклахома Сити CLG-5 от януари 1970 до април 1972. Бях назначен в GM дивизия, която поддържаше и управляваше ракети "Талос" и система им за управление. Давах дежурства като офицер на за управление и бях на дежурство, когато беше направен първият успешен боен пуск на Флота на ракета срещу вражески радиолокатор. Персоналът, който бе пряко ангажиран със задачата, получи Navy Achievement Medal "за професионални постижения от 29 януари 1972 г. до 5 февруари 1972 г." За съжаление, флотът очевидно е изгубил всички записи от тази история на американския военноморски флот, така че аз трябваше да разкажа историята заедно от спомените и бележките на хората, които бяха там, когато това се случи. *
Северен Виетнам се опитваше да създаде мрежа от мобилни радари за контрол на въздушното движение, за да насочва своите изтребители и ПВО. Без необходимата система за управление военните им сили не бяха много ефективни. US Navy, Marines and Air Force унищожаваха всяка фиксирана радарна инсталация. Армията на Северен Виетнам имаше руски мобилни радарни инсталации, които се позиционираха обичайно на планински върхове. Когато разбраха, че нашите самолети се насочиха по пътя си, те затвориха и се скриха под маскирано покритие. Пентагонът иска дълъг набор от бързи стакове да атакува тези мобилни устройства. Тасос RGM-8H ARM (противоракетна ракета) е разработен за тази цел в края на 60-те години. През 1968 г. Оклахома Сити проведе някои от изстрелите на разстояние в Калифорния, преди да се завърне в WESTPAC.

През пролетта на 1971 г. Оклахома Сити извърши ново попълнение, за да вземе на борда новата, високо класифицирана RGM-8H антиреактивна версия на ракетата Talos. През юли 1971 г. проведохме тест, който изстреля Окинава, за да обучим екипажа с ракети "АРМ". След това изчакахме възможността да ги използваме.
В края на 1971 г. армията на Северен Виетнам започва масирано да струпва войски и припаси на север от DMZ за офанзивата „Тет” през февруари 1972 г. и предислоцира ЗРК и самолети на юг, за да осигури защита на предстоящата атака от американските въздушни удари. Те използват мобилните си РВ радари, за да координират операциите на ЗРК и МиГ-овете си и успяват да свалят няколко американски самолета. Военновъздушните сили се опитват да елиминиат радарите, като изпращат своите "Wild Weasel" за да атакуват радарните позиции, но те трябваше да се приближат до около 30 мили, за да атакуват радарите, което дава възможност на северновиетнамците достатъчно време за да изключат радарите си. През декември 1971 г. военноморска „дива невестулка” използва далекобойната AGM-78 Standard ARM, за да унищожи радар П-35 (NATO designation BAR LOCK) край Бархелемийския проход в Северен Виетнам. Близо до мястото се намира диверсионна група под прикритие, която проучва мястото веднага след удара. Събраните разузнавателни данни показват, че радарът е обслужван от руски оператори. **

Радарът P-35 BAR LOCK (руски "Сатурн") е радар за ранно предупреждение (открива цели на разстояние до 220 мили и височина до 82 000 фута), работещо в обхватите Е и F с мощност 1 мегават. Имаш две големи параболични антени, монтирани на ремарке. Той е способен да промени честотата на повторение на импулсите и честотата на излъчване, за да се противопостави на опитите за "заглушаване" на радара. Кабината, носеща антените, се завърта на 7 оборота в минута.
През януари 1972 г. Оклахома е в залива на Тонкин, за да се включи в т.нар. "лов на радари". Очаквахме шанса да използваме новите ракети RGM-8H. Търсихме друг радар P-35 BAR LOCK (руски "Сатурн") в района на прохода Mu Gia, въпреки че малко хора на борда го знаеха. Ние поддържахме позиция около 30 мили от брега на Северен Виетнам близо до Вин (18 ° 43,6 'N 106 ° 15,8' E) за по-голямата част от периода от 28 януари до 4 февруари, заемайки позиция в рамките на 2000 ярда от референтна шамандура, в очакване да извършим пуск. През този период ние работехме в Condition II AAW с ракетна батарея "Talos" и 5 "/ 38 оръдия, както и с USS Decatur DDG-31 или USS Mahan DLG-11въоръжени с Tartar и Terier ракети.

USS Chicago CG-11 също работеше наблизо със същата мисия. Чикаго беше с 2 батареи (bow and sterrn). USS Оклахома Сити беше флагманът на 7-ия флот, но ние бяхме назначени в ескадрa разрушители ,така че, макар да возехма "Шефа", операцията беше под командването на командира на ескадрата, който се намираше на USS Chicago
Разбира се, всички искаха да бъдат първите, които използват новите ракети. Командирът на ескадрила заповяда първият пуск на кораба си ( USS Chicago). Около 1730 (5:30 ч.) На 3 февруари USS Chicago изстреля ракета Talos ARM срещу севереновиетнамски радар. Ракетата излезе от управление скоро след пуска. По-късно чухме, че проблемът е бил технически - задната телеметрична не е била закрепена правилно. ***
На 0430 (4:30 ч.) Сутринта на 4 февруари Оклахома напусна оригиналната операционна позиция и пое курс 135 ° и скорост 14 възела за 2 1/2 часа до нова позиция на около 35 мили югоизточно от оригиналната позиция на кораба , в южния край на района на действие.
Вечерта на 4-ти в 2100 часа (9:00 ч.) Чикаго изстреля втора ракета Talos ARM и не успя. Причината за неуспешната стрелба така и не беше открита. ***
Е, в този момент бяхме малко разочаровани. Спомням си, че капитанът ни изпрати на командира на ескадрилата съобщение, в което се пита дали би искал да им покажем как трябва да се стреля. Имахме ОК, докато бях на вахта. Момчетата отговарящи за РЕБ (EW) в CIC (Combat Information Center) откриха излъчване от радар за контрол на въздушното движение (ATC) и веселбата започна. Екипът за радиоелектронно разузнаване и противодействие осигури непрекъснати актуализации на информацията за екипа за стрелба, като наблюдаваше промените в честотата на набелязаният радар, които могат да повлияят на пуска.

Бях в онази нощ в екипа за радиоелектронно противодействие (EW) и бях на приемника , който засече радара, който виетнамците използваха. Спомням си инцидента доста ясно ... колко дълго бяхме обучавани, за да можем да засечем тези излъчвания, да определим основните характеристики, за да можем да предадем само информацията, използвана за програмиране на TALOS през онази нощ. Някои от измервателните уреди НЕ бяха част от стандартен електронен пакет. Няколко приятели от OW-div и аз си сътрудничихме, за да съберем няколко парчета информация от извънбордово тестово оборудване (генератор на аудио сигнал и XY матрица, така че да можем да определим точно PRR честотите на входящите сигнали). Това беше тази настройка, която ни позволи да предадем не само една една ... но три от честотите, които северновиетнамският радар използваше онази нощ , както и приблизително разстояние и надморска височина на излъчвателя.
Спомням си как предадохме параметрите на хората, които отговаряха за изстелването на ракетите непрекъснато, докато ракетата се подготвя за пуск (радарът BAR LOCK бяха известни с промяната на честотите по време на работа). Спомням си как почувствах / чух изстрелването ... Продължих да следя сигнала, докато ракетата беше в полет. След около минута (нямах хронометър в мен) си спомням как чух странен писък ... и сигналът изчезна. Очевидно това беше точният момент на експлозията, която "уби" радара.
RD2 Дъг „Рейзър”, ОК Сити 68-72

Изстреляхме една ракета Talos ARM и данните от телеметрията показаха, че тя функционира правилно. Но в момента не знаехме дали сме ударили целта. Хората от радиоелектронното разузнаване в CIC ни казаха, че радарният сигнал е изчезнал в същото време, когато ракетата е била в района на целта, но можете да заложите, че операторите на BAR LOCK щяха да забележат, ако сме пропуснали и да изключат радара си вднага слд експлозията! На следващия ден ръководителят на отдела на въоръжението на CDR Foreman ми показа снимки от въздуха. Радарните антени бяха разпръснати из цяла Югоизточна Азия, а останалото от кабината на радара лежеше отстрани на кратер с диаметър 30 ​​фута.
Всичко това беше класифицирано TOP SECRET, а на нашите разчти беше казано да мълчат. Разбира се, всеки на борда знаеше, че нещо се случва (ракетните пускове бяха доволно шумни). Чух един моряк да казва, че бяхме изстреляли ядрена бойна глава и видял експлозията!
На следващата сутрин в 004 (четири минути след полунощ) Оклахома Сити напусна работната зона Yankee Station в залива на Тонкин, за да се срещне с USS Coral Sea CVA-43 за прехвърляне на персонал. В 1339 (1:39 PM) напуснахме района и отидохме до Subic Bay във Филипините за R & R. Чикаго беше в пристанището, когато пристигнахме. Представете си нашата изненада, когато научихме, че момичетата в баровете знаят за стрелбата ни, преди да стигнем там! Една от нашите офицери ни каза, че когато влязъл в бара, едно от момичетата видяло името на кораба на ръкава му и започна да пита за ракетният пуск! Дотук със секретността!

Мисля, че това е доста добро описание от първа ръка за това, което се случи със стрелбата на Talos срещу радара. Първият успешен боен пуск „повърхност- повърхност” в историята на американския флот, извършн между 2100 и 2400 на 4 февруари 1972 година.

Преводът този път е на Пистън!

[bukvite]

Това сме го учили в казармата. Системата за ракетна стрелба срещу радари и мерките за защити.
Най-простото което са направили е било да разделят антената от станцията. После е имало и други екстри.

[piston]

"ТалоС"-ите свалят и няколко МиГ на Северен Виетнам от солидна дистанция.... Много гадно така, летиш си, щурмана от земята вика "Американци няма" и изведнъж "БАДАБУМ!"...

[piston]

[piston]

https://youtu.be/NqWw8iSUbIM