Музика, филми, култура ⇒ Hard Sci-Fi

[Jefferson F. Davis]

На мен ми допадна Реймънд Фиист със "Сага за войната на разлома"
https://chitanka.info/serie/saga-za-vojnata-na-razloma
Както и останалите продължения под различни заглавия.
https://chitanka.info/person/raymond-e-feist

[Кухулин]

Кухулин, ей сега ще видиш как ще ти натроля темата.

Колкото и да е невероятно, твърдата научна фантастика и фентъзито имат допирни точки, стига науката да се разглежда в широк смисъл. Любимия ми пример е Бърнард Корнуел

[miau]

Откакто започнах да чета Ериксон и Абъркромби някак си цялата хард фантастика започна да ми изглежда плоска и леко захаросана с не напълно изградени персонажи. Не че съм спрял да я чета, но сега е трудно да намеря нещо, което да не превъртя набързо за 3-4 часа.

ПП: Ако някой се интересува от пълната поредица произведения на Абъркромби преведени на български, да пише тук. Ще му ги изпратя в ел. формат.

Aз ако трябваше да избирам корица за отмъщението на наркоманката Монца е това щеше да е:

За мен тази Малазанска книга на мъртвите свърши със смъртта на Уискиджак в края на трета книга. Всичко след това е изсмукано от пръстите, само и само да се правят повече пари. Девета и десета книга пък са нещо покъртително. От 4-та до 10-та книга само Карса Орлонг е по-запомнящ се. Разни герои се шматкат без никаква причина, т.е. причина има - да се трупа обем. Ериксон така и не можа, за 10 книги, да си избистри идеята как точно му работи магията в измисления му свят. В 6-та или 7-ма книга, в предговора, благодареше на читатели, че му помогнали да разбере как точно работи магията, която сам е измислил. Ама пак нищо не беше разбрал. Като цяло съм разочарован от поредицата. Но, това си е лично мое мнение.

Абъркромби е друга работа. Миналата седмица прочетох какви ги е творил Глокта преди да отиде на онзи мост и, в последствие, да му се случат разни случки със зъбите.

Ако ще споделяте книги в ел. формат бройте и мен.

[контрол_alt]

Хвърлете един поглед на това, изглежда обещаващо:



http://knigolandia.info/book-review/luna-novolunie/

[контрол_alt]

Забравете за горната книга. Изчетох първите 120 страници и реших повече да не и давам шанс. Баналности, левичарство и джендъризъм с безсмислени диалози, които отегчават.

[Кухулин]

И като твърдост нещо намирисва. Гледам го това "хелий-3, който се е превърнал в основен енергиен източник за Земята" и скептично се мръщя.

[gabocvet]

„Лунна дъга“ https://chitanka.info/book/1158-po-chernata-sleda

[контрол_alt]

И като твърдост нещо намирисва. Гледам го това "хелий-3, който се е превърнал в основен енергиен източник за Земята" и скептично се мръщя.

Сега като се замисля, много ме издразни тази книга. Може би защото имах завишени очаквания заради рецензията.

Продължавам да търся. Ще започна Гавин Смит "Ветеран". Ако не е хард то поне е военна фантастика .

[bukvite]

И като твърдост нещо намирисва. Гледам го това "хелий-3, който се е превърнал в основен енергиен източник за Земята" и скептично се мръщя.

Сега като се замисля, много ме издразни тази книга. Може би защото имах завишени очаквания заради рецензията.

Продължавам да търся. Ще започна Гавин Смит "Ветеран". Ако не е хард то поне е военна фантастика .

Много е зле, ама като се водиш по предпочитанията на Блажев ще е така. Вземи прочети Дорсайския цикъл за начало, после ще ти препоръчам и други.

[контрол_alt]

А да, Гордън Диксън е добра идея за тези, на които им липсват първите 7 години SF. Особено "Войнико, не питай!", "Изгубеният Дорсай" и "Наричай го господарю". Ето и личната ми колекция ако на някого му е интересно:

https://filecloud.me/dtjp08kgiqbp.html

[контрол_alt]

Отново в стила на Гордън Диксън да си припомним и за Алфред Бестър. Най-вече "Тигър. Тигър"(“The Stars My Destination“). Пропуснали сте го? Сега е момента да наваксате. Предлагам ви личната си колекция на български:

https://filecloud.me/uzkqo2uu8i05.html

[bukvite]

Отново в стила на Гордън Диксън да си припомним и за Алфред Бестър. Особено "Тигър. Тигър"(“The Stars My Destination“). Пропуснали сте го? Сега е момента да наваксате. Предлагам ви личната си колекция на български:

https://filecloud.me/uzkqo2uu8i05.html

Това си е класика.

[контрол_alt]

Да. На корицата най-добре е написано, затова и подбрах точно тази:

"Science fiction has produced only a few works
of actual genius, and this is one of them"

Отново в стила на Гордън Диксън да си припомним и за Алфред Бестър. Особено "Тигър. Тигър"(“The Stars My Destination“). Пропуснали сте го? Сега е момента да наваксате. Предлагам ви личната си колекция на български:

https://filecloud.me/uzkqo2uu8i05.html

Това си е класика.

[Кухулин]

Чукнах преди малко Алфред Бестър в читанката, да почета нещо читаво за събуждане. Попаднах на това:

В лабораторията на изследователя Джонт избухнал случаен пожар, при който огънят обхванал и учения. Виковете му за помощ, естествено, се свързали с представата за пожарникар. Кой можел да бъде по-изненадан от Джонт и колегите му, когато той се оказал пред извикания пожарникар, намиращ се на седемдесет фута разстояние от лабораторията. Те загасили пламъците и се впуснали да търсят причините и начина на неговото седемдесетфутово пътуване. Телепортацията — пренасянето на човек през пространството чрез усилие на собствената мисъл — била теоретична концепция, а от дълго бреме съществували неколкостотин лошо документирани доказателства, че това се е случвало в миналото. Това бил първият случай, в който явлението ставало пред очите на професионални изследователи.
Упорито изследвали Ефекта на Джонт. Това било явление, което би разтърсило Земята, а и Джонт имал желание да обезсмърти името си. Той направил завещанието си и си взел сбогом с приятелите. Знаел, че отива на смърт, защото изследователите възнамерявали да го убият. Не можело да има никакво съмнение в това.
Дванадесет психолози, парапсихолози и неврометристи от различни области се събрали в изследователската зала. Експериментаторите затворили Джонт в нечуплив кристален съд. Отворили водния шибър, запълващ съда с вода, и пред очите на Джонт счупили ръкохватката му. Било невъзможно да се отвори съдът и да се спре вливането на вода в него.
Концепцията била, че, ако се изисква смъртноопасна обстановка, която да стимулира Джонт да се телепортира, те трябва дяволски добре да го изплашат. Съдът се пълнел бързо. Наблюдателите събирали информация с напрегнатата прецизност на екип, който наблюдава затъмнение с камера. Джонт започнал да се дави. И тогава той се оказал извън съда. От него се стичала вода и кашлял гръмогласно. Той отново успял да се телепортира.

Ам, сигурни ли сте, че книгата е за тази тема - твърда научна фантастика?

[контрол_alt]

А не, ама нали ти казах, че ще ти отроля темата. Трудно се намира истински хард затова си пишем ей така за всичко в SF. Aко обаче това те дразни спирам моментално.

[Flancer]

Ам, сигурни ли сте, че книгата е за тази тема - твърда научна фантастика?

Книгата е наивничка от днешна гледна точка, но е писана отдааавна . Има космически кораби, екшън, телепортации. За тук е. Все едно някои от изглеждащите сега наивни неща на Шекли да не са за тук

[Кухулин]

Книгата е наивничка от днешна гледна точка, но е писана отдааавна .

Аз не коментирам дали е наивна, а дали е в съответствие с научните възгледи на епохата. Прочети пак горния цитат, може би по-внимателно, и си дай сметка, че това нещо е публикувано две години след смъртта на Айнщайн.

[контрол_alt]

Имам пълна торба с подобни сега изглеждащи наивно класики, но за времето си точно те са маркирали основните идеи. Сега вече е трудно да се добави нещо ново освен по усъвършенстван стил и по-заплетена история. Например "Лунен прах" от Артър Кларк е писана 1961 г. и си е хард фантастика по смисъла на темата. Няма извънземни, няма АИ, няма зомбита, няма роботи. "Градът" на Клифърд Саймък е друг жалон в жанра, но не е хард, прекалено социален е. Историите на Майк Резник от поредицата "Хроники на човешкия вид" са поучителни като протестантска проповед. Всяка книжка с наивния си стил завършва с ясно внушение. И това не е хард. Непобедимият на Лем не е хард защото има изкуствен интелект, Звездният навигатор Пиркс обаче е хард. Марсианецът е хард, но вместо да си губя времето с него предпочитам да препрочета Дейвид Уингроув с "Чун Коу" поредицата. "Играта на Ендер" от Орсън Скот Кард е хард, но по смисъла на темата не е защото има извънземни. От тази поредица ми харесва тя и "Сянката на Ендър". Другите не ги понасям. "Небесните господари" от Джон Броснан, в тази книга образът на култовия Майлоу Хейз кърти мивки, точно моя тип герой е, ама и тя не е хард защото е малко антиутопия . Прочетете го ако намерите време: "Небесните господари", "Войната на небесните господари", "Краят на небесните господари".

Ам, сигурни ли сте, че книгата е за тази тема - твърда научна фантастика?

Книгата е наивничка от днешна гледна точка, но е писана отдааавна . Има космически кораби, екшън, телепортации. За тук е. Все едно някои от изглеждащите сега наивни неща на Шекли да не са за тук

[Кухулин]

Какво пречи изкуствения интелект на твърдата НФ?

[Thorn]

Парадоксът на Ферми пречи.

[контрол_alt]

Какво пречи изкуствения интелект на твърдата НФ?

Ако ме питаш мен и роботите не пречат, нито извънземните, но така разбрах определението "хард" според темата.

Хард в случая означава без противоречия с науката. Максимално близо до съвременното научно ниво.

И роботите на Азимов, AI, извънземните не са максимално близо до съвременното научно ниво. Както и да е, аз и без това много не спазвам горния критерий .

Да предложа нещо хард, но не съвсем защото има извънземни. Авторът е учен, световно известен в средите си.

Давам и линк към рецензия, но ако сте решили да прочетете книгата, не ви съветвам дори да поглеждате рецензията - прекалено много спойлери.

https://podmosta.bg/%D1%81%D0%BB%D0%B5% ... %BE%D1%82/

[Кухулин]

Парадоксът на Ферми пречи.

В какъв смисъл?

И роботите на Азимов, AI, извънземните не са максимално близо до съвременното научно ниво.

Роботите на Азимов ясно, но извънземните и ИИ как противоречат на научните възгледи от която и да е епоха, не ми е ясно. Както и да е.

Слепоглед я споменах по-рано в темата - много твърда, една от любимите ми. Единствения проблем с нея беше, че в началото я четох на английски и стила ми се видя невъзможно сложен. Но българския превод е чук.

[контрол_alt]

Аз имам няколко критики към нея, но ще се въздържа заради спойлерите и за да не откажа някой да я започне. Това, което ще напиша по-долу не се отнася за Слепоглед.

Колкото по-хард научна е книгата, толкова по-ограничено е фантастичното в нея. Научност и фантастика в литературата не са скачени съдове. Колкото повече научна достоверност се налива, толкова по-малко въображение. Е, хиперболизирам малко, но често е така.

Сега, след такива поредици трепачи като "Небесните господари" ето нещо по-посредствено, но забавно за плажа, докато хвърляме по едно око на задниците на рускините.

Робърт Дохърти, Зона 51

[Flancer]

Сега се сетих, че препрочитам ЕОН и ВЕЧНОСТ на Грег Беър и ще се класират, дори по твърдият критерий за твърда фантастика на Кухулин .

[Кухулин]

Колкото повече научна достоверност се налива, толкова по-малко въображение. Е, хиперболизирам малко, но често е така.

Да го кажем така - ако даден автор има определена сила на въображението, научната рамка може да го фокусира на голяма дълбочина в тесен участък. Стига тази рамка да е по силите както на автора, така и на читателя.