Втора световна война ⇒ Холокост

[Almasy]

Set 20

[Almasy]

Set 21

Стената за екзекуции чрез разстрел, печално известният Блок 11 и една от "малките" газови камери, които след пускане на новите, "висококапацицетни" (2000+ човека наведнъж) почти не се използват, с изключение на екстрени ситуации, както през лятото на 1944, когато ешелоните с унгарските евреи пристигат почти един след друг и дори възможностите на новите камери се оказват недостатъчни.

[Almasy]

Set 22

Едно от "изобретенията" за мъчение на нацистите, а именно килия за изтезание с недостиг на въздух. В малко стайче са натъпквани един до друг максимален брой хора, като вратата се затваря херметически, а отвора в стената за въздух се вижда на снимката.....До сутринта не всички "наказани" са оцелявали.

[Almasy]

Set 23

Бесилката (Auschwitz I)

[Almasy]

Set 24

Израелците са на тумби

[Almasy]

Set 25

Бункер I (Auscwitz I) или малката газова камера.

[Almasy]

Set 26

Тя също е била разрушена и възстановена в последствие. Тоест не отговарят на истината разни писания, че видимите scratch marks по стените са оставени от истинските жертви.

[Almasy]

Set 27

Пещите обаче са оригинални - производство на Топф & синове

[Almasy]

Set 28

[Almasy]

Set 29

Двете нули (Биркенау)

[Almasy]

Set 30

Бараките (Auschwitz II)

[Almasy]

Set 31

[vassiln]

Про-еврейски сайт съобщава за антиеврейска демонстрация против САЩ-ски bill, призоваващ за антихолокостна реституция в Полша.
Polish far-right marches in protest at US pressure for Holocaust restitution

Но когато опира за имоти, страстите са низки. Прогонените нямат право на реституция. Изключения са България, Румъния и може би някоя друга страна?
Някак си не съм чул за естонска, латвийска, украинска, унгарска и белоруска реституции.

[Almasy]

Но когато опира за имоти, страстите са низки.

Eeeee - сиренето е с пари
Затова е и толкова лесно на Хитлер през ВСВ по отношение на автиеврейската риторика - били са най-богата (същевременно и най-образована) част от обществата в цяла Западна Европа (и причина, в БГ, където ситуацията не е баш такава, антисемитизма да няма особена почва). Всъщност "пролетариата" е нямал дори нужда от насъскване - те и без това по презумция мразят богатите и образованите.
Ама затова съм писал в по-предни постове.

[vassiln]

ОТ:
Сещам се за един случай, в който и простите явно са били мразени. Комунистите в Гърция след гражданската им война (знам, че са ти слабост ).
Не са ги лишавали с нарочен закон, просто с времето собствеността им е позачезнала. Вярно, не на всички и не всичко, само там, където добри хора или роднините са помогнали. И е нямало реституция май.
П. С. По този повод се сетих две неща:
1. В САЩ едни добри юристи вече са написали реституционното законодателство за Куба. И един ден, ако дойде подходящия момент, техния парламент (кубинския де) демократично ще го приеме.
2. Някой знае ли какво се е случило със собствеността на жертвите на холокоста в страни като Германия, Унгария, Белгия?

[Amazon]

В Полша не всички евреи са били богати. Даже е имало еврейски гета. Въобще, Полша е била доста бедна държава.

[Almasy]

В Полша не всички евреи са били богати. Даже е имало еврейски гета. Въобще, Полша е била доста бедна държава.

При всички случаи процента богати евреи е бил по-висок от процента богати поляци, дори и разликите да не са били толкова фрапантни, както примерно в една Германия.
Еврейските квартали във Варшава са били буквално в идеалния център - граничещи със Старе Место от една страна и ултрацентралните улици Нови Швят и Маршалковска от друга. И в днешно време, това е сърцето на Варшава (която май познавам по-добре от София, както излиза напоследък). В Кракув не е по-различно - под крепостта, граничещо с Вистула (Висла).



Подобен извод може да се извади дори и от романите на Владислав Реймонт, писани много-много преди ВСВ (че и ПСВ) - "Комедиантка" и особено "Обетована земя" (та дори и "Селяни").

В Будапеща нещата са подобни.

[vassiln]

А и в София еврейската махала е в центъра, но това е обусловено не толкова от стремеж да се живее в богаташки райони, колкото от обстоятелството, че занаятите, които са практикували, обичайно за всеки град са вървели повече по центъра. А всеки предпочита да живее над дюкяна си (поне тогава). Друга причина е, че за последните векове градовете неимоверно са се разширили, а евреите са от най-старото градско население. Затова е нормално старите квартали днес почти навсякъде да представляват център на града.

[Almasy]

И така да е, понятието център много рядко корелира с бордеи.
Във Варшава и в Кракув в никакъв случай не е било така.

[Almasy]

Полша и Русия във вербален конфликт касателно Холокоста.

https://www.mail.com/int/news/europe/96 ... ge-hero1-1

[Amazon]

Интересна статия в дира: https://dnes.dir.bg/svyat/maychina-lyub ... e-si-detsa

Немкиня влиза в азовата камера, за да остане с децата си:

На 16 декември 1942 година зловещият шеф на SS Хайнрих Химлер - вторият най-влиятелен човек в Третия райх след Адолф Хитлер, издава заповед всички роми да бъдат транспортирани в концентрационен лагер. Според разпореждането, този лагер е Аушвиц-Биркенау.

Депортирането на ромите започва през февруари 1943 година, а през следващите 17 месеца около 23 000 мъже, жени и деца от Германия, Австрия, Бавария и Моравия, Полша, Франция, Холандия, Югославия, Белгия, Литва, СССР, Унгария, Норвегия и Испания ще бъдат докарани в Аушвиц. От тях близо 2000 души са ликвидирани веднага след пристигането си без да бъдат вписани в регистрите.

За останалите около 21 000 възрастни и деца по заповед на Химлер е построен и ограден с ограда от бодлива тел Циганският семеен лагер. Именно там през зимата на 1943 година попада и чистокръвната арийка Хелене Ханеман. Не, защото е враг на Третия Райх, а защото любовта на живота й - виртуозният цигулар Йохан, е ром, а петте им деца носят "нечистата му кръв". Според приетия 8 години по-рано Закон за защита на германската кръв, бракът на Хелене и Йохан е незаконен.

Така, когато eсесовците пристигат, за да отведат съпруга ѝ и петте им деца, на Хелене Ханеман е даден избор да остане на свобода като чистокръвна германка. Тя обаче решава да последва семейството си в самия ад - лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау. При пристигането им, Йохан е отведен, а Хелене и децата й са настанени в Циганския семеен лагер.

В него има почти 9500 деца на възраст под 15 години, а за 17-те месеца - до август 1944 г., се раждат и 378 бебета.

За кратко, ромските деца се "радват" на по-добра храна и условия за живот. Това се случва, когато в Аушвиц пристига д-р Йозеф Менгеле.

В близко сътрудничество с Института по антропология, генетика и евгеника "Кайзер Вилхелм", той изучава явлението на близнаците, особено еднояйчните близнаци, както и физиологията и патологията на хипофизарния нанизъм (джуджетата). Д-р Менгеле също така се интересува от хората с различни на цвят ириси и от етиологията на лечението на нома ("воден рак" - вид гангрена на лицето). Последното заболяване, което било широко разпространено в лагера на циганите, доскоро било почти непознато в Европа.

Така "Ангелът на смъртта" пристига в концентрационния лагер и част от бараките в блок 32 се превръщат в негова лаборатория. Много скоро обаче - през лятото на 1943 година, д-р Менгеле решава да отдели децата до 6-годишна възраст от Циганския семеен лагер в "детска градина". За тях се грижат медицински сестри, каквато е и Хелене Ханеман. Тя и петте й деца, две от които близнаци, са преместени в ремонтираните и украсени с рисунки бараки на новата детска градина. В нея децата получават по-добра храна, а високопоставени офицери от SS "захранват" пропагандната машина, като ги посещават и се снимат с тях. Отвън е направена въртележка, има люлки и дори пясъчник.

Д-р Менгеле прави своите експертименти върху много от децата от детската градина.

"Една от двойките близнаци Гуидо и Нина бяха на около 4 години. Менгеле ги взе, а след това ги върна осакатени по извратен начин. Те бяха зашити един към друг - гръб с гръб, като сиамски близнаци. Менгеле беше свързал и вените им. От раните им течеше гной, плачеха денонощно. Майка им, помня, че се казваше Стела, успя да намери по някакъв начин малко морфин и да сложи край на мъките им"

(Из показанията на Вера Александър пред съда в Йерусалим през февруари 1985 г.)

През цялото това време Хелене Ханеман се опитва да спаси децата си, разказват оцелели от Аушвиц. Докато работи в детската градина, тя получава обещание лично от Йозеф Менгеле, че тя и децата й ще бъдат пощадени. Обещанието на "Ангелът на смъртта" обаче са само думи.

През май 1944 г. е взето решение за пълното ликвидиране на целия Цигански семеен лагер. На 23 май около 1500 роми, които все още могат да работят са прехвърлени в Бухенвалд. Два дни по-късно още около 200 мъже и жени са транспортирани в Равенсбрюк и Флосенбург. В Аушвиц остават само твърде болните мъже, жени и деца. Сред тях са и семейство Ханеман.

В нощта на 2 срещу 3 август 1944 година Хайнрих Химлер издава заповед за избиването на ромите в Аушвиц. Те са 2897.

Когато есесовците претърсват бараките в Циганския семеен лагер, те откриват в детската градина Хелене и децата й. Майката им казва, че д-р Менгеле е обещал да бъдат освободени. Отговорът на нацистите е съсипващ. Хелене може да напусне концетрационния лагер веднага, но без децата си.

Майката отказва. И доброволно тръгва към газовата камера, за да умре с децата си.

[Ivanov]

А испанците си правят карнавал "Холокост"

И даже подвижен крематориум .

[Amazon]

Безвкусно е, но все пак важното е да не се забравя. Сетих се какво са викали на останалите лагерници, нещастниците докато са вървели към газовите камери - "Не ни забравяйте!".

[Ivanov]

Безвкусно е, но все пак важното е да не се забравя.

Не разбирам тоя начин на "припомняне " . Какво ще си мислят тези на които думичката " холокост" не им говори нищо ?

[Almasy]

Този кич не търпи извинение.
BTW, в средновековието, испанците изобщо не са били фенове на юдеите.......