Втора световна война ⇒ Камикадзе ("Божествен вятър")

[Dinain]

Покрай ракетните шахидмобили на ИД в Мосул видях сравнение с японските самоубийствени катери Shin'yō от ВСВ. ("Шиниьо"? "Морски трус")

Shin'yō-class suicide motorboat





https://en.wikipedia.org/wiki/Shin%27y% ... _motorboat

Носи 300 кг експлозив в кърмата, може да се детонира при удар или с копче. Произведени са 6200(!) броя от тези катери.

January 10, 1945: Sinking of American ships USS LCI(G)-365 (Landing Craft Infantry – Gunboat), USS LCI(M)-974 (Landing Craft Infantry – Mortar) and crippling of USS War Hawk (an auxiliary transport) in Lingayen Gulf, Luzon, Philippines.
January 31, 1945: Sinking of USS PC-1129 (Submarine chaser) off Nasugbu in Luzon, Philippines.
February 16, 1945. Sinking of USS LCS(L)-7 (Landing Craft Support – Large), LCS(L)-26, and LCS(L)-49 off Mariveles, Corregidor Channel, Luzon.
April 4, 1945. Sinking of USS LCI(G)-82 (Landing Craft Infantry – Gunboat) and USS LSM-12 (Landing Ship Medium) off Okinawa.
April 27, 1945. Crippling of USS Hutchins (DD-476) in Buckner Bay, Okinawa.

http://www.combinedfleet.com/ShinyoEMB.htm

Първите са със стоманен корпус, после естествено са минали на дървени корпуси. Има няколко варианта.

Тип-1 са едноместни, скоростта им натоварени е била едва 18 възела. Армейските били с експлозив, а тези на флота - с две дълбочинни мини, които на теория трябвало да пуснат до вражеския кораб и имат 6 секунди да се отдалечат от мястото на експлозията. Казват, че някои дори са оцелели.

Тип-5 са били "командните" лодки, с двучленен екипаж и картечница. Те имат и два автомобилни двигателя на Тойота, а Тип-1 имат само един.

И двата типа имат и като допълнително задвижване 2 бр. 120мм ракети RO-SA, които трябва да служат като "турбо" в последната фаза на сближаване, или ако основните двигатели откажат.

Повечето EMB (Explosive Motorboats) са били държани по крайбрежието, но част са били пратени към Филипините и Окинава. Идеята е била да атакуват десантните сили на американския флот. Японският щаб очаквал 10% да достигнат успешно целите си, но в реалността успевяемостта им е била дори по-ниска. Голямата част са били потопени с оръдеен огън от американците, загубени при катастрофи или бури.

Ето че и преди 70 години американците са стреляли като луди по шахидлодки и шахидсамолети. Никой не открива топлата вода.

[Amazon]

Има само една дума за това - глупаво! След като самолетите не успяват да нанесат сериозни щети на американският флот, какви са шансовете на лодка, която сравнена с изтребител е практически неподвижна цел. Дори не става за тренировка на екипажите на Бофорсите.

[centara]

Отчаяните времена водят до отчаяни действия. Самоубийствените атаки не са толкова лишени от логика, тъй като конвенционалните тактики вече са били напълно неутрализирани от американците. В началото японците имат известни успехи, но после американците и на тази тактика ѝ намират цаката. Но така или иначе, японците друг избор просто не са имали, освен капитулация.

[Amazon]

Отчаяните времена водят до отчаяни действия. Самоубийствените атаки не са толкова лишени от логика, тъй като конвенционалните тактики вече са били напълно неутрализирани от американците. В началото японците имат известни успехи, но после американците и на тази тактика ѝ намират цаката. Но така или иначе, японците друг избор просто не са имали, освен капитулация.

С тези средства (мотивирани войници и ресурсите за лодките), още една добре оборудвана дивизия примерно в Окинава, щеше да има доста по-голям военен ефект.
По-смислена излежда идеята с мини-подводниците камикадзета, но преди да ги използват масово - войната свършва.

[Dinain]

Не мисля, че една пехотна дивизия би била по-полезна. Нямало е с какво да я снаряжат, по това време вече са били на ниво "бамбукови копия". Т.е. 10,000 души да клечат в окопите с по една пушка и граната и да бъдат размазвани от корабната артилерия и авиация, без да могат да направят нищо.

За камикадзе-лодките разбирам Амазон, защото в морето, както в небето, няма прикритие и единственото предимство е скорост, а те и това нямат.

Но основната цел са били десантните кораби, както се вижда. Предполагам са ползвали заливчета и пещери, с идеята да изскочат изненадващо и с турбото да се сближат бързо. Не знам колко носи такъв десантен кораб и колко са бързи, предполагам около 50-100 души - успешна детонация неутрализира вражеска рота. Освен това всява паника и разбърква бойния ред на целия десант.

Но охраната им явно си е била на място и са разстрелвали повечето от разстояние.

ПП Има и едни други катери Maru-ni на имперския флот, от които са построени 3200 бр. Те са носели две 120 кг мини от двете страни, иначе същата работа.

[T-72]

Има само една дума за това - глупаво! След като самолетите не успяват да нанесат сериозни щети на американският флот, какви са шансовете на лодка, която сравнена с изтребител е практически неподвижна цел. Дори не става за тренировка на екипажите на Бофорсите.

Нощем биха били полезни.
Ама чакайте, нали по този начин Ал Кайда удари американски боен кораб>

[Dinain]

Ал-Кайда удари американски боен кораб в мирно време, докато е на котва в пристанище...

Нощен десант не знам някой да е правил през войната. Но наистина е имало нощни атаки.


Ръчно изкопани пещери-укрития за катери Шиньо.



Малко за успешните атаки:

Shinyo and Maru-ni -- Motorboat with explosives in the bow.
Shinyo motorboat Great numbers -- 6,200 Navy (Shinyo) and 3,000 Army (Maru-ni) -- were built and stored in caves for the invasion. 400 were at Okinawa and Formosa ; thousands waited in the coves of Japan proper. The speedboat had one man and, typically, two depth charges as explosives. See stories. A slightly larger 2-man speedboat was also available.

10Jan45. Six ships damaged and two gunboats sunk by Japanese suicide boats in Lingayen Gulf, Luzon, Philippines. War Hawk (AP-161) 81 killed..
31Jan45. PC-1129 sunk by Japanese suicide boat off Nasugbu, Luzon, Philippine Islands.
16Feb45. LCS(L)-7, LCS(L)-26, and LCS(L)-49 sunk by suicide boats off Mariveles, Corregidor Channel, Luzon. Shinyo boat bomb
4 April 45. USS LCI(G)-82 and LSM-12 sunk by Japanese suicide boats off Okinawa.
27April 45. USS Hutchins (DD-476) seriously damaged by a Japanese suicide boat in Buckner Bay, Okinawa, and not repaired after the end of the war.
Hundreds, if not thousands, planned for defense of home islands.

http://www.ww2pacific.com/suicide.html

Разкази на ветерани:

Shinyo Motorboat
My father was a Seabee and served on Okinawa. He took some very nice pictures of both Okinawa and the suicide boats. He also made drawings of the construction of the boats and brought home a piece of plywood from the boats.
The officers became bored and had the Seabees disarm and repair the boats, and subsequently raced them around the harbor. My father, a professional boat racer, made more than a few bucks before being injured.
-----
My father was on the USS Sheridan APA-51 at Lingayen Gulf. He saw the cruiser HMAS Australia hit by a kamikaze twin-engine bomber. The Australia was painted white, and she was hit by suicide planes 4 times at Lingayen. At the Lingayen invasion, the troop transport USS War Hawk AP-168 was hit by a suicide motorboat on 10 Jan 1945. Information below is from the Dictionary of American Naval Fighting Ships. She was repaired eventually, but was heavily damaged with loss of 61 men.
It seems bizarre that anyone would question the decision to use the atomic bombs. That decision obviously saved millions of lives, especially Japanese.
Below is a quote from DANFS: USS War Hawk AP-168

The warship arrived off the beaches of Lingayen Gulf on 9 January 1945, D day, to find that the Japanese were determined to use all their forces available against the invading American forces-every weapon from kamikazes to suicide motorboats. At 0410 on 10 January 1945, War Hawk suddenly shuddered heavily as a Japanese suicide motorboat, laden with explosives and going full-throttle, crashed into her port side, tearing a 25-foot hole in number three hold and killing 61 men. The ship lay without power as an engine room began to flood, and repair crews, below decks in stifling heat with only dim emergency lights and with little, if any, ventilation, worked to restore power and to patch the gash in the ship's side.
Meanwhile, War Hawk's gunners fought to repel the Japanese air attacks. The transport then gamely disembarked her remaining troops and began unloading her embarked mechanized equipment. Christened the "sitting duck" by her crew, War Hawk a day later she began her creeping trek to Leyte Gulf.

http://www.ww2pacific.com/stories.html#boats

Изглежда една от най-успешните атаки е срещу транспортния кораб War Hawk (AP-168) /14,000 тона/. Експлозията убива 61 (или 81) души и отваря 8-метрова пробойна. Ударен е през нощта.

At 04:10 hours on the morning of 10 January 1945, War Hawk was anchored in Lingayen Gulf where she was attacked in the dark by a "Shinyo" suicide boat. These boats were small motorboats laden with up to two tons of explosives in the bow. Lookouts reported hearing an approaching boat when the Shinyo rammed the port side of the ship. The explosion blew a 25-foot hole in hold number three killing 61 men. (Commander Thompson's official Action Report filed on 18 January 1945 states that 23 people were missing and unaccounted for 20 minutes after the explosion. He does not give details on the wounded.) The damage to the ship was extensive including flooding in the engine room which knocked out power. With the ship dead in the water, the crew struggled to keep her afloat, restore power and fight off continuing Japanese air attacks throughout the day. That same day two Landing Craft Infantry (LCI-365 and LCI-974) were sunk in the same area by Shinyo boats.

By 11 January, the hole had been buttressed and partial power had been restored and the War Hawk began a long slow journey back to Leyte Gulf. Two days later, 13 January, the gun crews downed a kamikaze aircraft splattering the bow with flaming debris. Once in Leyte Gulf, further and more permanent repairs were made to the ship enabling her to sail to Manus in the Admiralty Islands for further dry dock work. She set sail for the San Francisco Bay on 22 February 1945.

USS War Hawk (AP-168)
https://en.wikipedia.org/wiki/USS_War_Hawk_(AP-168)

[Dinain]

Yokosuka MXY7 Ohka ("Ока" - черешов цвят)
https://en.wikipedia.org/wiki/Yokosuka_MXY7_Ohka

Наречена от американците "Бака" (идиот) - "Ока" е управлявана от човек планираща бомба, първоначално без двигател, после с ракетен двигател.

Yokosuka Ohka. -- A piloted glide bomb, called "BAKA" (idiot) by the allies.
baka piloted bomb The Baka piloted glide bomb was carried to within 12 miles of the target by a medium bomber. It would glide towards the target then activate rockets (model 11) or jet engine (model 22) to dive into the target and explode its one ton warhead. The Baka was difficult to stop, but its mother plane was extremely vulnerable.

21Mar45. Japanese make first known operational use of Baka piloted bombs in unsuccessful air attack against TF-58. baka and mother plane
12Apr45. Off Okinawa, destroyer Mannert L. Abele (DD-733) is sunk by Baka -- she is the first U.S. Navy ship to be sunk by that type of weapon. Destroyer Stanly (DD-478) is damaged by Baka. High speed minesweeper Jeffers (DMS-27) is damaged by Baka and kamikaze.
4 May45. Light minelayer Shea (DM-30) is damaged by a Baka. Minesweeper Gayety (AM-239) is damaged by near-misses of kamikaze and Baka.
10May45 -- In a crash program to counter the Japanese Baka (suicide) bomb, the Navy authorized development of Little Joe, a ship-to-air guided missile powered with a standard JATO unit.
11May45. Destroyer Hugh W. Hadley (DD-774) is damaged by Baka.

Обичайно я носи бомбардировач Mitsubishi G4M2 и я пуска на около 12 мили от целта. Бомбата е трудно спираема, но бомбардировачът е много уязвим по време на полет.



Американци разглобяват пилотируема бомба "Ока". Единствената стигнала до оперативно дежурство версия е "модел 11". С внушителна бойна част от 1200 кг и дървени крила, трите ракетни двигателя "Тип 4" й позволяват да развие висока скорост, но за кратко (максималният обсег е 37 км).

"Модел 22" е трябвало да използва вече "Цу-3" термореактивен(?) двигател, позволяващ по-дълъг обсег, с цената на смалена до 600 кг бойна част. Построени са 45 броя, но само 3 двигателя, и не са използвани преди края на войната. "Модел 33" е с турбореактивен двигател и 800 кг БЧ, но е прекратен поради малка вероятност двигателят да бъде произведен преди края на войната. Планирани са и "модел 43" - със сгъваеми крила, за изстрелване от пещери и подводници.


Двуместен вариант (учебен).

"Ока" са използвани най-активно при отбраната на Окинава. На 1-ви април 1945 г. една такава удря 406-милиметровата кула на линкора на "Уест Вирджиния", нанасяйки средни повреди; по-късен анализ показва, че няма директно попадение, а близък пропуск. Опасността е оценена от американския флот като сериозна и въздушната отбрана на корабите веднага е реорганизирана.


Красивият разрушител USS Mannert L. Abele е ударен от "Ока" 11 дни по-късно, разцепва се и потъва. Друг разрушител - USS Jeffers (DD-621) - успява да взриви със зенитките си "Ока" на разстояние 45 метра, но експлозията пак е достатъчно силна, за да му нанесе сериозни щети и да го извади от сражението. Трети разрушител USS Stanly (DD-478) има невероятния късмет да оцелее след две нападения с "Ока" - първата го пробива изцяло и експлодира под водата, а втората го пропуска на косъм и детонира в морето, пилотът вероятно е бил убит от зенитния огън.

През май следват нови серии от атаки, в които е тежко повреден друг разрушител (USS Hugh W. Hadley) и няколко по-малки кораба. Много от "Бака" биват сваляни е ефективното изтребително прикритие преди да достигнат целите си.

Пилотите на "Ока" са членове на Jinrai Butai (корпусът 'Гръмотевични богове').

[Ivanov]

На расстоянии тысячу пятьсот метров находился "Индианаполис" (Indianapolis), крейсер ВМС США. За несколько дней до этого события этот крейсер доставил на филиппинский остров Тиниан компоненты трех атомных бомб, две из которых впоследствии были сброшены на японские города Хиросима и Нагасаки. Когда корабль-цель был еще на большом расстоянии, командир распорядился приготовить не только обычные торпедные аппараты, но и приказал пилотами-смертниками тэйсинтай, у которых не было имен, а только порядковые номера, тоже проверить свои торпеды. Установив курс и скорость вражеского корабля, командир начал сближение. У него было два варианта действий: послать три - пять торпед из носовых аппаратов или послать моряков-камикадзе, тем более что они, будучи готовыми к самопожертвованию, сами просили об этом командира лодки. Как действовал командир субмарины «I–58»? Над этим вопросом ломают головы иностранные военные историки. Большинство склоняется к тому, что в борт американского крейсера врезался «Кайтэн». За две недели до окончания войны на Тихом океане бездарно погиб мощный американский крейсер. Из 1199 моряков команды "Индианаполиса" в живых осталось только 316. Словно в наказание за привоз атомных бомб и участие в этой варварской акции крейсер был потоплен в Филиппинском море японской субмариной под командованием капитана 3-го ранга Мотиюки Хасимото.

А това според някои е потопило "Индианаполис"
Цялата статия (на руски)
http://dambiev.livejournal.com/950611.html

[Желязин]

https://youtu.be/QqwDvxLVZII

Това, което заявиха по-горе, а именно, че ефективността на японската авиация се подобрява. Икономически също е било по-изгодно


https://youtu.be/4mTECUWP0Hk