Литература ⇒ Интересно за четене

[ValBo]

Да препоръчам и тук трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби - за който не я е чел - има я в Читанка, но може и да поискате да си я купите. "Тъмно" фентъзи от новата вълна - има герой-берсерк, има масови битки и въобще. Ако ви хареса - има и "Отмъщението на Монца", тя е история малко след трилогията - там пък е за наемнически армии като италианските.

Кървавите девет го има още в 5-6 книги. Постепенно вкарват и други герои. Около 10 книги съм чел от тази поредица, дали не и повече.
Завладяващи са и често с неочакван край.

[Thorn]

Да препоръчам и тук трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби - за който не я е чел - има я в Читанка, но може и да поискате да си я купите. "Тъмно" фентъзи от новата вълна - има герой-берсерк, има масови битки и въобще. Ако ви хареса - има и "Отмъщението на Монца", тя е история малко след трилогията - там пък е за наемнически армии като италианските.

Кървавите девет го има още в 5-6 книги. Постепенно вкарват и други герои. Около 10 книги съм чел от тази поредица, дали не и повече.
Завладяващи са и често с неочакван край.

Книги за психопати.

[miau]

Да попитам - някой чел ли е Сарантийска мозайка(Пътуване до Сарантион, Бог на императори)? И ако ги е чел може ли да препоръча нещо подобно?

[Almasy]

Книги за психопати.

Коментара ми е само един - как може ората да са учудващо различни и учудващо еднакви

[vassiln]

Това вероятно ще се хареса на Dinain, Thorn и Кухулин. Унищожаването на Израел.
https://m.jpost.com/Middle-East/He-imag ... ook-589630

Писана е от американски евреин, живял две десетилетия в Израел и служил в Цахал (IDF).
Книгата е обявена за ислямофобска и от издателството са си я прибрали, отказват да дадат непродадените копия на автора и да му платят - ще си остане само с аванса от 2500 долара. Ама не - самият той вече я продава в електронна версия в Амазон.
Накратко за сюжета - Иран и пет арабски армии събарят Израел. Какво ще се случи с евреите? Не казвам, няма да е интересно.
Сега Almasy ще каже, че е за психопати, но този път Thorn няма да е на едно мнение с него.

[Almasy]

Това вероятно ще се хареса на Dinain, Thorn и Кухулин. Унищожаването на Израел.
https://m.jpost.com/Middle-East/He-imag ... ook-589630

Писана е от американски евреин, живял две десетилетия в Израел и служил в Цахал (IDF).
Книгата е обявена за ислямофобска и от издателството са си я прибрали, отказват да дадат непродадените копия на автора и да му платят - ще си остане само с аванса от 2500 долара. Ама не - самият той вече я продава в електронна версия в Амазон.
Накратко за сюжета - Иран и пет арабски армии събарят Израел. Какво ще се случи с евреите? Не казвам, няма да е интересно.
Сега Almasy ще каже, че е за психопати, но този път Thorn няма да е на едно мнение с него.

Мммм....Относително.
Разбира се, няма как да бъда "за" унищожаването на която и да е държава, пък била тя и Иран.
Наистина смятам Израел за най-цивилизованото в този район с превес на фанатици.
Но едновременно с това трудно мога да бъда причислен към феновете на Израел в няколко аспекта.
Първия е, че макар и да е светска държава, и тяхното правителство има проблем и то сериозен, със собствените си ултрарелигиозни (ултраортодоксални) евреи. Примери бол, паствали сме снимки достатъчно, в случая не иде реч само за boooooo, защото се оказва, че могат да се разстрелват и министър-председатели. Друг аспект е, че не приемам (както и по отношение на други религии), манията за върховност, конкретни примери съм дал дори в темата за холокостта. Като последно (но не и единствено) - чел съм достатъчно (смятам) за Израел. Нещо конкретно лошо няма да кажа, но и там нямам намерение да ходя, що се отнася до тирустически аспект. Въпреки почти без пари (вярно само лятото) директните полетите BOJ (Сарафово) до TLV (Бен Гурион).
BTW, някой изобщо знае ли, че към годината 2000 държавата Израел се принуди да издаде закон, забранявайки на същите тези "много православни" евреи, да се опаковат като буби в найлони при полетите си с ElAl (защото при прелитане над гробища ни нам си какво там ставало)?
А що се отнася до Thorn, съмнявам се, че това е най-благородната ни почва за противоставяне.
Последната винаги ще си остане комунизъм / антикомунизъм

[vassiln]

Е, само се закачах, не ми се връзвай. Нали ме знаеш, че съм зевзек.

Но ако някой си купи "Siege on Tel Aviv", моля да пише като я прочете как я оценява.

[Almasy]

Нали ме знаеш, че съм зевзек.

Знам. Затова си и безценен за форума
А въпросната книга ще почакам да я филмират.

[vassiln]

Нали ме знаеш, че съм зевзек.

Знам. Затова си и безценен за форума
А въпросната книга ще почакам да я филмират.

Е, чак пък безценен, айде сега. Само скъпоценен.

Няма да има филм - по логистически, политически и социални причини. Събитието е табу, а евреите са главна сила в киноиндустрията в САЩ. На мен и израелски филми ми харесват, ама точно тоя и в Израел няма кой да го снима.

[vassiln]

Току-що довърших на един дъх "Тотално довиждане" на моя приятел Ивайло Гогов.
Прозата му се получава по-добре от поезията, но не иска да ме слуша. Няколко пъти му казвам вече да прави различни сюжетни линии, които да се пресичат. Поне за ретроспекциите и апендиксите (побоквели, както е модерно) май ме е чул малко.
Беше издал едни брутални разкази, които след четене ме караха да искам да се обеся.
Но със "Щяло да вали" почна да напипва, и според мен става добра поредица, като за неангажиращо четиво за убиване на времето.

[ISTORIK]

Шокиращи разкрития за причините за Втората световна война от автора на „Ликвидирането на Русия“.

„Тази книга е за онези, които направиха Втората световна война възможна. Тя е за онези, които даваха пари на Хитлер и на партията му. Тя е за онези, които ? помогнаха да дойде на власт. Тя е за онези, които им предоставяха оръжие, нови територии и увереност в собствената им сила. За онези, които имат всички основания да седят на подсъдимата скамейка и да споделят с лидерите на фашистка Германия отговорността за техните невиждани престъпления.

Тази книга ще ви разкаже за истинските заговорници и подбудители на най-страшната война в историята на човечеството.“, Николай Стариков

Николай Стариков е руски обществен и политически деец, публицист и популярен блогър. Заема поста търговски директор на Канал 1 – Санкт Петербург. Автор е на документални книги за новата руска история и геополитиката. Тезите му предизвикват полюсни реакции – от възторжени отзиви до крайно негативни коментари.

---

В началото книгата се чете малко трудно. Звучи като теория на конспирацията. Колкото повече се напредва в текста обаче, става все по-интересна и тезата на автора става все по-логична. Дадени са много данни, авторът цитира доста обемна научна историческа литература. Хубаво е книгата да се чете заедно с още две други книги, с които се допълва идеално. Първата е "Наполеон и Хитлер. Сравнителна биография" от Дезмънд Сиуърд. А втората е "Хитлер като военачалник. Стратегиите, които унищожиха Германия" от Рупърт Матюс. В допълнение, можете да прочетете и "Икономика на Третия райх" от Адам Туз.

[райнхард]

"Ликвидирането на Русия" е също много интересна.

[pnp5q]

Той стигна до голямото кафене на площада, влезе в него и огледа масите,...
Публиката беше същата както на улицата, но по-ленива и напълно безразлична към любовните въпроси, киното и разходките по тъмно, които вълнуваха младежта. Тя се състоеше от пенсионери с почервенели от ракия носове, от писарушки, безделници и местни първенци, от разпалени стратези и капацитети по международните въпроси, които бяха в същото време виртуози на белот и шампиони на моникс. Но сега по-голямата част от тия провинциални глупци бе оставила щеките, заровете и картите, за да слуша радиото. И понеже приличаха на тълпа от кряскащи маймуни — собственото им мнение беше по-важно от това, що чуваха — заглушаваха гласа на говорителя.

Димитър Димов, "Тютюн" - оригиналната, от 1951 г.

Обаче май в читанката липсват страници спрямо изданието на "Труд" - потърсете книжната - или ако има електронна версия.

P.S. Липсват последните абзаци на главите, които са на друга страница. Но могат да се видят в "преработеното" издание от 1954 г., което също го има там - поне до 4та глава тия от 1954та съвпадат с книжните от 1951ва.

[Кухулин]

Да препоръчам и тук трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби - за който не я е чел - има я в Читанка, но може и да поискате да си я купите. "Тъмно" фентъзи от новата вълна - има герой-берсерк, има масови битки и въобще. Ако ви хареса - има и "Отмъщението на Монца", тя е история малко след трилогията - там пък е за наемнически армии като италианските.

"Червена страна" (шестата книга) също не е лоша. В читанката още не са я качили, но затова пък я има при руснаците.

https://www.rulit.me/books/chervena-str ... 161-1.html

[pnp5q]

Димитър Димов, "Тютюн" - оригиналната, от 1951 г.

Тук - без липси в текста (но и без добавките по поръка на Партията).

[Jefferson F. Davis]

Препрочитам произведенията на Реймънд Фийст. "Сага за войната на разлома"и продълженията.

[pnp5q]

Ивайло Петров - "Хайка за вълци", 1986.
Книгата разказва за едно принудено излизане в горите в зимната виелица на 6 съселянина през 1965 г., някои от които не могат да се търпят още отпреди колективизацията.
Бих могла да я спомена и в добрите новини, но не знам дали имате регистрации в сайта за препоръчване на книги GoodReads - "Хайка за вълци" е била преведена наскоро на английски и има доста положителни ревюта от чужденци.

Imagine if the entirety of the Bible took place in a remote Bulgarian village struggling w communism. - Chad Felix

[pnp5q]

„Не вярвайте на фалшивия мит (пишеше Луис), че във финансите на една корпорация, национална или интернационална, има нещо особено сложно и заплетено, нещо неподатливо на елементарния и точен анализ.

Финансите са домакински сметки, само че в по-големи мащаби.

Всички твърдения за невероятна сложност и неразгадаемост са сътворени от въображението. В действителност те въобще не съществуват, тях просто са ги измислили хитрите политици (което означава_ всички_ политици), разни манипулатори и «икономисти» с болен мозък. И знаете ли защо? За да могат да прикриват зад тази мистична сложност всичко, което правят и което вече са направили.

Онова, от което тези некъдърници се страхуват най-много, е, че някой ще успее да надникне в тяхната дейност и ще й даде оценка от позициите на здравия разум.

- Артър Хейли, "Банкери"

Апропо, важи и за ИТ-проектите, и за мениджърските процеси - почнат ли да ти повтарят "сложност, комплексност, повишаване на ефективността" - фърляй `сичко и бегай!

[pnp5q]

— Като казваш, че тук (в Перу - бел.моя) фактически няма демокрация — обърна се той отново към своя събеседник, — това реторично ли е, или е факт?

— Не само е факт, но за повечето хора тук присъствието или отсъствието на демокрация с нищо не променя живота им.

— Силни думи говориш, Серхио.

— Въпрос на гледна точка, Хари. Американците смятат демокрацията за лекарство срещу всякакви болести: предписват я по три пъти на ден по рецепта. Защото при тях действа. Следователно трябва да действа и по целия свят. Но в своята наивност американците забравят едно: за да има ефект от демокрацията, по-голямата част от населението трябва да притежава нещо лично и да е заинтересована да го запази. А повечето латиноамериканци нямат нищо. Следващият въпрос, разбира се, е: защо?

— Все едно, че съм ти го задал. Защо?

— В бедстващите райони на света, където се намираме и ние, живеят две основни групи хора: добре образовани и богати, от една страна, и невежи и безнадеждно бедни, което значи безработни, от друга. Първата група се размножава умерено, докато втората се множи като мухи. И неумолимо се превръща в бомба със закъснител, застрашаваща да взриви първата група. Достатъчно е да излезеш навън и да наблюдаваш какво става.

— Имаш ли някакво разрешение?

— Америка би могла да намери. Но не като дава оръжие и пари, а като изпрати по света екипи, които да научат хората как сами да контролират раждаемостта.

- Артър Хейли, "Вечерните новини"

[Amazon]

"Да вярваш в чудеса" на Дейвид Балдачи. Има я в читанката. На който му е писнало от кървища и убийства и иска да отпусне с пасторално приключенско книжле. Още съм до средата, но книжката наистина разтоварва. Действието се развива 1940-та дълбоко в Апалачите.

[pnp5q]

"Да вярваш в чудеса" на Дейвид Балдачи. Има я в читанката. На който му е писнало от кървища и убийства и иска да отпусне с пасторално приключенско книжле. Още съм до средата, но книжката наистина разтоварва. Действието се развива 1940-та дълбоко в Апалачите.

Мерси, Amazon, много приятна книжка!

А ето какво почнах след нея:

— Нека ви припомня някои факти — гласът на Хаудън отново стана твърд и повелителен. — Ние всички сме запознати с възможните последици от ядрената война. След такава война оцеляването ще зависи от прехраната и от производството на храни. Народ, чиито земеделски райони са били замърсени от падането на радиоактивни частици, вече ще е загубил битката за оцеляване.

— Не само припасите ще бъдат изтрити от лицето на земята — каза Стюърт Костън. Обичайната му усмивка липсваше.

— Най-важно ще е производството на хранителни продукти — Хаудън повиши глас. — Градовете могат да бъдат сринати до основи и най-вероятно ще бъдат разрушени. Но ако след това е останала чиста, незамърсена земя, земя, на която да се отглеждат хранителни продукти, тогава тези, които са останали, ще могат да излязат от развалините и да започнат отначало. Храна и земя, на която да се отглежда — това е решаващото. Ние сме дошли от нивите и там ще се върнем. Това е пътят на оцеляването! Единственият път!

На стената в залата на Тайния съвет беше окачена карта на Северна Америка. Джеймз Хаудън прекоси стаята и отиде до нея, а главите на останалите се обърнаха подире му.

— Правителството на Съединените щати — каза той — си дава сметка, че земеделските райони трябва да бъдат защитени най-напред. Техният план е на всяка цена да опазят своите райони — ръката му посочваше по картата. — Млечните райони — Северен Ню Йорк, Уисконсин, Минесота; смесеното фермерство на Пенсилвания; пшеничният пояс — двете Дакоти и Монтана, зърното на Айова; добитъкът на Уайоминг; специалните култури на Айдахо, Северна Юта, после на юг и всички останали — Хаудън отпусна ръката си. — Това ще бъде защитено най-напред, градовете идват на второ място.

— А за Канада не е предвидено нищо — каза Люсиен Перо меко.

— Грешиш — каза Джеймз Хаудън. — И за канадската земя е предвидено нещо. Тя ще бъде бойното поле.

Отново се обърна към картата. С показалеца на дясната си ръка той почука по цяла серия от точки право на юг от Канада, започвайки от Атлантическото крайбрежие.

— Това е линията на ракетните бази на Съединените щати — бази за изстрелване на отбранителните и междуконтиненталните ракети, с които САЩ ще защитават земеделските си райони. Вие ги знаете толкова добре, колкото и аз и колкото всеки младши чин в руското разузнаване.

— Бъфало, Плетсбърг, Прескю айл… — промърмори леко Артър Лексингтън.

— Точно така — каза Хаудън. — Тези пунктове представляват острието на американската отбрана и като такива ще бъдат първостепенната цел на съветската атака. Ако тази атака на руските ракети бъде отбита с помощта на прихващащ ракети, прихващането ще стане точно над Канада — с драматичен жест той прекара дланта си по картата. — Това е бойното поле! Засега то е мястото, на което ще се проведе войната.

Очите на присъстващите проследиха движението на ръката. То покри широка ивица на север от границата, разделяйки зърнопроизводителния Запад от сърцето на промишления Изток. По пътя на ръката лежаха градовете — Уинипег, Форт Уилям, Хемилтън, Торонто, Монреал и малките общини между тях.

— Радиоактивният валяк ще бъде най-силен тук — каза Хаудън. — Вероятно в първите дни на войната градовете ни ще бъдат разрушени и нашите земеделски райони ще са отровени и неизползваеми.

- Артър Хейли, "Живот по върховете" - още съм на завръзката, американският президент тъкмо предложи на канадския премиер Хаудън "пълна интеграция на отбраната".

[pnp5q]

Боже, това трябва да влезе в учебниците някой ден - основната глава от "Състояние на страх" на Майкъл Крайтън. Не я цитирам, защото текста ще дойде малко дълъг - но си заслужава, тъкмо е актуална за в момента!

[pnp5q]

Чета си аз значи поредното трилърче на Ю Несбьо - този път "Жажда" от 2017 г. - и какво чета:
"В тъмнината под него се намираха безмълвни кирпични здания - унищожената промишленост на Осло - и ресли с прорасла между тях трева. А зад всичко това - новият архитектурен конструктор, квартал "Щрихкод", похотливостта на новия бизнес, контрастираща със сериозността на изчезналия работнически живот, в който минимализмът се явяваше функция на икономичността, а не естетически идеал." И няколко страници по-нататък: "Нора и Мона бяха учили заедно във Висшата Школа по журналистика. Преди няколко години правилата за прием в тази школа бяха най-строгите в страната, защото изглеждаше, че мечтата на всяко второ способно норвежко момче или момиче бе да получи собствена колонка в някой норвежки вестник или да се покаже по телевизията. Във всеки случай, такива цели си поставяха Мона и Нора. С изследвания на рака и управление на страната нека се занимава някой друг, не толкова способен. Но Мона започна да обръща внимание, че конкуренция на Висшата школа почнаха да правят всички регионални вузове, получаващи държавно финансиране. Те предлагаха на норвежката младеж обучение по популярни специалности: журналистика, музика, кинематография и индустрия на красотата, без да отчитат от какви специалности има нужда обществото. В резултат на този подход най-богатата държава в света импортираше продукция от по-трудолюбиви страни, докато нейните безработни и безгрижни синове и дъщери, получили висше образование в областта на кинематографията, си седяха по домовете, тикнали сламка за смучене в държавно-субсидирания млечен шейк и преглеждаха, а по-смелите дори критикуваха чуждестранните филми. Друга причина за смъкване на изискванията към постъпващите беше, разбира се, това, че момчетата и момичетата откриха за себе си пазара на блоговете - и повече не им беше нужно да се трудят и да се учат за добри оценки, за да получат такова внимание, каквото предлагат вестниците и телевизията."
Мда.

[kramer]

Чета си аз значи поредното трилърче на Ю Несбьо - този път "Жажда" от 2017 г. - и какво чета:
"В тъмнината под него се намираха безмълвни кирпични здания - унищожената промишленост на Осло - и ресли с прорасла между тях трева. А зад всичко това - новият архитектурен конструктор, квартал "Щрихкод", похотливостта на новия бизнес, контрастираща със сериозността на изчезналия работнически живот, в който минимализмът се явяваше функция на икономичността, а не естетически идеал." И няколко страници по-нататък: "Нора и Мона бяха учили заедно във Висшата Школа по журналистика. Преди няколко години правилата за прием в тази школа бяха най-строгите в страната, защото изглеждаше, че мечтата на всяко второ способно норвежко момче или момиче бе да получи собствена колонка в някой норвежки вестник или да се покаже по телевизията. Във всеки случай, такива цели си поставяха Мона и Нора. С изследвания на рака и управление на страната нека се занимава някой друг, не толкова способен. Но Мона започна да обръща внимание, че конкуренция на Висшата школа почнаха да правят всички регионални вузове, получаващи държавно финансиране. Те предлагаха на норвежката младеж обучение по популярни специалности: журналистика, музика, кинематография и индустрия на красотата, без да отчитат от какви специалности има нужда обществото. В резултат на този подход най-богатата държава в света импортираше продукция от по-трудолюбиви страни, докато нейните безработни и безгрижни синове и дъщери, получили висше образование в областта на кинематографията, си седяха по домовете, тикнали сламка за смучене в държавно-субсидирания млечен шейк и преглеждаха, а по-смелите дори критикуваха чуждестранните филми. Друга причина за смъкване на изискванията към постъпващите беше, разбира се, това, че момчетата и момичетата откриха за себе си пазара на блоговете - и повече не им беше нужно да се трудят и да се учат за добри оценки, за да получат такова внимание, каквото предлагат вестниците и телевизията."
Мда.

Е какво може де се очаква, това са ерзац хуманитарни дисциплини - журналистика, музика, кинематография и индустрия на красотата. Литературата я няма, къде е, както и другите...
А техническите са в друго измерение.

[pnp5q]

"Петюлент: Съдържателността е едно нещо, учеността - друго, а спорът си е спор, аз така ги разбирам нещата!
Уитууд: Нашият Петюлент е враг на всяка ученост. Той разчита изцяло на своите природни способности."
Уилям Конгрийв, "Така правят всички"