Обратно по темата!

Полковник Cesar Rico Rodriguez (USAF)

493-ия EFS Grim Reapers, F-15C
Операция ALLIED FORCE
МиГ-29
24 март 1999 г.
Позивна: KNIFE 13

Победата на полковник Родригес в операция ALLIED FORCE е първата въздушна победа в конфликта и трета в кариерата му. Тази победа също така го прави един от само двама пилоти, свалили по два MiG-29 Fulcrum. Следният разказ е от записано интервю с Полк. Родригес:

"През януари 1999 г. бях прехвърлен към 493rd Fighter Squadron, известна като Grim Reapers, разположена в RAF Lakenheath в Обединеното кралство. Бяхме единствената ескадрила на F-15C, останал в Европа: Spangdahlem остана без авиокрило с F-15C, като изпрати част от машините си при нас . Това ни позволи да се увеличим ескадрилата от 18 реактивни самолета до 24. Няколко ескадрила в САЩ бяха също така допълнени от Spangdahlem . Това ни превърна в единственото звено, посветено на осигуряване на въздушно превъзходство в европейската оперативна зона (AOR).

Докато в моята ескадрила в DESERT STORM (58 TFS) водените бяха с над хиляда часа във F-15C, 493rd Fighter Squadron имаше водени, които се появиха направо от тренировъчния курс в Tyndall АВ, по-малко от месец преди пребазирането. Някои завършиха проверките си за оперативна готовност (Mission Ready check flights) само седмица преди да заминем за Италия. Имахме някои много, много млади авиатори с нас, но това не означава, че не се представят чудесно. Напротив, те свършиха невероятно чудесна работа. Особено бих отличил, "Wild Bill” Denim - моят воден в нощта на 24 март.

Напуснахме Lakenheath и се пребазирахме без презареждане, но с пълно въоръжение в Cervia, Италия. Cervia е италианска база на 80 мили южно от Авиано, на източното крайбрежие на Италия. Това местоположение ни даваше способността да излитаме на форсаж, да тръгнем директно на изток и в рамките на осем и половина минути да бъдем на позиция, за да наблюдаваме Югославия или да оказваме подкрепа на всеки, който се нуждае от нея. Ние бяхме единственото американско присъствие в Cervia, което беше огромно предимство, в сравнение с това да бъдем американската база Aviano. Не се налагаше да се състезаваме за писта, за стоянка или оръжие, така че имахме доста голям късмет за нас. Италианците бяха феноменални домакини, не само в базата, но и в центъра, в ресторантите и хотелите, където посещавахме. Същите бяха решени този конфликт да приключи възможно най-бързо с минимално въздействие върху участващите общности.
На 24 март се подготвихме за първата мисия в този конфликт. Имаше две мисии в тази първа вечер и двете предвождани от F-15 на 493rd Fighter Squadron. Първата беше „US-only” мисия, която минаваше на север през Унгария, за да действа като северен фланг на нападението. Тя беше фокусирана върху Белград и заплахата от ЗРК, като се използваха F-117А и EA-6B. Нашата мисия, от друга страна, беше коалиционно ориентирана мисия, която включваше ударна група, съставена от повечето членове на коалицията. Презаредихме гориво заедно с ударната група над "ботуша" на Италия и след това поехме на север към източния бряг на Адриатическо море. Целите бяха предимно в Черна гора, радарни инсталации и ЗРК, които бяха на позиции за защита на региона около Прищина. Целта на удара беше да отвори дупка в този ЗРК пръстен и да осигури достъп за самолетите за близка авиационна поддръжка (CAS), които трябва да влязат в Косово от запад.
Нашата четворка F-15 продължи на север, в състав "Cricket" Renner - лидер и неговият воден "K-Bob" Sweeny. Бях номер три, с моя воден, "Whild Bill" Denim. "К-Боб", беше отляво най- западно, после отдясно беше "Крикет", после аз и "Wild Bill" беше най-отдясно. Както споменах, "Wild Bill" беше един от най-младите ни членове в ескадрилата, току-що е завършил проверката за MR и имаше едва 100 часа в самолета. Всъщност той щеше да завърши войната с повече часове в бойни мисии, отколкото в мирно време, както всъщност всички наши млади авиатори.

Тъй като се движехме преди ударните самолети на север, получихме първоначален радарен контакт на около 25 мили северно от летището на Черна гора. На пръв поглед изглеждаше, че е Combat air patrol (CAP), тъй като целта летеше в зона, но ниската скорост и липсата на някакви признаци за електронно противодействие ме накараха да повярвам, че това може да не е патрулиращ изтребител. Явно елементът на изненадата не беше на наша страна. Лидерът и номер две се съсредоточиха върху този контакт, докато скъсявахме дистанцията, докато "Wild Bill" и аз се фокусираме върху летището в Прищина. Знаехме, че това е основната изтребителна база в района, с обширни подземни убежища. Това беше нашият основен източник на заплаха и нашата основна задача беше да гарантираме, че от Прищина няма да излети нищо, което би могло да се опита да прихване ударните самолети след нас.

Имах непостоянен контакт идващ от Прищина, който се движеше с висока скорост през планините. Тъй като целта се изкачи над планините (около 10 000 фута), успях да получа солиден захват и съобщих координатите му - 030 градуса спрямо курса ни и дистанция 70 мили. Започнах процедурата по идентификация и помолих AWACS да направи същото, така че всички ние да сме на един и същ нотен лист, когато започне „концерта”. След като установих, че моятa цел отговаря на критериите за враг, аз го предадох на моя водени започнах да наблюдавам първият контакт, който беше леко западен от носа ни, за да помогнем на водещия елемент при нужда. Лидерът ни информира, че наблюдаваната цел захожда за кацане, затова се върнах към източния контакт и попитах моя воден какво е състоянието му. Моят воден рапортува курс, разстояние и надморска височина (Bearing Range Altitude) на целта, което ми позволи да насоча директно радара си към него. Четиримата имахме положителен идентификация че това е MiG-29 и той летеше точно към нас.

Аз заповядах на моят воден да започне да се изкачване, да изхвърли доп. Резервоари и да ускори. Това щеше да даде на нашите AMRAAMs по-голям обхват и тъй като бяхме на предния край на цялата съюзническа формацията, исках да стрелям възможно най-скоро, за да започнем въздушният бой по нашите условия, а не на тези на врага. Попитах AWACS дали имат идентификация на целта, но той не можа да предоставят информация. Тъй като и двата самолета в моята двойка имаха позитивно враждебна идентификация, аз обявих целта за "Враг" и извърших пуск на един AIM-120 на дистанция около 25 мили. Не осъзнавах, че бяхме ускорили до около Mach 1.3, така че докато изстрелвах ракетата, погледнах наляво и за момент изглеждаше, че летим заедно. На ракетата й отне няколко секунди, за да набере скорост да се ускори пред мен, а аз през това време си помислих, че може би е дефектна. Докато се отдалечаваше от мен в посока на целта, моторът й изглеждаше като малка светлина около размера на монетка.

Имах добър радарен захват и не видях никакви смущения, затова избрах да стреля само с една ракета. Също така знаех, че ни предстои доста време да патрулираме, така че не исках да губя ракети напразно. Заедно с моя воден започнахме да се изтегляме на изток, за да избегна ЗРК, които започнаха да излъчват. Моят RWR (система за предупреждение за облъчване) показваше, че радарите на ЗРК се опитват да ни захванат, така че исках да стоя далеч от тях.

На около 15 мили от целта аз насочих двойката ни в ляв вираж, за да тръгна директно към целта. Направих това по няколко причини. Първо, бях стигнал твърде далече на изток, за да мога спокойно да патрулирам над избраната зона, след като приключи този въздушен бой. Нашата четворка беше информирала останалите самолети от групата, че ще патрулираме между Черна гора и Прищина, и аз трябваше да бъда в този район. Второ, исках да направя визуална проверка на ракетата и целта. Докато гледах отметката на целта в дисплея на фона на челното стъкло, не можех да видя целта, тъй като беше тъмно, но виждах оставащите секунди, преди попадението ракетата.

Точно когато броячът достигна нула, в моя дисплей избухна огнена топка. Тъй като планините на запад все още бяха покрити със сняг, огнената топка буквално освети небето, когато се отразяваше от покритите със сняг планини. Единственото подобно нещо, което някога бях виждал, беше когато включиха всички светлини на стадион на НФЛ, обаче това беше пет пъти по-светло и наистина осветяваше цялото небе. Всъщност един оператор на въоръжението на F-15E, на около 85 мили югозападно от огнената топка, чу моето обаждане "Splash" и едновременно с това видя ярката светлина. Той беше учуден какво може да е взривило там, тъй като светлината е толкова ярка! Както се оказа - това беше МиГ-29, който избухна.

Имахме общо шест въздушни победи по време на ALLIED FORCE и четири от тях бяха на нашата ескадрила - на Reapers, така че бяхме много горди от представянето си. Една от другитепобеди беше извършена от холандски F-16 MLU, а F-16 от авиобаза Shaw постигна другата.

Операцията "ALLIED FORCE" представляваше повратна точка в разбирането за войната на средния пилот на изтребителя. Като един от ветераните от DESERT STORM в нашата ескадрила, чувствах, че е моя отговорност да помогна на момчетата да разберат тяхната роля в действителните битки и влиянието на войната върху нашия ескадрон, нашата база и семействата ни вкъщи. Също така направих смисъл да помогна на младите хора да разберат политическите последици от нашата работа и че всяко натискане на копчето за пуск представляваше един вид политическо изявление.

ALLIED FORCE представлява политическо възел, където американските сили и силите на НАТО се опитваха да постигат политически цели с военни средства. На този етап осъзнахме, че НАТО изостава в обучението и технологичните инвестиции. В резултат на това някои от тактиките, които ползвахме, трябваше да бъдат опростени значително, така че други партньори да могат да участват напълно в цялата операция. Също така имахме уникалния случай, в който ръководството на САЩ от SHAPE насочваше въздушната кампания по компетенциите на хора, които не бяха авиатори.Често се случваше да атакуваме цели, които вече са били ударени, или да удряме по цели, които нямат влияние върху принуждаването на Югославия да се предаде.Дори и най-младият лейтенант в ескадрилата усещаше, че не правим нещата, както бихме могли.

За разлика от DESERT STORM, където нямахме представа какво става, и ние бяхме само изпълнители, ние активно участвахме в планирането на въздушната кампания над Югославия. За съжаление, когато тези препоръки стигнаха до SHAPE, те често се променяха коренно и пилотите бяха поставени в рискови ситуации заради цели, които нямаха значение и в някои случаи вече бяха унищожени. Същевременно успяхме в разработването на тактики за дневна и нощна активност, които все още се използват от общността на F-15, а също и от F-22, когато влезе на въоръжение.

Инвестициите в технологиите също се възвърнаха, тъй като най-накрая бяхме оборудвани с ракета, която имаше обхват, за да убие врага далеч отвъд визуалния обхват и беше достатъчно смъртоносна, за да осигури нашето превъзходство. Инвестицията, направена след DESERT STORM, беше направена въз основа на препоръките на капитаните, майорите и лейтенантите, които се сражаваха в Ирак, и голяма част от кредита за успеха при използването на тези нови системи в ALLIED FORCE отива при тях.

Така че, за да го приключи, завърших с три победи над МиГ-29. Три победи от пилот, който се смята за среден; Аз в никакъв случай не бях златното момче и никога не съм имал златни ръце. Това, което имах, бяха велики инструктори и командири, които ме накараха да постигна по-високи нива на изпълнение чрез отдаденост и упорита работа. Те ми позволиха да се проваля, но те бяха и там, 100% от времето, за да ме върнат на крака и да ми помогнат да постигна нови стандарти. Тези три победи също са отражение на отдадеността на мъжете и жените, които поддържат Ф-15 и всички, които поддържат бойните операции, в които участвахме. Мъжете и жените в днешния свят на поддръжката създават успеха в битката , Когато се стигне до схватка, врагът има същата възможност да използва оръжията си срещу вас, така че възможностите на вашите самолети и вашите оръжия са решаващи. Както в STORM, така и в ALIED FORCE войниците, които обслужваха изтребителите - те бяха феноменални. Както и онези, които поддържаха уюта на дома то на самата фронтова линия.

Също така, голяма част от тази истинска история на успеха са членовете на семейството, съпрузите и децата, останали зад гърба си. Бях благословен да имам съпругата си, която е преживяла три пълни бойни командировки - тя беше истински войник. Същото важи и за двете ми големи деца, които ме подкрепяха и моята съпруга по време на тези операции, и ми позволиха да върша работата си. Когато погледнете общата заслуга за победите, въпреки че името ми се появява срещу тези победи, всъщност срещу тях трябва да се появи в дъното на един много дълъг списък!




.......................



Майор Iljo Arizanov в MiG-29 номер 18112 излита от НИШ.
Улучен е северозападно от Прищина в 20:20
Катапултира и се приземява до Сува река.

През 2011 почива.

Някъв график за полети, нищо не става ясно кой кво унищожил - някой кил, ма кво кил не се знае.

piston написа: ↑

08 Май 2017, 01:37

Накратко:

Редовете са инв. номера на сръбските МиГ-29. Колоните са датите. В клетките са описани събитията, свързани с дадения сръбски МиГ-29.

Идеята ми беше да преведа интервюта с пилотите свалили МиГ-овете, даже исках да почна още вчера, ни Торн пак си измисли причина да ме банне и темата си тръгна на "*бем страна", as usual

Между другото идеята за сухопътен сценарии е интересна, но си трябва къртовско ровене за информация.

Ето тук има една руска статия в областта на алтернативната история, за въздушните боеве с участието на МиГ-29:
http://www.airwar.ru/history/locwar/eur ... 29yug.html
Според нея са свалени най - малко шест НАТО-вски самолета при загуба на шест МиГ-а, като руските машини са показали много добра ефективност.

В един от броевете на списание Криле от 2000 г. имаше много добър анализ на въздушните боеве, новите елементи които са прилагани и начините за противодействие. Хубаво би било ако някой, който още пази списанията я пусне...
Друг интересен факт за който май не е ставало дума е, че сръбската щурмова авиация въпреки тоталното превъзходство на НАТО изпълнява успешни бойни полети.

Bruchpilot написа: ↑

10 Май 2017, 16:03

В един от броевете на списание Криле от 2000 г. имаше много добър анализ на въздушните боеве, новите елементи които са прилагани и начините за противодействие. Хубаво би било ако някой, който още пази списанията я пусне...
Друг интересен факт за който май не е ставало дума е, че сръбската щурмова авиация въпреки тоталното превъзходство на НАТО изпълнява успешни бойни полети.

Някой ден като се върна до Сливен ще го сканирам, спомням си го.Незнам от къде е информацията за сръбската ударна авиация в Косово.В Крилето го пишеше, но не знам от къде са черпели инфо тогава.
Ако е от сръбски източници -съмнението трябва да е водещ фактор тогава!

Amazon написа: ↑

10 Май 2017, 17:22

Пише че Куб-овете не са били чак 400. Сърбите са имали всичко 320 ракети. Вероятно объркване с други системи, или ПЗРК?
Но дори 320 да са били, това не е ли исключително ниска ефективност на системата? Все пак свалят един F-16 и един сръбски МиГ-29. За КР не се знае - сърбите декларират милиони свалени, но нещо няма доказателства.

От къде ги имаш тези данни?

Накратко:

Капитан Michael "Dozer" Shower (USAF)

493rd EFS "Grim Reapers" F-15C
Operation ALLIED FORCE
MiG-29
24 March 1999
Позивна: EDGE 61

Майкъл Шауър завършва академията на американските военновъздушни сили през 1990 г. и присъства на UPT в Vance AFB, Оклахома. През 1993 г. завършва приучването си на F-15C и е назначен за 43-та изтребителна ескадрила, Elmendorf AFB, Аляска. След това той е избран да присъства на F-15C Fighter Weapons Instructor Course в Nellis. След завършването на курса "Dozer е назначен за 493-та изтребителна ескадрила, RAF Lakenheath, Обединеното кралство през лятото на 1997 г.

Освен неколкократните ми командировки в Incirlik за поддръжка на операция "NORTHERN WATCH", аз също бях прехвърлен в ADVON (Advance Team) в Cervia AB, Италия, по време на една "фалшива тревога". На това пътуване през октомври 1998 г. отидох с Maj Stu Razor Johnson. Цялата ескадрила се разположи; Нямахме представа дали няма да започне една война. Всъщност сърбите се оттеглиха, частично поради зимните условия в театъра. Разгръщането продължи само малко повече от месец, а когато сърбите започнаха да се оттеглят, всички бяха пренасочени към базите им. На 19 февруари 1999 г. бях току-що завършил BFM тренировката заедно с Captain Ken „Heater” Griffin, когато оперативният офицер (Ops O) ме срещна на вратата и ми каза да си опаковам багажа; Ще се върнем в Cervia. Четири часа по-късно бях на самолета за Италия - ADVON за втори път.

Няколко дни по-късно първите 12 самолета пристигнаха от Lakenheath (все още имахме шест самолета, разположени на Incirlik, изпълняващи операция "NORTHERN WATCH", те се появяват на Cervia една седмица преди войната) и поех задълженията ми на командир на звеното; Отделно помагах на нашия нов оръжеен офицер да навлезе в работата, така че бях доста зает. Нивото на опит в ескадрилата беше много ниско и нямаше много пилоти-инструктори (IP); Всъщност имахме няколко „чисто нови” водени, а още по-лошо - някои от нашите най-опитни пилоти - инструктори, включително “Razor”, “Heater”, "Tonto” и още няколко други, тъкмо бяха разместени и отвориха голяма „дупка” в нашето ниво на опит. Провървя ни в необичаен аспект, тъй като съвсем неотдавна се бяхме пребазирали в Cervia, имаше много малко неизвестни неща, с които да се справяме. Докато мина седмицата, аз сновях между базата в Cervia, CAOC във Vincenza и плановата клетка на Aviano, която се занимаваше с планирането на мисията за F-15C. Ставаше все по- очевидно, че нещата стават все по-сериозни и перспективата за действителна война неимоверно нарастна .Няколко дни преди началото на военните действия, всички знаеха, че времето е близо, и беше трудно да се върна в ескадрилата и да се преструвам, че нищо не се случва, или че нямам някакви подозрения какво предстои.

Едно от най-интересните неща от моя гледна точка като оръжеен офицер беше колко повече внимание пилотите отделяха на теоретичните обучения през последните няколко дни. Вместо обичайното отношение на „Да, бе, да!l,, момчетата бяха на ръба на столовете си, за да научат повече за това как да се отбраняваш срещу ЗРК, процедурите за търсене, спасяване и оцеляване, и т.н. Всеки знаеше, че животът им зависи от тази информация, така че беше чудесно време да си оръжеен офицер. Друг много важен фактор беше голямата подкрепа от нашият командир "BillyMac", който също беше. Той беше превъзходен пилот и изключително спокоен през цялото време на разгръщане и успях да споделя подробности, идеи и мисли с него, докато изготвяхме планове, подготвяхме и проследявахме мисиите - това беше голяма полза за мен и направи нещата много по-лесни.

Денят на 24 март беше много странен. Повечето от нас се опитаха да спят до около обяд, повечето не можаха. Тъй като беше март, и все още доста студено и все още не е туристически сезон, нашият малък курортен град Cesanatico и плажа бяха празни. Момчетата се бяха побъркали, тъй като този курорт беше пълен с нудисти през сезона! Пилотите бяха в четиризвезден хотел с четири звезден ресторант с изключителен стил - всичко, което мога да кажа е, че ако трябва да отидете на война, това е начинът да го направите! Всеки е неспокоен, така че около 20 от нас се отбиха да поиграят плажен футбол. Като се замисля, това беше доста глупаво, тъй като всеки един от нас можеше да счупи нещо и да излезе от графика, но от друга страна това ни разстовари от стреса. Поиграхме доволно около час и половина, освежихме се и облекли бойните си униформи, качихме се по колите и отидохме на война...
Странно е как това се е запечатало толкова живо в паметта ми...

На стоянката всичко беше напълно неподвижна и тихо, докато приближавахме самолетите. Беше мрачен момент. Винаги ще си спомням момента, в който предадох значката с името си на Sgt Доналд Грийн, старши механикът на самолета с номер 159. Аз наистина не помня много от това, което си казахме - беше доста емоционално, но това, което изплува сега в съзнанието ми бяха думите му „Върни ми самолета и ти се върни с него”!
Аз се качих и излетях пръв, като водач на първата четворка; Нашата формация трябваше да измине по-голямо разстояние преди уреченият час за нападение. Излетяхме при залез слънце, един по един (поради големината на пистата) и никога няма да го забравя, защото имаше едно поне 100-тина служители, подредени по протежението на пистата, които стояха докато тръгвахме. Тази гледка ме накара да потреперя вътрешно. Четворката ни се състоеше от мен (като EDGE 61) и „Man-O” Steele като мой воден, а втората двойка бяха „BillyMac" като номер три, с „Dirk" Drigers - воден. През първите 24 часа по-голямата част от ескадрилата ни се включи в бойните действия, включително и най-новите ни водени. "Dirk" беше един от тях, само с няколко часа нощни полети с „Орела”, изведнъж той беше в първата четворка, навлизаща заедно с тъмнината над вражеска територия - беше страхотно! Под голям стрес, нашите млади колеги свършиха фантастична работа там, всъщност бях най-впечатлен през целия конфликт от това, което нашите млади пилоти извършиха и в много отношения изпълниха по-добре от нас „по-опитните” пилоти.

"Cricket" Renner рулираше с още четири F-15 за излитане. Моето звено беше със задача да защити „US-only” формацията, която по време на операцията най-често се състоеше от:
- два F-117
- два B-2 (боен дебют)
- четири F-16CJ и
- два EA-6B

(Всичко това в Северна Сърбия).

"Cricket" отговаряше за „коалиционния” пакет от алуминиеви (не-„стелт”-ови) самолети, които навлязоха първо в провинция Косово и след това в южна Сърбия.

Електронен планшет в командния пункт на ПВО на СР Югославия. 24.03.1999....



Северният пакет се смяташе „нискозабележимият” такъв, тъй като беше съставен единствено от американски самолети, съответно натовският AWACS не беше добре информиран за нашето присъствие, цел или състав. Това ОПРЕДЕЛЕНО не беше пример за добро планиране и координация от страна на коалиционното ръководство.
Сред няколкото болезнени урока, които научихме, беше че може би не е добре да планирате война, която ще продължи само няколко дни и може би е съвсем разумно да осигурите всичко, от което се нуждаете, като например американски AWACS, за да контролирате вашите „US only” ударни групи! Всъщност, когато се свързах с AWACS-а за да го информирам, че сме в зоната, това, което дойде отсреща в отговор на моята позивна беше изключително учтивият въпрос "Кой си ти?" Така че вече имахме едно „добро” начало и това, оказа се, имаше значително влияние върху нашата мисия в последствие.

Нашата групировка се спусна от Унгария на юг като трябваше да навлезе през северна Сърбия към Белград. B-2 се движеха от юг на север през цялата страна, така че те наистина бяха под защитата на всички по време на мисията. F-117 се движеха по своите маршрути, подобно на паяци по паяжина и се насочваха към различните си цели в Северна Сърбия. Нашият план беше да прочистим зоната по двойки, разделени на около 25 мили, а след това да поставим две CAP на север от Белград, обърнати на юг. Идеята беше да сме извън обхвата на наземното ПВО, но с добър обзор към авиобазите, от които знаехме, че може да се появи заплаха. Моята двойка започна да патрулира в западният район, докато „три” и „четири” държаха източният фланг.

Тъй като все още нямахме очила за нощно виждане (NVGs), нашата формация беше със сепарация „водещ”-„воден” около 5 мили. Поддържахме това с помощта на радара, TACAN и IFF (идентифициране на приятел или враг) запитване, както и с предварително уговорена разлика във височината. Тъй като изпитвахме недостиг на AIM-120, някои от самолетите имаха шест AIM-120, а някои имаха четири -120 и две AIM-7MH. Всички имахме две AIM-9M, три „торби” с гориво и пълен набор с диполи и ИЧ-капани. Моят самолет имаше две AIM-7, заедно с AMRAAMs. По-тежките AIM-7 бяха на предните подтелни точки, с AMRAAMs зад тях и на вътрешните подкрилни точки за окачване.

Навлязохме първи, около две минути преди “CJ”-ите (F-16CJ, blok 50 – версия, специализирана за подавяне на ЗРК/РТВ - бел. прев.), както беше планирано. Това ни даваше възможност за маневра без опасност да налетим на „Дивите невестулки”. Беше кристално чиста нощ - можехме да виждаме светлини до южния край на Сърбия. Светлините на Белград бяха точно там на юг. Тъй като знаехме (Time-On-Target) за първоначалната вълна от крилати ракети, когато уреченият час наближи, четворката ни беше обърната на юг към Белград. Можехме да видим оранжевата светлина на експлозиите, когато те удариха различни цели. Тогава дойде нашият ред и ние продължихме на юг.

Летяхме на височина 35-39 000 фута, F-16CJ заемаха ешелон над 20 000 фута. F-117 летаха под тях, а B-2 бяха МНОГО НАД всичко това. Имахме едно на ум, тъй като техните JDAM (направлявани от GPS бомби) щяха да се спуснат през нас, но всички разчитахме и на т. Нар. „big sky theory” в това иначе тясно въздушно пространство. Наистина нямахме избор не знаехме къде ще бъдат, нямаше как да ги видим или да ги избегнем, а трябваше да останем близо до изтребителните авиобази на противника. Бях уведомил колегите, летящи на F-117, че ако се наложеше да атакуваме нисколетящи цели, щяхме да пикираме и да стреляме през техният ешелон. Пичовете казаха, че са ОК с това – „Big Sky theory”!
Тепърва предстоеше да я тестваме!

(следва продължение)

Току-що бяхме стигнали до най-южния край на нашата MIG CAP зона и се готвехме да обърнем посоката на двиижение, когато чухме по радиото „Splash one MiG in the south". Това беше най-щастливия човек в света - "Ricko” Rodriguez, който записа трета победа срещу МиГ (две в DESERT STORM); Той току-що беше свалил МиГ-29, който беше излязъл точно срещу него – със пуск на AIM-120 на около 10 мили от столицата на Косово Прищина. Така че сега бяхме доста уверени, че те (сърбите) летят. Чудехме се дали щяха да се осмелят да летят или не, и сега знаехме, че имаше „МиГ”ове във въздуха...
Правехме обиколки от около 10 мили в зоната за патрулиране и бяхме във въздушното пространство на страната около 6,9 минути. Отново завихме на юг и изведнъж, сякаш от нищото, на радара се появи цел на 35 мили дистанция. Веднага я взех на съпровождане и веднага ми излязоха параметрите му – движеше се със скорост от 150 възела на височина 1500 фута, изкачвайки се от авиобаза Батайница. Предупредих останалите, "Отпред цел, излита от Батайица.". AWACS-а мълчеше, а аз превключих радара в режим „Търсене”. След известно време радарът показва, че целта се движи на север, затова отново го взех на захват, когато ни доближи на 25 мили, (това беше нашата предварително уговорена дистанция за захват). Сега той беше на 10 000 фута и се движеше със скорост 400 възела.


В последствие се оказа, че моето радио е дефектирало и не е работело през по-голяма част от мисията. Нямаше никаква обратна връзка в слушалките и всичко, което чухме, когато пуснахме записите заедно след мисията ,беше тишина на касетите на всички останали, и бръщолевенето ми, записано само на моята. Така че почти всичките ми обаждания за контакт с цел, идентификация, пускове и т.н. не бяха чути от никого освен от мен. Това ще се окаже огромен фактор в последвалия хаос по време на битката.

На 17 мили ми излезе идентификация, че това е враг и веднга го обявих по радиото. Първо говори и после стреляй - точно това, което не трябва да правиш. Така че аз извиках "Враг, враг, FOX 3" и изстрелях първия си AIM-120 на дистанция 14 мили. Уверих се, че ракетата е изправна, след което превключих и изстрелях AIM-7. Без майтап! Винаги съм искал да изстрелям AIM-7, а това огромно старо "Врабче" излетя с оглушителен шум -, WHOOSH! Заради светлините на Белград, не можех да виждам добре, но успях да следя мотора на ракетата за известно време. По време на стрелбата пикирах от височина 37 000 фута На около 6 мили и непосредствено след като на индикатора ми показа, че времето за полет на AIM-120 до целта е изтекло, „МиГ”-ът направи вираж надясно и ме постави на своя „три часа”. Това може да е било предизвикано от няколко неща. Можеше да е получил предупреждение за моя захват (може би се има предвид на АГСН на АИМ-120 – бел. прев). AIM-120 може също да e избухнала близо до него, без да го повреди, кой знае, но той е факт, че той направи противоракетен маньовър. Така се получи, че целта маневрираше, когато AIM-7 стигне до нея и очевидно също пропусна.

Сега вече съм на дистанция 5.5 мили, пикирам и изстрелях втори AIM-120 „Fox 3, again! ". Аз съм на около 20 000 фута, и той е на около 10 000 фута. Ракетата се отделя от самолета ми и тръгва право надолу, пикирам и започвам да влизам в ляв вираж, гледам надолу и се опитвам да го последвам. След това MiG излезе от виража и започна вираж с изкачване наляво към мен. Може би е получил предупреждение от СПС-а (Система за предупреждение за облъчване), получил е предупреждение от земния насочвач, или просто е погледнал нагоре и е видял ракетата, но в крайна сметка ние се озовахме на около осем или девет хиляди фута разстояние и той беше почти под мен. Чух сигнал за предупреждение за облъчване от радар (нямам представа откъде беше, защото ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА ПОГЛЕДНА), точно в този момент погледът ми, който следеше светлинката от ракетният двигател видя, как тя се превърна в огнено кълбо....



Разбира се, аз трябваше вече да съм превключил радара в режим AUTOGUNS (автоматичен захват на цел, която се появи в зона 60 на 40 градуса пред носа и обстрел с оръдие) и да се оглеждам за други лоши момчета.Вместо това, аз съм в един стръмен ляв вираж гледам втренчено в огнената топка и вътрешно си викам „Егати якото”!! Не видях катапултирането – разни неща падаха от самолета и той се вряза в земята. По-късно разбрахме, че пилотът действително е оцелял, за който наистина се радвам. Целта ми беше да сваля самолета, за да отстраня заплахата за нашите самолети; Наистина не мислиш за убийството на другия. Бях доволен, че само свалих самолета, човекът отсреща все пак имаше съпруга и деца.

Югославската преса твърдеше, че единственият пилот на МиГ, който беше загинал, е бил свален от собствената си ПВО. Съществуват обаче много противоречиви данни. Пилотът, който летеше с „моя” МиГ, написа една дълга статия за краткия си полет и дори имаше негова снимка. Тя беше „ретуширана” от един много саркастичен американски пилот и беше адски смешна. Та сръбският пилот твърдеше, че е имало три пуска на ракети по него , как е разбрал това така и не можах да разбера, може би предполагаше, но така или иначе беше прав...

Помните ли какво ви казах за F-117-ките и теорията за „Голямото небе”? Е, оказа се, че явно тази теория е грешна, а г-н Мърфи е жив и здрав!

(следва продължение)

Тъй като вече бяхме направили едно „завъртане” в патрулната ни зона преди да навлезем на юг, един F-117 беше се оказал пред нас, директно между нас и приближаващият МиГ по време на прехвата. Пилотът му, необезпокояван наблюдавал обстановката през „NVG”-тата (очила за нощно виждане – бел. прев.) си, когато изведнъж „УУУУШ - УУУУШ” - две ракети внезапно прелитат точно над кабината му. Той се оглежда напред-назад и осъзнава, че е точно в средата на разгарящата се въздушна битка. Аз пикирам с наклон 20 градуса и се оказвам на някакви си хиляда фута от Ф-117, с курс, който ще пресече пътя му точно пред него, когато изстрелвам третата ми ракета. Разбирам това по-късно, разговаряйки с него по телефона. Той ми обясни, че много ясно вижда всичко това, тъй като двигателя на моя АМРААМ осветява самолета ми и ракетата, следвана отблизо от самият мен, прелитаме точно през носа му. Замалко да се сблъскаме!. Той също като мен следи пътя на ракетата и вижда юголсавският МиГ да се завива наляво - точно към него!... Точно в този момент, обреченият МиГ избухва и той наблюдава и катастрофата. Междувременно друг F-117, на около 35 мили, също вижда експлозията. С NVG-тата си той ясно е видял югославският изтребител, мен и горкият F-117 между нас. Толкова за "теорията на Голямото небе" и, разбира се, по време на сражението аз нямам ни най-малка представа, че се е случило това!

Докато всичко това се случва, моят воден и други самолети ит звеното получават само части от моите радио разговори. Моят воден беше наясно, че нещо се случва, но не можеше да схване цялата ситуация, заради прецаканото радио. В момента, когато вижда огненото кълбо първата мисъл, минала през главата му е, че съм свален!
"След това, обаче, чува командата ми да се оттеглим на север и се успокоява. През цялото време воденият ми има потвърждение, че целта е враг и е готов да стреля, но не го прави, опитвайки се да разбере какво точно става - невероятна зрялост и търпение за млад пилот, оказал се на нощна мисия над враждебна държава. Другата двойка от звеното не осъзнаваше какво точно се е случило заради проклетото ми радио.

След като пратихме МиГ-29 на земята отново се върнахме на север. Току-що се бяхме подредили в зоните ни за патрулиране, когато се обърнехме на юг и видяхме точно повторение на първия радарен контакт, освен че на 20 мили този пилот направи вираж, за да срине захвата ни. Нямах идентификация дали е приятел или враг, нито AWACS беше от някаква полза - нито един път не чух да идентифицират въздушен контакт в онази нощ над северна Сърбия. Не мога да ги обвинявам изцяло, защото НАТО AWACS-ите не тренираха и не познаваха толкова добре нашите тактически прийоми, а на второ място, те не бяха наясно с какви сили участваме в северния пакет – нямаха идея кой кого е, на каква надморска височина, времето и т.н. Освен това, тъй като не можеха да чуят моята идентификация, нито пусковете ми и нямаше начин да проследят конкретна цел и да ни „предадат” обратно, ако я изгубим (поради сринат захват, или защото трябва да „обърнем гръб” (фактор, който ще се прояви малко по-късно). В този момент завивам точно над него (целта – бел. прев.) – аз съм на 30 000 фута а той е на 10 000. Връщаме се на север, тъй като нямам идентификация, нито ползваме „NVG”, така че не се чувстваме уверени да атакуваме. С цялото си сърце си и въз основа на информацията, която имах пред мен, знаех, че това е вражеска цел, знаех къде са всички останали от пакета ни(F-15-ски и CJ-ки, очевидно беше, че ТОВА не е F-117 или B- 2), но без техническо и „юридическо” потвърждение за вражеска цел не можех да стреля.След „приятелският огън” по „Black Hawk”-s (повече тук: http://www.gao.gov/assets/160/156037.pdf ; http://sunnyday.mit.edu/accidents/issc-bl-2.pdf), пилотите на F-15 бяхме станали изключително предпазливи да не направим нещо нередно и в този случай стана така, че пропуснахме да направим нещо редно.

Да бъдеш консервативен е хубаво нещо, но ние като че ли напълно премахнахме способността на пилота да използва здравия разум и ситуационната осведоменост. Нямах съмнение каква е тази цел, бях я проследил още от летището му. Така че докато аз правех „правилното нещо” какво би станало, ако „МиГ”-ът беше успял да извърши захват и да свали някой от нас? Ами напълно съм сигурен, че щяха да ми потърсят сметка защо не съм го свалил... В ретроспекция (а и аз го преподавам през цялото време), при същите обстоятелства – стреляйте! Ако имате съмнения - не натискате бутона, но ако нямате – направете каквото трябва да се направи!

Междувременно, докато моята двойка се оттегляше на север "Billy Mac" и неговият воден имаха захват върху същата цел, която сега е североизточно от Белград и се завива отново на север. "BillyMac” го изминава 30 мили със захват по целта но не може да получи потвърждение, че целта е враг! Една от причините се оказа, че понеже бях точно над този МиГ „BillyMac” получаваше "Friendly" индикация от моя самолет. Аз не се съобразих да съобщя, че съм точно над целта и "BillyMac” не изключи захвата, за да сканира и захване отново целта и да си „изчисти картината”.. В онези дни ние все още нямахме даталинк, затова нямахме тази ситуационна увереност, както сега. Други самолети също доближаваха на 10-15 мили и се оттегляха заради липса на точна идентификация. Междувременно Dog Kennel, пилот на F-16CJ (позивна CLUB 73), имащ захват по този МиГ, но също без идентификация, СЕДЕМ ПЪТИ (!) ме вика по радиото, за да потвърдя, че целта е "Враг", но пак зараради моето радио, той не ме чува (аз отговарям пет пъти на повикванията му!). Той пък от напрежение забравя да поиска електронна идентификация, така че в крайна сметка не стреля и се оттегля на север с двойката на BillyMac.

Тъй като никой не можа да получи идентификация на целтта, сега имаме ОСЕМ изтребителя, които бягаха на север далеч от ЕДИН МИГ-29, защото не можехме да го идентифицираме, нито да използваме ситуационната си информираност, за да го свалим. Докато смело се отдалечавахме на север, двойката ми стигна края на патрулната ни зона и вече беше време да обърнем на юг, за да имаме радарно покритие в посока Белград. Точно тогава AWACS извиква „MiG-29 във въздуха близо до Белград”, така че аз започнах да мисля откъде идват тези самолети? Малко преди да излетим разбрахме, че са прехвърлили шест самолета на юг (тези, които Rico атакува), но това, което AWACS обяви за излитащ прехващач се оказа наземен трафик! Стигнахме на юг чак до Белград, търсейки тези „МиГ”-ове, които не бяха там (AWACS екипажите станаха печално известни с това, че нерядко обявяваха „зелен хайвер”, а още по-зле бяха отговорните в САОС (Combined Air Operations Center), които няколко пъти се опитваха да ни накарат да минем през зоните на поражение на ЗРК дивизионите около Белград, за да атакуваме този „зелен хайвер”. Операцията ALLIED FORCE беше голяма стъпка НАЗАД! относно централизирано управление и изпълнение.

Няколко минути по-късно самотната „двадесетидеветка” се обърна на юг, така че и другите шест наши самолета се обърнаха и започнаха да го следват на юг. „Dog” ми се обади и препоръча да завием на север. Веднага щом го направих, радарът ми засече цел с враждебна идентификация на 16 мили, директно срещу мен! „Man-O” е с мен я захвана също. Точно по същото време, докато съобщавах координатите на враждебния контакт на 10 000 фута, AWACS се включи с "Приятелски самолет на 27 000 фута." Веднага започнах стръмно спускане от 37 000 фута, опитвайки се да се измъкна под 27, като през цялото време крещях за позицията на другите (останалите Ф-15 Eagle и CJs). Разбира се, че те не могат да ме чуят заради радиото, затова нямах отговори от никого!

Докато се снижавах с 19 000 фута „МиГ”-ът е на пет мили от носа ми и знам, че съм захванал самолет, който е много под 27 000 фута. Обявявам "Враждебна цел, FOX-3!” и изстрелвам един AIM-120. Аз правя кардинална грешка тук и това е нещо, което винаги набивам на момчета - да правят по два пуска! Те се наричат „ miss”- iles, а не " hit"- iles (игра на думи с термина за ракета – missile, и „miss” – пропускам – бел. прев). Така че аз задържах втория пуск, тъй като имах само една AIM-120 отляво и един стар AIM-7 ”Sparrow”. Аз трябваше да се завъртя, което щеше да ми даде място да завърша прехвата и да съм в състояние отново да стрелям (друга грешка), но не го направих навреме, така че аз съм в десен завой гледам право надолу, когато времето на полет на ракетата изтече видях малка експлозия – може би беше детонация на ракетата от взривателя, или просто тя се удари в земята. така или иначе, аз не свалих „МиГ”-а, нямаше огнено кълбо, така че моят единичен пуск не сработи. За сметка на това съм твърде близо, за да го следя на радара, така че той се „изтъркулва” от радара ми надолу, гледам надолу и той трябва да е точно под мен, като си мисля, че това не е много добра ситуация, така че трябва да се развърна, за да се разделим и да се надявам, че той ще излезе отново пред мен, заповядвам за 360 градусов завой (или spin), и започвам виража....сам! Моят воден въобще не ме е чул....

„Man-O” държи целта на захват през цялото време, но той не чува нито идентификацията ми, нито моя изстрел, нито командата за завой на 360 градуса, той също няма своя собствена идентификация, така че не е сигурен каква е тази цел. Докато съм във вираж, виждам на TACAN-а, че сепарацията ми с него рязко се увеличава, затова го питам за неговата позиция по другото радио и той казва, че лети на
Юг . Заповядвам му да завие на север и да се върне във формацията. Като добър войник той изпълнява моята заповед и тръгва на север Ако знаех, че е захванал същия контакт и е в състояние да свали тази цел, Веднага юях да му заповядам да я свали! Всъщност, когато слушахме касетата ми по-късно, имаше откъслечни, но чуваеми радио обаждания от „Man-O” , че е захванал нещо, и ако аз бях в състояние да обмисля това и да разбера какво се случва, Може би щяхме да успеем с този МиГ.

Щом се обърнах на юг и Man-O се върна зад мен, отново захванахме цел, за която ние ЗНАЕХМЕ, че е същата цел - летеше на юг към Белград, същото място, където го изгубихме, със същата въздушна скорост и височина, но сега не можех да получа идентификация номер, а AWACS продължава да повтаря "приятелски там", така че не мога да стрелям. Без майтап, това беше единственият контакт с радара в района; Всички останали, които можем да видим с радара и системата „свой-чужд”, бяха зад нас (т.е. евентуално само стелт-самолети и МиГ можеше да има пред нас). Той започва да намалява скоростта и да се спуска, така че тайно се надявам, че е повреден и ще се разбие, но вероятно просто е захождал към летището си. Ние наближавахме позициите на ПВО-то около Белград и не ми се щеше да се превърна от герой в жертва, като ни свалят, затова прекратихме преследването и тръгнахме на север. Пропуснахме да свалим този самолет не един път, а два пъти по различни причини. Моите радио проблеми, проблеми със идентификацията, това че не стрелях с две ракети, AWACS, които не чуваше обажданията ми и всичко това комбинирано във "мъглата на войната", ни струваше тази възможност.А много от проблемите бяха разрешими на момента, ако бях в състояние да предавам информацията и да действаме съгласно нея... .
Както и да е ние се върнахме в зоната ни на патрулиране; B-2 трябваше да са вече над целите,съгласно разписанието и беше време да се върнем в базата.
Въпреки всичко не беше твърде лош старт за първа нощ на война!

Югославската преса по-късно съобщава, че първият МиГ-29, излетял от Батайница, е Майор Небойша Николич в МиГ-29 с номер 18111, следвана от Майор Любиша Кулачин. Николич бе съобщено, че е бил свален почти веднага, докато Кулачин твърди, че е избягал от три изстрелани ракети. Тъй като Батайница бе атакуван от силите на НАТО, той избра да кацне на международното летище в Белград. И двамата пилоти съобщиха, че радарите и системите им за предупреждение за облъчване са били неизправни. Тези доклади съвпадат достатъчно близко до твърденията на НАТО.



Капитан (сега подполковник) Shower се връща в F-15C Fighter Weapons School , този път като инструктор. След тази командировка той бе избран в първоначалната селекция на пилотите на F-22 Raptor и понастоящем е разположен в Elmendorf AFB Alaska, командващ ескадрила от F-22 Raptor.

---------------------



Майор Nebojsa Nikolic стартира от Batajnica в 20:37, в MiG-29 номер 18111.
Близката ракетна експлозия не причини никаква вреда на самолета.
След малко и втора ракета прелита покрай него.
Той започва маневра, но третата ракета поразява самолета.
В 20:47 той катапултира и се приземява до Knicanin.



Майор Любиша Кулачин изстреля от Batajnica в 20:40 в МиГ-29 номер 18105.
Намира се на север от 3 километра от Batajnica и е бил предупреден че е захванат.
Той маневрира, успява да срине захвата и продължава на север, като избягва и една изстреляна ракета.
След 20 мин полет той се приземява на международното летище Тесла, Белград.

Много ми харесва поредицата със спомените която правиш! Винаги нещата от гледна точка на пилота са най-интересни.

Amazon написа: ↑

24 Май 2017, 18:36

Много ми харесва поредицата със спомените която правиш! Винаги нещата от гледна точка на пилота са най-интересни.

Живот и здраве, тази година трябва да излезе и книга със спомени на сръбските летци. Ако я докопам, ще се пробвам да допълня и тяхната гледн а точка...

Captain Jeff Claw Hwang (USAF)
493rd EFS Grim Reapers, F-15C
Operation ALLIED FORCE
2 x MiG-29s
26 March 1999
Позивна (Call-sign): DIRK 21

Капитан Хуанг е завършил UPT в Laughlin AFR през 1990 г. След завършването на обучението си за F-15C в Tyndall AFB, той прекарва шест години, летейки на „Ийгъл”-а и T-37, преди да бъде назначен 493rd Fighter Squadron of the 48th Fighter Wing, RAF Lakenheath. "Claw" е в ескадрилата в продължение на две години и вече е изпълнил една мисия в "Операция ALLIED FORCE" преди този въздушен бой. Следващото свидетелство е от имейл, който той е изпратил само няколко дни след събитието на колегите си пилоти.

Е, най-накрая се връщам в Англия, след като БЯХ временно прехвърлен (Temporary Duty - TDY) от края на януари. Изпратиха ме директно в Cervia AB, Италия, от операция NORTHERN WATCH в Турция, след като бях в Incirlik AB за повече от седем седмици ("Luv the Lik" no! Mo!). Къщата ми и дворът са пълна бъркотия!

В косово ситуация изглежда няма да приключи скоро, но войната свърши за мен, поне за известно време. Вероятно някои от вас вече са чули за това, което се е случило с " Boomer„ и мен. Сега от мен "останалата част от историята".

" Boomer " и аз бяхме със задача да летим над Босна и Херцеговина на 26 март 1999 г., Vul time (Vulnerability Time, or „station Time”) от 1500Z до 1900Z. Заехме соята патрулна зона над Тузла за около час след първото презареждане с гориво. В 16.02 Z, докато летях на изток се приближавах до границата между Босна и Югославия, получих радарен контакт 37 nm на изток, 6000 фута, който се движеше на юг с над 600 възела.

Разбира се, AWACS нямаше никаква представа, че някой летеше от другата страна на границата (макар че беше много добър в това да ни уведомява за всеки приятелски самолет на запад от нас!)

Обявих, че имам цел и „Boomer” имаше захват също. Без идентификация и не особено подходящият момент да преминем границата в конкретният момент, аз реших да оттегля двойката ни с десен вираж на юг и заповядах: "ФОРСАЖ, ЗАПИС!" (Бяхме със скорост .85 Мах на 28 000 фута и се насочихме на запад / югозапад.). Не мислех, че ще се случи нещо интересно. Предположих, че целта вероятно ще продължи на юг или ще се обърне на изток и ще остане далеч на изток от границата.

Независимо от това, аз се обадих на лидера на южната патрулна двойка над Сараево и му подадох информация за целта - височина и позиция. През цялото това време AWACS все още нямаше радарен контакт, дори и след като обявих по радиото, че имам цел. Човече, да се отдалечаваш на запад със непознат самолет на шест часа и AWACS, който нищо не вижда, НЕ е никак комфортно!

„Boomer” и аз продължихме на запад за общо около 60 секунди (около 10 морски мили), преди да обърна двойката ни отново на изток с ляв вираж, опитвайки се да съкратя дистанцията с летящаъа от север на юг цел. „Boomer” беше на северната страна на формацията (лявата страна, докато се движехме на изток). И двамата захванахме цел на 070 градуса за 37 морски мили, 23 000 фута, която сега летеше на запад (беше „гореща”). AWACS най-сетне се събуди и започна да вижда същото като нас.Започвам да си мисля „МАМКА МУ, НЕЩО ЩЕ СТАВА! (видно от гласа ми, който се вдигна с две октави!).

Беше ясно, че този тип беше от СФРЮ (бивша република Югославия) и точно в този момент не провеждахме Offensive counter air мисия (атака по летища и авиационна инфраструктура). Все още нямахме разрешение от AWACS, за да атакуваме, затова поисках такова ( с кодова дума) и не получих отговор от него (На бас, че нямаха никаква представа какво означава тази кодова дума!). През това време аз и Boomer вече имахме добра идентификация на целта от нашите собствени самолети, и със заплаха приближаваща към нас вече на 30 морски мили, реших да пратя AWACS и неговите рестрикции на майната им и да атакувам!

Целта сега беше вече на по-малко от 30 мили, а аз заповядах на „Boomer”, да я държи на захват. Аз се върнах в режим на търсене в обхвата до 40 мили и 120 градуса обхват. Целта направи вираж вдясно на северозапад и се снижи под 20 000 фута. „Boomer” и аз се отклонихме с около 30 градуса наляво на североизток за да ги пресечем. Тази маневра ме изтегли назад в двойката, така че аз минах на пълен форсаж, за да застана в линия с моя воден. Обявих „COMBAT 1, ARM HOT”, и видях как подтелните резервоари на „Boomer” се откачиха от крилата му с ярки проблясъци. Доста впечатляващо!

Бях доста над скоростта на звука, когато изхвърлиих доп. резервоари и самолета рязко подскочи (можете да го видите във видеото от HUD-а (дисплея на фона на челното стъкло – бел. прев.). Бързо погледнах назад, за да проверя всичко си е на мястото ... Зоната на сканиране на радара от около 5 000 до 21 000 фута и не се шегувам, останах в търсене докато радарът напълно сканира това пространство! А как ми се искаше да мина в режим STT (захват на единична цел)!!!!. AWACS се обади, че всъщност целите са две, лидер и воден. Беше точно така, започнах да ги виждам и на моя радар!

На около 20 мили до целта „Bummer” извика "FOX 3, 18 000”! Аз видях дима от неговата ракета и си помислих "Мамка му, трябва да ударя и аз нещо!”

Аз преминах на минирастер върху лидера и веднага щом получих захват, незабавно превключих на HD TWS (захват и сканиране). Първият ми пуск беше на 16 мили от лидера. Когато натиснах бутона, изглеждаше като че мина ЦЯЛА ВЕЧНОСТ, преди ракетата да се задейства, но когато го направи ... WOW !!!! Никога не бях пускал AMRAAM или AIM-7 в WSEP (Weapons System Evaluation Program) (и не мисля, че ще имам шанс да пускам ракети в WSEP след това!). Ракетата излетя с такъв силен рев и шум, че не само че я чух ясно в кокпита над шума на вятъра, радиостанцията, слушалките и шлема, всъщност направо ПОЧУВСТВАХ мотора на ракетата!

В HUD видеото можете да видите пламъците, излизащи от опашката на ракетата, както и димът и кондензиите след нея! Незабавно превключих захвата си към водения в режим HD TWS и отново натиснах и задържах бутона за поне три секунди, крещейки мислено „ХАЙДЕ, МАМКА МУ, ТРЪГВАЙ!”

Втората ракета стартира също толкова впечатляващо, колкото първата след същата болезнено пауза... Аз извиках: "DIRK 1, FOX 6, LEADER-TRAILER!" (По-късно бях критикуван от моята комисия за неточна терминология с ракетните пускове... МАЙНАТА МУ!)

Тъй като “Boomer" стреля пръв, аз предположих, че е бил захванал лидера, така че аз държах водения като PDT (primary designated target – приоритетна цел). Не исках да прецакам нещата, затова останах в HD TWS в рамките на 10 мили (нашият офицер по оръжие неизбежно ме разкритикува, че не съм преминал в STT (SINGLE TARGET TRACK) след като скъсихме дистанцията под 10 морски мили, (поради това, аз все пак ще трябва мина Tactical Intercept проверка!) И двете цели започна ляв вираж на югозапад и продължаваха да се спускат към 13 000 фута. Приближавайки 10 м. мили, проверихме RWR-а (radar warning receiver - системата за предупреждение за облъчване – бел. Прев.), за да сме сигурни, че не бяхме на прицел: "DIRK 1, NAKED!" DIRK 2, NAKED! "DIRK (flight), let's go pure!

От 30 000 фута, и двамата обърнахме самолетите ни обратно, така че носовете ни да сочат директно към TD Вох-а (Target Designation box – отметката върху челния дисплей, отбелязваща положението на целта) и минахме на режим „Малък газ”. Мисля, че сърдечният ми пулс по това време достига максимално позволената ми граница за моята възраст (знаете, тази формула: 220 минус възрастта ...)! На фона на разкъсаната облачност видях малка точка в TD Вох-а на около 7 до 8 мили. Обадих се - DIRK 1, tally ho, nose seven nm, low!"

Осъзнавайки, че виждах водения, аз се молех” Boomer" скоро да потвърди че вижда и лидера. Приближавайки 5 мили, сканирам пред водения за лидера, но там няма нищо. Воденият продължи левия си вираж на югозапад. Превключих на AIM-9 и се опитах два пъти да я активирам, но нямах захват.

Точно тогава, между HUD-а рамката на челното стъкло (около 12:30 до 1 часа) видях лидера да избухва! Най-доброто визуално описание, на което мога да се сетя, е ако държите факел от онези хавайските партита и го метнете във въздуха. Пламъкът с удължена опашка от огън е точно това, което видях! Обръщайки вниманието си обратно към водения, хванах момента в който той също избухна в пламък няколко секунди по-късно, точно когато се опитах да активирам ИЧ-ракетата за трети път! Няма значение!

"DIRK 1, SPLASH TWO MlG-29s, B / E035 !!!"
Срамувам се ... крещях като жена! Не сметнах за нужно да държа под око огнените топки, така че не видях никакви парашути. По-късно докладите потвърдиха, че и двамата пилоти са катапултирали.

Както и да е, аз призовах "Boomer" да обърнем в курс 080 и да работим с радара на късо разстояние. Превключих радара на AUTOGUNS, двигателя на пълен форсаж и ускорих до 460 възела при 20K (20 000 фута). Дишах, както че бях тичал спринт!

DIRK 2, BLIND!
Макма му !!!! Погледнах на север и ми отне няколко секунди, за да намеря "Boomer" (около 3.5 nm наляво и високо). Опитах се да насоча погледа му към мен, но "Boomer" зави на запад с десен вираж. Изчаках няколко секунди, за да огледам за опасности и също завих на запад. По време на завоя чух автоматичното предупреждение за скорост и претоварване (като се замисля, трябваше да маневрирам повече така по време на мисията, щеше да изглежда по-впечатляващо ...).

Оттегляхме се... Бях на три мили зад "Boomer", така че го накарах да се премести на юг, за да се подредим в линия. Забавлението все още не беше приключило, "Boomer" получи автоматичен захват в режим AUTOGUN на по-малко от 10 морски мили на юг, на по-малка надморска височина, без идентификатор. Казах му да пробва VID (визуална идентификация), докато го следвах на три мили. Пикирахме надолу към 13 000 фута и аз не видях абсолютно нищо на моя радар!

" Boomer" изведнъж започна да тегли нагоре и извика: "DIRK 2, unable ID!" Това е лошо!!! Замалко да се изпусна в панталоните си! Не видях нищо и след няколко секунди попитах "Бумер", дали изобщо видя нещо. "Boomer" каза, че не вижда нищо, затова просто се отдалечихме на северозапад за известно време, след което се върнахме за втори заход. Няма никой вкъщи! "Boomer" смяташе, че може да е проблем с радара. Надявам се, че така!

Останалата част от мисията беше „забавления” едно след друго. Докато „висях” на танкера, AWACS-а започна да обявява всякакво движение по земята за цели, преминаващи границата на Босна. За известно време звучеше като масирана атака срещу Тузла! Вече се беше стъмнило и аз и "Boomer" (на дистанция 3-5 мили един зад друг) все още обикаляхме наоколо с пламнали глави!

По едно време AWACS-а обяви множество радарни контакти на много малка височина, които се движеха към Тузла на запад. Не видях нищо на радара си, нито пък " Boomer". Тъй като позицията на групата бяхме започнали да се приближава до Тузла, очаквах да се появи експлозия от летището отдолу! "Boomer" щяхме да се превърнем от герои в неудачници за нула време!

AWACS по-късно обяви MiG само на 15 морски мили североизточно от границата! Boomer и аз бяхме готови да ги свалим директно през границата, веднага щом ги идентифицирахме! Отново нищо на радара. Дори направихме две проверки с два F-16 и никой не засече цел.

Тази вечер ние още ТРИ ПЪТИ активирахме оръжията си, заради на нелепи обаждания от AWACS! Без да се шегуваме, когато нашата смяна се появи (четири часа по-късно), бях напълно изтощен и смазан!

Полетът през Адриатическо море беше спокоен, а " Boomer " и аз най-накрая имах момент спокойствие да помислим какво се беше е случило. След като се приземих и влязох в зоната за разоръжаване, видях един луд в летателен костюм, препасан със светлоотразяващ колан, който подскачаше нагоре- надолу. Разбира се, това беше луд, който ни приветстваше!

Докато рулирахме към стоянките си, бяхме като камиони за сладолед, следвани от тълпа подтичващи деца! Всички излязоха навън и чакаха Boomer и мен. " Boomer " спря пред мен, докато се вмъквах в моята стоянка. Оставяйки всичкия си професионализъм (и радио дисциплина, бла-бла-бла), аз извиках на по радиото: " Boomer " YOU ARE THE SHIT !!!" Излизането от самолета и поздравленията от всички мои братя и техници беше НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МОМЕНТ В МОЯТА КАРИЕРА !!! Нашият командир беше първият, който ми стисна ръката, последван от тълпата!

Смеехме се, викахме, крещяхме и се прегръщахме! Беше страхотно! Не можах да чакам да прегледам касетите, така че всички ние влязохме в "Костенурката" и гледахме касетите ми от HUD-а. Слава богу, че на записа всичко беше ясно, включително огнената топка от воденият МиГ.

За съжаление видеото на "Boomer's" не тръгна... Смеехме се и всеки ни поздравяваше, а ние дори не трябваше да летим този ден!

Някои мисли постфактум ... Не се шегувам, отне ми един ден, за да се успокоя най-накрая. Чувствах се почти сюрреалистичен. Нашият служител по поддръжката го каза най-добре, когато ме видя няколко часа след като изключих двигателите: "ОК „Claw”, кацна ли най-после?" Само няколко думи могат да опишат това събитие: Абсолютен невероятен късмет! Не фактът, че ги свалихме, а че бяха във въздуха по време на нашата смяна. Всеки пилот на F-15C можеше лесно да направи това, което "Boomer" и аз направихме, но както един човек каза: "Вие спечелихте от лотарията!"

Събитията се случиха в наша полза. Самолетите, ракетите и радарите (добре де, поне моя) се представиха чудесно! Техниците ни заслужават уважение. През този ден нямахме определени заместници. Всички си скъсаха гъза от бачкане и ни подготвиха да излетим навреме! " Boomer ", моят воден - какво мога да кажа? Независимо от чия ракета удари МиГовете, ние СВАЛИХМЕ ДВА самолета този следобед. Ние успяваме като екип и се проваляме като екип (добре, че сега беше първото)!

"Boomer" свърши страхотна работа за намиране на групата, работа с ID матрицата и със захвата. Ако нямах вяра в него, не бих разбил преминал от захват в сканиране и не бих разпознал навреме, че работим по двойка МиГ-ове. Разбира се, аз се гордея с това, което направихме, но има едно нещо, което наистина искам да кажа: благодаря на всеки, който ме научи и ме повлия на тактическото ми мислене.... Особено (имената са пропуснати), не съм ви изложил !!! Е, може би още две победи няма да са излишни ... Това е всичко, което исках да кажа.

По-късен анализ показа, че въпреки че "Boomer" е стрелял пръв, двете AIM-120 на "Claw", са ракетите които унищожават и двата MiG-29.
Сръбските източници по-късно заявяват, че майор Перич и капитан 1-ви клас Радосавлевич са излетели от въздушната база "Батайница", за да прихванат други самолети на НАТО. След многобройни неизправности, включително двата радара на MiG и някои лоши насочвания от наземния насочвач, и двата самолета са свалени. Макар че изглежда, че и двамата пилоти са катапултирали, се съобщава, че Радославчивич не е оцелял. Капитан Хуанг е награден с трофея на Хюс през 1999 г. за тази двойна победа.

Майор Слободан Перич в МиГ-29 номер 18114 и капитан Зоран Радославвич в МиГ-29 номер 18113 е излитат от Баташница в 17:00 часа.
Целта им е да лети на 16,7 километра от Унгария, курс 20 градуса и на 15 километра надморска височина.
Преминавайки на Зренянин завиват на юг с набор на височина, за да прелетят над планината Фрушка гора.
Новата им цел е Мираж-4Р над Вальово, която лети на запад.
Перич получава предупреждение от СПС , затова маневрира с близо 7G, като избягва първата ракета.
Втората ракета удря самолета, така че той катапултира над Босна.
Капитан Зоран Радославвич е убит и неговият самолет пада в Босна.
През 2010 Слободан Перич загива в пътен инцидент....





Двата „МиГ”:







Малко достъпни източници относно радара на F-15C

http://cdn.akamai.steamstatic.com/steam ... l%20EN.pdf



P.S.: Макар и постинга да е мой, труда и заслугата за ровенето са изцяло на Пистън. Той няма как да го пусне в момента и ме помоли на лична в Аерото, да го направя вместо него. От прочетеното, информацията е почти енциклопедична и се съмнявам да противоречи на някакви правила. С прилагането на снимковия материал обаче, не успях да се справя - явно си има чалъм, за който не знам. Ще има какво да довърши.

Отделно от интересното описание на патрула, за пръв път виждам толкова достъпно написано и приятно за четене ръководство за системите на изтребител. Много приятна компилация е направил Пистъна. Благодарности и на него и на теб. Текста и прикаченият файл се допълват прекрасно.

По молба на Пистон добавих снимките. Така статията вече изглежда завършена.

Капитан Хуанг? Сигурно е потомък на виетнамски бежанци. Правел е същото, което са правили американците над неговата родина.

kramer написа: ↑

02 Юни 2017, 21:02

Капитан Хуанг? Сигурно е потомък на виетнамски бежанци. Правел е същото, което са правили американците над неговата родина.

Да, свалял е "МиГ"-ове...

piston написа: ↑

02 Юни 2017, 21:51

kramer написа: ↑

02 Юни 2017, 21:02

Капитан Хуанг? Сигурно е потомък на виетнамски бежанци. Правел е същото, което са правили американците над неговата родина.

Да, свалял е "МиГ"-ове...

И имал късмет повече.
От някои...

И все пак жалко че войната не продължи повечко време, че да се развенчаят някои от митовете около югославското ПВО и въздушни сили, понеже и до днес си пишат разни байки по техните форуми. Пробвал съм да влизам в спор с тях на развален сръбски, но набързо са ме пръждосвали типично в техен стил, щото друго мнение освен това колко са велики и небесен народ не възприемат.

Дойде време и за победите на F-16...


Lt Col Michael „Dog” Geczy (USAF)
78th EFS �Bushmasters,� F-16CJ
Operation ALLIED FORCE
MiG-29
4 May 1999
Позивна (Call-sign): PUMA 11


През 1983 г. Lt Col Michael „Dog” Geczy завършва съвместното Евро-НАТО пилотско обучение (Euro-NATO Joint Jet Pilot Training (ENJJPT)) в Sheppard AFB. След завършва приучването си на F-4E през 1984 г. той лети на Phantom II в продължение на две години, преминавайки на F-16C през 1986 г. докато е се намира в Ramstein AB, Германия. По-късно завършва USAF Fighter Weapons School F-16 Division (1992 г.) Lt Col Michael „Dog” Geczy има около 2,300 полетни часа (включително предишен боен опит в Ирак и Босна) в F-16C (блокове 15, 30, 42 и 50) преди да бъде прехвърлен на Aviano AB за операция ALLIED FORCE (OAF). Победата му над Миг-29 се случва по време на неговата 115-та бойна мисия и седмата в OPERATION ALLIED FORCE. Следващите откъси са взети от брифинг, който Lt Col Michael „Dog” Geczy дава около година след събитието.



„Нашата задача беше това, което наричахме "мисия за защита на силите" (FORCE PROTECTION MISSION)…, разполагахме с две високоскоростни противорадарни ракети (AGM-88 HARM), две AIM-120A AMRAAM, две AIM-9M Sidewinders, снаряди за 20 мм оръдие и защитен комплекс (контейнер за РЕБ на външно окачване, ИЧ-капани и диполи и буксируеми примамки). Тъй като нямаше нито един Ф-15, в тази дневна мисия, нашата задача беше да защитим нашите атакуващи самолети както от ПВО, така и от въздушните заплахи.

Самолетите ни бяха блок 50 F-16CJs. F-16CJs са конфигурирани с HARM Targeting System, разположена отстрани на въздухозаборника. HARM са тези големи бели ракети, които са най-близо до външните резервоари за гориво и които се насочват по радарни емисии от радари на ЗРК, РТВ и ЗА. Другата ключова част от мисията ни за защита бяха заплахите въздух-въздух, разбира се. На пилоните на върха на крилото са AIM-120 AMRAAMs; Ние също така носехме инфрачервените ракети AIM-9M с по-малък обхват, подкачени на вътрешните пилони и доброто старо 20 мм Gatling оръдие за БВБ.

Звеното ми се състоеше от мен като номер едно (с 12 бойни назначения зад гърба си), моят воден, който беше 1 Lt „DBAL" Austin (с около 350 часа нальот на самолета) при третото му бойно назначение, Hajii Julazadeh - пилот на инструктор с около 1200 часа (това беше осмото му бойно назначение).Четвъртият човек, „Nut” Peterson, беше абсолютно най-важният за нашия успех в този ден.Въпреки че Nut летеше като воден и то номер четири в звеното, той вече беше водач на четворка пилот-инструктор с около 800 часа в F-16. Операцията ALLIED FORCE беше за Nut второ бойно разполагане. Този полет беше за нас седмият от осем в Операция "ALLIED FORCE", тъй като Shaw AFB разгърна нашата ескадрила в театъра около три седмици след първият ден на войната като част от подсилващата структура на силите на НАТО.

Трябва да призная, че мнението ми за разчетите на сръбските ЗРК (SAM) батареи беше доста високо ... добре обучени и координирани по време на операция ALLIED FORCE и с някои доста креативни и непредсказуеми тактики. Те изстреляха над 700 ракети (сръбските данни са доста по-занижени– бел. прев.) по самолетите на НАТО по време на войната! Отделно, сръбските военни наблюдаваха операциите на НАТО над Босна повече от шест години и бързо адаптираха тактиката си по време на тази операция, за да увеличат вероятността за успешно противодействие на авиацията на НАТО. Така че честно казано, тъй като сръбските МиГ-29 не са бяха изправяли насреща ни в продължение на почти седем седмици към този момент на войната, а и току-що бяхме загубили втория си самолет само преди няколко нощи от ЗРК (става въпрос за F-16CG, блок 40, #88-0550, пилотиран от сегашният командир на ВВС на САЩ, генерал David Goldfein), смятах че най-голямата ми грижа в този ден бяха именно разчетите на ПВО. Страхотно грешах, тъй като най-голямата заплаха в този ден щеше да дойде от пилот от MiG-29, който щеше да се опита да прихване „последният в опашката " по време на изтеглянето на ударната група.

В този ден НАТО провеждаше някои от първите си дневни удари в централна Сърбия, близо до Белград. Имаше две звена по четири F-16CJs, всяко от които със задача да защитава ударните самолети. Звеното ми, наречено PUMA 11, беше натоварен да излети от "Авиано", да зареди от танкера, да влезе в Сърбия, да охранява ударна група "Алфа", да зареди отново, отново да влезе в Сърбия и след това да охранява ударна група "Чарли". Група „Alpha "този ден включваше холандски, британски и френски самолети. Другото звено от четири F-16CJs (PANTHER 21) бяха от Spangdahlem AB, но също така базирани на Aviano и защитаваха групи „Bravo" и „Делта”по същия начин.

Имайте предвид, че тъй като F-15C се бяха „посветили” на защитата на танкерите и AWACS този ден, те патрулираха само над Босна и Унгария. Другите играчи в този ден бяха EA-6B, френски AWACS, който контролира трафика над Босна, и британски AWACS, който контролираше ударите в Сърбия.

Какъв беше този ден. Преди всичко, времето беше лошо. Облаците бяха наслоени до почти 30 000 фута. Нашият елемент имаше затруднения при намирането на добро, ясно въздушно пространство за патрул, за да вършим добре работата си. Междувременно, британските и холандските самолети прекраттиха мисията си, заради лошото време. От друга страна, френската група, или KNIFE 61, работеха извънредно, опитвайки се да намерят пролука в облаците над целта и да пуснат бомбите си.

Времето ни за престой изтичаше, когато полетният водач на KNIFE 61 поиска да останем на в зоната още около осем минути, докато не приключат атаките си. Съгласих се, но, разбира се, се опасявах, че може да се окаже, че ще имаме проблем с горивото, докато се върнем на танкера. Тъй като моето гориво всъщност беше най-малко от всички, си взех едно на ум, че трябва да се „закача” на маркуча първи!

Малко по-късно следващата група от F-16CJs, охраняваща група „Bravo”, ( с позивна PANTHER 21), се оповести на бойната честота. Французите завършиха атаките си след около 12 минути "извънреден труд" и започнахме да ги съпровождаме на излизане от Сърбия. Имайте предвид, че до този момент беше много спокоен полет. Въпреки че бяхме направили няколко превантивни пуска по ЗРК (HARM се изстрелва по предполагаеми координати на ЗРК при навлизане в зоната, така че ако ЗРК „излезе в ефир”, да бъде поразена – бел. прев.), ние не бяхме извършили пускове на HARM по работещи радари по време на първия ни патрул за деня. Вероятно бях прекалено нетърпелива да се заредя с гориво и да се връщам със следващата група.

Почти се бяхме изтеглили от зоната, когато диспечерът на AWACS обяви, че засича цел над Сърбия. Напълно ПРОСПАХ това обаждане! За щастие, нашият надежден номер четири, "Nut", спаси моят поспалив задник и ни оповести по нашата дискретна честота с приканване да внимаваме и позицията на целта. Веднага обърнахме четирите F-16 обратно и се изправихме срещу заплахата във формация „стена”. По време на нашият завой към целта, НАТО AWACS-а обозначи целта като враждебна за първи път, от общо седем пъти по време на този прехват.

Ние едновременно ускорихме до свръхзвукова скорост, изкачихме се нагоре до над 10 000 метра (забравихме да изхвърлим резервоарите си!) и директно нагазихме в зоните на поражение на ЗРК около целите. Скоро след това "DBAL" обяви „BINGO FUEL” ... тъй като знаех, че всъщност имам най-МАЛКО гориво от всички, реших, че всички ние най-вероятно ще трябва да се каца на Сараево след атаката.

По същото време диспечерът на AWACS направи някои обаждания, които съвсем ме объркаха в матрицата за разпознаване на целта, изисквана от НАТО,. Докато се борех с тази дилема, както в главата си, така и с обаждания обратно към AWACS, се опитах да насоча радарите на PANTHER 21, къде да търсят целта (те всъщност бяха доста зад нас). Честно казано започнах да се съмнявам, че ще завършим този прехват с оставащото малко гориво. Също така през това време, пилотът на МиГ-29 ме „освети” няколко пъти със своя радар, което определено ми привлече вниманието!

За щастие, макар и неприятно късно в процеса на прехват и на доста по-малка от комфортната дистанция НАЙ-НАКРАЯ преминах през всички процедури и проверки с AWACS и получих шанса да си сложа палеца на бутона за пуск ... една от последните ми мисли, докато натисках върху бутона за пуск, беше:

„Ако искаш да си сигурен, изстреляй две Така че, "Dog", изстреляй тези двете възможно най-бързо!"

(следва продължение)

Не знам от къде ги намираш тези неща, но определено получавш вдигнат палец от мен
Едниственото още по - добро, би било и публикуването на спомените и на сръбските пилоти. И евентуално онази статия от списание Криле с анализа... Много добра беше...

Жертва на гореописаната победа на F-16CJ e подп. Миленко Павлович.
https://www.youtube.com/watch?v=GjTisJjtCMM

Bruchpilot написа: ↑

03 Юни 2017, 00:10

Не знам от къде ги намираш тези неща, но определено получавш вдигнат палец от мен

(продължение от предният пост)



Стори ми се че мина цяла ВЕЧНОСТ докато излети първата ракета! Аз всъщност имах съмнение за това дали съм я активирал или не. Тъкмо започнах да се вглеждам в HUD-а, за да се уверя в статуса на ракетата, когато първата ракета излетя от левия крилен пилон. Аз превключих на втория AMRAAM възможно най-бързо, след като първата стартира. Този път ми се стори, че вторият AMRAAM потегли много по-бързо!

Въпреки че вече бях пускал AIM-9 в тренировка и HARM в Босна по време на операция DELIBERATE FORCE, а и в операция ALLIED FORCE, все още нямах опит от първо лице за това, което представляваше пуска на AMRAAM. Тези два старта на AMRAAM бяха изключително впечатляващи и продължават да ме изумяват дори и днес!

Тъй като MiG беше на доста близко разстояние и маневрираше в този момент, прицелната марка се движеше бързо пред носа ми и доста под мен, така че ракетите пикираха веднага след старта и се гмурнаха описвайки арка през HUD-а ми с изумителна скорост (нещо като питчър, хвърляща фалцирана топка)! Това беше истинско доказателство за качеството на американската технология - AMRAAM се представя толкова добре на близко разстояние, и с фантастично висока скорост на изместване на целта! Не съм сигурен, че друга ракета може да „пресече диагонала”, както AMRAAM направи този ден!

Веднага след пуска започнах снижение, забелязах на радара си, че ракетите всеки момент ще достигнат целта, и си казах, че за да получа потвърждение за попадението, "по-добре да видя това, тъй като може и да съм единственият, който го наблюдава! "
Завъртях самолета в ляв крен на около 90 градуса и видях, че МиГ-29 експлодира на около шест хиляди фута по-надолу и между разпръснати облачни слоеве (директно под лявото ми коляно). Съобщих два пъти в ефир, „SPLASH ONE WITH FIREBALL”!, защото знаех, че шансовете ми да кажа това отново в летателната ми кариера са по същество нулеви!




От друга страна, "DBAL", докладва след мисията, че e наблюдавал как и двете ракети достигат до целта. За щастие облаците се бяха разсеяли малко около мястото на прехвата, така че днес "DBAL" има запис "наносекунда по наносекунда" за това, как югославският изтребител извършва отбранително маневриране до почти перпендикулярен курс на моя, попаденията на ракетите, как МиГ започна да гори и как се разпада във въздуха!

След атаката, тъй като всички ние бяхме много зле с горивото, веднага започнахме изкачването и излизане на запад, към цистерните в Босна. Поисках от диспечера на AWACS да насочи нашия танкер на изток директно към нас.

Сега започна истинската трудна част от мисията! Както се оказа, и както често се случваше по време на операция "ALLIED FORCE", най-обезкуражаващата част от мисията току-що беше започнала: да се закачим на танкер, който е се отдалечава към по-безопасна зона, докато други F-16 и F-15 също се насочват към него едновременно и всичкото това в отвратително време. Когато влязохме в Босна, открихме, че нашият танкер е на повече от 120 мили и се отдалечава!

След това зададох BINGO FUEL за полет до Сараево и трябваше да се обадя на танкерния екипаж директно, за да ги накарат да се обърнат, за да се заредим с гориво. В крайна сметка успяхме да заредим и да се върнем на позиция да изчакаме за група „Charlie”...., която беше отменена заради времето!
Пълно догоре с гориво тръгнахме за Авиано „както гарваните могат” – на свръхзвук и на 11 000 метра през цяла Босна и през Адриатическо море, против всички видове правила, сигурен съм!

Валеше като из ведро, когато най-сетне се върнахме в Авиано; Разбира се, аз настоях да прелетим парадно над пистата (доста глупаво решение, тъй като дъждовната буря е почти директно над въздушната база) момчетата свършиха чудесна работа, въпреки моя глупав акт!

Ние всички се подреждахме в зоната за деактивация на оръжието, а ръководителят на техниците се свърза с конектора за комуникация по време на разоръжаването на самолета. Тъй като моите HARMs си бяха заредени на мястото, той вероятно си мислеше, че се връщаме от поредната „разходка до супера”, защото ме попита ме с доста минорни нотки в гласа (явно не му беше приятно да седи отвън в дъжда):

- „Добре, Сър, как мина мисията ви?”

Отговорих:
-"Много добре ... Свалих МиГ."

Той извика:
- "Сигурно се е*авате ... Сър!"

Аз извиках на свой ред:

-”Погледни пилоните!”

Тогава погледнах и аз към крилния пилон и видях другите момчета от техниците, които правеха набирания на празния ракетен пилон в дъжда! Те наистина бяха психирали яко и се появиха по-късно, за да ми дадат стартовите кабели на AMRAAM, които останаха перфектни спомени за тази мисия!

„Nut” показа в този ден отлична полетна дисциплина. Първо, чрез кратко и бързо уведомяване на звеното за съобщението на AWACS, че неопозната цел се приближава по време на оттеглянето ни след група „Алфа”. И на второ място, за работата радара си, за да ни подсигури, относно други заплахи. Също така, за разлика от други „яхуу”-каубойски радио разговори, които се чуват по време на въздушен бой тези дни, моето звено не каза нито една ЕДИНСТВЕНА дума след като MiG-29 беше свален. Те поддържаха най-строгата дисциплина по време на изтеглянето до танкера в Босна и, докато пълнехме гориво. Само след като заредихме и догато се подготвяхме да се върнем със следващия ударен пакет „Charlie”, Nut каза po дискретната честота:

- „PUMA 1, PUMA 4. Разрешете да се обърна”

- „Разрешавам, PUMA 4!”

- „Сър, можем ли да се върнем там и да направим това отново?”

Между другото, миналия месец "Nut" Питърсън бе избран да отиде в F-16 Fighter Weapons School за семестъра, започващ това лято.

Имаше няколко заявления в интернет веднага след края на войната, че този MiG-29 е погрешно свален от сръбска ПВО батерия. Това е абсолютна Глупост! Можете действително да видите този самолет да се разпада на записа от моя радар, веднага след като го улучих!

Не мога да коментирам тактиката на Военновъздушните сили на Югославия този ден, а именно да използват единичен самолет или защо някой би твърдял, че сами са свалили собственият си изтребител освен да запази реномето сръбските MiG-29, които се представиха толкова зле по време на войната срещу пилотите на НАТО , (разбира се причините за това представяне бяха комплексни: слабо оборудване, лоша поддръжка на въздухоплавателните средства, остарял съветски стил на обучение и т.н.). Напоследък все повече и повече от сръбските интернет сайтове признават, че този MiG-29 е бил свален от F-16CJ.

Но това, което мога да кажа, е, че четиримата от нас в този ден летяхме на напълно готови F-16CJ, като нашите самолети и авионика функционираха на 100% (благодарение на нашите техници по поддръжката), добре въоръжени с различни видове оръжия, готови да се справят с всички Видове заплахи (благодарение на нашите оръжейни техници) и бяха напълно обучени да се справим с каквото се изправи срещу нас в този ден (благодарение на модела за обучение и готовност на USAF).

Обзалагам се, че има решения и тактики, които бих направил различно, ако имах шанс отново да извърша тази мисия. Но всеки от моите членове на полета можеше да свали този МиГ-29 по абсолютно същия начин. Бях щастлив, че бях командир на това звено и благодарно подкрепян от страхотни пилоти на Viper (Ф-16), особено “Nut” Питърсън, който наистина беше нащрек по време на оттеглянето ни.

Въпреки, че Lt Col Geczy беше прехвърлен за операция ALLIED FORCE като част от 78th Fighter Squadron, разгръщането включваше и самолети от другата ескадрила в Shaw AB. Самолетът по време на въздушния бой на лейтенант Lt Col Geczy с MiG-29 (91-0353) всъщност е бил от 77th FS „Gamblers”. Lt Col Geczy става командир на 77th Fighter Squadron и прави F-16 с борд. Номер 91-0353 флагманът на ескадрилата.





На тази дата сръбската ПВО следи група ударни самолети в района на Valjevo. Полк. Milenko Pavlovic е командирът на 204 изтребителен авиополк

и през този ден е оперативен дежурен в командният пункт до Stara Pazova:

КАРТА

Когато постъпва заповед за излитане, Полк. Milenko Pavlovic отива на летището и с думите:
"Мамка му, деца, няма Вие да умирате, а аз" измъква дежурният пилот от кабината на готовият за излитане МиГ-29.MiG-29 номер 18109[/b] се вдига от авиобаза Batajnica. По време на 12 минутния си полет пилотът докладва за неизправности. Последният му доклад е "Захванах цел, но и аз съм на прицел". Самолетът му е улучен от AMRAAM в кабината и пада при Petnica.Пилотът загива.