Алтернативна история ⇒ България се обединява с Югославия - 1948-ма

[Желязин]

Луков даде идеята в темата за Македония.

Какво смятате - пагубно или благотворно щеше да е едно такова сливане?

[Ivanov]

Още щяхме да воюваме

[Желязин]

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... &Itemid=61

Но да се върнем седем десетилетия назад и да видим как беше започнало поглъщането на страната ни, за да се изпълни сътвореното от Гарашанин „начертание“ през 40-те години на XIX в. Истината е скрита в Георги-Димитровия дневник, в архивите на Коминтерна и сред документите на бившия Централен партиен архив на ЦК на БКП, съхраняван днес в Централния държавен архив в София. Основната част от тях публикувахме през 1999 г. в двутомния сборник „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)“ и те са на разположение на всички интересуващи се от тази тема. Изложението, което следва по-долу е изградено само на документална основа, като аз само съм си позволил да свързвам отделните документи един с други с изключително кратки текстове. Документите, с които съм оперирал се намират във втория том от посочения сборник.
По времето когато започват преговорите за подготовката на съюзния договор между България и Югославия Георги Димитров все още се намира в Москва, тъй като Сталин не му разрешава да се завърне в България. На 21 ноември 1944 г. в Дома на правителството Димитров приема пратениците на Тито при Сталин. В делегацията са Едуард Кардел, заместник-председател на Националния комитет на Югославия, генерал Терзин, началник на Военната мисия на Югославия в Москва и Влахович. На срещата по поръка на Тито Кардел информира Г. Димитров за положението в Югославия и за българо-югославските взаимоотношения. На следващият ден югославската делегация е приета от Сталин и Вячеслав Молотов. Отново на 23 ноември Г. Димитров приема Кардел, който го информира за разговорите на югославската делегация със Сталин и Молотов. Другият важен въпрос, който обсъждат така както е записан в дневника на Г. Димитров е договарянето „за подготовката и сключването на съюз между България и Югославия с перспектива за създаване на обща федерация на южните славяни – българи, хървати, словенци, македонци и черногорци.“
Няколко дена по-късно, на 1 декември 1944 г., Димитров изпраща „съвършено секретно писмо“ на Трайчо Костов, който по това време е секретар на ЦК и подпредседател на Министерския съвет, в което го информира за разговора си с пратеника на Й. Б. Тито Е. Кардел. Писмото има следното съдържание:
„Положението на Балканите се слага така, че ние би трябвало да се постараем да проведем по възможност по-скоро - във всеки случай още преди до завършването на войната съюз между нова България и нова Югославия, съюз военен, икономически и политически, като начало и основа за обединението на двете страни в една федеративна държава на южните славяни. Ясно е, че след завършването на войната осъществяването на такъв план ще бъде несравнено по-трудно, а може би даже ще срещне и непреодолими затруднения. В продължителната беседа, която имах с югославския другар Кардел (той се яви при мен по поръчение на Тито), се изясни, че и югославските другари са на същото мнение и са готови да направят всичко зависещо от тях за бързото и положително разрешение на тоя извънредно важен за двата братски народа задача. Ние се договорихме, веднага след като окончателно бъде урегулирован въпроса за състава на югославското правителство, той (Кардел) и др. другари от югославския ЦК да дойдат в София и обсъдят с делегация на нашия ЦК всички въпроси, отнасящи се до съдържанието на съюзния договор и до конкретните мероприятия по сключването на съюза между правителствата на България и Югославия. Имайте това предвид и сами (в тесен кръг) предварително обсъдете тия въпроси. Същевременно сондирайте осторожно подходящи хора от нашите съюзници, за да установите по възможност точно позицията на съюзниците относително практическото сключване на съюза с перспективата на обединение България и Югославия в обща федеративна държава.

[General Lukov]

Истината е че едно случайно щастливо събитие ни спасява от този вариант - скарването на Тито и Сталин. Всичко е било почти договорено още след Бледската среща между пияндето Гошо Тарабата и Тито, Сталин също е бил съгласен, и Димитров като вярно кученце само е чакал заповедта от Москва. После вече Тито решава да води по-независима политика, което вбесява Сталин и той заповядва на тукашните верни кученца да сменят курса на 180 градуса. Югославските учители в Пиринския край са изгонени, а югославските власти са обявени за реакционери, отклоняващи се от истинските цели на комунизма - всичко това разбира се се дирижира от Москва, а тукашните кукли на конци просто изпълняват заръките. Иначе ако това вливане в Югославия би станало, просто не ми се мисли...Да напомня, че столицата на цялата държава щеше да си е пак Белград, макар София да не отстъпва по размери, а България и българите щяха да бъдат третирани като победени след Втората световна война и да им се натяква чувство на вина заради "окупацията" на югославски земи по време на войната и избиването на цивилно население.

[Thorn]

Към хърватите такова ли е било отношението?

[Ivanov]

Истината е че едно случайно щастливо събитие ни спасява от този вариант - скарването на Тито и Сталин. Всичко е било почти договорено още след Бледската среща между пияндето Гошо Тарабата и Тито, Сталин също е бил съгласен, и Димитров като вярно кученце само е чакал заповедта от Москва. После вече Тито решава да води по-независима политика, което вбесява Сталин и той заповядва на тукашните верни кученца да сменят курса на 180 градуса. Югославските учители в Пиринския край са изгонени, а югославските власти са обявени за реакционери, отклоняващи се от истинските цели на комунизма - всичко това разбира се се дирижира от Москва, а тукашните кукли на конци просто изпълняват заръките. Иначе ако това вливане в Югославия би станало, просто не ми се мисли...Да напомня, че столицата на цялата държава щеше да си е пак Белград, макар София да не отстъпва по размери, а България и българите щяха да бъдат третирани като победени след Втората световна война и да им се натяква чувство на вина заради "окупацията" на югославски земи по време на войната и избиването на цивилно население.

Малкото случаи когато съм съгласен с теб на 100%

[Ivanov]

Към хърватите такова ли е било отношението?

Тито беше хърватин

[General Lukov]

Тито е хървато-словенец, но това в случая няма голямо значение първо той е комунист, а и се опита да създаде югославска нация (личен негов експеримент) толерирайки смесените бракове между различните народности в държавата. Иначе Тито е главния виновник за обезсърбяването на Косово. След войната не разрешава да се завърнат прокудените сърби през войната, когато провинцията е част от Албания (под италианска власт). После толерира и албанската раждаемост, както и заселването на албанци от Албания в Косово като е имал далечна цел показвайки високия стандарт на живот в даден бъдещ момент да присъедини Албания под някаква форма и да създаде балканска хипердържава. Уволнява и някои сръбски хардлайнери от ръководството на партията в Косово, като Александър Ранкович, който директно е лобирал за репресии над албанците.

[Желязин]

В статията има и проектодоговорите, сега ги чета. Ето извадка от Югославския:

. ..ДОГОВОР:
1. Правителството на България и правителството на Югославия заявяват, че пристъпват към обединение на южните славяни по пътя на създаването на обща, на федеративен принцип устроена държава, която ще нарича „федерация на Южните Славяни“ (ФЮС), с общо народно представителство, с общи министерства на външните работи и войната и всички други общи институции и министерства, които ще бъдат окончателно установени в общата конституция на ФЮС, която трябва да бъде изготвена, като резултат и окончателно прилагане на настоящия договор.
2. Началото на създаването на тази федерация се поставя чрез привеждането в действие на специален общ орган на тази федерация, а именно Временен Съвет за Южно-славянското Единство (ВСЮСЕ), с местопребивание град - Белград. Този съвет се създава на паритетни начала от представителите на двете правителства. До тогава, докато бъдат определени и създадени, съгласно новата федеративна конституция на ФЮС, всички основни общи органи на федерацията, този Временен Съвет за Единство ще изпълнява функциите на обща федерална власт и преди всичко той ще пристъпи към изработването на общата федерална конституция, която ще влезе в сила след утвърждението й от народните представителства на всички народи на федерацията.
ВСЮСЕ ще разработи всички основни положения по провеждането на това гласуване; ще изработи и представи за утвърждаване от правителствата на двете федерирани държави всички необходими и произтичащи от братското обединение на народите споразумения: за митнически съюз, за отмяна на митническите и паспортните граници, а така също по всички други (търговски, стопански, пощенски, железопътни, транспортни, полицейски, парични, трудови и т.н.) въпроси, произтичащи от факта на създаването на федерация на южнославянските народи. Тези споразумения влизат в сила веднага след като размяната на ратификационните грамоти между правителствата на България и Югославия бъде регистрирана пред ВСЮСЕ и публикувана на български и сърбо-хърватски езици в общия служебен орган на ФЮС.
3. Поради особените условия, създадени от войната, докато се предостави възможност да са проведат избори за утвърждаване на изработената конституция от упълномощените представители на народите и се създадат общите й федеративни органи, България и Югославия запазват своите отделни правителства, които действат като органи на ФЮС непосредствено, на съвместни заседания или чрез ВСЮСЕ по всички въпроси от общ федеративен характер или отнасящи се до общите интереси на федерацията.
4. Въодушевявайки се от обявеното по този начин федериране на южните славяни, българското и югославското правителства се задължават още сега да започнат провеждането на цялостната си политика в тясно сътрудничество и единство, като си оказват едно на друго взаимна всестранна помощ и поддръжка, същевременно изпълнявайки своите задължения по отношение на обединените народи. Те се задължават също да не влизат в никакви съюзи, съглашения и договори, насочени против една от договарящите се страни, взаимно да се консултират по всички международни актове, предприети от едното или другото от двете правителства, а така също да действат единно по всички въпроси, отнасящи се до безопасността на двете страни.
5. България и Югославия продължавайки и в качеството си на федеративна държава тясното си боево сътрудничество, за постигане на пълна победа над общия враг и установяване на мир, в съгласие с великите съюзени народи, ще съгласуват действията на своите генерални щабове на армиите чрез ВСЮСЕ.
6. България и Югославия, изхождайки от това, че създаването и укрепването на демократически порядки имат огромно значение за най-бързото и най-пълното осъществяване на обявената федерация, ще положат за това всичките си сили, съгласно волята на своите народи; те ще си сътрудничат един с други в областта на материалната и духовна култура и ще развиват братската дружба между народите си, изкоренявайки каквито и да било прояви на шовинизъм.
Като взимат под внимание решението на антифашисткото Вече на Югославия, съгласно което на македонците се признават равни права наравно с другите народи на федеративна Югославия, двете договарящи се страни признават на македонския народ пълно право на самоопределение. След признаването на общофедеративната държава на южните славяни, изпълнявайки съответната воля на населението, тези части от Македония, които бяха присъединени към България по договора от 1913 година, и тези от България, които преминаха към Югославия по договора от 1919 година, ще се присъединят съответно към Македония и България.
7. В изпълнение непоколебимата воля на своите народи да бъдат фактор на мира на Балканите, двете договарящи се страни се задължават още отсега да съгласуват усилията си за засилване, развитие и укрепване на все по-тесните дружески отношения между балканските народи, на основата на взаимно уважение и искрено сътрудничество.
8. Създавайки заедно с България федерация, Югославия се отказва от каквито и да било претенции за всички последствия, произтичащи за нея по силата на договора за примирие, сключен между България и съюзните държави: Съветския съюз, Съединените американски щати и Обединеното кралство, заради окупацията на Сърбия и Македония от предишните български власти. Едновременно с настоящия договор ще се подпише и специално споразумение за братска помощ от страна на България за пострадалото в резултат на войната население и ще участва на дело в неговото изхранване.
9. С влизането в сила на настоящия договор се отменят всички паспортни искания и всички пречки за придвижване на поданиците от едната страна на територията на другата и се дава на южните славяни право на свободно придвижване по цялата територия на федерираните държави.
10. Настоящия договор, съставен на български и сърбо-хърватски езици в два еднакви екземпляра, предназначени за двете договарящи се правителства е сключен на ... в град ...
11. Настоящият договор влиза в сила от деня на размяната на ратификационните грамоти, което трябва да стане в рамките на 15 дни след подписването му в град ...
Подписали
От страна на България: От страна на Югославия:
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 51-54. Копие на руски език. Машинопис....

И сега българският вариант:

ДОГОВОР:
Чл. 1. България и Югославия сключват братски съюз и техните правителства се задължават да провеждат за напред цялата си политика в най-тясно сътрудничество и да си указват всестранна помощ и взаимна подкрепа до пълната победа над Германия. Те се задължават и за времето след войната да работят за обща отбрана срещу всяка агресия, насочена против коя да е от двете договарящи страни, а също да не влизат в никакви съюзи, да не сключват договори и съглашения с други държави, насочени против България и Югославия и да се допитват взаимно по всички международни актове, предприемани от техните правителства.
Чл. 2. В интереса на стопанското развитие на двете страни, България и Югославия сключват помежду си митнически съюз и двете договарящи страни се задължават да развият най-тясно сътрудничество във всички области на стопанския живот.
Чл. 3. Двете договарящи страни, смятайки, че за сближението на южните славяни и за изпълнението на настоящия съюзен договор е от основно значение да положат всички усилия за изграждането и укрепването на демократическия ред в двете страни, съгласно волята на своите народи, ще си сътрудничат във всички области на материалната и духовната култура и ще развият братска дружба между тия народи, като изкореняват всяка проява на шовинизъм.
Чл. 4. Поздравявайки решението на АВНОЮ, с което биде призната националната индивидуалност на македонския народ в пределите на Югославия и на Македония се даде равноправност като отделна национална единица от федеративна Югославия, българското правителство се задължава да уреди в духа на демокрацията, в приятелско споразумение с правителството на федеративна Югославия, въпросите които засягат териториалната част от Македония, присъединена към България по договора от 1913 г.
Правителството на федеративна Югославия от своя страна се задължава да реши в приятелски дух и в споразумение с българското правителство въпроса за ония български територии, които бидоха прехвърлени към Югославия по договора от 1919 г.
Чл. 5. В изпълнение непоколебимата воля на своите народи да бъдат фактори на мира на Балканите, двете договарящи страни се задължават да съгласуват своите усилия за развиването и укрепването на все по тесните приятелски отношения между балканските народи въз основа на взаимно уважение и искрено сътрудничество.
Чл. 6. Признавайки щетите, нанесени в Сърбия и Македония от неотдавнашната окупация и от присъствието на българските войски в тия страни, България, в дружеско споразумение с правителството на Югославия, ще даде необходимите справедливи удовлетворения в духа на настоящия съюзен договор.
Чл. 7. За практическото прилагане на настоящия договор се създава на равни начала от представители на двете договарящи страни една обща югославско-българска комисия с местопребиваване Белград или София, с необходимото число подкомисии.
Чл. 8. Настоящият договор, съставен на български и сърбохърватски езици в два екземпляра, които имат еднаква сила, ще бъде ратифициран и ратификационните документи ще бъдат разменени в София в срок от 15 дни после неговото подписване.
Тоя договор влиза в сила в момента на размяната на ратификационните грамоти и остава в сила в течение на 20 години.
Ако една година до изтичането на тоя период настоящият договор не бъде денонсиран от едната или другата от двете сговарящи се страни, той остава в сила за неограничен срок, при което всяка от договарящите се срани може да прекрати действието на тоя договор предизвестявайки другата страна една година по-рано.
В удостоверение на гореуказаното упълномощените представители подписаха настоящия договор и поставиха под него своите печати.
Съставен в Белград в два екземпляра.

Изглежда както Луков го описа - Сърбите, де факто, ще прилапат Пиринска Македония

[Желязин]

Като част от ФЮС обаче нямаше ли да ни бъдат опростени абсолютно всички репарации?
Икономически нямаше ли да е по-изгодно ако разривът между Сталин и Тито настъпеше години по-късно или въобще се получеше по времето на Хрушчов (с вероятност да се избегне ранна кървава гражданска война, подбудена от слугите на сталин)? Тогава щяхме да имаме българско население отворено към световната икономика както бяха плавите или?

[acoc]

А кой щеше да бъде официалният език на тази федеративна държава?

[General Lukov]

Той Тито така или иначе ни опростява репарациите след ВСВ за избитите в Източна Сърбия и Македония...той като хървато-словенец го боли оная работа колко сърби сме избили между 1941-44г, а и самия той е клал сърби като австро-унгарски войник по време на Първата световна война.
Това го прави от една страна с цел ухажване за да влезем в Югославия (но като подчинена страна разбира се), а от друга страна и на антигръцка основа - например се противопоставя на гръцките претенции към България за граница на 10км южно от Пловдив. Също така търси подкрепа и за македонистките създаващи се организации в гръцка Егейска Македония, като пак търси съдействие от България за оформяне на така да се каже южнославянски фронт срещу елинизма и великогръцкия шовинизъм, който иска да погърчи всички славяноговорящи в Гърция.

[Желязин]

Той Тито така или иначе ни опростява репарациите след ВСВ за избитите в Източна Сърбия и Македония...той като хървато-словенец го боли оная работа колко сърби сме избили между 1941-44г, а и самия той е клал сърби като австро-унгарски войник по време на Първата световна война.

Имах предвид всякакви репарации като нов юрисдически субект;) ФЮС не е България и не трябва да изплаща нищо следователно

[acoc]

Пише че Югославия се отказва от всякакви претенций спрямо България, това предполага включва и репарацийте.

[T-72]

Пише че Югославия се отказва от всякакви претенций спрямо България, това предполага включва и репарацийте.

Отказват се защото ни "ухажват" за влизането във федерацията. Не се отказват от някакви хуманитарни цели.Но пак им даваме много неща.Огромно количество военна техника например.

[Желязин]

Пише че Югославия се отказва от всякакви претенций спрямо България, това предполага включва и репарацийте.

Човек това Й откъде го взе - от текста, който цитирах ли?

[acoc]

Пише че Югославия се отказва от всякакви претенций спрямо България, това предполага включва и репарацийте.

Отказват се защото ни "ухажват" за влизането във федерацията. Не се отказват от някакви хуманитарни цели.Но пак им даваме много неща.Огромно количество военна техника например.

Защо трябва да им даваме? Като обединена държава ще се създаде обща армия с обща военна индустрия. Не разбрах коя ще бъде столицата на федерацията и какъв ще е официалният език.

[T-72]

Пише че Югославия се отказва от всякакви претенций спрямо България, това предполага включва и репарацийте.

Отказват се защото ни "ухажват" за влизането във федерацията. Не се отказват от някакви хуманитарни цели.Но пак им даваме много неща.Огромно количество военна техника например.

Защо трябва да им даваме? Като обединена държава ще се създаде обща армия с обща военна индустрия. Не разбрах коя ще бъде столицата на федерацията и какъв ще е официалният език.

Oх че съм заспал.. не видях че е в алтернативната история.

[General Lukov]

Е, то оставаше София, да е столица, и българския официален език... по обща сметка е видно че сърби, хървати и босненци са повече от нас, така че е нормално изкуствено формираният сърбо-хърватски език да е официален за цялата Федерация.

[Желязин]

Е, то оставаше София, да е столица, и българския официален език... по обща сметка е видно че сърби, хървати и босненци са повече от нас, така че е нормално изкуствено формираният сърбо-хърватски език да е официален за цялата Федерация.

Oколо 14 млн. са сърбо-хърватите срещу нашите 7 млн. и +.... Не се знае...

[Super_Hornet]

Какво смятате - пагубно или благотворно щеше да е едно такова сливане?

Чалгата щеше да е на много високо равнище.

[Желязин]

Какво смятате - пагубно или благотворно щеше да е едно такова сливане?

Чалгата щеше да е на много високо равнище.

Вярно, че по-големи простаци от сърбите не съм виждал... самият им език е изпростачен за да се различава от нашия

[acoc]

Езикът им даже не е книжен, а уличен жаргонен. Писмеността им е шльокавица с латински. Със сигурност, ако се беше осъществило обединението в федерация, налагането на официален език щеше да бъде голям проблем.

[Желязин]

То дали кирилицата щеше да е водеща азбука?

[Желязин]

Много съм пристрастен по темата, хора. Ако имах атомна бомба щях да я сипна над Белград - обещавам повече да не пиша в темата, защото за мен Сърбе на върбе е като добро утро