Това мога да ти го обясня от телефона.
Никой не спори, че Япония може да бъде смазана и БЕЗ атомни бомби. Чърчил не казва нищо ново.
Напълно постижимо е, но С ПОВЕЧЕ ЖЕРТВИ и за двете страни.
Това мога да ти го обясня от телефона.
Комундето Нако Стефанов да ходи да се пере някъде. 神風 си има четене kamikaze и то не е плод на американски неграмотни преводачи.Но преводачите в американската армия са били основно японци от Хавайските острови, т.нар. „второ и трето поколение японци”(нисей, сансей). Те не са били наясно с правилното четене на йероглифите и ги прочитат вместо „шимпуу” – „камикадзе”, т.е. по японското им четене.
Японците имат едно единствено условие - запазването на статута на императора. И то е спазено. По всички останали точки капитулацията е Безусловна.
След като има и едно условие, значи не е безусловна
Всъщност, аз твърдя, че бомбите не са били необходими. Както се вижда, не съм само аз на това мнение.
Зависи какво разбираш под "необходими", то формално погледнато и капиталуацията не се явява "необходима".ValBo написа: ↑16 Май 2018, 20:40Всъщност, аз твърдя, че бомбите не са били необходими. Както се вижда, не съм само аз на това мнение.
Честно, бях останал с впечатлението, че преговорите са били само между Япония и СССР, но като се зачетох в последният ден, разбрах, че и другите съюзници са знаели за тях. Но не са направили нищо.
И това затвърди мнението ми, за бомбите. Имало е и други пътища.
Това няма как и ти да го знаеш. Можем да смятаме всякакви неща, седнали удобно пред компютрите си, но не сме в обувките на тогавашните японци.
Знаеш ли каква е разликата от "сондирането възможността за мир" до капитулирането?ValBo написа: ↑16 Май 2018, 19:39Спора е дали е оправдано използването на бомбите.
Според фактите, Япония започва сондирания през СССР още през февруари. Правителството на Япония е разбирало, че войната е загубена, но са се се опасявали за статута на императора. Започват контакти, чрез съветският посланик в Токио, а после и през техния в Москва за да сондират възможността за мир. Сталин съобщава за тези срещи на Потсдамската конференция, но те не са отразени. И не е започнато нищо по този въпрос.
Та според мен, а и не само, ако са започнати преговори японците щяха да се предадат без нужда от бомби. Само трябваше да им е обещано да се запази статута на императора, което беше направено и след бомбите.
Колкото до последните. При условие, че знаеш, какво е положението на Япония и че тя прави сондиране за мир, използването на бомбите е било за да бъдат изпробвани в бойна обстановка и да се сплаши Сталин. Сплашването на японците е било вторичен ефект
ще се самоцитирам, че явно чучка много писатель...ValBo написа: ↑16 Май 2018, 08:55Dinain написа: ↑16 Май 2018, 08:40Японците НЕ ИСКАТ да се предадат преди бомбите, по дяволите. Това са историческите факти - отправен им е ултиматум, не го приемат.
Ти писан текст разбираш ли? Няма такова решение на органа, вземащ такива решения в Япония. Няма. Какво като някои са го искали? Други са били против и толкова, не е прието.
Да твърдиш, че "японците искали да се предадат" е лъжа. Исках, ама нямах желание...
Това е все да ми обясняваш за Рудолф Хес и да твърдиш, че "немците са искали да се предадат още през 1941 г.".
Видях съветският прочит в очите ти още в началния пост. Но не можеш да изкривяваш историята така.Off TopicВъпреки че сега имат доминиращо влияние в правителството, ръководителите на Партията на мира не знаят как да процедират по-нататък. Още през февруари по инициатива на император Хирохито са установени контакти с Русия, която е помолена като „неутрална“ да действа като посредник за постигането на мир между Япония и западните съюзници. Тези контакти са осъществени първоначално чрез руския посланик в Токио, а след това и чрез японския посланик в Москва.
Безнадеждността на положението е ясна на всеки стратег, особено на стратезите от военноморските сили, като адмирал Судзуки, който заради антивоенните му възгледи е бил заплашван от военни екстремисти още през 1936 г. Но той и стремящият му се към мир кабинет са спъвани от един сложен проблем. Въпреки желанието за мир приемането на съюзническото настояване за „безусловна капитулация“ ще изглежда като предателство към войските на фронта, които силно желаят да се бият до смърт. Тези сили, които все още държат в ръцете си като залог живота на хиляди почти умиращи от глад цивилни и военнопленници от съюзниците, могат да откажат да се подчинят на заповедта за прекратяване на огъня, ако условията са крайно унизителни и най-вече — ако има настояване за сваляне на императора, който в техните очи е не само суверен, но и божество. Проблемът е решен от самия император. На 20 юни той свиква съвещание на шестимата министри от вътрешния кабинет, т.нар. Върховен военен съвет, на което заявява: „Обсъдете въпроса за слагане край на войната колкото може по-скоро“. Между шестимата членове на съвета има съгласие по този въпрос, но докато министър-председателят, външният министър и министърът на военноморския флот са готови да приемат „безусловна капитулация“, другите трима — министърът на сухопътните войски и началник-щабовете на сухопътните войски и на флота настояват съпротивата да продължи, докато не бъдат получени някои смекчаващи условия. След време е решено принц Коное да бъде изпратен на мисия в Москва, за да преговаря за мир, а императорът на четири очи му дава инструкции да постигне мир на всяка цена. Като предварителна стъпка на 13 юли японското външно министерство официално уведомява Москва, че „императорът желае мир“.
Пак питам.ValBo написа: ↑16 Май 2018, 19:39Спора е дали е оправдано използването на бомбите.
Според фактите, Япония започва сондирания през СССР още през февруари. Правителството на Япония е разбирало, че войната е загубена, но са се се опасявали за статута на императора. Започват контакти, чрез съветският посланик в Токио, а после и през техния в Москва за да сондират възможността за мир. Сталин съобщава за тези срещи на Потсдамската конференция, но те не са отразени. И не е започнато нищо по този въпрос.
Та според мен, а и не само, ако са започнати преговори японците щяха да се предадат без нужда от бомби. Само трябваше да им е обещано да се запази статута на императора, което беше направено и след бомбите.
Колкото до последните. При условие, че знаеш, какво е положението на Япония и че тя прави сондиране за мир, използването на бомбите е било за да бъдат изпробвани в бойна обстановка и да се сплаши Сталин. Сплашването на японците е било вторичен ефект
Грешен отговор.
и разбирам притеснението ти да попиташ.Христо Спириев написа: ↑16 Май 2018, 21:44Знаеш ли каква е разликата от "сондирането възможността за мир" до капитулирането на Япония?
Аз ще повторя историческите факти, пък дано се съгласиш най-сетне:ValBo написа: ↑16 Май 2018, 20:40Всъщност, аз твърдя, че бомбите не са били необходими. Както се вижда, не съм само аз на това мнение.
Честно, бях останал с впечатлението, че преговорите са били само между Япония и СССР, но като се зачетох в последният ден, разбрах, че и другите съюзници са знаели за тях. Но не са направили нищо.
И това затвърди мнението ми, за бомбите. Имало е и други пътища.
Айде, да не търсиш, виж какво съм писал като предложение. Даже ще ти го подчертая, че трудно се ориентирашValBo написа: ↑15 Май 2018, 11:32Ми не, още не са подписали мирен договор
Иначе, японците започват война със САЩ точно заради спрените доставки на суровини. Щом едно ембарго ги е накарало да го направят, не знам докъде може да ги докара блокада. Без никакви военни действия.
Това не е феодална Япония, въпреки че имат император. Крупните капиталисти ще успеят да надделеят над военните. Особено подпрени от гладуващото население
https://en.wikipedia.org/wiki/Surrender ... rank234-80In an attempt to manage public perception, Prime Minister Suzuki met with the press, and stated:
I consider the Joint Proclamation a rehash of the Declaration at the Cairo Conference. As for the Government, it does not attach any important value to it at all. The only thing to do is just kill it with silence (mokusatsu). We will do nothing but press on to the bitter end to bring about a successful completion of the war.[80]
Малко избързваш.ValBo написа: ↑16 Май 2018, 20:54Значи не е безусловна.Off TopicМеждувременно правителството обявява по радиото желанието си да капитулира, ако суверенността на императора бъде зачетена — точка, по която съюзниците в Потсдамската декларация от 26 юли запазват мълчание. След известни дискусии президентът Труман се съгласява с това условие като модификация на „безусловната капитулация“.
Горното го има навсякъде, където пише за капитулацията на Япония
Та някой да го обясни на Д9, че на мен ми е трудно![]()

Аз лично си мисля, че е оправдано и че протакването във времето би било и огромна загуба за подържащите такива количества армии страни, защото Япония разчита на по благоприятни условия за мир (запазване на Корея и Тайван), които от своя страна съюзниците не одобряват.ValBo написа: ↑16 Май 2018, 19:39Спора е дали е оправдано използването на бомбите.
Според фактите, Япония започва сондирания през СССР още през февруари. Правителството на Япония е разбирало, че войната е загубена, но са се се опасявали за статута на императора. Започват контакти, чрез съветският посланик в Токио, а после и през техния в Москва за да сондират възможността за мир. Сталин съобщава за тези срещи на Потсдамската конференция, но те не са отразени. И не е започнато нищо по този въпрос.
Та според мен, а и не само, ако са започнати преговори японците щяха да се предадат без нужда от бомби. Само трябваше да им е обещано да се запази статута на императора, което беше направено и след бомбите.
Колкото до последните. При условие, че знаеш, какво е положението на Япония и че тя прави сондиране за мир, използването на бомбите е било за да бъдат изпробвани в бойна обстановка и да се сплаши Сталин. Сплашването на японците е било вторичен ефект
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани