Украинското знаме се вее на пиедестал на фона на опразнения градски площад в Херсон, 2 октомври 2024 г. (Yevhenii Vasyliev/Global Images Украйна via Getty Images)
В една топла септемврийска вечер денят на Олга Чернишова направи мрачен обрат, когато тя се прибираше от работа в центъра на Херсон. Излизайки от колата си, тя чу силно бръмчене и веднага разбра, че не става въпрос за пчела.Тя се втурна към входната врата на дома си, когато оглушителен взрив разтърси двора. Дрон беше пуснал експлозив върху колата й. Времето замръзна.
Връщайки се обратно на двора Чернишова завари натрошено стъкло, пластмаса и малък метален цилиндър. С разтуптяно сърце, тя се обади полицията. Екип сапьори дойде и извади недетонирана част от осколочна граната. През същия ден дронове атакуваха и други леки автомобили наблизо, ранявайки трима от съседите на Чернишова.
Жителката на Херсон Олга Чернишова почиства натрошено стъкло от колата си след руска атака с дрон в Херсон, септември 2024 г. (Zarina Zabrisky/The Kyiv Independent)
Седмица след ужасяващия инцидент тя говори пред Kyiv Independent близо до дома си, криейки се от друг дрон под голям кестен.
„Къде ще се скрием, след като листата изчезнат?“ – попита тя. „Ще бъде като ловен сезон за хора. Трябва да работя върху повече мерки за безопасност от дронове.“
Собственик на семеен магазин за хранителни стоки в Херсон, столица на едноименната украинска област на река Днепър, Чернишова живее в град, който е преживя безмилостни руски въздушни и артилерийски удари след освобождаването си от руска окупация през есента на 2022 г. Освен това миналата година местните жители издържаха огромно наводнение, предизвикано от взривяването на язовир Каховка северно от града от руската армия.
Руските войници използват дронове, обикновено т.нар. FPV търговски дронове, заредени с гранати или други експлозиви, за да „ловят“ цивилни в украинската Херсонска област. (Facebook)
Сега, подобно на други жители на града, тя се оказва в ежедневни опити да избяга от ударите на руските дронове, обикновено т.нар. FPV (изглед от първо лице) търговски дронове, заредени с гранати или други експлозиви. Използването им по фронтовите линии на войната за унищожаване както на пехотни сили, така и на танкове е повсеместно и промени напълно бъдещето на войната.
Но в опустошения град Херсон, където териториите под украински и руски контрол са разделени от поречието на река Днепър вместо ничия земя между окопите на Донбас, цивилното население редовно се превръща в мишена на атаки. Ужасените местни нарекоха новата руска стратегия „човешко сафари“.
„Сега дронове летят на групи и атакуват всичко, което се движи“, каза Серхий, доброволец и шофьор на такси. „Нашият благотворителен център трябваше да затвори, защото камионите не могат да доставят хуманитарна помощ. Това не само прекъсна критичните доставки, но и осакати местните предприятия, които разчитат на транспорта. Страшно е да си помислим какво ще се случи през зимата, когато недостигът на храна и гориво може да ескалира в по-сериозна криза.“
Част от руски дрон на снимка без дата в Херсонска област. (Kyiv Independent)
Информационен плакат за цивилното население за това как да се защитят от руските атаки с дронове. (Kyiv Independent)
Тъй като атаките с дронове се засилиха, Чернишова – собственик на бизнес и майка, посветена на безопасността – беше упълномощена от администрацията на Херсон да инициира разработването на насоки за сигурност на дронове за града. Общественият информационен ресурс Dovidka.info написа и оформи плакати въз основа на нейните препоръки за Херсон и други райони, намиращи се на първа линия.
„Дроновете са истинско наказание за Херсон. Всеки е мишена“, сподели началникът на военното управление на Херсонска област Александър Прокудин. „Под атака са хора, които вървят пеша, шофират, карат велосипед, отиват на работа или стоят до хранителни магазини.“
Атаките с дронове бяха средно по 100 на ден през юли и август 2024 г, но с настъпване на есента числата се увеличиха драстично, заяви той. Украинската новинарска програма TSN съобщи, че рекордните 330 удара с дронове и 224 изхвърляния на експлозиви са ударили региона само на 9 септември.
За да атакуват жени, които купуват дини по ъглите на града, и деца, играещи в парковете, руските сили използват модифицирани търговски дронове.
„Първо, виждате разузнавателен дрон като Mavic“, обясни Свитлана, лекар, живеещ край реката.
„Едва ли можете да го чуете и той просто се оглежда наоколо, изпращайки видео на руския пилот през реката“, каза тя, имайки предвид източния бряг на река Днепър на юг, където руските сили все още контролират части от Херсонска област.
„След това идва FPV дрон, който пуска граната или кутийка Coca-Cola, пълна с експлозиви върху вас. Понякога дронът се разбива и се взривява. 90-годишна жена в съседство пострада тежко в двора си”, каза още тя.
Екипите за обезвреждане на взривни боеприпаси се отзовават ежедневно на атаки с дронове в Херсон.
„Често, докато шофирам до мястото, дронове преследват колата ми: те правят „двойни удари“, като атакуват пристигналите на място екипи за спешна помощ и сапьори“, каза водещ експерт в областта, пожелал условие за анонимност, позовавайки се на липсата на правомощия да говори с медиите.
„Стрелям по тях с АК, но е трудно, защото дроновете са малки и летят на 120 метра височина. Всеки на по-малко от 30 метра височина означава, че е в режим на атака, така че се крия и чакам. След като изчезне, мога да неутрализирам FPV дрон или експлозиви, ако не са детонирали. Ако го направи, преглеждам отломките, а често и части от човешки тела, за да науча вида на използвания дрон и експлозиви.“
Сапьорът сподели канал в Telegram, където оператори на руски дронове публикуват видеоклипове от тези атаки.
Разрушената сграда след атака на руски дрон срещу село Золота Балка в Херсонска област, Украйна на 24 септември 2024 г. (Херсонська обласна державна адміністрація)
„Те знаят, че международните закони забраняват умишлените атаки срещу цивилни, гражданска инфраструктура и хуманитарни мисии, но вярват, че анонимността ги защитава от наказателно преследване“, предположи той. „Те също трябва да покажат резултатите от работата си. Руски доброволци набират средства за дронове Mavic и FPV, защото тези търговски модели нямат военен сертификат и не се доставят от военните.“
Владимир, бивш собственик на строителен бизнес, получи две мозъчни сътресения след като руски дронове пуснаха експлозиви върху колата му четири пъти. Той живее в голяма къща на пешеходно разстояние от река Днепър. Той загуби компанията си по време на деветте месеца на руска окупация и оцеля две години на обстрел, бомбардировки, ракетни атаки и наводнението на язовир Каховка. След две скорошни артилерийски атаки семейството му реши да напусне Херсон.
От прозореца си Володимир вижда река Днепър, която разделя контролираната от Украйна територия от земите на левия бряг, окупирани от Русия.
„Тук реката е широка само 800 метра, а снайперист стреляше по мен от храстите. Когато нашите момчета отблъснаха руснаците миналата есен, те се опитаха да ни унищожат с авиационни бомби, но те бяха твърде скъпи. Така че сега всичко е дронове“, каза Владимир пред Kyiv Independent.
Володимир помага на група доброволци, ентусиасти на дронове и местни инженери да работят заедно за разработване на технологии за борба с дронове и подпомагане на украинската армия в противодействието на атаки с дронове.
От другата страна на река Днепър, в пряка видимост, има руски войници, които обстрелват почти непрекъснато града. (Anna-Maja Rappard/CNN)
Друг член на групата, Александър, инженер и местен производител на безпилотни системи, който също участва в усилията на общността, обясни, че руските дронове вече могат да летят по-далеч и да извършват по-тежки удари благодарение на нова технология. Те са оборудвани с ретранслатори – устройства, които усилват, разширяват и споделят сигнали между разузнавателни и атакуващи дронове.
Според Александър безпилотните самолети вероятно са се превърнали в предпочитано оръжие поради ефективните украински артилерийски удари по руски позиции и складове за боеприпаси, потенциално причинявайки недостиг на снаряди. Това, в съчетание с пренасочването на някои руски части към Харковския и Курския фронт, доведе до това да разчитат основно на безпилотни самолети.
„Нашите украински военни са прихванали руски телефонни разговори“, добави той. „Изглежда, че възпитаници на руски школи за оператори на безпилотни самолети се упражняват върху нас, използвайки всяка движеща се мишена за обучение. Те убиват и нараняват цивилни всеки ден.“
Анджела, жителка на квартал Шидни, често посещава родителите си в Антоновка, град на север от Херсон. Там главният мост, който някога е свързвал двете страни на реката, сега стои силно повреден от годините на артилерийски обстрел.
Антонивка също е изправена пред тежки атаки с дронове. Докато Анджела чака на автобусна спирка, дронове кръжат над улицата и сърцето ѝ се свива. Тя загуби 32-годишния си съпруг Серхий в началото на август, когато шрапнел от граната, пусната от дрон, прониза сърцето му.
Докато се прибира от работа, Серхий е починал. Тя все още живее в техния апартамент, а край прозореца ѝ всеки ден бръмчат дронове. Тъй като нейните възрастни родители и свекъри все още са в Херсонска област, преместването не стои на дневен ред поради финансовото напрежение и трудности с логистиката.
Изглед към разрушена жилищна сграда в Херсон след руска атака с управляеми авиационни бомби, 15 май май 2024 г. (Associated Press / Alamy)
Близо до дома ѝ се намира Районният онкологичен център. Улицата пред него е заприличала на снимачна площадка от военен филм с изоставен по средата на улицата миниван, с изпочупени прозорци и рязко отворени врати. Бомбоубежище на ъгъла показва следи от удар на FPV дрон, който се е блъснал във фасадата му.
„Дроновете атакуват нашите сгради, линейки и коли ежедневно. Те убиват лекарите и пациентите ни“, каза Ирина Сокур, директор на онкологичната болница. „Те също се насочват към нашите генератори, излагайки на риск около 100 пациенти, подложени на химиотерапия или операция.“
Д-р Инна Холодняк, ръководител на детската болница в Херсон, по време на интервю за United24 Media, септември 2024 г. (United 24 Media)
Садове, друго предградие на Херсон, опустошено от непрестанните артилерийски атаки, започна да се сблъсква с атаки от дронове в началото на годината. До август жителите му преживяваха по десетина атаки дневно, сподели Наталия, доброволец.
„Дрон унищожи клетката на мобилните оператори, така че не успяхме да извикаме пожарникари“, каза тя. „Водните кладенци се повредиха, тъй като дронове унищожиха дизеловите генератори за изпомпване на вода. Когато дроновете пускаха напалм върху покриви и изсъхнали тревни площи, пожарникарите не можеха да реагират поради „двойните удари“.
Тъй като пожарите унищожиха все повече и повече къщи в Садове, по-голямата част от жителите бяха принудени да напуснат, въпреки че евакуацията от райони като Антоновка и Садове намаля или спря, тъй като магистралите също бяха атакувани.
„Навсякъде в Херсон дронове пускат импровизирани запалителни устройства, пълни с напалм, които експлодират при удар, причинявайки пожари, които се разпространяват бързо“, сподели Володимир Перепелица, ръководител на отдела за експлозиви към Националната полиция в Херсонска област. „Те хвърлят също и забранени противопехотни мини PFM-1, които приличат на паднали листа в паркове и улици. Ако стъпиш върху тях, губиш крайник.”
До юни крайбрежните райони на Херсон бяха най-обстрелвани. До септември дроновете вече достигаха лесно и центъра на града.
Изглед към разрушения културен център в Херсон след руска атака с управляеми авиационни бомби, 25 септември 2024 г. (Херсонська обласна державна адміністрація)
Въоръжените сили и местните власти прилагат мерки за противодействие на атаките с дронове. През септември градските власти отпуснаха 8 милиона хривни (около 195 000 щатски долара) за подобряване на защитата.
От началото на годината над 200 системи за радиоелектронна борба са доставени на войските в Херсонска област за укрепване на способността им да се борят с руските безпилотни самолети. Руските военни обаче непрекъснато променят честотите, за да избегнат откриването им от радари и системи за противовъздушна отбрана, което превръща в предизвикателство прехванането и неутрализирането им от украинските системи за електронна война.
Атаките с дронове вероятно са предназначени да деморализират украинците, което води до два ключови успеха за руската страна: масови евакуации, които създават „сиви зони“ по поречието на река Днепър и натиск върху украинското правителство да започне мирни преговори с Кремъл.
Руският обстрел причини щети по хиляди сгради в Херсон, откакто градът беше освободен от руска окупация през есента на 2022 г. (Anna-Maja Rappard/CNN)
От началото на пълномащабната руска инвазия населението на Херсон е спаднало от около 280 000 до 60 000 души, като през август към задължителната заповед за евакуация бяха добавени още 50 населени места в областта.
Жертвите в Херсон също нарастват. Близо половината от 547-те жертви, съобщени от 1 юли до 9 септември тази година, са причинени от дронове, според представител на военната администрация на Херсон, който говори при условие за анонимност, позовавайки се на липсата на правомощия да бъде интервюиран от медиите.
Таванът и интериорът на личния автомобил на Олена Кривчун, гражданка на Херсон, бяха разкъсани от експлозив, хвърлен от руски дрон. (Imogen Anderson/BBC)
Доказателства за очевидни атаки с дронове срещу цивилни могат да се видят в множество видеоклипове, публикувани в руските социални медии, шест от които бяха прегледани от екип разследващи журналисти на BBC Verify.
Във всяко видео виждаме през камерата на отдалечения оператор как те проследяват движенията на пешеходец или шофьор в цивилни дрехи, често пускайки гранати, които понякога изглежда сериозно нараняват или убиват целта си.
BBC Verify също успя да идентифицира канал в платформата Telegram, който разполага с най-ранните публични копия, виждани досега на пет от шестте анализирани видеоклипа.
Всеки от тях е публикуван с предупреждения и заплахи към украинската общественост, включително твърдения, че всички превозни средства са законни мишени и че хората трябва да сведат до минимум публичното си движение. Пострадалите също са обиждани, наричани „свине“, а в един случай са обект на подигравки, че са жени.
Акаунтът, който разпространява някои от тези видеоклипове, публикува и изображения на опаковани и разопаковани дронове и друго оборудване, като благодари на хората за техните дарения.
Екип от разследващи журналисти на BBC успя да локализира шест видеоклипа с атаки на дронове, идентифицирайки отличителни черти по улиците на града. (BBC Verify)
И все пак, въпреки ежедневния терор жителите на Херсон, решили да останат в града, оправят прозорците си с шперплат и продължават с ежедневните си задачи.
„Животът продължава. В моето художествено ателие решихме да отпразнуваме предстоящия Ден на град Херсон в събота с дини“, каза Олена, медицински работник. На Деня на град Херсон обаче Олена чака два часа, докато дроновете кръжат над жилищния й блок – те така и не си тръгнаха, а тя така и не стигна до празника.
Цялата новина
Видео
ВНИМАНИЕ: Видеото съдържа сцени на насилие, които не бива да се гледат от чувствителни хора.
Тялото на украинската журналистка Виктория Рощина, станала жертва в руски плен, беше върнато обратно в Украйна в ужасяващо състояние – без мозък, очни ябълки и част от ларинкса. Това разкри източник, близък до разследващите органи пред независимото издание „Важни истории“.