В момента разглеждам някой изключителни картини на военноморска тематика и се замислих, че имаме нужда от такава тема. В момента има и класици и съвременни художници рисуващи красиви неща на морска и въздушна тематика.

Изобразителното изкуство и вийната

Тамън се зарадвах че става въпрос за нещо такова:



и видях, че има грешка.

Поправям се - ПСВ:

ПСВ не е този захарен сироп. ПСВ е Ото Дикс.

Както всяка опустошителна сила и войната може да е красива:

Военоморските картини от края на 18ти началото на 19ти век са изключително красиви, въобще кораби от тази епоха са красиви, та са подходящи за картини.
Иначе ако говорим за ИИ и войната, не може да не споменем "Scotland Forever!" на Елизабет Томпсън, изобразяваща атаката на шотландската кавалерия в битката при Ватерло.

Amazon написа: ↑

12 Дек 2017, 03:36

Както всяка опустошителна сила и войната може да е красива:

Брат незнам за каква красота говориш...
смърт,мъка,страдание, трагедия....


Чета спомените на нашите ветерани, и виждам от първо лице както ужасно нещо е това....

"...на фронта най-големият стрес е когато минаваш между твои убити, ранени и стенещи за помощ, и нямаш нито време, нито пък право да спреш, а продължаваш напред и оставяш този човек направо да умира. Това е страхотен стрес! Това е нещо, което... Ние сме двайсет и една-две годишни хора. Срещаме се направо със смъртта! И това нещо се помни години наред. Когато съм заспивал или пък се замислям – сънувал съм това нещо. Когато приятелят ми загина,така просто го видях. И тука майка му ме пита: „Как загина Наско?!“ Викам: „Наско загина много... така просто заспа и загина.“ Аз да ѝ кажа тези работи, тъз жена, тя ще умре веднага! И не само това, имаше и разкъсани момчета, тука тяхни майки, близки в Каргона дойдат – момчетата все моя възраст. Винаги казвам: „Войната е такава, че не знаеш отде ще дойде куршумът, и голяма част ги погребвахме.“ И те наистина, нашите войници бяха погребвани, но от специални части, вече отзад. Това не беше работа на нас."

Йовко Иванов Вълчев служи в 16 пехотна Беломорска дивизия в Беломорието. Впоследствие като доброволец в 29-ти пехотен Ямболски полк се сражава във Втората фаза на войната срещу Германия на територията на Унгария. Ранен е два пъти – в боевете за Драва и при последвалото настъпление на Българската армия. Награден е с орден „За храброст“.

Онзи ден имаше годишнинина от бомбардировката на Герника, но забравих да я отбележа в темата "На тази дата", затова тук пускам известната картина на Пикасо.

По липса на по-адекватна тема...
Да се похваля в какво в крайна сметка изби свободното време. На стената на бъдещия ми хоум офис, размер на композицията 2.50м х 1.60м
Мислех да рисувам кораби и подводници, ама тя стената зелена.. и...


Започнах да добивам уважение към разни стенописци. Зае си ми едни 2 седмици по час-два на ден...

Много интересно се е получило - после само да не забравиш да снимаш и финалния вид на бъдещия хоум офис

Ще се поразточи във времето.. живот и здраве - ня лято...

Много приятно се е получило. Изглежда, че и мащаба си спазвал.

Благодаря )
Да, мащабът е 1:4,5

Константин Савицкий, "На войну", 1888
https://www.youtube.com/watch?v=Q0mQk5s7o-g

За какво е картината "На войну" (рус.) - картината представя различни сцени на раздяла на мобилизираните (от 27 до 35-годишни, първата версия на картината според руската уикипедия е съдържала доста по-остросоциални сюжети, вкл.плачещ войник). Това са първите мобилизации в Русия - правителството се доверява на народа, под 1% се отклоняват; дотогава е имало рекрутска повинност - практически доживотна (25 г.служба), тези са 7 до 9 години, което дава някаква надежда на близките им. Битувало е масово осъзнаване, че повечето умрели ще са от болести - по опита от Кримската война. Като цяло хората са смятали войната за праведна, със справедлива цел.

Във връзка с допускането на Педерацията до Олимпиадата, протест от Украйна:

Една година разлика между двете снимки. Единия е загубил крак, другия око.



Source: FB page of Serhiy Pozniak.

rki написа: ↑

07 Мар 2023, 13:20

Една година разлика между двете снимки. Единия е загубил крак, другия око.



Source: FB page of Military Serhiy Pozniak.

Смелост за неговите мъже, истински герои, които продължават да се усмихват дори след нанесените им щети!