Airsoft... и други комплекс спортове
Публикувано на: 14 Фев 2018, 13:46
Струва ли си това? Каква е разликата с пейнтбола? От един далечен познат разбрах, че имало някаква изоставена казарма около София или....полигон и там седмично се организирали престрелки... Сега съм на поголовен минус с кеша и под струва ли си, направо - консумира ли финанси? (това е основното питане, че по-надолу съвсем се отнесох)
Имам чувството, че всичкото е като с ултрамаратоните и планинското вело - ужким просто трябва да излезеш навънка, а всички действително се екипирали все едно в Сирия отиват - барнали се с тесни джендър клинчета, хоки-моки по краката, калфи, велосипеди колкото два заема в райфайзен банк, гелчета, барчета, очила за нощно виждане....добре, де - прости челници...
Аз на състезание като отидох веднъж с един огромен неспортен тумбак, все още пиян след цяла нощ шматкане и гуляй, неекипиран и след финала завърших и второто ми повръщане... а после пих два пъти повече бира от другите (е, сега правя пауза на тея неща преди по-сериозна "компетиция", че съм минал срок на годност)...И другите здравословно обсъдили колко съм луд... Но нали затова е спортът - за кеф?
Оф топик - най-гадно е като те мотивират да завършиш. Не е лоша работа, но това с финала ми е много неестествена философия вече. Ако едно трасе е 114 км и се откажеш на 112 км и се почват едни позитивни, но и поучаващи коментари... А то от фиксирани трасета, дистанции, режими, мотивации - и човек се чувства като лабораторен плъх...
Имам чувството, че всичкото е като с ултрамаратоните и планинското вело - ужким просто трябва да излезеш навънка, а всички действително се екипирали все едно в Сирия отиват - барнали се с тесни джендър клинчета, хоки-моки по краката, калфи, велосипеди колкото два заема в райфайзен банк, гелчета, барчета, очила за нощно виждане....добре, де - прости челници...
Аз на състезание като отидох веднъж с един огромен неспортен тумбак, все още пиян след цяла нощ шматкане и гуляй, неекипиран и след финала завърших и второто ми повръщане... а после пих два пъти повече бира от другите (е, сега правя пауза на тея неща преди по-сериозна "компетиция", че съм минал срок на годност)...И другите здравословно обсъдили колко съм луд... Но нали затова е спортът - за кеф?
Оф топик - най-гадно е като те мотивират да завършиш. Не е лоша работа, но това с финала ми е много неестествена философия вече. Ако едно трасе е 114 км и се откажеш на 112 км и се почват едни позитивни, но и поучаващи коментари... А то от фиксирани трасета, дистанции, режими, мотивации - и човек се чувства като лабораторен плъх...