Готово.
Много интересно. Сега видях, че всъщност Турция разполага и със 72 установки MIM-14В, които могат да носят ядрена бойна глава W-31 (2 kT, 40 kT).
Със сигурност турските са на служба до 2010 г. Какво е станало след това и дали са минали в резерв, не знам. Интересното в случая е, че ракетите могат да бъдат използвани като земя-земя. Т.е. Турция все още разполага със собствен носител на ядрено оръжие. Може би желанието за запазване на този носител е изиграло роля в забавянето на модернизацията на ПВО.The MIM-14B system was also employed by Belgium, Denmark, Greece, Italy, Japan (Nike J to MIM-14C standard), Netherlands, Norway, South Korea, Taiwan, Turkey and West Germany. with the collapse of the USSR from the late 1980s, the last of these missiles were retired.
Sharana написа: ↑11 Май 2018, 08:16Трудно е да се каже защо не са инвестирали в ПВО много по-рано. Един от вариантите е комбинация от това да не са виждали заплаха (тоест ротацинните пейтриъти стигат) и статуса на ВВС, които са най-най и не искат да делят финананси с ПВОто (именно по тази причина ПВОто на САЩ е към армията, имали са опасения че ако е към ВВС там в един момент ще решат че искат да похарчат парите си за повече Раптори, които щели да свършат повече работа като хем разчистват небето, хем удрят и по земята). Турция все пак има по-силни ВВС от Гърция, която от своя страна е инвестирала много по-сериозно в ПВО вместо да се надпреварва чисто в авиация (а освен това не се е и виждава в качеството на нападащ, който да има нужда от повече авиация, а не ПВО).
