Студена война и деколонизация ⇒ Виетнам

[piston]

В Щаба на SAC цари тотално объркване след новините за погрома от последните бомбардировки. При така понесените загуби, очакванията са 1/3 от наличните в театъра Б-52 да бъдат загубени в рамките на десетина дни!

На командването на SAC вече е сведена новината за това, че бомбардировките ще продължат и след третият ден и то без краен срок.
Според командирът на 43 SW , полк. МакКарти (който по-късно ще напише "официалната" книга на SAC за операцията (А view from a Rock), когато питат главният специалист на SAC защо РЕБ не действа, той само поклащал безпомощно глава...

Фактът, че SAC не тества стандартната си тактика срещу сурогатите на SA-2 в база Eglin, сега им изиграва лоша шега.

Най-важно за командването става не да изпълни повелята на Никсън за мощен психологически и физически натиск върху правителството в Ханой, а да намали до минимум загубите на самолети. Най-бързият и лесен начин е просто да прати по-малко самолети над Ханой. С тази промяна се слага краят на т. нар. първа фаза на операцията. В следващите 4 дни на Северен Виетнам ще летят едва 30 бомбардировача в една вълна.

***

Светлото време на денонощието принадлежи на 7 въздушна армия.

След като между 11:15 до 12:24 над Ханой два пъти прелитат SR-71,





по обяд е ред на водените от екипираните със система за навигация LORAN-C "Fantom" групи тактически изтребители.

F-4D, екипиран със приемник за сигналите на LORAN. Вижда се специфичната антена (т.нар. Towel Rack) на приемника


***

За първи път от началото на кампанията, над някои от целите няма облаци и те са ударени визуално или с LGB!!! TAC ще имат само още два дни с хубаво време (27 и 28.12) до края на ударите!!!

Между 13:03 и 13:45 (по виетнамски данни) те атакуват няколко цели:

-Trung Quang RR Yard (LORAN strike от 16 Ф-4)
-Giap Nhi RR Yard (24 A-7 с 4 водача Ф-4; докладвани са 6 вторични експлозии и унищожени вагони)
-Duc Noi RR Yard (12 F-4. 3 вторични експлозии, черен дим от петролопродукти до 3 км височина)
- Hanoi Termo Power Plant (!) (4 F-4 удрят целта с 8 лазернонасочвани бомби - 6 право в целта и две - 50 фута пропуск)
- Hanoi RR St/Yard (4 F-4 удрят целта с 8 лазернонасочвани бомби, две вторични и прекъснати релси)
-Hanoi АМ Radio Trans. (4 F-4 - всички бомби в целта, сградата разрушена)


Както и в предходни дни, Ф-111 ще тормози северновиетнамската отбрана през цялата нощ (първите удари обичайно след 18.00 часа местно време), атакувайки летища, депа и други площадни цели.

Междувременно артилеристите успяват да открият сметката си - в 18:10 местно време е в района на Хайфон е ударен A-6A Intruder BuNo, 152946/'AC-500' , позивна Flying Ace 500 ot VA-75, от USS Saratoga (CVA-60).
Атакува Haiphong and Kien An Airfield areas. Самолетът е разрушен от експлозия и изгаря на земята. Останките на екипажа - Lt. Commander Robert S. Graustein (pilot)





иLt Commander Barton S. Wade -




са върнати в САЩ през 1985 година...

***

30-те Б-52, ще ударят целите си през нощта - между 3:33 и 3:48 на 22.12.1972. Целите са както следва:

- Quang Te airfield (6 самолета),
- Bac Mai airfield (12 самолета)
- Vаn Dien supply depot (12 самолета)





Всички бомбардировачи са "Ди" версия и идват от У-Тапао, което им позволява да носят почти 30 тона бомби всеки!




Притеснение от малкото количество ракети, с което разполагат, северновиетнамските разчети чакат първата вълна на Б-52... Такава обаче няма. Втората вълна в полунощ също не идва.... В северновиетнамският щаб въздъхват облекчено - за втори път американците пропускат възможността да ударят Ханой, докато зенитните дивизиони на практика са обезоръжени....

Около 3:00 сутринта, РТВ засича първите признаци за предстояща атака и около половин час по-късно, познатата "колона от мравки" започва да пълзи по добре утъпканият път върху планшетите в командният пункт на 361 дивизия.... Последната проверка на наличните ракети показва, че дивизионите общо разполагат с 88 В-750 в района на позициите си!

(следва)

[piston]

Интересен факт - една от лазерните бомби, пропуснали топлоцентралата в Ханой, улучва голяма сграда на юг от ТЕЦ-а. След доклада на пилотите, разузнаването прави проверка и се оказва, че е ударена централата на комунистическата партия. Мнението на Gen. Vogt (Командващ седма въздушна армия) е, че вероятно виетнамските лидери са решили, че САЩ са тръгнали на лов за тях....

Така или иначе в доклад е посочен пропуск от 50 фута...

[piston]

Б-52 отново атакуват Ханой по добре познатият маршрут, но все пак SAC са се вслушали в някои от предложенията на екипажите и тази нощ самолетите няма да правят злополучният вираж след бомбопускането, а директно ще продължат с попътен вятър към Тонкинският залив.

Другата съществена промяна е, че времето между тройките значително е намалено. Така бомбардировката ще трае много по-кратко, съответно ЗРК няма да имат толкова време да обработят целите.

Точно в 3:33 часа първите бомби започват да детонират в района на Quang Te airfield. Двете тройки, бомбардиращи летището докладват за два пуска по тях, но нито една от ракетите не достига формацията.

След минути, 4 тройки Б-52 нанасят удара си по Ven Dien supply depot. Екипажите докладват за множество ракети, но без успех.

Атаката срещу летището Bac Mai няма да премине толкова гладко...

Първата тройка, която трябва да атакува Bac Mai е с позивна SCARLET. Лидерът SCARLET 01, изгубва прицелно-навигационната си система... Спешно се налага SCARLET 1 да пропусне другите два бомбардировача напред, за да може да се води по тях за точката на бомбопускане (това става чрез захват от опашният радар на стрелеца на предният самолет).

Докато SCARLET 1/3, пропуска останалите два бомбардировача напред, опашният стрелец изведнъж захваща самолет с радара си и обявявайки атака от МиГ-21 иска от командира да предприеме избягващи маневри. Това довежда до още по-голямо отклонение от формацията и загуба на РЕБ поддръжка от останалите самолети в тройката.

Това е напълно достатъчно за 57 зрдн/261 бригада. Дивизионът изстрелва две ракети, като по време на полетът им успява да мине на АС на целта. Другите екипажи от SCARLET наблюдават как две ракети пропускат SCARLET 1/3, като след тях още две приближават самолета. В първият момент изглежда, че те също ще пропуснат и ще прелетят под него, но внезапно и двете завиват директно към него (вероятно в момента на взимане на целта на АС) и детонират под дясното полукрило, което избухва в пламъци...

Самолетът започва бавно да се накренява надясно, докато горящото крило се прегъва над фюзелажа... Oт екипажа оцеляват трима, двама загиват и един изчезва безследно... Офицерът за РЕБ Capt Peter Camerota ще прекара десет дни в очакване да бъде спасен, но на 3.01.1973 в състояние на пълно изтощение ще се предаде на виетнамците.

Около 4 минути след поразяването на SCARLET 1/3, целта приближава и BLUE 01.
Около 15 секунди преди бомбопускането, командирът на екипажа Lieutenant Colonel John Yuill вижда ракета, която лети право към тях, но време за реакция няма.

Екипажът се катапултира успешно и всички оживяват (това е първият случай без жертви).

Счита се, че BLUE 01 е ударен от 93-и зрдн/261 бригада над Куинь Кой.

[piston]

Общо северовиетнамските ЗРК успяват да направят 10 стрелби с разход 17 ракети.

***
При тази бомбардировка, бомби (вероятно от някой от ударените самолети) попадат в болницата Bach Mai, убивайки 25 човека от персонала (от които 15 мед. сестри).



Това, заедно с останките от американските самолети, които се трупат на площада в Ханой и американските летци, развеждани по улиците, предизвиква буря в американската преса.

Никсън е подложен на сериозни критики, дори членове на неговото правителство и на Републиканската партия не са съгласни с продължаване на бомбардировките за "размекване" на северновиетнамците и връщането им на масата на преговори. За два дни САЩ губят 8 стратофортреса, при loss rate два пъти по-голям от предвидения.

Очакванията са, че след ваканцията Конгреса ще ореже финансирането за войната и начините за въздействие върху комунистически Виетнам рязко ще намалеят.

[piston]

Писмото на Gen. Sullivan с предложенията на екипажите за промяна в тактиката идва тъкмо навреме в HQ на SAC.
Разстоянието от Омаха до Виетнам е твърде голямо (в пряк и преносен смисъл) за щабните офицери, за даразберат какво всъщност куца и как да бъде променено своевременно. Практически едва сега, няколко дни след началото на операцията, SAC решават да тестват стандартните си подходи и ефекта на РЕБ - за целта спешно са пратени Б-52 в Eglin, Florida, за тестове срещу SA-2 (или неин дериват).

Загубите имат и значим психологически аспект еърху екипажите.
Докато (както стана дума по-горе) мнението на пилотите от тактическата авиация за колегите им, летящи на Б-52 се променя на 180 градуса, виждайки как подобно на бомбардировачите през ВСВ над Германия и Япония, те влизат в най-силно отбраняваният сектор на Сев, Виетнам, дори с откази в навигация, двигатели или РЕБ (прословутото "PRESS ON!), самите екипажи на SAC започват да не издържат на напрежението (което за някои от тях е почти ежедневие). В лазарета на АБ Андерсен потокът от заболели се увеличава от 30-40 до 55-60 среднодневно. В У-Тапао, където много екипажи летят четири дни напрежението е особено силно. Един помощник-пилот е отказал да лети още в началото на операцията и всеки момент се очаква напрежението да "прекърши" и други от екипажите.

В този момент си проличава и колко важна е личността на командирите на авиокрилата и другите оперативни офицери.
Col. Bill Brown (командира на крилото в У-Тапао) си спомня как един от пилотите идва при него и казва, че не може да лети повече. Той е млад, наскоро се е оженил и има какво още да изживее. Bill Brown му казва, че ако не лети, никой няма да го уважава и че жена му, вероятно ще страда от постъпката му и от мнението, което имат другите за него. Пита го и дали той би успял да живее със спомена за това...

Gen. Sullivan споделя друг случай - при него идва командир, който казва, че е изплашен и не може повече да лети. Gen. Sullivan казва "ОК" и нарежда въпросният пилот да бъде изваден от графика, и на негово място да бъде вписан друг командир, който да лети вместо него с екипажа му... Няколко часа по-късно, въпросният пилот се връща и забравяйки "добрите военни обноски" заявява, че генерала го е излъгал.

-"Сделката беше за теб, не съм казвал нищо за екипажа ти"..
-"Но те не могат да летят без мен!"
-"Ти решаваш..." - приключва разговора Gen. Sullivan..

В 3:30 сутринта, въпросният пилот, след като се е приземил от мисия влиза при генерала и му казва:

-"Разбрах какво направи и разбрах защо го направи, и го оценявам..."

Междувременно 7 въздушна армия в Сайгон свиква конференция за обсъждането на операцията и по-конкретно как по-ефективно да подпомогне бомбардировачите. Поканение са и представители на "B-52 force", но никой не се отзовава...

Основното, което е предмет на дискусията е РЕБ и работата на "Дивите невестулки". Последните подчертават, че засечените сигнали от тях са твърде малко. Допълнително представители на AFSCC (Air force Special Comm. Center) докладват, че са засекли нов тип незаглушаван сигнал (Т-8209), използван от дивизиона VN-549 ("дивизиона убиец"), на който се приписват половината от свалените Б-52. дотогава.

Всъщност тази информация е напълно погрешна - операторите за РЕБ на Б-52 никога не са засичали такъв сигнал и ако техен представител беше присъствал на тази конференция, той щеше да сподели това с колегите си. Няма и дивизион-убиец. Предполага се, че под VN-549 е означен 77 зрдн/261 бригада, който има на сметката си 3 самолета, но това определено не са 50% от загубите до момента. Също така, не е ясно откъде идва и идеята за сигнал Т-8209...

P.S. Според данните, докладите, той се изменя между E/F и I диапазона. НАскоро попаднах на това, но според мен СОН-9 и СОН-4 не покриват този диапазон (вероятно и РПК "Ваза" също, ако е изнасяна за Виетнам...

[piston]

Другият важен въпрос, разгледан на конференцията е използването на диполните отражатели. Решено е да не се правят коридори по пътя на самолетите, а диполите да се пускат над целта.



@Amazon и @centara - В тази книга :



попаднах на информация, че SAC е забранило Б-52 да хвърлят диполи, защото така са щели да разкрият височината си (явно са вярвали, че ще "забият" всички радари и висотомери).

[piston]

22 декември 1972 започва с поредният обеден удар на TAC - 24 А-7 и 32 Ф-4 нанасят удари по три цели.

Въпреки лошото време, Gen. Vogt настоява подчинените му авиокрила да нанасят удари, използвайки LORAN.

В крайна сметка тези удари ще се окажат безкрайно неефективни (наблюдават се пропуски до 1 км) но вероятно Gen. Vogt не иска да отговаря на въпроси от Вашингтон относно това защо неговите хора не летят и затова продължава да изисква активност от хората си.

За щастие, промяната в тактиката на SAC, а именно да нанася удар само в една вълна ще облекчи TAC в това да работят денем и да подпомагат бомбардировачите и през нощта.

В късният следобяд, започват да идват и данните за предстоящият рейд на Б-52.

Голямата изненада е, че целта вече не е Ханой!...

Общо с ударниците на NAVY/MARINE се очаква поддръжката да бъде 77 самолета (от тях 15 поставячи на пасивни смущения).

Както и в предходните дни Ф-111 ще продължат да нанасят удари основно по северовиетнамските летища. Един от тях - с позивна JACKEL 33, вероятно ударен от оръжие с малък калибър докато удря пристанищни съоръжения в района на Ханой, губи хидравлика и летците се катапултират на запад от Ханой. Пилотите оцеляват и са взети в плен.

В навечерието на удара на Б-52, А-6 атакуватпозициите на ЗРК около Хайфон
Късно през нощта, А-6 сер. номер 155598 е повреден, но успешно се връща на самолетоносача си:


Отбраната на Хайфон е поверена на 363-та дивизия ПВО (за така на В-52 са задействани 238-и и 285-и зрп, както и 252-й зап със 100-мм ЗА).

В 05:02 82-и зрдн от 238-и зрп обстрелва В-52.
В 05:03 73-и зрдн от 285-и зрп обстрелва друг В-52.

В двете стрелби дивизионите заявяват поражение на целите, но ударени бомбардировачи няма.

Действията на ВВС ДРВ са:
- 1 МиГ-21 в 03:18, който не успява да достигне целта си и се връща в базата.

Общо дивизионите на 363-та дивизия ПВО успяват да извършат 11 стрелби с разход 20 ракети (американските данни са за 45 ракети), без да удари нито един Б-52.

Въпреки всичко, командването приема, че атаката по Хайфон е признак за това, че "Диен Биен Фу във въздуха" т.е. битката за Ханой, е спечелена!!!

[Amazon]

Интересно, че по-старият D вариант е далеч по-дходящ за мисията. Интересно защо не са използвали само него.

Другото впечатляващо е че конструкция, която може да мъкне 30 тона бомби с 900 км/ч. не би трябвало да се разпада от обикновена ракета. Обаче тия ракети са 2.5 тона чудовища! Вярно ли е че бойната глава е 200 кг.?!? Това е все едно замеряш бомбардировача със собствените му бомби!

[gabocvet]

Абсолютно вярно е !

[piston]

Вярно ли е че бойната глава е 200 кг.?!? Това е все едно замеряш бомбардировача със собствените му бомби!

196 кг. от които грубо половината е експлозив...

[centara]

В чест на истината намерих данни за пускане на диполни отражатели и от самите В-52. Започнали са да го практикуват след тежките загуби на 20.12 и обикновено се е извършвало при стръмен вираж, когато ефективността на РЕБ системите е ниска.

[piston]

24.12.1972...

Тактическата авиация отново осъществява редовната си обедна бомбардировка - между 13:30 и 14:30 са бомбардирани летище Hoa Lac и предавателя за международни излъчвания на радио Ханой. Поради лошото време, отново е използвана системата LORAN.

Северовиетнамските летци се пробват да противодействат на врага - 13:41 на прехват на група F-4, летящи на 7000–8000 м откъм Лаос, от Ной-Бай излита двойка МиГ-21. Облачност – 10 бала, долен край – 400 м, горен – 1200 м, видимост 6–8 км. След излитане и на височина 300 метра под облаците, двойката взема курс 160°, след 1,5 мин по команда от КП взема курс 260° и започва набор на височина. На 4000 м водача вижда вдясно под ъгъл 56–60° звено самолети, в строй «клин» на 7000–8000 м.
Решава да атакува водената двойка F-4. След изхвърляне на външните резервоари и на форсаж,с десен вираж и набор на височина, двойката МиГ започва сближение.
Когато двата МиГ-21 излизат в задната полусфера на F-4 (на расстояние около 10 км), последните са предупредени и, изхвърляйки баките започват да ускоряват на форсаж...

МиГ-21, с преимущество в скорост, догонват Ф-4. Звеното F-4 се разделя на двойки. Водещата започва боен завой вдясно, другата двойка – нисходяща спираль вляво.
Водещият МиГ-21 атакува втората двойка F-4. На дистанция 1500–1800 м с пуск на Р-ЗС сваля вторият самолет от двойката.
Воденият МиГ-21, от ляв пеленг (дистанция 2500–3000 м) също осъществява пуск по водача на двойката F-4. Но, тъй като пускът е при 3–4 кратно претоварване в завоя, ракетата пропуска целта.

Лидерът в двойката Nguyen Van Nghia





претендира за свален Ф-4, но претенцията му не се потвърждава от американските записи.

[piston]

Все пак, този ден американците наистина губят "фантом" - към 5 часа след пладне F-4J с номер 153885 на морската пехота, с командващият VMFA-333 е ударен в опашката от 85-мм снаряд докато ескортира фоторазузнавателен самолет, който разузнава разположението на северовиетнамските наводни сили по крайбрежието около Хайфон. Екипажът катапултира над море и е спасен.

Докато TAC air се занимават със северновиетнамското ПВО, става ясна задачата и на големите бомбардировачи, а тя отново се оказва изненадваща за екипажите..

Oтново 30 Б-52"Ди" ще нанесат удар.
Те трябва да атакуват поредният ж.п. възел, както и 3 позиции на ЗРК в района (VN-537; VN-660; VN-563).

Макар и далеч от Ханой, мисията е рискована поради няколко причини:
-обектът е близо до китайската граница
-няма подходящи контрастни точки за прицелване с радара,
-в района на ж.п. възела има селище
-за да се атакуват ЗРК, самолетите трябва да летят директно към тях.

Отново има изменения в тактическата постановка, а именно:

- екипажите ще променят височината си преди и след бомбопускане.
- само по един от самолетите в тройката ще прави вираж, докато другите са в хор. полет

Всъщност най-големият проблем ще се окаже това, че подсигуряващите самолети няма да успеят да стигнат района! Поради късно предадена информация и проблеми с презареждането поради бури над Лаос, Б-52 ще останат необезпечени с ескорт!

След съвещания по веригата е решено мисията да продължи... За щастие, северновиетнамците се оказват изненадани и не успяват да противодействат. В някои източници се докладва за 4 ракети, които не причиняват щети.

Според американците, поне два МиГ са атакували с ракети въздух-въздух формацията, но също неуспешно (по други данни, виетнамците въобще не са се вдигали поради лошо време).

Вероятно липсата на успех от страна на ВНР се състои в елемента на изненада (липсата на активност от тактическата авиация, която всъщност предупреждава за наближаващ рейд), както и предполагаемата по-ниска подготовка на разчетите в тези периферни зрдн.

В края на деня американците губят още един самолет - при кацане се разбива EB66E- tail #54-0529 с позивна HUNT 02. Всички на борда загиват.

[piston]

Опасенията за ниска точност се оправдават - част от бомбите, насочени по депото Lang Dang падат в центъра на близкото селище.
За късмет на американците се оказва, че всъщност селището е маскировка за складове с боеприпаси и други военни принадлежности.

Програмата за 24.12.1972 е повече от скромна:

Въпреки всичко има някои новости за групировката Б-52 - най-сетне SAC е разрешило ползване на диполи по време на виражите...

Сякаш предпразнично, SAC отново избира сравнително леки цели, далече от Ханой..

[piston]

Този ден флота губи A-7E corsair н.157503 от VA-113 Stingers позивна BATTLE CRY 314, при неизяснени обстоятелства. Пилотът загива:



F-111A, който трябва да навести авиобазата Phuc Yen има интересно преживяване с мистериозният трансмитер Т-8209

"Движехме се успоредно на "Thud Ridge" с 500 knots на 200 ft и "твърдо возене". Както обикновенно ALQ-94 беше в режим на приемане. Тактиката ми беше да изчакам докато чуя нещо на приемника за предупреждение за облъчване, преди да включа смущенията - не исках да издавам позицията на самолета при положение, че не бяхме заплашени. Изведнъж този радар с коническо сканиране, направи захват по нас. Дадох му да се разбере с ALQ-94 и захватът прекъсна. Трасиращите снаряди, които летяха пред нас, започнаха да минават над нас и накрая оставаха зад нас.Следях сигнала на радара, който променяше честотата си напред-назад между E/F и I чеатотен диапазон, но всеки път, когато ни захванеше, включвах ALQ-94 и той губеше захват"

Атаката на Б-52 минава добре. Екипажите на RUBY и BLACK докладват за атаки на МиГ-21, като стрелецът на RUBY 03 заявява втората победа на Б-52 над МиГ-21.

Все пак виетнамските зенитчици успяват да повредят Purple 2, пилотиран от старият ни познайник Capt. John Mize. 100 мм снаряд експлоадира под опашката на неговата машина и изважда от строя двигател, както и тримера на кормилото за височина. Повредена е и помпа за прехвърляне на горивото между резервоарите, като в крайна сметка се оказва, че бомбардировачът няма да може да кацне в тази конфигурация. След обсъждане е намерен изход - Mize зарежда от танкер още гориво, за да промени центъра на тежеста. Решено е екипажът да не катапултира и самолетът в крайна сметка успява да кацне в U-Tapao....

Към този момент Mize и екипажът му са единствените "калитковци", удряни два пъти от северновиетнамското ПВО!..

[piston]

Когато екипажите се връщат, две новини се разпространяват сред служещите в базата (втората - сред доста ограничен кръг):

- бомбардировките спират за 36 часа (до 26.12.1972 6:00)
- на 26.12.1972 ще бъде нанесен най-мощният удар срещу комунистически Виетнам до момента (планирани 120 Б-52 по 10 цели в рамките на 15 минути!)

Паузата в бомбардировките е посрещната със смесени чувства от екипажите - много от тях смятат, че това е поредната глътка въздух за ПВО на Северен Виетнам.

От друга страна, тази пауза ще бъде в помощ и на американците - резултатите от тестовете на РЕБ започват да дават отговори на някои от въпросите относно неефективният РЕБ пакет на някои от самолетите.
Потвърждават се много от заключенията на офицерите в оперативният театър, а именно, че продължителният завой след бомбопускане бланкира антените на системите за РЕБ (поради кренът на самолета), което позволява на ЗРК, които са вътре в завоя на самолета, да го обстрелват в АС режим.
Другият проблем е, че формата на диаграмата на смущенията е твърде широка и мощността им пада. Причината е, че съгласно тактиката на SAC за нанасяне на ядрени удари по СССР предвижда Б-52 да пробиват на малка височина и (предполагам) използвайки ефекта на отражение на смущенията от земната повърхност. Над Ханой, обаче, Б-52 летят на височини от 10-12 км и мощността на смущенията се "разпилява" в по-голям обем пространство.
Също така става ясно, че офицерите за РЕБ си губят времето, като се опитват да заглушават т.нар. "downlink" - сигналът от ответчика на ракетата. В миналото американската авиация почти напълно блокира ЗРК, като заглушава този сигнал, комплексите губят местоположението на ракетите си и не могат да ги управляват. Проблемът е решен с доработка, увеличаваща силата на сигнала от 20W на 100+ W което е известно на TAC от поне 1971, за което те съвсем колегиално са уведомили колегите си от SAC.... Защо на това не е обърнато внимание остава загадка.
'
Тествани са и полети в двойка, от които става ясно, че тогава защитеността на самолетите е многократно по-ниска, no SAC не дава конкретни насоки как да се постъпва в подобни ситуации...,

[piston]

Северовиетнамското командване не стои със скръстени ръце. През последните няколко дни то е наблюдавало внимателно всекидневните изменения в тактиката на американските бомбардировки и си дава сметка, че Ханой отново ще бъде посетен от "стратофортресите"...

Очакванията са, че американците ще променят маршрута на атака, ще се използват повече смутители и че в отчаян опит да прекършат духа на северовиетнамският народ, янките ще ударят жилищните квартали!

Започва нова вълна на евакуация на населението, а през това време, командването на ПВО започва предислокация на ЗРК около столицата, която се състои във формиране на кръгова отрана, чрез насищане на североизточното и югозападното направление.



За сравнение позициите на ЗРК към 20.12.1972, когато са оптимизирани за зашита срещу повтарящият се маршрут от северозапад:

[piston]

Към 26.12.1972 Ханой е отбраняван от 13 дивизиона със 125 ракети, а Хайфон - от 5 дивизиона с 62 ракети (два дивизиона -71-и и 72-и са прехвърлени към Хайфон, а 73-и е изваден от строя с пряко попадение на AGM-45 "Shrike", след като е имал неблагоразумието да излъчва в продължение на 80 секунди).

[piston]

Междувременно SAC HQ решава да се отърве от отговорността за този рейд и прехвърля изготвянето на плана за атака на 8 Въздушна армия. За щастие, планьорите вече са работили по план за атака на Ханой, още през септември и заедно с "научените уроци" могат да подготвят атаката.

Най-общо идеята е 120 бомбардировача в 7 потока да атакуват 10 цели в Ханой, Хайфон и близо до китайската граница. като компресията на тройките е такава, че всичко да свърши за 15 минути...

"ДЖИ" модификациите със старите заглушители ще бъдат насочени далеч от Ханой.





Ханой трябва да бъде ударен от четири страни с Б-52"Ди" (от АБ У-Тапао и Гуам). Поток 1, воден от SNOW идва от североизток, удряйки Hanoi Railroad Yards при Gia Lam и the Hanoi Petroleum Products Storage Area при Gia Thuong.

Поток 3 воден от RUST ще дойде от залива (югоизток) и ще удари прословутият "дивизион-убиец" VN-549 и an Dien Vehicle Depot.

Поток 4 с водач PINK ще се погрижи за Giap Nhi
Railroad Yards от югозапад.

Поток 5 воден от BLACK (тайландски "Ди") ще удари Duc Noi Railroad Yards иthe Kinh No Complex от северозапад.

Междувременно Поток 2 - "Джи" модели, водени от OPAL плюс тройка"Ди" ще удари Thai Nguyen Railroad Yards.

Потоци 6 и 7 - "Джи"-та, водени от PAINT и MAPLE ще ударят Хайфон ( Haiphong Railroad Yards and Transformer Station) от североизток и югоизток.

Всички седем потока са с едно и също TOT (Time-On-Target). Сепарацията между целите на поток 1 и 5 е 3 мили. Същата е и за потоците, идващи от югоизток и югозапад. Сепарацията по полетен план между северните и южните потоци е само 7 мили.
72 самолета ще бъдат в небето на Ханой. Сепарация от три мили, означава, че Поток 5, идващ от северозапад с попътен вятър от 100 knots, ще се движи със скорост спрямо земята от 9 мили в минута, т.е. 20 секундно подминаване на целта вече ще е "изяло" сепарацията от 3 мили...

[piston]

Самолетите от Гуам трябва да излетят в 16:18 часа местно време.... Епохалната гледка на 78 бомбардировача, тръгващи на мисия е нещо, което се случва един път в живота и всички удобни места за наблюдение са заети от хора, някои от които не са мигнали 24 часа, за да подготвят този момент...




Два часа и двадесет и девет минути са необходими за да излети и последната машина...

[piston]

Още преди съветските риболовни траулери да започнат да броят излитащите от Гуам бомбардировачи, ПВО на Ханой вече е нащрек - от 11:28 до 12:14 над столицата прелитат БПЛА, а в 13:30 32 А-7 Corsair , водени от LORAN екипирани F-4 нанасят своя удар по ханойската трансформаторна станция в Dong An.

Това явно идва в повече на новопристигналият 72 зрдн/285 зрп и командирът му - Фам Ван Чат заповядва пуск на две ракети по целта. Същата е пропусната и Фам Ван Чат е привикан от командването, за да му се напомни, че ракетите трябва да бъдат пазени за по-важни цели от възпиране на неточните LORAN бомбардировки. (съгласно друг източник, освен 72 зрдн, пускове извършват и 57 и 93 дивизиони).

Междувременно на 1400 мили от Гуам възниква ситуация, която може сериозно да застраши изпълнението на мисията. Излитането на танкери от Кадена е прекратено с 20 минути, заради аварийно кацане на С-141.... Това означава, че танкерите, които трябва да "нахранят" Поток 3 ще закъснеят за точката на срещата. Командващият атаката Col. MacCarthy (седми член на екипажа в SNOW 1), се свързва с водещият Поток 3 и след обсъждане решават да опитат Поток 3 да пресрещнат танкерите и после с възможно най-голяма скорост да догонят останалите преди да достигнат т.нар. "compression box" по крайбрежието на Ю. Виетнам. Поток 3 успява да се справи със задачата....

ПРоблеми има и в У-Тапао - 5 самолета прекратяват мисията още на земята, като има само два резервни. Bob Morris и екипажът му са един от 12-те екипажа от Андерсен, дошли да подпомогнат колегите си в напррегнатият график. Точно преди да започнат да рулират, от кулата им е съобщено, че в тяхната тройка един самолет е прекратил с отказ и те стават EBONY 02. Отгоре на всичко вече няма резервни машини и няма да има EBONY 3.... Започвайки рулирането, изведнъж опашният стрелец John Schell се включва по интеркома и казва, че е зле и не може да лети....




По неписана традиция на стрелците, тръгне ли самолета нямаш право да слизаш от него, колкото и да ти е зле. Bob Morris няма избор и поисква от кулата нов стрелец. "Чарли" се свързва с дежурната стая на стрелците, но те са си тръгнали, след като самолетите започват да рулират. Все пак телефонът е вдигнат от Jim Cook, който предлага да поеме мисията, бързо взема екипировката си (забравяйки късметлийската си шапка) и тръгва към пистата. По пътя към камиона среща свой колега, който му казва "До после"... Дори без да се замисля, Соок отговаря "Може би"...

Bob Hudson - помощник пилот на Ebony 02 си спомня:

"До нас доближи камион и индикатора за отвоен люк светна. Schell слезе, индикатора за отворен люк изгасна и странно звучащ глас по интеркома каза "Вътре съм, да тръгваме!". Така и не се представи, незнам дали имаше идея къде отиваме...".

Заради прекратилите машини, три позивни щяха да са от само два самолета. SAC така и не подават инструкции как да се процедира в такива случаи, а 8 AF не поемат самоинициатива да ги закачи за предходната тройка, например.

Докато EBONY 02 набира височина, изведнъж индикация за пожар светва за двигател номер 7. Hudson поглежда навън и вижда, че двигателят гори. Новият стрелец също потвърждава, че "някаква мизерия" излиза от двигателя. EBONY 02 излиза от формация и след като се справят с двигателя екипажът започва да обсъжда дали да прекрати мисията. Никой не иска да оставят EBONY 01 сам и с редуцирана тяга на осми и спрян седми двигател, успяват да настигнат EBONY 01 на последният вираж преди Ханой...

[piston]

Привечер от 18:12 до 20:35 авиацията на ВМС на САЩ нанася удар по околностите на Хайфон(АБ Киен Ан и позициите ЗРК).

В 21:35 361 дивизия на ПВО е приведена в Готовност 1.

Към 21:45 са докладвани първите тройки Б-52 готвещи се за атака. (Всички Б-52 трябва да са над целите между 22:30-22:45, възможно е част от тези тройки да са тактически изтребители, идентифицирани погрешно)

В 22:05 в КП на дивизията са докладвани и първите пускове. Дивизионите водят съсредоточен огън по целите (два дивизиона са назначавани по една цел), с изключение на 72 зрдн, който води бойна работа самостоятелно.

Водещата тройка на северозападният поток попада под обстрел и BLACK 03 получава 14 пробойни и 3 подбитости. Самолетът е върнат в строя на 31.12.1972.

След това идва ред на Cream 1и 2 №55-0062 и 55-0090 . Незначителни повреди. Върнати в строя на 27.12.72 и 28.12.72.

Bob Morris и екипажът на EBONY 02 наближават целта си, когато са обстреляни с по две ракети от 76 и 78 зрдн от 257 зрп. Пилотът вече стабилизира самолета, когато първата ракета на 76 зрдн пропуска и няколко секунди по-късно екипажът чува по интеркома офицерът за РЕБ Capt Nutter Wimbrow, който със спокоен глас казва "Сега ще ни ударят!"

Помощник-пилотът Bob Nudson си спомня:

"Ракетата гръмна точно пред мен и отнесе радарният конус заедно с радара. Цялото остъкление беше разбито. Взривната декомпресия изсмука всичко от кабината - какви ли не отломки прелетяха покрай главата ми и излетяха навън. Експлозията уби на място Bob Morris - виждах пулта за наблюдение на хидравликата забит в тялото му. Левият ми синус беше хлътнал от разликата в налягането, ръката ми беше строшена и имах множество рани от шрапнели. Бях в шок, докато не чух гласа на радарният навигатор, който искаше да изравня самолета, за да можем да бомбардираме. Аз възстанових курса към целта и хоризонтирах и хвърлихме бомбите. "


Малко по-късно пристига и първата ракета на 78 зрдн.

"Удари ни в лявото крило" - продължава разказа си Bob Nudson - "Самолетът се обърна в полутоно... Натиснах бутона на системата за оповестяване за принудително напускане на самолета. Навигаторът се изстреля незабавно, мисля, че и стрелеца скочи.... Nutter ми се обади, че катапултира, чух изстрелването на креслото, после същото направи и радарният навигатор.... Погледнах за последно Bob Morris - най-добрият ми приятел. Виждах, че е мъртъв..., после катапултирах и аз...."

През това време в опашката Jim Cook се опитва да скочи, след като е изстрелял задната част на кабината си, но центробежните сили го хвърлят обратно на седалката му. Докато се опитва да се добере до заветният отвор, гигантска експлозия озарява небето над Ханой - EBONY 02 се взривява във въздуха...




Експлозията изхвърля Jim Cook от самолета.

"Събудих се давейки се в малка рекичка. Бях паднал с главата надолу, краката ми се бяха омотали в парашутните върви. Болеше ме всичко. После се оказа, че двата ми крака са натрошени под коленете, имах фрактура на гръбнака, счупено рамо и лакът. Скоро северовиетнамците ме откриха и към горният списък добавиха и пет ребра""

Четирима оцеляват от Ebony 02. Освен командира, при катапултирането загива и EWO-то - Capt Nutter Wimbrow...

Малко по-късно Kihn No e атакуван от три тройки Б-52"Ди". Две от тези "тройки" са с прекратили самолети и реално се състоят само от две машини. Помощник-пилотът Bob Hymel на АSH 01 чува предупреждение от опашният стрелец за приближаващи ЗУР от задна полусфера. Пилотът започва вираж със снижение, но едната ракета експлоадира в непосредствена близост. Двигател 7 и 8 пламват, стрелецът е ранен. Командирът дроселира горящите двигатели и се насочва към Тайланд.

Въпреки, че може да кацне в Южен Виетнам, пилотът, заедно с комадирите в У-Тапао, решават той да опита да се върне в базата, където ще може да се окаже по-добра мед. помощ за стрелеца, а и самолетът ще е изгорил повече гориво. Пилотът James Turner е разговарял с John Mize, и знае, че няма как да мине на втори кръг с повреден Б-52, но решава да опита кацане. При спускане на колесника, самолетът започва да плъзга наляво, след което се срива и избухва в пламъци. По ирония на съдбата оцелява раненият стрелец и помощник-пилота, който е измъкнат от останките от свой колега.

За северовиетнамците е изключително трудно да работят в условията на ефективно разхвърляните диполи, вероятно и за това претендират за поне 4 свалени Б-52.






Тази нощ загиват и най-много цивилни - серия бомби удря улица Кхам Тиен. В резултат загиват 287 човека, 290 са ранени, унищожени са 641 здания и 1624 са повредени.

[piston]

Макар новата тактика на бомбардировачите да позволява по тях да водят стрелба всички боеготови зрдн (общо 13 на брой), загибите са само два бомбардировача.

Зрдн в района на Ханой провеждат 24 стрелби с разход 45 ракети, а тези на Хайфон - 3 стрелби с разход 6 ракети.


ТУК МОЖЕТЕ ДА УЧАСТВАТЕ, МАКАР И ВИРТУАЛНО В РЕЙДА ОТ 26.12.1972...

https://www.youtube.com/watch?v=60ihI7VU2OY




На следващият ден - 27.12.1972, Северновиетнамското правителстви изпраща съобщение до САЩ, че е готово да възобнови преговорите, считано от 8 януари. Никсън се съгласява, но настоява за започване на предварителни консултации, като с цел да придаде тежест на позицията си, не прекъсва бомбардировките....




Това дипломатическо развитие остава скрито за персонала на всички видове ВВС, участващи в операцията. Колосален е труда на техниците и оръжейниците да подготвят машините за бой. Особено голямо предизвикателство за мисията на 26.12.1972 е презареждането на всички тези бомбардировачи и силите на TACAir.


95 полета от АБ Kadena осигуряват 156 презареждания, което е рекорд, вероятно ненадминат до днес. Още танкери от U-Tapao, Takhli, и Clark Air Base на Филипините осигуряват още 607 (!) за тактическата авиация или общо 763 презареждания за осигуряване на една мисия... Това е постигнато със 194 KC-135 номинално (част от тях не са в оперативна готовност)...


Междувременно по обяд на 27,12,1972 започват налетите на Ф-4 и А-7, по набелязаните цели. Времето е хубаво и резултатът е красноречив:

През този ден ВВС на Северен Виетнам ще бъдат особено активни - 9 МиГ-21 ще се вдигнат по различно време на денонощието, като ще заявят два Ф-4 и 1 Б-52...

В 13:33 расчет на РЛС открива 12 самолета летящи от Сам Неа към Мок Чау. Излита двойка МиГ-21 927-и иап в 13:36 от АБ Ной Бай с пилоти До Ван Лан и Дуонг Ба Ханг (управлявани от КП С-43 - щурмани Хоанг Дук Хань и Фам Конг Ким). Веднага след излитане двойката заема курс 30град и и височина 500м, под облаци. В 13:40 се издигат на 1000м и курс 90град посока Тхай Нгуен. Следва развръщане на курс 270град, след което щурманът дава "цел 90град, 40км". В 13:44 истребителите заемат курс 180град, после 210град доближавайки целта до 5км. В 13:46:30 Дуонг Ба Ханг извършва пуск, а в 13:47:20 докладва за горящ F-4. Кацане в Ной Бай - в 13:55. (по руски данни, пилотът пуска 2 ракети, като улучва Ф-4 с втората - първата е запусната от твърде голяма дистанция)

14:10 излита МиГ-21 921-и иап (Пилот Трань Виет). След минута с курс 90град достига ешелон 5000м (целта е на 7000м). В 14:16:20 Трань Виет открива двойка F-4 долу, дясно под 45град, на 8км. С вираж МиГ-а постепенно се сближава до 4км (14:18:20) и в 14:19:05 докладва за свален F-4. Оттегля се в посока Червената река, а кацането3 в Ной Бай е в 14:32.

/следва/

[kramer]

Най-злощастна е съдбата на ASH. Ударени североизточно от Ханой, летят през целия път обратно до Утапао в Тайланд и се разбиват при кацането, вместо да кацнат в Ю. Виетнам или поне да скочат там.

[plamenhk]

piston, човек да го е страх да запише един пост при наличието на такова качество. Вашето изглежда по скоро на дипломна работа. Браво !!!
.................................................
Малко статистика а ако има неточности моля оправете ги. (към всички четящи)

Самолетите на САЩ са извършили 5,25 млн бойни полета като са загубили самолет на всеки 2160 полета.
Хеликоптерите на САЩ са извършили 36 млн бойни полета като са загубили един на всеки 14 000 полета.
(загубите са по различни причини)

Южен Виетнам е изгубил 2500 самолета, Северен Виетнам 150 - 200 самолета и хеликоптера, САЩ - 2251 летателни апарата, от тях 2197 самолети (1737 от неприятелски огън и 514 по други причини)
(The USAF sustained approximately 0.4 losses per 1,000 sorties during the conflict, which compared favorably with a 2.0 rate in Korea and a 9.7 figure during World War II)
Май С.Виетнам е губил самолет на всеки 25 полета ?

Човешки загуби:
САЩ средно 18 на ден, Ю.Виетнам - 37, С.Виетнам - около 164
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_a ... ietnam_War

Претенции към статистиката нямам а който има да я допълни/оправи.