Музика, филми, култура ⇒ Neue Bulgarische Kunst

[Bojilov]

Понеже бях обвинен от Амазон че разводнявам другата тема-отварям тук тази за да поговорим по същество за новото българско изкуство...Критерий за старост.И без тва Мариус Куркински казваше че минеш ли 25год.-все тая на колко си...Айде да са 30години,че кръгло число.Сиреч-всичко след 1992ра и Митко Воев.
Ограничения-няма.Литература,кино,изобразително,музика,цигански кючеци,хора,народни песни,всичките са лесни...
Милен Русков,Парушев,Криско,Под прикритие,Театър 199,Руслан Мъйнов,Фънки,Стоичков и т.н. и т.н.

[EddieBG]

Във форума има специален раздел за музика, филми и изкуство.

[Bojilov]

Моя грешка.Нека някой модератор я премести там.

[Bushman]

Добре... Предизвиквам колегата Божилов да докаже твърденията си:

Искам да имам простичкото право когато нещо ми мирише гадно и е кафяво-да го нарека булшит.Без да ме е страх че наранявам нежните чувства на някой...
...
Това което се твори в момента в БГ си има име.И то е "ХАЛТУРА"!И аз няма да спра да го наричам с това име,привсе всякакви обидени пуритани.

Така, говорим за книгата "Северозападен романь" на Стоян Николов - Торлака.
Ето нещо като кратък очерк, няколко читателски мнения и линк, от който може да се изтегли в PDF-формат:
https://4eti.me/%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B ... %BE%D0%B2/

Ето и друг линк:
https://minimummart.com/druga-proza/sev ... igata-pdf/

Очаквам Колегата да демонстрира тази "гадна миризма" и да се аргументира. Обаче държа да се прави разлика между изразни средства и послание. Книгата е написана на друг език (нека бъде и диалект, ако повече му харесва на Колегата) - това прави ли я автоматично калпава и просташка? Ако беше написана на каталонски, фризийски или йоркширски - тогава какво? Пак ли веднага ще я отхвърлим като халтура или този път можем да я обсъдим?

Искам да разбера какво в сюжета на историята, в посланието на автора към читателя е толкова пошло и гадно, че да предизвика онзи пагубен гняв на Колегата?

[Almasy]

.....диалект.....

Четейки навремето "Селяни" на Реймонт, буквално се изнервях от сума ти непознати думи, които не бях чувал никога - клашник, копраля, вълненик (това се оказа че било рокля), ровник, чумбер и какво ли още не. Някои от тях имаха обяснение под текста, но други не, та се наложи да ровя и по речници.
Като приключих бая обемистия роман обаче, осъзнах, че преводача си е свършил перфектно раутата, защото така пресъздаваше изключително точно атмосферата.
Макар и именно за "Селяни" Реймонт да получава Нобелова награда, честно казано определено харесвам повече друг негов роман - "Комедиантка".
Нито в "Комедиантка", нито в "Обетована Земя" обаче той ползва диалект, което потвърждава, че последният е използван повече от нарочно.

[Bushman]

Аз много трудно се справих със Солженицин в оригинал. Той ползва някакъв лагерен, "блатен" жаргон, който в началото ми беше почти неразбираем. Търсил съм отделни думи и изрази в нета, правих си речник. Но като му хванеш цаката - схващаш и красотата на израза. Да, има красота дори в най-циничния лагерен жаргон...

А защо нашия северозападен... добре, нека бъде диалект, да е нещо гадно и срамно? Нали е важно посланието, важно е какво казваш, а не как? Ние така си говорим в ежедневието и никога не съм усетил дефицит на изразни средства. Всъщност, точно при литературния български съм срещал затруднения да изразя някакво чувство и да опиша конкретна ситуация, никога на северозападния ни говор. Нали сега ценим културното разнообразие, а вместо това отричаме цял едни регионален говор... И не е само използването на "странни" думи, напротив. Значението на думите е различно, словоредът е различен, самата логика на израза е различна. Една колежка от централна България беше женена някъде по нашия край, та тя ми е разправяла за някаква комшийка, чийто говор звучал като песен, като мелодия.

[centara]

Аз много трудно се справих със Солженицин в оригинал. Той ползва някакъв лагерен, "блатен" жаргон, който в началото ми беше почти неразбираем. Търсил съм отделни думи и изрази в нета, правих си речник. Но като му хванеш цаката - схващаш и красотата на израза. Да, има красота дори в най-циничния лагерен жаргон...

А защо нашия северозападен... добре, нека бъде диалект, да е нещо гадно и срамно? Нали е важно посланието, важно е какво казваш, а не как? Ние така си говорим в ежедневието и никога не съм усетил дефицит на изразни средства. Всъщност, точно при литературния български съм срещал затруднения да изразя някакво чувство и да опиша конкретна ситуация, никога на северозападния ни говор. Нали сега ценим културното разнообразие, а вместо това отричаме цял едни регионален говор... И не е само използването на "странни" думи, напротив. Значението на думите е различно, словоредът е различен, самата логика на израза е различна. Една колежка от централна България беше женена някъде по нашия край, та тя ми е разправяла за някаква комшийка, чийто говор звучал като песен, като мелодия.

Аз също съм фен на автентичните диалекти, защото придават неповторим колорит на езика. Турцизмите също. Недостътк, когато се използват в литаратурни произведения е, че читателят трудно може да си представия произношението, интонацията и ударението, които са присъщи на съответния деалект. Но за хората, които са израснали, слушайки тази реч на бабите и дядовците си, такава книга се превръща в портал, който ги връща отново на село и най-хубавите им спомени отново оживяват. Литературният език е почти универсален, но някои неща могат да бъдат изказани само на диалект. Ако някой не го разбира, значи не е лъжица за неговата уста.

[Bushman]

И аз мисля така, напълно съм съгласен.

При нас турски думи се използват сравнително рядко, основно за майтап, за да се вкара хумористичен отенък в речта. За сметка на сравнително слабото турско, имаме силно сръбско влияние. Използват се сръбски думи и дори цели изрази, да не споменавам сръбския фолк - Весна Змиянац, Нада Топчаджич, Мирослав Илич, Драгана Миркович, Лепа Брена, Цеца, Миле Китич, Шабан Шаулич... Я гледай, дори не предполагах, че помня толкова много сръбски изпълнители...

[Amazon]

България е стара държава. Мноооого стара, според широката дефиниция най-старата след Франция(Сан Марино не е баш държава) и е повече от нормално да има диалекти. На мен това ми харесва. Същото е със всички стари европейски държави от Амглия до Германия. И аз също понякога използвам турцизми, ако ще направят изказа “по-сочен”, или диалектни думи започнени от дядо от Троянският Балкан и Априлци.