vassiln написа: ↑15 Апр 2020, 15:28
Предполагам, че във външнотърговските организации са назначавали доверени хора. Винаги може някой да се захласне по западна оферта, особено инженер, но това ще да са били някакви изключения, инцести, които са водели до шляпане по пръстите. Първо се е търсил източния аналог, и едва ако няма - може да гледаш на запад. И в тези организации и предприятия случайни хора не попадаха.
Нямам предвид непременно ченгета, но поне препоръчани партийци или много силно препоръчани, да не кажа вербувани, безпартийни.
Какви изключения, като няма източни аналози.
Външно-търговските организации никога не са гледали на изток - други са им били работните задачи, СИВ не е бил "външна" зона. Доколкото съм чела, там са работели де факто разузнавачи /по-късно стана модерно да му викат промишлен шпионаж/ и са търсели всяка възможност да докопат западни технологии - специализирани машини, чертежи, каквото падне. Другото им занятие е било да се търсят възможности за износ срещу валута. Що се отнася до закупуване на машини за конкретни предприятия в провинцията - (раз)решенията са на ДСО-тата - следват делегации до производителя с партийци на разходка /такъв повод да видят Запада, кой ще го изтърве!/, един /поне/ инженер от завода - от кумова срама - и преводач.
Списък на външно-търговските предприятия в НРБ
Българската страна от въпроса е разкрита доста добре в раздела Ограничения на КОКОМ в уики-статията Производство на компютри в България. Позволявам си да го цитирам частично:
Развитието на промишлеността в България е свързано с трансфер на технологии от чужбина, препятстван в епохата на Студената война от ембарго - списък на стратегически стоки и технологии, съставен от КОКОМ /специален комитет/. ...
От друга страна, в Източния блок приоритет има аргументът за "независимост в случай на война" и се насърчава използването на местни градивни елементи. ... Поради значителната изостаналост на страните от социалистическия лагер в областта на високите технологии единственият начин за успешно производство е купуване на лиценз. Според Йордан Младенов, през 1960-те години са сключени лицензни договори за радиочасти, кондензатори, металослойни резистори, по лиценз на Сименс се произвеждат автоматични телефонни централи (АТС S29 от 1929 г.) Първите български германиеви диоди и транзистори са изработени по френски лиценз, а ЗИТ-151 и първите ЗУ – по японски. Почти всички авангардни технологии и продукти на западни фирми са включени в списъците на COCOM и продажбата на лицензи за тях или на готови изделия е забранена, като нарушаването на забраната води до икономически санкции за продавача. Пример в това отношение е скандалът Toshiba-Kongsberg от 1987 г., свързан с продажба на машини с ЦПУ, за прецизно фрезоване в СССР, които са използвани за производство на части за подводници.
За да се преодолеят ограниченията, наложени от COCOM, през 1964 г. към Държавна сигурност е създадено Управление за научно-техническо разузнаване (УНТР), което на практика се занимава с промишлен шпионаж, като тайно закупува ембаргови образци, технологии и елементи. Разузнаването използва за прикритие българските външнотърговски организации и задграничните им дружества, а по-късно създава и свои фирми. Политиката на използване на тези средства за развитие на технологиите е одобрена от най-високо ниво. Например в началото на 80-те години ДЗУ започва производството на нови ЗУМД 317 МВ/635 МВ – така наречен тип „Уинчестър“, а от наскоро разкрити документи от Комисията по досиетата, става ясна ролята на УНТР, Първо главно управление на ДС и ВТД „Инко“ в този напредък.
Както виждате, има си случаи на напълно нормални контакти с държави, които недолюбват ембаргото - Япония, Швейцария - и там са необходими инженери, които знаят и разбират какво се купува. От друга страна, как купуват специалните доверени хора от външно-търговските фирми, също има къде да се прочете - особено за съветските. Само че документацията е на английски.
В тази книга например -
"Най-добрият враг, който може да се купи с пари" (англ.) някакви вероятно дясно-ориентирани автори разказват историята на паралелно предоставяне на технологична информация на СССР от "загрижени за мирната търговия и доброто сътрудничество" американски институти и от специално вербувани за целта агенти и фирми-паравани.
По-конкретно в края на глава V са изброени по години събития от развитието на полупроводниковата индустрия на САЩ, сред които четем:
... 1973 г. - CDC (Control Data Corporation) приема да предостави на СССР голям дял от научна и инженерна информация, вкл.конструиране и проектиране на голям бърз компютър; 1977-80 - СССР закупува технологии за полупроводников завод посредством мрежата Бруххаузен и СТС (Continental Trading Corp.) Договора с CDC дава на Съветите достатъчно информация да организира закупна и шпионска програма. CDC казва на Съветите какво да купят. 1981-82 Търговското министерство няма достатъчно пълномощия да спре износа. Митниците обаче правят определени усилия да спрат износа на техника за полупроводниково производство. 1985 Съветите създават завод за серийно производство на полупроводници. Съветското военно оборудване е базирано на неговата продукция. 1986 Американският данъкоплатец продължава да поддържа бюджет за отбрана от над 300 млрд на година. Без тези трансфери съветската военна машина можеше да не бъде компютъризирана и бюджета за отбрана на САЩ да бъде намален.
До края на главата (от стр. 47) се разказва за мрежата Брюххаузен, съставена от 20 или повече фирми-паравани, създадени от Вернер Брюххаузен, западногерманец. Ключова е група компании с инициали СТС, ръководена от Анатолий Малюта, натурализиран гражданин на САЩ от руски произход, които придобиват и прекарват в СССР технологиите за въпросния завод за полупроводници.
На същата тема - съветски покупки на оборудване за полупроводници - е и този
разсекретен доклад на ЦРУ от 1976 г. (англ.) Предлагам за по-бързащите да видят какво пише от т.14 на стр.7 нататък.
И накрая, за капак, ми попадна
тази статия (рус.) на ветеран на външното разузнаване на СССР, капитан І ранг в оставка А.Б.Максимов от 2011 г., която освен другото, предоставя списък от 13 успешно изпълнени от научно-техническото разузнаване спец-задания за съветската космическа програма, за които си нямах хабер - ето първите три:
1963 - Спутник: проникване на авиобаза за оглед и фотографиране на на капсулата, в която първия американски астронавт е бил в космоса;
1963-67 - Амберлити: добиване на йоно-обменни смоли и технологии за изготвянето им за производство на твърдо ракетно гориво и живото-обезпечаващи системи за космонавтите;
1965 - Спецсмазки: придобиване на образец от студоустойчива молибденова смазка, използвана в жироскопите на ракетите на НАТО с цел прилагането й в космическите навигационни системи;
и споменава някои други примери за давление на САЩ - спряна от КОКОМ сделка с Франция за доставка на модерни телефонни централи, а в началото на 80те - препятстване строежа на газопровод Уренгой-Западна Европа - забранили износа в СССР на тръби с диаметър 1200мм, защото можели да се използват за корпуси на междуконтинентални ракети.
Така че не бъркайте външно-търговските компании с легалните преговори за оборудване, особено водени в България - например на Пловдивския панаир.
"Преход от раболепие към злорадство - това е истинското клеймо на роба." - А.Мирер
