Преди 50 г. младият адвокат Кастро оглави щурма на казармата "Монкада"
/статия от 2003г./

Преди половин век светът за пръв път научи името на един млад кубински адвокат. Ненавършил още 27 години, Фидел Кастро застана начело на атаката срещу казармата “Монкада” в град Сантяго де Куба. Заловен и съден, Фидел печели симпатии с блестящата си защитна реч. Две години по-късно е амнистиран, емигрира в чужбина, но се завръща в родината в края на 1956 г. В началото на 1959 г. той идва на власт с въоръжена борба и напук на САЩ и до днес управлява острова с девиза “Социализъм или смърт”. Вчера Ел Команданте произнесе пламенна реч на тържество, на което бяха поканени 10 000 души.
Денят е 26 юли 1953 г. Часът е 6,30 сутринта. Сантяго де Куба - вторият по големина град на острова, внезапно става сцена на нещо, което местните жители взимат за снимащ се

ЕКШЪН ФИЛМ

Пред стените на казармата “Монкада” спират десет големи автомобила. От тях изскачат 119 въоръжени мъже. “Внимание! Генералът пристига!” командва на войниците един от пришълците.
Измамата обаче е незабавно разкрита от дежурния офицер. При завързалата се престрелка загиват петима войници и десет от нападателите.
Въстаниците са заловени. Веднага става ясно, че това не е опит за поредния преврат в Латинска Америка. Нападателите не са нито военни, нито комунистически бунтовници - членовете на компартията сред тях са една шепа.
Групата е предвождана от младия адвокат Фидел Кастро Рус, защитаващ интересите на най-бедните слоеве в Хавана.
Година по-рано в Куба е извършен преврат. На власт идва Фулхенсио Батиста, който от самото начало си навлича неприязънта на САЩ.
Той отменя насрочените парламентарни избори. В тях Фидел трябвало да се кандидатира в листата на Партията на кубинския народ. Кастро проявява нечувана дотогава смелост - завежда дело срещу диктатора, но съдът го отхвърля. Тогава адвокатът решава, че единственият изход е оръжието.
Въстаниците бързо привличат на своя страна симпатиите на световното обществено мнение. Главната причина са предприетите срещу тях репресии. Половината нападатели на “Монкада” са умъртвени с изключителна жестокост. След убийството на Франк Паис - първия помощник на Фидел, очите му са извадени и предадени на семейството му.
Пред съда Кастро сам поема защитата си и произнася блестяща реч.

“ОСЪДЕТЕ МЕ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ

Историята ще ме оправдае”, са последните му думи.
Фидел и съратниците му получават по 15 години затвор. Остров Пинос (днес Островът на младежта - бел. ред.) , където те са затворени, обаче става притегателно място за всички световни медии.
В защита на Фидел и хората му се надига целият свят, включително САЩ. Режимът на Батиста е принуден да амнистира затворниците и през 1955 г. те са освободени и емигрират в Мексико.
Но не за дълго. На 2 декември 1956 г. Ел Команданте, както вече наричат Фидел, с още 81 другари акостират с яхтата “Гранма” на източния кубински бряг. Сред тях е и аржентинският лекар и бъдеща легенда

ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА

Само 12 души оцеляват след десанта. Въпреки това отрядът на Фидел се разраства и достига до няколко хиляди души. В него влизат всякакви хора: обикновени работници, студенти и дори шеф на банка.
На 1 януари 1959 г. режимът на Батиста пада, а седмица по-късно Фидел и неговите бойци влизат в Хавана.
Много скоро обаче Кастро става неугоден на американците, след като национализира всичките им имоти и обявява социалистическия характер на революцията, макар все още да не е комунист.
Именно в Куба САЩ претърпяват първото и засега единствено свое поражение в Латинска Америка. Десантът при Плая Хирон, започнал на 17 април 1961 г., е разгромен за два дни.
И до днес Фидел е на власт, управлявайки под лозунга “Социализъм или смърт”. Начело на държава под носа на САЩ той надживя в политиката 10 американски президенти - от Дуайт Айзенхауер до Бил Клинтън. Ел Команданте не крие симпатиите си към двама от тях -

БИЛ КЛИНТЪН И ДЖИМИ КАРТЪР

който няколко пъти го посещава в Хавана.
Не могат да бъдат премълчани и недостатъците на Фидел като еднопартийната система и централизираната икономика. Той прати в затвора немалко свои противници, включително бивши съратници от щурма на “Монкада”.
Тази година Кастро се скара и с Евросъюза - една от малкото му опори. Брюксел го заклейми заради суровите присъди срещу 75 дисиденти и разстрела на трима души, опитали да отвлекат ферибот в САЩ. Фидел отвърна с протестен поход срещу Европа.
Целият свят обаче признава две големи негови заслуги - изкореняването на неграмотността в Куба и здравеопазването, което е сред най-добрите в света. Ненапразно Кастро получи преди 5 г. медал от Световната здравна организация.
Така или иначе Ел Команданте, който след 20 дни ще стане на 77 г., засега не смята да сдава поста и със сигурност вярва, че историята ще го оправдае.

ОЛИМПИЙСКИ РЕКОРД ПО ОЦЕЛЯВАНЕ

Стотици са неуспешните опити за атентати срещу Фидел Кастро. 637 от тях са описани в книга, излязла в Бразилия преди две години.
Плановете били различни - убийство със скрита в писалка отровна игла, взривяване на поднесена за обяд лангуста, отравяне на млечен коктейл и други. “Поставих олимпийски рекорд по оцеляване и заслужавам медал”, похвали се Фидел през 1996 пред сп. “Тайм”.
През 1996 г. от ЦРУ признаха, че не са в състояние да свалят Фидел. Преди месец и половина държавният секретар на САЩ Колин Пауъл заяви, че Вашингтон засега няма намерение за превантивни действия срещу Куба, подобно на тези срещу Ирак.

http://www.bbc.com/news/world-latin-america-38114953

Фидел Кастро е умрял вчера.

"Папата" на латионамериканската левица
2006г.

Фидел Кастро посреща 80-годишнината си на легло, но щастлив – има за подарък аплодиращата го като свой патриарх лява Латинска Америка

Това е точно юбилей като за него. Никакви лъскави помпозности, никакви предварителни сценарии, само тайнственост и строгост, но все едно цял свят пак се е вторачил в личността му и в делото на живота му – кубинската революция.
Несменяемият от 47 години вожд на Острова на свободата Фидел Кастро посреща 80-годишнината си на върха на гигантска вълна от интерес, надигнала се покрай вестта за болестта му и за отстъпването на властта на брат му Раул. Сведенията за здравето на “команданте ен хефе” продължават да са крайно оскъдни, но това сякаш допълнително подклажда настървението да се градят догадки и прогнози за “ерата след Фидел” в Куба със задължителните ретроспекции и взирания надълбоко в неговата роля за историята на страната му. И доброжелатели, и противници са единодушни в неоспоримото – Куба такава, каквато е днес, е неделима от жизнения и политически път на своя водач. Именно енергията, идеите и харизмата на Кастро превърнаха карибския остров с размерите на България в незаобиколим фактор на световната политическа сцена, устоял и на натиска на толкова близката свърхсила САЩ, и на разпадането на соцлагера.
Няма как да не се признае още един очевиден факт. Кастро може да се радва на един особено впечатляващ подарък за юбилея си, с какъвто никой от сегашните политически лидери в света не може да се похвали – той има щастието

да види реализирано делото на живота си

в днешна лява Латинска Америка. Последната му поява пред международна публика бе на срещата на върха на страните от МЕРКОСУР (Южноамериканския общ пазар) в аржентинския град Кордоба в края на юли, където левите президенти на ключови латиноамерикански държави го аплодираха пламенно, прокламираха “социалната солидарност” за свое кредо и поканиха Куба за член, а екзалтираните му фенове от улицата бяха готови да го понесат на ръце. Най-пламенните му последователи сред латиноамериканските лидери – венецуелецът Уго Чавес и боливиецът Ево Моралес – си говорят за него като за свой “по-голям брат” и дори като за “папата на латиноамериканската левица”. Колкото и да е сериозно здравословното състояние на Кастро, както се надяват враговете му, триумфът му в Латинска Америка все пак си е за завиждане.
Духът му на победител е черта, която той винаги е носел. Някои свързват това и с второто му, малко известно име Алехандро (Александър) - защото по документи кубинският лидер се казва Фидел Алехандро Кастро Рус. Като се има предвид и че негов кумир в младостта му явно не случайно е бил тъкмо Александър Македонски-Победителят, става ясно защо юношеските му приятели в един глас твърдят, че всяко поражение за него винаги е било

само стъпало към неизбежната победа.

Същото потвърждава и друг негов приятел от по-зрелите му години – колумбийският нобелист Габриел Гарсия Маркес: “Едно нещо се знае със сигурност. А именно – че където и да е, както и да е и с когото и да е, Фидел е там, за да спечели”.
С този устрем той води Куба през всичките 47 години след победата на оглавената от него революция на “брадатите”, която остава в историята като може би най-романтичната за ХХ век – поставила си за цел да защити слабите, да нахрани бедните, да просвети неграмотните, да излекува болните. Учил като дете в католически колеж, кипял в студентските битки като студент по право, вдъхновен от патриотичните и интернационални пориви на Апостола на кубинската независимост Хосе Марти, Кастро съчетава в идеите си доста широк спектър от влияния, които в беседите си с един бразилски свещеник през 1993 г., излезли по-късно в книга, самият той определя като “християнкомунизъм”.
Това е пътеката, която довежда на гости при Фидел и папа Йоан-Павел Втори през 1998 г., а и която доста често разминава в по-предишни години младия по онова време кубински лидер с кабинетните номенклатурчици от бившия соцлагер. Общоизвестно е, че Фидел често

скандализира “братските лидери”

– не само с брадата си, с бягствата си от охраната и с любовните си похождения, но и с особеното си мнение по много ключови въпроси по самата същност на социализма. Защото той държи строят наистина да е “с човешко лице” и се опитва да го прилага в своя “тропически вариант”, често излизайки извън общоприетите в “семейството” на СИВ рамки.
Самият избор на Фидел да се присъедини към съветския блок навремето е продиктуван от железния принцип на двуполюсния свят – ако не си с едните, трябва да си с другите. Истината е, че първата страна, в която младият лидер отива да търси икономическа подкрепа след победата на кубинската революция, са САЩ. Разбира се, той е категоричен, че няма да приеме каквито и да е условия в ущърб на добруването на Куба. А във Вашингтон не са свикнали да слушат такива приказки. Пък и гледат на младока пренебрежително – изглежда им като поредния латиноамерикански превратаджия, когото лесно ще свалят с някой следващ заговор. Опитът е направен през 1961 г., когато финансирани и екипирани от САЩ кубински емигранти дебаркират на Плайя Хирон. Брилянтна военна операция на младата кубинска армия под личното ръководство на Кастро обаче разбива наемниците. И понеже става ясно, че САЩ тръгват на война с него, той им го връща, като обявява “социалистическия характер” на кубинската революция. Естествената му следваща крачка е да се прегърне с Хрушчов. Който пък за благодарност му праща съветски ядрени ракети, за да бранят от американците “първата свободна територия на Америка”. Така се стига до Карибската криза от 1962 г., когато светът се разминава на косъм с ядрена война между САЩ и СССР заради Куба.

Горчивият момент за Кастро

в развръзката е, че Хрушчов и Кенеди се договарят ракетите да се махнат, без да го питат. Това е моментът, в който изчезват всякакви илюзии, че съюзът с “братския” СССР наистина може да е братски. Ако Фидел въобще ги е имал. По-вероятно е още тогава вече да е обмислял алтернативни варианти за други партньори. И явно не случайно насочва Куба към активна роля в Движението на необвързаните и затопля отношенията с Китай.
Разбира се, най-тежкото изпитание за Кастро е разпадането на СССР и соцлагера. Но дори и при такъв катастрофален за кубинската икономика трус той намира начин да я изведе от кризата и да разочарова онези, които още тогава очакват рухване на “тропическия социализъм”. След няколко наистина драматичин години в началото на 90-те Куба постепенно се преструктурира, въведе елементи на “китайския модел”, привлече чужди инвестиции, активизира връзките си с ЕС, Канада, Латинска Америка, заложи на смесените предприятия и на туристическия бум. Така

през 1996 г. тя вече имаше 7% икономически растеж

и 2 млрд. чужди инвестиции. В същото време не спря да развива и социалните си бонуси като безплатното образование и здравеопазване.
Това бе поредната победа на Кастро. При това в осъщестяването й бе ангажиран и деен “мозъчен тръст” от млади кадри, за чието обществено израстване кубинският лидер бе положил личин усилия – като например заместника му на председателското място в Държавния съвет Карлос Лахе, който и сега, в писмото на Фидел за прехвърлянето на властта, бе споменат изрично като отговорник за координиране на ключовите програми за развитието на страната.
Естествено, картината няма да е пълна без укрепналия в последните години стратегически съюз с основния нефтен “спонсор” на Куба – Венецуела, управлявана от прятеля на Фидел Уго Чавес. Още по-детайлна представа за потенциала, с който разполага Острова на свободата, дават и информациите за откритите през 2004 г. в морето край Хавана

пет внушителни полета с висококачествен петрол

– общо за около 9 млрд. барела. Испански, китайски, норвежки компании вече проявяват активен интерес към съвместна разработка.
Без съмнение петролното лоби в САЩ също е силно развълнувано от новата ресурсна тежест на Куба. И това изкушение може да се окаже по-сериозен аргумент от каквито и да било морални подбуди за евентуално бъдещо премахване на архаичното американско ембарго срещу острова, чиито последствия наистан влошават живота на обикновените кубинци, но с нищо не застрашават управляващия ги режим, а дори напротив – втвърдяват го.
Въпреки крайните емоционални изблици на част от емиграцията в Маями, въпреки официалните клишета за “последния комунистически диктатор”, въпреки обещаваните американски милиони за “реформаторите” в Куба, дори и във Вашингтон е ясно, че и с Кастро, и без Кастро на Острова на свободата е изградена стабилна и поддържана от мнозинството кубинци заради социалната си ориентираност система за управление. Дестабилизацията там не е желана от никого. Затова независимо от развитието на здравословното състояние на Фидел повечето анализатори са склонни да прогнозират предстоящо омекване в отношенията между Вашингтон и Хавана. Това подсказва дори последното изявление на Джордж Буш по въпроса за кубинския “преход” – той изрично наблегна, че това е нещо, което трябва да решат самите кубинци.
А преди Фидел американските президенти не се церемоняха с Куба.
Дори и само за това историята ще го запомни като Победителят.

Така го аплодират в Куба, че се давят повече отколкото сирийци и африканци, в опитите си да избягат от "Острова на свободата" и да стигнат САЩ.

Куба


"Капитализмът е отвратителен. Той носи само война, лицемерие и съперничество.
Фидел Кастро

От 1829 г. Куба е първата страна в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), която започва да използва кораби в морския транспорт.
1837 г. е шестата страна в света (след Англия, САЩ, Германия, Франция и Белгия), в която е построена железницата.
1847 е първата страна в Америка, която използва етър в анестезия за хирургични операции.
1877 е първата страна в света, която демонстрира използването на електроенергия в индустрията.
1881-Куба победи най-страшното тропическо заболяване на времето - жълтата треска - и изобрети медикаменти, използвани до сега. Кубинският лекар Карлос Финлай беше откривател.
1889-първата в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), и втора в Америка, след САЩ, където е инсталирано уличното осветление.
Между 1825 г. и до независимостта през 1898 г. Куба е източник на 60-75 % от доходите на испанската хазна.
1900-първи автомобили в Латинска Америка се появяват в Куба. Първата жена шофьор в Америка и Испания е кубинката на Рене Мендес Капоти.
1906-Хавана е първият град в света, който инсталира директен телефон (не през оператора, а с диск).
1907- в Хавана се открива първото в Латинска Америка рентгеново отделение.
На 19 май 1913 година в Куба се осъществява първият полет със самолет в Латинска Америка. Първите пилоти са кубинците Агустин Парла и Доминго Росил. Полетът е продължил 2 часа 40 минути, между Хавана и Кайо Хюесо във Флорида, САЩ.
От 1915 до 1959 г. - Кубинският песос (песо кубано) е единствената валута в света, която се е обезценила спрямо щатския долар само за 1 цент за 44 години.
1918 г. е първата страна в Америка, включително Испания и Португалия, която позволява развод.
1922-втората страна в света, открила радиостанция и първата в света предава концерт и редовни новини по радиото.
През 1928 г. в Куба вече е имало 68 радиостанции, 43 от които са в Хавана. По този показател Куба е на 4 място в света след САЩ, Канада и СССР и първо място в света по брой радиостанции на население и толкова малка територия.
Куба е първата страна в света, пусна радио предаване (радио изпълнение) и стана основател на радио сериали, в бъдеще - телевизионни сериали. Така Куба се счита за родина на телевизионните сериали. Автор на първата продукция е Cuban Felix Caignet (F élix Caignet)
1929-основана авиокомпания Cubana de Aviaci ón, една от първите търговски авиокомпании в света.
1935-Куба става най-голямата испанска държава по отношение на радиосериали и износа на радиосериали.
1937-Куба е първата в Латинска Америка, приела закон за 8-часов работен ден и за минимална заплата.
1940 г. е първият президент в света - мулат (от чернокожа майка и мулат баща), избран от абсолютното мнозинство кубинци. Докато в Куба тогава, както и сега, мнозинството от населението е бяло. Колкото и да е невероятно, той стана бъдещият диктатор - Фуленцио Батиста (Fulgencio batista y Zald ívar).
1940 г. - Куба приема най-напредналата Конституция в Иберо-Америка (включително Испания и Португалия), сред постиженията ѝ: за първи път в Латинска Америка, равни права между мъжете и жените, между расите и т.н. В Испания жена е получила равни права със съпруга си едва през 1976 г.
1950 е втората страна в света, която отваря телевизионна станция и студио. Куба става латиноамерикански телевизионен център, Хавана става латиноамерикански шоубизнес център (сега този център е Маями).
1952-първата в света бетонна жилищна сграда, построена в Хавана (сграда El Focsa).
1954-Куба е страна с най-голям брой крави и бикове на глава от населението в света. В същото време Куба е третата страна в света по консумация на месо на глава от населението (следвана от Аржентина и Уругвай).
1955-втора страна в Латинска Америка (включително Испания) след Уругвай с най-ниска детска смъртност (33,4 на хиляда новородени).
1956 г. - ООН призна Куба за латиноамериканска страна с най-ниско неграмотно население (23 %). Хаити имаше 90 % неграмотни, Испания, Салвадор, Гватемала, Боливия, Венецуела, Бразилия, Перу, Доминиканска република малко над 50 %.
1957-ООН признава Куба за страна с един от най-добрите медицински показатели в света и най-добрата в Латинска Америка и Испания. В Куба е имало 1 квалифициран лекар специалист на 957 жители.
1957 е най-електрифицираната страна в Латинска Америка с най-голям брой жилищни сгради (електрификация 83 %) и жител с тоалетна и с всички удобства (80 %). Тези цифри са били едни от най-високите в света.
1957-в броя на калориите, консумирани ежедневно от всеки кубинец (2870 ) Куба е била втора след Уругвай.
1957-Хавана е вторият град в света, в който се открива стереокино. Хавана беше градът с най-голям брой кина в света-358-изпреварващ Ню Йорк, Париж, Лондон и всички други градове в света.
1958 е втората страна в света, която излъчва цветна телевизия и масова продажба на цветни телевизори (много къщи все още имат тези телевизори).
1958 е третата страна в Латинска Америка по броя на превозните средства (160 хиляди, т.е. една кола на 38 кубинци). Първата държава в Латинска Америка по броя на електроуреди в къщите на кубинците. Първото място в света по дължина на железниците на квадрат. км и по броя на радиата в света (1 на 2 души).
От 1950 до 1958 Куба се класира на второ място, изпреварвайки Италия и над 2 пъти Испания. Въпреки малка площ и общо 6,5 милиона души, през 1958 г. Куба се класира на 29-то място сред световните икономики, далеч по-напред от всички латиноамериканци, Испания, Италия, Португалия.
1958 година - според Международната организация на труда, средна заплата на работещите в Куба - на осмо място в света (след САЩ, Канада, Швеция, Швейцария, Нова Зеландия, Дания и Норвегия), и по доходите на селяните - на седмо място в света.. Безработицата е една от най-ниските в света-7,07 %. Общо трудоспособно население в Куба през 1958-2 000 204 души.
Освен всичко това, до 1958 г. Куба беше страната с най-добро пътно покритие в Латинска Америка, с най-големия супермаркет в Латинска Америка, с най-модерното летище (Хавана), с най-голямата чуждестранна инвестиция и с най-големия бюджет на Америка за запазване исторически и архитектурни забележителности...
А след това дойдоха комунистите..

Интересно....