Войната на Путин охрабри ЕС да изненада себе си
Европейският съюз е в своеобразен ренесанс след началото на войната в Украйна. Съюзът получи импулс, позволил затлачени от години проблеми, изпаднали от дневния му ред, да бъдат разрешени или придвижени решително напред.
1. Европейското единство. Обичайно тромав и все още трудно приспособим към размерите си, ЕС непрекъснато е съпътстван от неудовлетвореност заради отчайващо бавните, прекалено болезнените и крайно недостатъчните си решения, особено по отношение на външните кризи. Но за първите 9 месеца от войната в Украйна европейските държави приеха девет пакета от санкции срещу Русия, изискващи единодушно решение от всичките 27 държави, включително изнудваните от Кремъл. Въвеждането на ограниченията премина необичайно гладко за брюкселските стандарти, демонстрирайки последователност и категоричност в европейската позиция, на които Москва едва ли е разчитала.
2. Енергийната независимост. Тук промените са толкова революционни, че ще променят Европа за години напред. В началото на зимата руският внос на изкопаеми горива е сведен до едноцифрени числа, ЕС е намерил нови партньори за доставки, а усилията за намаляване на потреблението - до ограничаване на търсенето.
3. Шенген. След 14 години, в които Шенген беше подложен на няколко вътрешни реформи, за да се модернизира, интересът към зоната за свободно движение се върна и тя беше разширена - за съжаление България не успя да се възползва, да се надяваме, че засега.
4. Еврозоната. Въпросите за разширяването на Еврозоната бяха в тотална стагнация заради многобройните проблеми, най-вече със задлъжнялостта на някои от големите членове. Амбицията на България и Хърватия да влязат в "чакалнята" предизвика през 2018 г. само леко оживление. Сега обаче то вече е преминало в решително съживяване на политиката за еврото, въпреки инфлацията.
5. Разширяването на ЕС. След повече от десетилетие без нови членове или кандидати и без видим напредък от страна на шестте държави, стремящи се към членство, молбите на Украйна и Молдова изведнъж върнаха разширяването на съюза на дневен ред. Това повлече след себе си разрешаването на обраслия в доморасли спорове въпрос за преговорите със Скопие и Тирана. През декември Босна и Херцеговина също получи кандидатски статут. Така в края на годината, ЕС се оказа с трима нови кандидати за членство и с Грузия, която получи европейско обещание. От деветте държави с кандидатски статут преговори вървят с трима, но преди европейските избори те най-вероятно ще станат шест или седем - факт, толкова неочакван в Брюксел, колкото и за Кремъл, полагащ всячески усилия да изолира ЕС от потенциални нови партньори.
6. Въоръжаването. Изначално мирен проект, предназначен да предотвратява военни конфликти в Европа, ЕС не гледаше с добро око на милитаристични проекти от рода на обща армия. Войната в Украйна разруши и това табу. Към края на годината ЕС вече е похарчил 41.3 млрд. евро, за да плати оръжието, оборудването и боеприпасите, което неговите държави членки изпращат на Украйна. Това е 7.6 пъти повече от военния бюджет на Киев за предвоенната година и 88% от оръжейните разходи на Русия. Нещо повече - в условията на необявена война в съседство започна обучение на своя територия на армията на една от страните във военните действия - Украйна.
7. Мигрантите. Внезапно появилите се по източните граници на ЕС бегълци от войната в Украйна надхвърлиха четири пъти броя на мигрантите, предизвикали голямата криза 2015-2016 г., но ЕС се справи с проблема, без да стигне до разпри между страните членки или нужда да агитира гражданите си за съпричастност. Еврокомисията само за няколко седмици успя "да събуди" престояла неизползвана 20 г. директива, с която на украинските бежанци бяха дадени социални права и подслон, а след това експедитивно освободи еврофондове за тяхната издръжка.
8. Орбан. След осемгодишно протакане, най-сетне ЕК се задейства срещу антиевропейското поведение на Орбан, който продължи да се държи, сякаш война край границата на ЕС няма и да провокира Брюксел и останалите членове, пращайки свои министри в Москва и обструктирайки европейската политика, особено за доставките на горива и за санкциите.
Повече подробности в цитираната статия.