Даже скромно ще допусна, че вместо да ти я възприемам, може да съм стигнал до нея самостоятелно още през 90-те, когато май за пръв път четох за Стрикс.
Май (малко преди теб) писах за високоточни мини в темата за нуждите на БА или на сухопътни войски, честно казано не ми се рови сега.
Но авторството на "идеята" не е важно.
Нека да видим предимствата и недостатъците в сравнение с другите основни и помощни ПТ-средства.
Помощни:
Класическа стволна артилерия: цената е много различна, нашите калибри (122 и 152 мм) не са съвместими с други високоточни боеприпаси, освен с руските, а вече се посочи, че те изискват лазерно насочване. Пък и да искаме, едва ли руснаците ще ни ги продадат. А нови артилерийски системи едва ли ще видим скоро. А тогава стойността на всичко ще е в пъти по-висока, отколкото просто да добавим примерно по десет управляеми мини към боекомплекта на всяка 120-мм минохвъргачка. И евентуално някаква по-модерна система за общо целеуказване, която и без това сигурно отдавна ни трябва. Относно касетъчните, за 122-мм нямаме, сигурно можем да купим за 152-мм от някъде, но и това изисква масирано използване, няма да е ефективно ако се прави от единични "скитащи" оръдия. Маскировката е трудна, а с изключение на Гвоздика подвижността не е висока. Универсалност - висока, само въздушни цели не може да поразява.
Реактивна артилерия: вероятно има високоточни еквиваленти на Strix, но не ги знам добре, особено за единствения ни калибър - 122 мм. В руската уикипедия пише за някакъв, но само го споменават. По-масови са касетъчните кумулативно-осколъчни боеприпаси и мините, които също са добро спомагателно средство за ПТО. Само че има голям разход на боеприпаси, не може да се разчита на единична пускова установка да реши огнева задача - стреля се със сравнително ниска точност на единичния боеприпас по площи. Предимство на касетните боеприпаси е, че се поразява и пехотата покрай бронираната техника, дори и да не е вътре, а на десетки и стотици метри наоколо.Но се вижда, че е неподходящо за поразяване на единични бронирани цели - подвижни или неподвижни. Универсалност - висока.
Управляеми оръжия с малък обсег: Спайк, имаше и един френски проект, Полифем, която така и не влезе на въоръжение, като цяло са по-ефективни, но и по-скъпи откъм боеприпаси. Изобщо по-скоро все още не са готови за масова цел като танк. Ако се масовизират, и поевтинеят значително, може да обезсмислят донякъде управляемите минохвъргачни боеприпаси. По-интелигентната им система за управление или насочване е предимство. Универсалността - висока по всякаква техника, но засега са оръжие за скъпи цели. Не върви да думкаш Т-55 или М-48 с такива боеприпаси. Покриват няколко пъти по-голям фронт, но поразяват подобен брой цели. Самите им пускови установки ще бъдат търсена от врага цел, която се маскира малко по-трудно, при сходна подвижност с Тунджа. Няма как да се постигне насищането като при класическите миномети.
Авиация. Общо взето нямаме, и едва ли скоро ще имаме такава с добри ПТ-възможности. А и малкото, което имаме (Су-25 и Ми-24) ще изчезне доста бързо заради липсата на адекватно прикритие.
И спрямо основните, или главните, ПТ-средства:
"Повърхностни" мини. Чудесно средство за отбрана, но много голям разход. През ВСВ от 3000 мини една си е свършвала работата. (Днешните противодънни и противотранспортни (противобордови) ще са по-ефективни, но пък и средствата за разминиране са дръпнали много). Много добре обаче се съчетават с другите противотанкови средства, защото самото им присъствие там някъде отпред има психично въздействие за механизираната войска. Забавя механизираните колони и редове, и ги прави лесна плячка за другите ПТ-средства, включително и Стрикс например. И те не изискват, като минохвъргачните мини, нито сложна логистика или маскировка, нито някакви специални и скъпи комплекси за поддръжка и употреба. За разлика от мините обаче създават доста ограничена по територия и време отбрана, а освен това не разпознават свой от чужд, затова сковават собствените настъпателни действия. Самото им поставяне, ако не е от РСЗО и специализирана техника, изисква много време и персонал, а темповете на заграждане може да не са адекватни за спирането на модерна подвижна армия. А пък модерните "умни" мини, както и тези, които се разхвърлят от РСЗО и авиационни касети, са с ограничено във времето действие - до няколко дни. За да са трайно ефективни, изискват постоянно огнево прикритие, т.е. заградителните полета трябва да са на пряка видимост пред позициите на своите войски. И последно - поразяват само настъпваща техника. Не и такава, която е на закрити позиции в близкия тил. Универсалност - ниска. Не могат да поразяват спешéн противник, извън главната им цел се ползват само като удобни, евтини и непретенциозни подривни заряди (справка - йеменските Хути).
Противотанкова артилерия: спрямо МТ-12 Рапира и новите 125-мм експерименти на Русия и Китай, не случайно този клас оръжия полека - лека се е запътил към музея. Главната причина е масовизацията на ПТРК, ниската подвижност, малката универсалност - стават за стрелба само по бронирана техника и сгради, както и стърчащи укрепления и десантни кораби и катери. По универсалност все пак не са далече от минометите. Теоретично могат (новите 125-мм, че даже и Рапирата) да стрелят с управляеми боеприпаси, но тогава се превръщат просто в един голям ПТРК, който трудно се разпъва и събира, изисква няколко души разчет и камион да го тегли, трудно се маскира. И пак си остава оръжие с пряко мерене. При това - нискоефективно, въпреки евтиния боеприпас, ако се ползва неуправляем снаряд. Ако се ползва за стрелба от закрити позиции (навесна стрелба), ефективността е ниска, защото максималните ъгли на възвишение са ниски, а ресурсът на дулото не е като на класическата артилерия, нито мощността на снаряда може да се избира. Мортирна стрелба е невъзможна. Повечето образци, заради дългите им станини, не могат да стрелят от гараж или широк партер, което затруднява използването и в градски бой. Изобщо някакъв атавизъм, който гние по арсеналите и се използва в Украйна, Сирия и Йемен поради липса на по-добро, от немотия или просто за да се изринат складовете на спонсорите, на цена, малко по-добра от тази за скрап.
РПГ и безоткатни оръдия: най-масовите средства за ПТО, но и най-ниско ефективните. И с тях сме добре наситени, но стават основно за стрелба на малки дистанции, само при пряка видимост, т.е. не са особен конкурент. Иначе служат добре и за стрелба по машини и пехота, особено в сгради.
ПТРК. Главния конкурент, но потенциално и партньор. В последните години стават все по-масово оръжие, като даже недържавни военни формирования са наситени с различни модели. Цената на най-евтините боеприпаси бие тази на управляемите или самонасочващи се мини, но новите модели, особено тези от типа "стреляй и забрави" засега са значително по-скъпи. Подобно на противотанковата артилерия, оператора трябва в общия случай да има пряка видимост към целта, поне до момента на пуска. Единствено част от новите комплекси, които атакуват отгоре, имат ограничени способности без пряка видимост на оператора да направят пуск, и то с външно целеуказване. Но както беше споменато по-горе, такъв боеприпас излиза на цената на едно жилище. Универсалността им значително нарастна, защото освен по танкове, вече масово се ползват за поразяване на небронирана техника, както и пехота в сгради и укрития и на полето. Даже доста самолети и вертолети са батисали, което в Сирия ги направи по-ефективни по такива цели от ЗУ-23-2
Наскоро южните корейци са направили и вече изпитват по-евтин еквивалент на Javelin, но като гледах пусковете, подозирам че има някакво целеуказване - всички попадения бяха по борта на машината откъм страната на оператора. Както и да е, бъдещето на противотанковата отбрана е тук, и то като главно ПТ-средство. Чиповете стават по-евтини, софтуера - все по-интелигентен, атаката вече е триизмерна с различните версии, има и боеприпаси с повишено противопехотно действие, тоест комплексите стават универсални, а не само противотанкови. Тук е бъдещето и никакви минохвъргачни боеприпаси не могат да го променят. Само че тези комплекси трудно ще ударят танк, който още е на изходна позиция зад баира.
Съществен плюс на минохвъргачките е това, че може да са на километри от предната линия, и дори и при започнала стрелба, за разкриване на позицията им трябва или дрон, или звуково или радарно разузнаване. А организирането на ответния огън е по-сложно и изисква въвличане на повече средства, от тези, с които разполага самото обстрелвано подразделение.
Какво ще правим, ако дрона види примерно, че един танков батальон се е настанил на изходни позиции зад отсрещния хребет? Ще прикараме ПТРК и ще ги разположим на позиции, така че да поемат удара на артилерийската подготовка? Или ще ги разположим в дълбочина, като отпред оставим само прикритие (бойно охранение)? Ако ако тогава танковете изобщо не се покажат, а само пехотата им удари и изтика нашето охранение? Ще сме изгубили няколко квадратни километра почти без бой. Може да извикаме РСЗО да покрият направлението с мини, но те ще държат три-четири дни и ще се самоликвидират. А и не са длъжни право напред да тръгнат танковете. Артилерия? Няма кой да ни пусне да изгърмим по 300 снаряда на танк.
Мисълта ми е, че в подобни условия една Тунджа или обикновена 120-мм минохвъргачка може да се окаже в звездния си миг, като унищожи цяла рота за минути. А самата минохвъргачка така или иначе си е била там, на позиция, където е и батальона, в който е зачислена, и ротата, чиято позиция трябва да прикрива.
Така че изводите ми са: ПТРК са по-ефективно средство от управляемите мини, но и двете оръжия могат да се припокриват в зависимост от обстановката. Вторите може да се окажат много добро допълнение към главните средства за ПВО, особено когато господството във въздуха не е на наша страна. Но при ограничени финанси, когато трябва да избирам едно от двете, все пак бих избрал модерен ПТРК пред управляема мина.
И да не забравяме: сигурно има основателни причини засега ПТ-мините да не са масово оръжие. Може например да имат проблеми с разпознаването и откриването на маскирана техника, или да се подлъгват лесно от имитатори. Докато ПТРК цели атакуваща и стреляща цел, която трудно ще се окаже имитатор.
После, масовото внедряване на управляеми минохвъргачни, вкл. ПТ-мини, ще направи самите миномети и разчетите им по-апетитна цел за врага. Още при първия или втория изстрел вече ще се знае от къде се стреля, но ответната реакция ще бъде или артилерийски огън, който ще дойде след минута - три, и не е задължително да е точен, тоест, когато разчета на миномета вече е батисал два-три танка и се е скрил в укритето, или ще е авиационен удар по единична минохвъргачка (скъпо и понякога опасно), или ще е неприцелен или прицелен минометен контраудар. А и засега такова масово внедряване не е факт, а ако го превърнем във факт преди потенциалните ни противници, ползата е на наша страна.
Накрая, с две ръце съм "ЗА", но да купим първо една пробна партида, за да се провери струва ли си. И то ако изобщо ги произвеждат още. И това в никакъв случай не трябва да е причина да отлагаме новите ПТРК.
Това трябва да е грешка.
