Полетите на смърта не са нарицателно. А грозен исторически факт. И донякъде петно върху авиацията.
Мръсната война в Аржентина (1976-1983). Много хора изчезват, точната бройка едва ли някой я знае, но приблизително се посочва цифрата 11.000. Смърта с куршум е старомодна, пък и труповете......Става сложно.
Но вицеадмирал Luis María Mendía
има великолепна идея. Вместо да се хабят куршуми и да се чудим после какво да правим с телата, защо просто не ги хвърлим в океана? Самолети имаме ли – имаме. А ако е и достатъчно навътре, няма никакъв шанс труповете да бъдат изхвърлени на брега. Чиста руата.
Речено – сторено – съставен е плана Placintara, където с описаните всички необходими мерки за „озаптяване на терористите”. Отделна точка в него е vuelos de la muerte.
Или – казано в съвсем прав текст „ физическо елиминиране на противници на режима посредством изхвърлянето им летателни средства”. За целта се уточнява, че най-добре в случая е да бъдат предварително упоени.
Практически: след като вече е изтръгнато всичко полезно като информация от задържаните (средно срока е 7-10-15 дни) те биват упоявани (до състояние на ступор), натоварени на камион и от там на самолет, понякога следва разсъбличане и накрая – хвърлени живи, най-често в навътре в океана (с цел тотално заличаване на следите). Някои (обикновено мъжете), са оставяни с вързани ръце – превантивна мярка с оглед евентуално идване в съзнанание докато трае полета
Освен Mendía, главно действащо лице е и Alfredo Ignacio Astiz
известен с прякора El Ángel Rubio de la Muerte (русия ангел на смърта)
както и Adolfo Scilingo
Последният свидетелства за поне 180-200 полета на смъртта, най-активно през 1977 и 1978г. Признава за личното си участие в два от тях – в първия случай от борда изхвърлили 13 души, а във втория – 17.
Полетите се извършвали всяка сряда, като сумата на убитите по този начин е около 2000 души. Общият брой на безследно изчезналите обаче е към 11.000 – явно другите са екзекутирани с не толкова модерни методи.
В едни случаи на жертвите е казвано, че ще бъдат освободени, а в други – че ще бъдат преместени в стандартен затвор. Извършва се „ваксиниране” – инжектиране Thiopental (Pentothal). Резултата е в най-лекия случай сънливост (но до степен, че да липсват волеви реакции) до полукоматозно състояние.
Жертвите са от всякакъв пол и възраст, като по правило – противници на режима.
Сред тях са Azucena Villaflor
социален работник и борец за човешки права, отвлечена директно от дома й
Esther Ballestrino
чиито синове също изчезват, а бременната и дъщеря – арестувана и измъчвана
Alicia Domon и Léonie Duquet – френски католически монахини
Всички те са асоциирани към групата Asociación Madres de Plaza de Mayo
именуваща се на площада (пред двореца Каза Розада), където за първи път се състои демонстрастрация
и състояща се от жени, чиито деца вече са безследно изчезнали
Главен виновник за смъртта им е Astiz, който се инфилтрира в групата им като „съпричастен помагач”.
По-късно става ясно, че всички те са държани повече от 10 дни в ареста (ESMA), всекидневно са разпитвани и измъчвани, като някои са накарани да напишат и „самопризнания” за участието си в нелегални паравоенни сформирования (абсолютно излишно, като се има предвид какво ги очаква).
Между другото през 2007-ма Mendía свидетества, че френски разузнавач (Bertrand de Perseval) взема активно участие в отвличането на двете монахини, негови сънароднички. Пърсивъл, който днес живее в Тайланд отрича подобно нещо, но признава, че е избягал в Аржентина след приключването на Алжирската война.
На 20-ти Декември 1977-ма обаче става фал. Най-вероятно самолета не е навлязъл достатъчно навътре в океана и обречените са изхвърлени още в Рио ДеЛаПлата. Така 8 тела се озовават на плажа в южните покрайнини на Буенос Айрес (Santa Teresita и Mar del Tuyú )
Тъй като ги виждат много хора, няма как, направена е аутопсия, чието заключение е, че причината за смъртта не е удавяне, а множествени костни фрактури, както и руптури на вътрешни органи, както при удар в твърд предмет при висока скорост или падане ог голяма височина. Военните бързо се намесват и без повеаче церемонии (камо ли разследване) ги заравят в масов гроб в градчето General Lavalle
Чак през 2003-та, експертизата идентифицира и 8-те тела (3-ма мъже и 5 жени), като ДНК анализа показва, че жените без съмнение са Ballestrino, Azucena Villaflor, María Ponce de Bianco, Angela Auad, и сестра Léonie Duquet
Mendía никога не получава заслуженото. Макар, че е осъден, президента Менем го помилва. През 2003-та остово е арестуван, но поради преклонната си възраст (82 години) е поставен под домашен арест.
През 2007-ма нагло признава всичко и нарича участниците в операциите „герои”
При началото на Фолклендската война, Astiz, заедно с цалата си част, доброволно се предава на британците. По-късно Швеция и Франция искат да го разпитат във връзка с изчезването на техни граждани, но той отказва да отговаря на каквито и да е въпроси. Британците нямат право да го съдят за евентуални престъпления извършени извън Обединеното Кралство и съответно го репатрират. Чак през 2011-та той е осъден на доживотен затвор за престъпления против човечеството.
Scilingo също е осъден на 1184 години затвор.
През 2009-та е арестуван и Juan Alberto Poch, тогава на 57
Той работи за нискотарифната Transavia, собственост на концерна AirFrance/KLM. Притежава двойно гражданство – Аржентинско и Холандско, ареста е извършен от испанските власти на летището във Валенсия по молба на Аржентинското правителство.
През 2016-та чрез Интерпол и участието на Колумбийската полиция е стигнато и до Juan Carlos Francisco Bossi, с прякор „доктора”, който е заловен в Меделин
Той признава за убиството на около 6000 човека, голяма част от тях – чрез полетите на смъртта.
При така наречения процес ESMA общо са бвинени 63-ма човека, разпитани са 830 свидетеля и 789 оцелели жертви
Макар, че апогея е наистина в Аржетнина, полети на смърта е имало и при други случаи
Алжирската война – извършвани са от 10-та парашутна бригада, оглавявана от Jacques Émile Massu. Тъй като труповете изплували след започването на процесите на разлагане и теченията понякога ги довличали до брега, той заповядал да се привързват бетонни блокове към краката им. Жертвите били известни с името „crevettes Bigeard”или скаридите на Bigeard (на името на един от командирите на парашутистите - Marcel Bigeard)
Malagasy Uprising (въстанието против френските колониални сили в Мадагаскар – 1947/1948). В Мананджар, разположен на източния бряг на острова, стотици са убити по този начин (вкл. 18 жени)
Заир –през 1965-1997г., тоест ерата на Мъбуту, неустановен брой противници на режима са хвърлени в река Заир и езерето Капалоуе, само че този път от хеликоптери
