Нова История ⇒ България през социализма. Документи

[Кухулин]

Един познат корекомската лада още си я кара, не я дава за нищо

[rki]

1987:

[rki]

Попаднах на един много интересен блог - "Ще ни изхвърлят зад борда", който се занимава с публикуване на статистика и документи за соц-а.

Има много интересни статии, като за начало в светлината на дискусията за средните заплати в България да пусна какви са били средните заплати и пенсии през соц-а (данните са взети от статистическите годишници):







Средните пенсии нарастват от 15 лв. през 1960 г. до 116,8 лв. през 1989 г., т.е. около 7,8 пъти. Те са сравнително ниски през повечето време, по-бързо увеличение има през 80-те години. Пенсията се равнява на 19 % от средната заплата през 1960 г., и достига до 42-43 % от средната заплата в края на 80-те години.








А това са лихвените нива по кредитите:


https://kiselec1.blogspot.com/2018/06/1-15.html
https://kiselec1.blogspot.com/2018/06/2.html

Прави впечатление, че през 80-те години вече назряява проблема със застаряването на населението и трябва да се мисли за пенсионна реформа, тъй като се виждат границите на стария модел.

[Dinain]

Не е документ, но е от любимите ми "спомени от соц-а", и ми хареса как е написано.

От моите непубликуван "Неделни четива":

Бачкатори

Помните ли задушевната заводска атмосфера, когато лимонадата все още се продаваше в шишета, затворени с порцеланови капачки с гумичка за херметизация, закрепени се с тел, въртяща се в дупки в стъклото? По онова време класата-хегемон трябваше да вярва в светлото бъдеще или поне да декларира, че вярва, даже неистово да изповядва до пълна екзалтация вярата си, особено по време на манифестации или на събранието в цеха. И така, работническата класа бе напълно подсигурена и екипирана за вероизповеданието, партийните грижи, положени за тази цел, подкрепяха всячески условията, необходими за нейната безпределна класова убеденост. Например, улиците бяха украсени с висящи между дърветата дълги хоризонтални лозунги от червен плат с две летви в двата края, закрепени за клоните с вездесъщтата тел. Върху аленото хасе с тлъсти бели букви се изписваше простичък аргумент в полза на вярата: „Слава на ЦК на БКП!” В зависимост от сезона съдържанието варираше в диапазон между „Първомайски привет на ЦК на БКП!” или „ Слава на Девети септември!”, „Вечна и нерушима дружба със СССР!”, „Петилетката в съкратени срокове”, ето такива кратки четива сочеха верния път на работниците в посока и към светлото бъдеще, но най-вече към трамвайната спирка в тъмни зори, с кратка пауза пред будката за купуване на пакет цигари „Бузлуджа”, „Ударник”, „Мелник”, „Родопи” „Арда”, вестник Работническо дело, Отечествен фронт или Народна младеж. Вестниците се продаваха по две стотинки, дори по едно време поскъпнаха до три стотинки, сгъваха се в тесни ивици, после още едно прегъване и се побираха в джобовете на саката. Имаше и неграмотни работници, те разчитаха на радиоточките в заводите. Червени знамена, окачени вертикално по стълбовете на лампите, стояха като шпалир край индийската нишка на трудещите се . Следваше последно нервно дръпване от цигарите, преди пристигането на трамвая, последвано от хвърлянето на фасовете върху тротоара и стъпкването им с крак, завъртван енергично винаги отляво надясно. В мъгливото утро пристигаше мазно светлината от фара на „седмицата” и класата-хегемон мълчаливо се тикаше като копърка в консерва, откъдето се подават хиляда очи. Измъченият и раздърпан контрольор героично се промушваше в хаоса на сарделеното множество, дупчейки билетчетата от две стотинки. Чуваше се и традиционната му подкана: „Минете напред”, трудна за изпълнение маневра. След двайсет минути пресирано извозване работниците в дълга туземна нишка се отправяха към портала на завода, украсен червени петолъчки, знамена, лозунги, пак лозунги и обещания. Всеки трябваше да сложи картонче в една машинка, отбелязваща евентуалното закъснение. И следваше същинската част в ритуалните приготовления на вярващите в светлото бъдеще, започваща с кратко преобличане пред металните, боядисани в сиво шкафчета, високи, с ключалка, понякога и със зеещи вратички. Вътре шкафчетата криеха налепени изрезки от вестници и списания - футболисти, снимки на певици, киноактриси, дори снимки на полуголи жени по сутиени. Ватенки, ватени панталони, каска, гофрирани подметки на обувките от зелено зебло с кожено кръгче на глезена, ръкавици от плат - модните тенденции в работните облекла включваха и избелели синдокови дрехи, омазнени по лакти, колена и прасци. Светлото бъдеще заповаше с адски гръм на парния чук, пробиващ металната двайсеткилограмова заготовка с един удар. Машината и обслужващият я работник подскачаха във въздуха, ушните тъпанчета изпъкваха навън, след което приземявайки се, работникът сваляше продупчената заготовка и я поставяше върху метална количка, сетне качваше с мъка нова, бързайки да изпревари автоматичния удар на чука, при който следваше познатият алгоритъм с подскачането, спукването на тъпанчетата и приземяването върху омацания с грес цимент. И така осем часа, цял ден, цяла седмица ( в събота до два следобед), цял живот , чак до светлото бъдеще под червената шпертплатова пирамидка с петолъчка отгоре в Орландовци. На обед имаше почивка, класата -хегемон се отбиваше в Стола ( нещо като ресторант на самообслужване) с омазнена и воняща мозайка на пода, с металните рафтове за плъзгане към касиерката на зелените изкривени табли с натрупани метални чинии с леща, чорба от боб по 18 ст., ориз с мазно свинско, а непосредствено в началото можеше да се вземат прибори , измити с достатъчно старание, че да не се омазняват прекалено пръстите. За хигиена, до летящата врата на Стола имаше поставена чешма - метална , ръждясала на дъното, квадратна мивка, отгоре с налепен квадрат бели плочки, месингов кран с ледена вода, а отстрани в марля, окачена на пирон, висеше остатък от парче сапун за пране. Преди измиването работниците бъркаха в умивалниците до съблекалнята в каша, махаща омаслените до лактите с черна грес ръце, криво ляво почистваха и лицата си, но в порите на кожата покрай орбитите, в бръчките по лицата винаги оставаше чернилка, така художествено описвана от поетите, грижещи се за самочувствието на класата-хегемон. Коравите, напукани длани бяха обект за възхвала, смазаните от непосилен труд тела бяха възпявани, а очите на изнурените бачкатори трябваше да греят с гордост. И във филмите героите на социалистическия труд, обикновено играни от Георги Георгиев - Гец и Петър Слабаков, трябваше да бъдат корави, малко груби и сприхави, но честни, с топли сърца под ватенките, готови да преизполнят плана с нечовешки усилия и да убедят колектива във важността на спуснатата задача, макар и погрешна.

В цеховете светлината влизаше едва, процеждайки се през омаслените и мръсни прозорци, подът между машините бе черен, с мазни локви машинно масло, виолетови светкавици от кабелите току искряха край агрегатите, дипечерът ловко се провираше в теснотията, запазвайки целостта на външната си телесна опаковка и с наплюнчен химически молив отбелязваше планираните задачи. Отровни жълти изпарения се разнасяха в облаци, налагаше се да се оставят каси с буркани кисело мляко против отравяне. Полагаше се на проядения от химикали организъм на работника безплатни буркани с кисело мляко - Партията се грижеше. Вярно , че мъжете живееха до 58 години, кашляха, наливаха се с долнокачествен алкохол в кръчмите, пушеха лютиви цигари с цели клечки вътре, а сандалите, дочените панталони и безформените ризи, напъхани под стегнатия колан им даваха вид на герои, жертващи се за благото на народа и светлото бъдеще. Заплатите им варираха, най-много получаваха миньорите - до 300 лв. В онези времена, около смяната на парите през 1962 г, средната заплата беше 56 лв. Вечер индийската нишка се отбиваше в „Самообслужването” , да се доотрови в тежкия жълто-синкав цигарен дим стигащ до пода, а нормата бе три чаши плодова ракия по 40 ст., която впиянченият барман наливаше на поцинкования тезгях от цилиндрични мерилки. После скандал вкъщи, кавги за пари, заеми, натякване , шамари, хъркане, в ниските едноетажни къщурки в предградията, с настанените семейства на пролетаризираните пришълци от селата след колективизацията. И така - цял живот.

https://m.facebook.com/groups/175154895 ... 8264454549

[Almasy]

......Помните ли ....

......Абе ние, дъртите - помним.
Младите обаче, ония с фланелки с образа на Че, идея си нямат какво е било









Робският труд при комунизма – гордостта на „народната власт”
Хем плащаш данък, хем работиш 45 дни ангария, а после ти обясняват, че всичко било безплатно

https://www.faktor.bg/bg/articles/polit ... nata-vlast

[Almasy]

Комунистите задигат над $2 млpд. пенсии натрупани до 1944 г.

https://www.168chasa.bg/article/6241726

[Skoda]

Комунистите задигат над $2 млpд. пенсии натрупани до 1944 г.

https://www.168chasa.bg/article/6241726

Няма загубени документи и изтрити следи

През 1943 държава плаща за пенсии 2.7 млрд лева, през 1944 година във всички пенсионни фондове създадени 1932 има събрани 390 млн лева. През 1941 курса е бил 81 лева за 1 америакски долар, след това лева със сигурност не е поскъпнал. Почти пуснах сълза като прочетох за 9-тата най-развита икономика в Европа през 1939.

http://glasove.com/categories/skandalyt ... edi-1944-g

[vvurbanov]

Много интересно е как се е формирал пенсионния фонд през соца!
В началото на всяка година държавата е отпускала кредит(с лихва) на фонда за изплащането на пенсиите през януари месец.От отчисленията за пенсионно осигуряване тоя кредит е връщан през февруари и е отпущан нов кредит за изплащане на пенсиите през февруари.Най важното е, че постъпленията са били повече и във фонда всеки месец е оставала известна сума.Тя се е натрупвала и до десетия месец вече е имало достатъчно пари за да се изплатят пенсиите без да се тегли кредит.
Така натрупания излишък през декември месец се изземва и януари месец през другата година се отпуска нов кредит.
Това го четох в някакъв вестник през осемдесет и някоя година.

[Пресиян]

Skoda, ако ти смяташ, че през 1944г. в българския фонд "Пенсии за изслужено време" е имало натрупани не повече от 390 000 000 лева, то представата ти е погрешна.
В Статистически годишник на България за 1943-1946г. на стр. 414 от електронния вариант (397 стр. от варианта на хартиен носител) пише, че през 1944г. капиталът на българския фонд "Пенсии за изслужено време" е бил 1 982 094 000 лева.
http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.ph ... 8&page=414
Тоест през 1944г. натрупаната сума в този фонд не е била малка.
Skoda, според публикации към началото на септември 1944г. официалният курс на лева към германската марка (райхсмарка) е бил 32,50 лева за 1 германска марка, а малко след 9 септември 1944г. в България 1 съветска рубла се е разменяла за 15 лева. Според публикации през 1941г. 1 щатски долар се е разменял за 2,5 германски марки, а през 1944г. в Съветския съюз курсът на щатския долар към съветската рубла е бил 5,30 съветски рубли за 1 щатски долар. Ако пресметнем в тогавашни щатски долари колко пари са били натрупани в българския фонд "Пенсии за изслужено време" през 1944г. трябва да имаме предвид, че към 1944г. покупателната способност на тогавашния щатски долар е била доста по-висока от сегашната покупателна способност на сегашния щатския долар. Сега цената на златото, смятана в щатски долари, е над 42 пъти по-висока от цената на златото през 1944г..

[Stan]

Шкафче за печка Ряховец, 1988 г., цена - 55 лв. Средна заплата през 1988 - 252 лв., т.е. с една заплата - 4,6 такива шкафчета. Средна работна заплата в момента - 1253 лв. идентично шкафче - 112 лв. -
https://www.mebeliarena.bg/%D1%88%D0%BA ... 6-%D0%B019
т.е. с една средна заплата - 11 такива шкафчета.
ПП. Сравнението не е точно - това от соца е от талашит с дървени вратички, а другото е изцяло от дърво без плота.

[jordani]

Един друг шкаф, оказва се единственият несекретен суперкомпютър в Източния блок - матричен процесор ЕС 2706.

През 1984 г. в България бе произведен първият комплекс с централна машина Изот 1014 и 10 матрични процесора ЕС 2706 с производителност 120 млн. операции в секунда. (Интервю с проф. Стоян Марков)

За сравнение първият в света компютър с векторен процесор е Cray-1 е с производителност 160 MFLOPS и дълго време е най-бърз в света (1976–1982).

И обща информация: Производство на компютри в България

[pnp5q]

Попаднах тука на малко лични спомени

[Stan]

Попаднах тука на малко лични спомени

Спомените са интересно нещо, но темата е конкретно за документи.

[Almasy]

От архивите на Политбюро на БКП: фланелени гащи за Гренада

НРБ харчи милиарди долари, за да подпомага „световната революция“ в далечни страни. Протоколите от заседанията на Политбюро на БКП, над които работи Георги Ангелов, съдържат удивителни факти.

► Show Spoiler

Втората световна е последната война, в която България участва официално. Но от разсекретените архиви на Политбюро на ЦК на БКП, което реално управлява НРБ през нейната 45-годишна история, се вижда, че властта взима страна в граждански войни и помага с оръжие, оборудване, пари и обучение на военни по цял свят: в Южна и Централна Америка, в Африка и в Азия. Български военнослужещи също пътуват зад граница, за да „съветват” бойните си другари от братски партии.

Разнообразни са както дестинациите, така видът помощи, които НРБ оказва. От фланелени гащи за Гренада, през военномедицински бригади за Сирия и Никарагуа до обучение и модерно оръжие за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Хуманитарни пратки за братски социалистически страни и партии стигат до Гана и Бенин, където в Котону дори се издига паметник на Георги Димитров.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие

Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара.
Георги А. Ангелов

Георги А. Ангелов

Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през1960те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество.

От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

Асад с Димитровска награда. За мир.

оНа същото заседание от 22 януари 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори „големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав.

Добрите връзки със Сирия продължават и след преврата, извършен от социалистическата партия БААС през март 1963 година, в който голяма роля има Хафез Асад, бащата на сегашния президент Башар Асад. През 1980 г. в Сирия е изпратена българска военномедицинска бригада от 50 души. През 1984 г. Хафез Асад, който вече е президент, получава дори “Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес в света”. За разлика от много други държави, Сирия плаща голяма част от доставените оръжия. През 2010 г., след посещение на Бойко Борисов, сегашният президент Башар Асад връща 24% от дълга на обща сума 74 млн. долара.

"Димитровски район" в Манагуа

На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лв. - под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за милион и половина лева. Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата “Калашников”, 3000 пистолета “ТТ”, патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия заприличва като две капки вода на БНА – благодарение на 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки, пристигнали от България.
Автомат Калашников - за световната революция

Автомат "Калашников" - за световната революция

С пет курса на български кораби от май 1984 г. до юни 1984 г., под маскировка и пълна секретност, са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в никарагуанската столица Манагуа е кръстен на Георги Димитров (Barrio Jorge Dimitrov). По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.

Тодор Живков и приятелят му Ясер Арафат

На заседанието на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - лично по молба на лидера ѝ Ясер Арафат. Той и Тодор Живков демонстрират приятелски отношения. Централата на ООП през това време е в Ливан, а самата организация се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, който ту тлее, ту избухва в периода между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. В други свои решения българското Политбюро приема да обучи още над 150 палестински офицери и сержанти във военния университет във Велико Търново или в курсове с продължителност от 4 до 6 месеца.

Пак през същата година България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и петима във ВИФ “Георги Димитров”. Последният император на Етиопия Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. властта и страната взима Менгисту Хайле Мариам, който поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. Свалят го от власт през 1991 г.

Пак през 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева.

С германски картечници, автомати „Шпагин" и фланелени гащи БКП подпомага световната революция

1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор. Страната от няколко месеца е в състояние на гражданска война. В слчуая оръжията са за скромните 234 500 лв. В дарението са включени 1000 автомати “Шпагин”, 25 картечници “МГ”, плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война: картечницата е била на въоръжение във Вермахта, а автоматите „Шпагин" са свалени от въоръжение в СССР още през 1951 г.

На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП генерал Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на просъветския премиер на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари. Целта била да се укрепят МВР и Държавната сигурност на Гренада срещу “враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос”. Бишоп тъй и не успява да задържи властта, която е взел с почти безкръвен преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства – най-вероятно от своите някогашни съратници. Седмица по-късно САЩ започват инвазия в Гренада.

Този текст е написан въз основа на дигитализираните протоколи от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП, съхранявани в Държавна агенция „Архиви". Протоколите от периода 1944-1989 са достъпни на адрес politburo.archives.bg

[Centurionus]

Попаднах тука на малко лични спомени

Спомените са интересно нещо, но темата е конкретно за документи.

Малко по-горе "шефа" е прострял един дъъълъг чаршаф спомени , коментар нещо ?

[Stan]

Попаднах тука на малко лични спомени

Спомените са интересно нещо, но темата е конкретно за документи.

Малко по-горе "шефа" е прострял един дъъълъг чаршаф спомени , коментар нещо ?

Ами нали съм го написал, че си го и цитирал:
"Спомените са интересно нещо, но темата е конкретно за документи."

[piston]

Стенограмата от словото на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Петър Младенов на срещата с актива на МВР, състояла се на 25 ноември 1989 г.: "...Напълно ми е ясно, че
можем да докараме нещата до крупни аварии, които да имат катастрофални последици,
тъй като много от нашите химически предприятия, големи машиностроителни заводи и т.н. са в такова състояние, че всичко може да се очаква от тях...Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5,6, 6 процента и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г., следващите години ние не само, че нямаме някакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, се оказва, че фактически имаме непрекъснато намаляване. Т.е. 1984 г. е по-лоша от 1983 г., 1985 г. е по-лоша от 1984 г., 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г.“ Ще сгрешат тези, които решат, че картината на упадъка е характеристика на комунистическото стопанство и в частност, машиностроене, чак през 80-те години. Архивните документи сочат, че още през 1961 г. представители на компанията „Рено“ посещават страната ни, за да проучат възможностите на промишлените предприятия, които търговски представители на НРБ толкова хвалят в страните по пребиваването си. Специалистите от „Рено“ идват с декларирана нагласа за стругове, електротелфери, електрокари, но още щом правят първите проби на място, дори тяхната куртоазия е поставена на голямо изпитание и заявяват, че
цените са в пъти по-високи от западните, а качеството – в пъти по-ниско
Посланикът ни във Франция през 60-те Владимир Топенчаров пише отчаяни дописки, че „има рекламации за почти всички машиностроителни изделия, внесени във Франция, а отстраняването им става чак 2 месеца след рекламация.“ (ЦДА, ф. 259, оп. 18, а.е. 237, л. 22, 48-49). В друг анализ за качеството на българските експортни стоки във Франция четем същите данни, които има в информациите на Владимир Топенчаров:
„ДТП „Машиноекспорт“: През 1967 г. получихме многократни рекламации за почти всички металорежещи машини, които сме доставили на Франция. Рекламациите се отнасят до следното:изгаряне на електромотора;блокиране на скоростните кутии на супорта и др. Отстраняването на тези рекламации е ставало не по-рано от два месеца след обявяването им, което дава лошо отражение на нашите следващи продажби на машини въобще…“Тези документи описват няколко от най-тежките проблеми на българския машиностроителен износ: високи цени на продукцията и стоките, лошо качество, огромен валутен внос на промишлените предприятия в машиностроителния бранш, които произвеждат непродаваема на западните пазари продукция и създават огромен дефицит и задлъжняване.Двадесет години по-късно, в съвсем друга държава (Гърция) ситуацията с качеството на българската машиностроителна продукция щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично. Вижте сами:
„СИГНАЛНА ЗАПИСКА
от отдел „Външна политика и международни връзки“
на ЦК на БКП
ОТНОСНО: слабости и недостатъци в организацията
на работата на външнотъргавските централи,
осигуряващи износа за Гърция.
„…особено тревожен е въпросът с качеството на стоките и преди всичко в областта на износа на машини. Почти няма случай българска машина, изнесена в Гърция, без дефекти и недостатъци. Смята се за нормално вече
още с пристигането на машините да започне техния ремонт

https://www.facebook.com/groups/1751548 ... 794584089/

[Almasy]

Само през 1951 г. комунистическият режим е изселил над 17 500 души

https://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/ ... 6-18-36-35

[Dinain]

Да оставя нещо тук, по любимата тема за богатството и колко е струвал саламът.

[Almasy]

Друг ценоразпис с "голямо намаление" от времето когато "всичко било без пари".
Аз бях ученик по това време, но една от братовчедките ми още пази фиша на първата си заплата след вземането на специалност (неврология) - всичко (плюс нощни, съботни и неделни дежурства) - 126 лева.

[Almasy]

В какво ни уверяваха 86-та:

[rki]

Стила и езика е едно към едно с прас-прес. Явно нашта "журналистика" ревниво пази савецките традиции.

[Almasy]

Стила и езика е едно към едно с прас-прес. Явно нашта "журналистика" ревниво пази савецките традиции.

Има нещо такова

[Almasy]

Билет за БРЪЗ влак София - Сталин от срамния период 20 декември 1949 - 20 октомври 1956 г.

[Изчезнал Безследно]

От времето, когато варненската мента стана сталинска мента и митрополит Йосиф Варненски стана Йосиф Сталински.