Покрай случая с Брадлито отпорило Т-90 прегледах отново тази статия и открих, че е пълно гавно. Човека пише авторитетно, но не прави разлика между сантиметри и милиметри. По неговите изчисления Т-90 трябва да тежи около 320 тона.Amazon написа: ↑14 Яну 2024, 14:59Схеми на бронирането на Т-72 https://www.quora.com/How-thick-is-the- ... -72B3-tank
![]()
Така че ще се опитам да направя един лаишки анализ на бронирането на Т-72 серията. Данните са от уикито(където има изрточник) и сайта на General Dynamics. Няма да ви заливам с линкове, ако искате потърсете, така и може да намерите грешки в изходните ми данни, което ще е полезно за изводите, които правим.
Първо какво значи тази картинка горе? Схемата показва рекламираната по руските мурзилки еквивалент на плътна стоманена броня на композитната броня на Т-72/90. И да, цифрите от над един метър дебелина на бронята изглеждат абсурдно (и в голяма степен са). Например 25-30 мм снаряди биха ли пробили един метър стомана - ами не разбира се. Защо тогава пробиват в реалността и къде лъжат руснаците?
Нека първо уточним какво значи композитна броня и каква е целта и. Ще разгледам само кинетичните боеприпаси, тъй като тези трикове при комулативните работят в по-малка степен, там са важни дебелината на бронята и динамичните защити, титаниеви плочи и т.н. Също изключвам T-72A защото той е с обикновена стоманена купола.
Целта на композитната броня е да унищожи бронебойния проектил (буквално). Проектила обикновенно е или от твърда сплав, или от много закалена стомана. Съответно е донякъде "крехък". "Сандвичевите" брони разчитат на това - първото ниво на защита е много твърда керамика, стъклопласти, или подобен материал, които разчупват проектила (при които се разчупват и самите те) и парчетата от него се улавят от стоящата зад керамиката по-мека стомана.
Такава ли е бронята на Т-72? Отговора е - да. Вариантите на бронята, които намирам из нета са толкова много, че вероятно и самите руснаци при развитието на танка са сменяли "формулата", но едно е общото - имаме броневи лист от закалена стомана, зад него има някакъв доста по-дебел пласт стъклопласт(или керамика) и накрая тънка (максимум до 20мм) мека стоманена плоча за обиране на осколките от броневата плоча, проектила и керамиката. Всичко това в различни конфигурации (примерно 40-60-20-20 мм).
Да оставим за момент многопластовата броня и да се съсредоточим върху това колко стомана има в Т-72 и дериватите. Можем да вземем за отправна точка Т-34-85. Като размери е много близък до Т-72. Т-72 е с 25 см. по-дълъг и с 50 см. по-широк, но е с 23 сантиметра по-нисък.
При това разликата в теглото на двата танка е по-малко от 25% - 41 към 32 тона. Съвсем естествено това кореспондира и при мощността на двигателите, които са от едно семейство - 500, към 780 коня, или 35% повече за масовите 72-ки (има и с 1000 к.с.). Обаче голяма част от тези коне отиват за много по-голямото оръдие и АЗ на Т-72 плюс разнообразни системи за защита а не за бронята. Руснаците не могат да изменят законите на физиката и масата на желязото, така че няма как бронята на новият танк да е с повече от 25 - 30% по-тежка от тази на Т-34.
Общо взето това показват и данните за Т-72. Плочите бронева стомана са 60мм на куполата а предната плоча е 80мм. При Т-34 бронирането е по-разнесено но варира от 20-90мм. Средно на бронеплочите мисля беше 40 мм. Демек разлика от около 25%, плюс Т-72 има още 20 мм мека стомана за затваряне на "сандвича".
Какъв е недостатъка на тази схема? Ами недостатъците са два и в случая с Брадлитата и Буцефалите един от тях е фатален. Първоият е че проектилите са с доста разлчни свойства и всяка бронева схема е оптимална за определении материали и твърдости на "копието". Например копията от обеднен уран, които в Ирак прошиваха руските танкове от край до край при удар в твърдата керамика от тях се отчупват малки парчета, но проектила остава цял и така се "замозаостря". Та за тях руската схема може и да е по-пробиваема от обикновена бронева стомана. Волфрамовите пръчки пък ще имат други свойства. Подкалибрените тънгстенови APFSDS-T на бушмастера пък съвсем други.
Вторият недостатък го споменах съвсем в началото. При удар и пробив на броневата плоча, "копието" може и да се разтроши при удара в керамиката, но със сигурност прави на прах и самта керамика около пробива. Което не е проблем, когат демонстрираш изделието на пологон, използвайки познати снаряди пред комисия от бъдещи бронзови фигури в СССР, или РФ. Важното е ленинската премия, или путиновия медал. Един изстрел, от идеален ъгъл и ако не пробие всички се целуват в устата и отиват на банкет.
Проблема обаче е когато танка го запукат отблизо със скорострелни 25, или 30 мм оръдия с бронебойни снаряди. При две поредни попадения в една бронева плоча, или близо едно до друго, първото прави керамиката на прах а за второто остава да пробие и то броневата стомана и после меката стомана и е вътре - керамика вече няма.
И в един момент нещата опират до това, дали M919 APFSDS-T изстрелян от бушмастера на Брадли, който е тънгстенова стрела летяща с около 1500 м.с. може да пробие 60-80мм закалена стомана. И то не каква да е ами руска стомана, която вероятно не е много мръднала от тази на Т-34. Съмнявам се руснаците да могат да направят нещо с качествата на дори масовата AR-500. Още по малко с размерите на броневи плочи за танк. Ами виждаме, че може да я пробие. И базирано на всичко по-горе, дори не е толкова учудващо...
Какво е различното при западните, или израелските, или корейските и японски танкове? Ами всичко - имат по-добра стомана и са по-тежки, което значи и по дебела броня. Не разчитат в такава степен на "трикове". За Ейбрамса се знае и за плочите от обеднен уран съчетани с титаниеви плочи, като допълнение към дебелата броня.
Та така за "ъглите на безопасно маневриране" и 1200 мм аналози на бронепробиваемост при руските танкове.
