Съвременни конфликти ⇒ Израел-Палестина

[Изчезнал Безследно]

Невярно, но не особено оригинално мнение. Израел не е принуден да се грижи за създаване на врагове. Те си никнат сами - причината е, че е заобиколен само от пропаднали държави, на които е трън в очите. А военната индустрия няма какво да я мислим - не насмогва да изпълни поръчките от чужбина.
За военните, които много искат да са политици, но все се провалят, няма какво да се говори. Покажѝ ми един военен, който да се е задържал в израелската политика. Всичките са нефелни като ръководители защото идват от йерархична система, която са управлявали със заповеди - не могат да се нагодят към демокрацията - тя им пречи и постоянно се стремят да я унищожат. Последният такъв откачен екземпляр е Яир Голан. Тоя войскарин реши, че враговете на държавата са някои медиа, които заплаши, че ще затвори и смята, че несъгласните с него трябва да се изпратят в колонии за превъзпитание. Ще го видим докъде ще я докара на изборите след половин година.

Aз може и да греша, но аргументите ти са в стил партийни лозунги
Какво като Израел е заобиколен от пропаднали държави? Всъщност именно това ги прави слаби врагове, което се доказва исторически. А и те са си взели поука и са приключили с конфронтацията. Какви ВОЕННА заплаха за Израел са Египет, Йордания, Ливан(като държава), че и Сирия? Да, населението им мрази Израел, но никой не очаква Йордания да го нападне. Еле пък, като са сърбали попарата на палестинците. Само Иран остава като активен врага на държавно ниво, който има(ше) капацитета някак да застраши Израел.Що се отнася до това как нямало политици преминали от армията. Нали се сещаш за Рабин и Олмерт? А ако се загледаме да търсим офицери, които не просто са отбили военната си служба, а са били професионални военни, бройката става по-голяма. Включвайки и Биби.

Ти не му казвай за Ариел Шарон, Моше Даян, Ехуд Барак, Ицхак Шамир, Ицхак Рабин и най-вече Менахем Бегин (основателят на партията му - Ликуд), че ще пометне. Исполини, на пръста на които не може да стъпи сегашното Биби.

Понякога не вярвам, че този човек наистина живее в Израел и не е някой самозванец.

С други думи, не ме опроверга - няма успешен израелски политик, който идва от
средите на военните, да влезе в политиката и да успее. Просто няма такъв случай. Всички бивши генерали се провалиха в политиката.

In late 1948, he joined the newly formed Israel Defense Forces and continued to rise as a promising officer, with a 27-year career as a professional soldier. He ultimately attained the rank of Rav Aluf, the most senior rank in the Israeli Defense Force (often translated as lieutenant general). In the 1950s, Rabin helped shape the training doctrine of the IDF and he led its Operations Directorate from 1959 to 1963. He was appointed chief of the general staff in 1964 and oversaw Israel's victory in the 1967 Six-Day War.

Rabin served as Israel's ambassador to the United States from 1968 to 1973, during a period of deepening U.S.–Israel ties. He was appointed Prime Minister of Israel in 1974 after the resignation of Golda Meir. In his first term, Rabin signed the Sinai Interim Agreement and ordered the Entebbe raid. He resigned in 1977 in the wake of a financial scandal. Rabin was Israel's minister of defense for much of the 1980s, including during the outbreak of the First Intifada.

In 1992, Rabin was re-elected as prime minister on a platform embracing the Israeli–Palestinian peace process. He signed several historic agreements with the Palestinian leadership as part of the Oslo Accords. In 1994, Rabin won the Nobel Peace Prize together with long-time political rival Shimon Peres and Palestinian leader Yasser Arafat. Rabin also signed a peace treaty with Jordan in 1994. In November 1995, he was assassinated by Yigal Amir, an extremist who opposed the terms of the Oslo Accords.

he rose in the ranks of the Israeli Army from its creation in 1948, participating in the 1948 Palestine war as platoon commander of the Alexandroni Brigade and taking part in several battles. Sharon became an instrumental figure in the creation of Unit 101 and the reprisal operations, including the 1953 Qibya massacre, as well as in the 1956 Suez Crisis, the Six-Day War of 1967, the War of Attrition, and the Yom-Kippur War of 1973. Yitzhak Rabin called Sharon "the greatest field commander in our history".[4] Upon leaving the military, Sharon entered politics, joining the Likud party, and served in a number of ministerial posts in Likud-led governments in 1977–92 and 1996–99.

Ministerial portfolios
1977–1981
Agriculture
1981–1983
Defense
1984–1990
Industry and Trade
1990–1992
Housing and Construction
1996–1999
National Infrastructure
1998–1999
Foreign Affairs
2001–2003
Immigrant Absorption
2002–2003
Industry and Trade
2002
Foreign Affairs
2003
CommunicationsReligious Affairs

Prime Minister of Israel
In office
7 March 2001 – 14 April 2006

Moshe Dayan (Hebrew: משה דיין‎; 20 May 1915 – 16 October 1981) was an Israeli military leader and politician. As commander of the Jerusalem front in the 1948 Arab–Israeli War, Chief of the General Staff of the Israel Defense Forces (1953–1958) during the 1956 Sinai War, and as Defense Minister during the Six-Day War in 1967, he became a worldwide fighting symbol of the new state of Israel.[2]

Ministerial career
1959–1964
Minister of Agriculture
1967–1974
Minister of Defense
1977–1979
Minister of Foreign Affairs

Menachem Begin[a] (16 August 1913 – 9 March 1992) was an Israeli politician who founded Herut and Likud and served as prime minister of Israel from 1977 to 1983.

Before the creation of the state of Israel, Begin was the leader of the Zionist militant group Irgun, the Revisionist breakaway from the larger Jewish paramilitary organization Haganah. He proclaimed a revolt, on 1 February 1944, against the British mandatory government, which was opposed by the Jewish Agency. As head of the Irgun, he targeted the British in Palestine,[3] with a notable attack being the King David Hotel bombing. Later, the Irgun fought the Arabs during the 1947–48 civil war in Mandatory Palestine and, as its chief, Begin was described by the British government as the "leader of the notorious terrorist organisation".

Бегин, мама му стара, Бегин! Основателят на твоята собствена партия-кърмилница - Ликуд!

@Изчезнал Безследно, ти поне НЯКАКВА връзка с реалността имаш ли?

Бегин чак голям военен не е бил, то дори го подиграваха за това, че не разбирал от военно дело. За Шарон и Рабин е ясно, че се провалиха като политици. После, след като придобиха опит, се появиха наново на политическата сцена и попарата им сърбахме на 7 октомри. Единият доведе архитерористите-убийци начело с Арафат от Тунис и подписа с тях договор, който само засили терора. Другият подари на Хамас Газа - видяхме какви бяха резултатите.
Даян не е бил министър-председател. Като военен министър проспа нападението на Египет и Сирия на Йом Кипур и там военната му кариера привърши.
Ехуд Барак, който е най-награждавания военен в историята на Израел се провали с гръм и трясък като министър-председател. Каденцията му беше най-кратката дотогава, добре че Лапид би рекорда му от 8 месеца десетилетия по-късно.
В заключение, бившите генерали са имали известни успехи като министри на войната (от това разбират), но се провалят напълно като ръководители на държавата.
И това е съвсем естествено и логично - нямало е от къде да придобият опит в управление на икономиката, финансите, външната и вътрешната политика.

[Изчезнал Безследно]

Aз може и да греша, но аргументите ти са в стил партийни лозунги
Какво като Израел е заобиколен от пропаднали държави? Всъщност именно това ги прави слаби врагове, което се доказва исторически. А и те са си взели поука и са приключили с конфронтацията. Какви ВОЕННА заплаха за Израел са Египет, Йордания, Ливан(като държава), че и Сирия? Да, населението им мрази Израел, но никой не очаква Йордания да го нападне. Еле пък, като са сърбали попарата на палестинците. Само Иран остава като активен врага на държавно ниво, който има(ше) капацитета някак да застраши Израел.Що се отнася до това как нямало политици преминали от армията. Нали се сещаш за Рабин и Олмерт? А ако се загледаме да търсим офицери, които не просто са отбили военната си служба, а са били професионални военни, бройката става по-голяма. Включвайки и Биби.

Египет и Йордания не са заплаха за Израел сега, но е достатъчно едини мюсюлмански братя да вземат властта и всичко ще се обърне, а това не е невъзможен сценарий - В Египет вече се случи за кратко. Сирия не е заплаха защото им унищожика нападателните оръжия и Израел е завзел Голаните и планината Хермон.
То е ясно, че почти всички израелци - мъже и жени, са минали през армията. думата беше за генерали, чиито основна кариера е армейската. А военната кариера на подкупния осъден престъпник Олмерт е доста незначителна, доколкото разбирам по здравословни причини.
С други думи, не ме опроверга - няма успешен израелски политик, който идва от

средите на военните

, разбирай от генерал
да влезе в политиката и да успее. Просто няма такъв случай. Всички бивши генерали се провалиха в политиката.

Сам си прориворечиш.
Сирия вече не била заплаха. Запомни го за следващия път, когато оправдаваш израелските удари там и обясняваш как е " фронт". Та Сирия вече нямала нападателни оръжия и Израел контролирал Голаните. Чисто исторически, този контрол не спря Сирия да се опита през1973.

Предполагах, че знаеш фактите и за това не бях по-подробен. През 1967 Израел завладя част от Голанските височини и част от планината Хермон. Сега ги държи целите военно, което дава голямо стратегическо предимство. След падането на Асад и най-вече след като Хузбила не е повече в състояние да ѝ помага военно, Сирия не е заплаха. Но може да стане след няколко десетки години ако властта там реши, че най-важното за нея е да готви война с външен враг за да предотврати демократизиране на обществото.

А какви са нападателните оръжия на Йордания или Египет, с които евентуално, в някаква паралелна реалност биха застрашили Израел? Между другото, пак историческа справка-Израел има проблеми с националистическите светски режими оглавявани от военни в Египет и Сирия. Не с ислямистите. Както знаем, дори ИД не се опита докато бяха силни в Сирия. Нито техният клон в Синай е тръгнал да се бие за братята в Газа. Така, че ако ще търсиш повод. по- скоро се притеснявай от сегашното египетско управление. Ген.Сиси повече прилича на Садат.

Тук определено грешиш. Екстраполираш моментната обстановка (в исторически мащаб) и заключаваш, че така ще бъде вечно. За твое успокоени ще кажа, че същата грешка направиха израелските разузнавателни служби и правителства. Екстраполацията е опасен инструмент и не трябва да се използва за дългосрочни прогнози.
Йордания е силно зависима от Израел за доставка на вода и като пазар на селскостопанска продукция, но се крепи на честна дума. Като нищо може да се разпадне и да се превърне в гнездо на какви ли не терористични организации и групировки. А има стотици километри граница с Израел. То и днес най-голямата контрабанда на оръжие за терористични и криминални организации идва от там.

Египет за малко да се превърне в ислямистка държава от ирански тип, само че сунитска, когато Мурси взе властта. А това може да се повтори.
В миналото голямата опастност за Израел е била от светски диктаторски рижими, подкрепяни и подкукоросвани от СССР. Днес основните врагове са ислямистки организации и държави - Хизбулла, Хамас, Иран...

И да се върнем към контекста. Наличието на, по твооте думи, разкапани държави, от които едната-пак по твоите думи- не е заплаха, които се управляват от здрави режими, които не искат конфликт с Израел как ще оправдае цялата крайна военщина и опити за използването им за вътрешно политически цели? Такива условни наклонения от сорта на ако Йелоустон изригне дали ще бъдат достатъчни за дълго време? Дали заради невероятните ракетни възможности на Ислямски братя щеше да се инвестира в Хец 3, който да прихваща балистични цели в космоса?

Казах "провалени държави" и имах предвид, че са диктатури, които инвестират в армия и полиция, а не в икономика и имат нужда от външен враг за да се държат на власт. А какви оръжия ще са нужни, когато гео-политическата обстановка се смени, никой не знае. До сега ПРО-то се използва срещу артилерийските ракети на престъпни ислямистки организации като Хамас и Хизбула и срещу балистични ракети на ислямиски държави като Иран и хутийския Йемен.

Думата никога не е била за генерали, а за професионални военни. Или викаш, някой полковник с 15 стаж във въоръжените сили на Израел е различен от генерал? Всички минават през въоръжените сили. Но колцина изкарват 5 години в Сайерет маткал и стигат до чин капитан и когато е влизал в политиката се е възползвал от тази си биография

Така да е - професионални военни. Нетанияу не е бил професионален военен. Кадидатирал се е и са го приели в елитна бойна единица. Бил е изпратен на курс за офицери и е достигнал чин майор. Това в Израел не се води за военна професионална кариера. Ехуд Барак, който му е бил командир, е продължил да служи и е заемал други командни длъжности - чак до началник на ГЩ. При него има военна кариера като основна професия.
Нетанияу, след армията учи икономика и държавни науки в най-престижния американски университет и започва политическата си кариера като служител в израелската мисия на ООН.

Но и генерали да са. Израелската политика е бъкана с висши военни. Някак пропусна да коментираш началника на ген. щаба и два пъти премиер Ицхак Рабин. А наистина ли се налага да прилагам списък на генерали( щом това искаш), които са били депутати(включително от Ликуд министри, кметове, партийни лидери?
И не се опитвай да си създаваш чучело( успешен политик- спрямо твоите субективни критерии), което да оборваш. Има ли в израелската политика трайно представени професионални военни, включително стигнали до правителството- има. И това е тезата ми

Да, в общинската политика може и да има бивши професионални военни, които да са успели - не за това иде реч.
Депутати има, но повечето се метеорни и много малко са стигали до управление на държавата, а които са го правили, най-често са се проваляли.
За Рабин и Шарон писах в предишния си отговор но Dinain.

[Dinain]

Aз може и да греша, но аргументите ти са в стил партийни лозунги
Какво като Израел е заобиколен от пропаднали държави? Всъщност именно това ги прави слаби врагове, което се доказва исторически. А и те са си взели поука и са приключили с конфронтацията. Какви ВОЕННА заплаха за Израел са Египет, Йордания, Ливан(като държава), че и Сирия? Да, населението им мрази Израел, но никой не очаква Йордания да го нападне. Еле пък, като са сърбали попарата на палестинците. Само Иран остава като активен врага на държавно ниво, който има(ше) капацитета някак да застраши Израел.Що се отнася до това как нямало политици преминали от армията. Нали се сещаш за Рабин и Олмерт? А ако се загледаме да търсим офицери, които не просто са отбили военната си служба, а са били професионални военни, бройката става по-голяма. Включвайки и Биби.

Ти не му казвай за Ариел Шарон, Моше Даян, Ехуд Барак, Ицхак Шамир, Ицхак Рабин и най-вече Менахем Бегин (основателят на партията му - Ликуд), че ще пометне. Исполини, на пръста на които не може да стъпи сегашното Биби.

Понякога не вярвам, че този човек наистина живее в Израел и не е някой самозванец.

С други думи, не ме опроверга - няма успешен израелски политик, който идва от
средите на военните, да влезе в политиката и да успее. Просто няма такъв случай. Всички бивши генерали се провалиха в политиката.

In late 1948, he joined the newly formed Israel Defense Forces and continued to rise as a promising officer, with a 27-year career as a professional soldier. He ultimately attained the rank of Rav Aluf, the most senior rank in the Israeli Defense Force (often translated as lieutenant general). In the 1950s, Rabin helped shape the training doctrine of the IDF and he led its Operations Directorate from 1959 to 1963. He was appointed chief of the general staff in 1964 and oversaw Israel's victory in the 1967 Six-Day War.

Rabin served as Israel's ambassador to the United States from 1968 to 1973, during a period of deepening U.S.–Israel ties. He was appointed Prime Minister of Israel in 1974 after the resignation of Golda Meir. In his first term, Rabin signed the Sinai Interim Agreement and ordered the Entebbe raid. He resigned in 1977 in the wake of a financial scandal. Rabin was Israel's minister of defense for much of the 1980s, including during the outbreak of the First Intifada.

In 1992, Rabin was re-elected as prime minister on a platform embracing the Israeli–Palestinian peace process. He signed several historic agreements with the Palestinian leadership as part of the Oslo Accords. In 1994, Rabin won the Nobel Peace Prize together with long-time political rival Shimon Peres and Palestinian leader Yasser Arafat. Rabin also signed a peace treaty with Jordan in 1994. In November 1995, he was assassinated by Yigal Amir, an extremist who opposed the terms of the Oslo Accords.

he rose in the ranks of the Israeli Army from its creation in 1948, participating in the 1948 Palestine war as platoon commander of the Alexandroni Brigade and taking part in several battles. Sharon became an instrumental figure in the creation of Unit 101 and the reprisal operations, including the 1953 Qibya massacre, as well as in the 1956 Suez Crisis, the Six-Day War of 1967, the War of Attrition, and the Yom-Kippur War of 1973. Yitzhak Rabin called Sharon "the greatest field commander in our history".[4] Upon leaving the military, Sharon entered politics, joining the Likud party, and served in a number of ministerial posts in Likud-led governments in 1977–92 and 1996–99.

Ministerial portfolios
1977–1981
Agriculture
1981–1983
Defense
1984–1990
Industry and Trade
1990–1992
Housing and Construction
1996–1999
National Infrastructure
1998–1999
Foreign Affairs
2001–2003
Immigrant Absorption
2002–2003
Industry and Trade
2002
Foreign Affairs
2003
CommunicationsReligious Affairs

Prime Minister of Israel
In office
7 March 2001 – 14 April 2006

Moshe Dayan (Hebrew: משה דיין‎; 20 May 1915 – 16 October 1981) was an Israeli military leader and politician. As commander of the Jerusalem front in the 1948 Arab–Israeli War, Chief of the General Staff of the Israel Defense Forces (1953–1958) during the 1956 Sinai War, and as Defense Minister during the Six-Day War in 1967, he became a worldwide fighting symbol of the new state of Israel.[2]

Ministerial career
1959–1964
Minister of Agriculture
1967–1974
Minister of Defense
1977–1979
Minister of Foreign Affairs

Menachem Begin[a] (16 August 1913 – 9 March 1992) was an Israeli politician who founded Herut and Likud and served as prime minister of Israel from 1977 to 1983.

Before the creation of the state of Israel, Begin was the leader of the Zionist militant group Irgun, the Revisionist breakaway from the larger Jewish paramilitary organization Haganah. He proclaimed a revolt, on 1 February 1944, against the British mandatory government, which was opposed by the Jewish Agency. As head of the Irgun, he targeted the British in Palestine,[3] with a notable attack being the King David Hotel bombing. Later, the Irgun fought the Arabs during the 1947–48 civil war in Mandatory Palestine and, as its chief, Begin was described by the British government as the "leader of the notorious terrorist organisation".

Бегин, мама му стара, Бегин! Основателят на твоята собствена партия-кърмилница - Ликуд!

Изчезнал, ти поне НЯКАКВА връзка с реалността имаш ли?

Бегин чак голям военен не е бил, то дори го подиграваха за това, че не разбирал от военно дело. За Шарон и Рабин е ясно, че се провалиха като политици. После, след като придобиха опит, се появиха наново на политическата сцена и попарата им сърбахме на 7 октомри. Единият доведе архитерористите-убийци начело с Арафат от Тунис и подписа с тях договор, който само засили терора. Другият подари на Хамас Газа - видяхме какви бяха резултатите.
Даян не е бил министър-председател. Като военен министър проспа нападението на Египет и Сирия на Йом Кипур и там военната му кариера привърши.
Ехуд Барак, който е най-награждавания военен в историята на Израел се провали с гръм и трясък като министър-председател. Каденцията му беше най-кратката дотогава, добре че Лапид би рекорда му от 8 месеца десетилетия по-късно.
В заключение, бившите генерали са имали известни успехи като министри на войната (от това разбират), но се провалят напълно като ръководители на държавата.
И това е съвсем естествено и логично - нямало е от къде да придобият опит в управление на икономиката, финансите, външната и вътрешната политика.

Виж, изпревариха ме с половин час:

И не се опитвай да си създаваш чучело( успешен политик- спрямо твоите субективни критерии), което да оборваш. Има ли в израелската политика трайно представени професионални военни, включително стигнали до правителството- има.

+1

Най-успешните политици в историята на Израел, с десетилетни кариери в политиката, този клоун ги обяви за "провалени политици". И веднага почна да гънеш собствената си абсурдна дефиниция - откога "политик" е равнозначно на "премиер"?

Нейсе, ясна е дефиницията ти - ЕДИНСТВЕНИЯТ успешен политик в историята на Израел е Биби Натаняху, ерго - "няма успешен политик-бивш военен" просто защото един е Биби няма друг кат него.

https://youtu.be/hUh9pThGdm4?is=wDtRuEWNpHdigJ1J

Ти си абсурден идолопоклонник.

За исторически факти поне питай мен.

[Dinain]

Казах "провалени държави" и имах предвид, че са диктатури, които инвестират в армия и полиция, а не в икономика и имат нужда от външен враг за да се държат на власт.

За кого ли ми напомня това?

[mikivt]

Казах "провалени държави" и имах предвид, че са диктатури, които инвестират в армия и полиция, а не в икономика и имат нужда от външен враг за да се държат на власт.

За кого ли ми напомня това?

Ъ-ъ-ъ, въпросът на Чукча от предната страница?

[Изчезнал Безследно]

Най-успешните политици в историята на Израел, с десетилетни кариери в политиката, този клоун ги обяви за "провалени политици". И веднага почна да гънеш собствената си абсурдна дефиниция - откога "политик" е равнозначно на "премиер"?

Нейсе, ясна е дефиницията ти - ЕДИНСТВЕНИЯТ успешен политик в историята на Израел е Биби Натаняху, ерго - "няма успешен политик-бивш военен" просто защото един е Биби няма друг кат него.

Най-успешните ръководители на държавата са Бен Гурион, Леви Ешкол и Бениамин Нетанияу.
Никой от останалите премиери не може да се мери с тях по смели решения и постижения.

[Dinain]

Най-успешните политици в историята на Израел, с десетилетни кариери в политиката, този клоун ги обяви за "провалени политици". И веднага почна да гънеш собствената си абсурдна дефиниция - откога "политик" е равнозначно на "премиер"?

Нейсе, ясна е дефиницията ти - ЕДИНСТВЕНИЯТ успешен политик в историята на Израел е Биби Натаняху, ерго - "няма успешен политик-бивш военен" просто защото един е Биби няма друг кат него.

Най-успешните ръководители на държавата са Бен Гурион, Леви Ешкол и Бениамин Нетанияу.
Никой от останалите премиери не може да се мери с тях по смели решения и постижения.

Пълни глупости, разбира се, но какъв смисъл има да се спори с теб - ти си в паралелна Вселена на ултра-бибизъм: най-корумпирания премиер, под чийто надзор беше проведено най-голямото клане на евреи от Холокоста насам и има съвсем скромни политически постижения, засенчени от колосални вреди.

На площад Рабин до ден-днешен поднасят цветя, а Шарон е веднага след него по смели решения. Дерзай.

[Чукча-читател]

Египет и Йордания не са заплаха за Израел сега, но е достатъчно едини мюсюлмански братя да вземат властта и всичко ще се обърне, а това не е невъзможен сценарий - В Египет вече се случи за кратко. Сирия не е заплаха защото им унищожика нападателните оръжия и Израел е завзел Голаните и планината Хермон.
То е ясно, че почти всички израелци - мъже и жени, са минали през армията. думата беше за генерали, чиито основна кариера е армейската. А военната кариера на подкупния осъден престъпник Олмерт е доста незначителна, доколкото разбирам по здравословни причини.
С други думи, не ме опроверга - няма успешен израелски политик, който идва от , разбирай от генерал
да влезе в политиката и да успее. Просто няма такъв случай. Всички бивши генерали се провалиха в политиката.

Сам си прориворечиш.
Сирия вече не била заплаха. Запомни го за следващия път, когато оправдаваш израелските удари там и обясняваш как е " фронт". Та Сирия вече нямала нападателни оръжия и Израел контролирал Голаните. Чисто исторически, този контрол не спря Сирия да се опита през1973.

Предполагах, че знаеш фактите и за това не бях по-подробен. През 1967 Израел завладя част от Голанските височини и част от планината Хермон. Сега ги държи целите военно, което дава голямо стратегическо предимство. След падането на Асад и най-вече след като Хузбила не е повече в състояние да ѝ помага военно, Сирия не е заплаха. Но може да стане след няколко десетки години ако властта там реши, че най-важното за нея е да готви война с външен враг за да предотврати демократизиране на обществото.

А какви са нападателните оръжия на Йордания или Египет, с които евентуално, в някаква паралелна реалност биха застрашили Израел? Между другото, пак историческа справка-Израел има проблеми с националистическите светски режими оглавявани от военни в Египет и Сирия. Не с ислямистите. Както знаем, дори ИД не се опита докато бяха силни в Сирия. Нито техният клон в Синай е тръгнал да се бие за братята в Газа. Така, че ако ще търсиш повод. по- скоро се притеснявай от сегашното египетско управление. Ген.Сиси повече прилича на Садат.

Тук определено грешиш. Екстраполираш моментната обстановка (в исторически мащаб) и заключаваш, че така ще бъде вечно. За твое успокоени ще кажа, че същата грешка направиха израелските разузнавателни служби и правителства. Екстраполацията е опасен инструмент и не трябва да се използва за дългосрочни прогнози.
Йордания е силно зависима от Израел за доставка на вода и като пазар на селскостопанска продукция, но се крепи на честна дума. Като нищо може да се разпадне и да се превърне в гнездо на какви ли не терористични организации и групировки. А има стотици километри граница с Израел. То и днес най-голямата контрабанда на оръжие за терористични и криминални организации идва от там.

Египет за малко да се превърне в ислямистка държава от ирански тип, само че сунитска, когато Мурси взе властта. А това може да се повтори.
В миналото голямата опастност за Израел е била от светски диктаторски рижими, подкрепяни и подкукоросвани от СССР. Днес основните врагове са ислямистки организации и държави - Хизбулла, Хамас, Иран...

И да се върнем към контекста. Наличието на, по твооте думи, разкапани държави, от които едната-пак по твоите думи- не е заплаха, които се управляват от здрави режими, които не искат конфликт с Израел как ще оправдае цялата крайна военщина и опити за използването им за вътрешно политически цели? Такива условни наклонения от сорта на ако Йелоустон изригне дали ще бъдат достатъчни за дълго време? Дали заради невероятните ракетни възможности на Ислямски братя щеше да се инвестира в Хец 3, който да прихваща балистични цели в космоса?

Казах "провалени държави" и имах предвид, че са диктатури, които инвестират в армия и полиция, а не в икономика и имат нужда от външен враг за да се държат на власт. А какви оръжия ще са нужни, когато гео-политическата обстановка се смени, никой не знае. До сега ПРО-то се използва срещу артилерийските ракети на престъпни ислямистки организации като Хамас и Хизбула и срещу балистични ракети на ислямиски държави като Иран и хутийския Йемен.

Думата никога не е била за генерали, а за професионални военни. Или викаш, някой полковник с 15 стаж във въоръжените сили на Израел е различен от генерал? Всички минават през въоръжените сили. Но колцина изкарват 5 години в Сайерет маткал и стигат до чин капитан и когато е влизал в политиката се е възползвал от тази си биография

Така да е - професионални военни. Нетанияу не е бил професионален военен. Кадидатирал се е и са го приели в елитна бойна единица. Бил е изпратен на курс за офицери и е достигнал чин майор. Това в Израел не се води за военна професионална кариера. Ехуд Барак, който му е бил командир, е продължил да служи и е заемал други командни длъжности - чак до началник на ГЩ. При него има военна кариера като основна професия.
Нетанияу, след армията учи икономика и държавни науки в най-престижния американски университет и започва политическата си кариера като служител в израелската мисия на ООН.

Но и генерали да са. Израелската политика е бъкана с висши военни. Някак пропусна да коментираш началника на ген. щаба и два пъти премиер Ицхак Рабин. А наистина ли се налага да прилагам списък на генерали( щом това искаш), които са били депутати(включително от Ликуд министри, кметове, партийни лидери?
И не се опитвай да си създаваш чучело( успешен политик- спрямо твоите субективни критерии), което да оборваш. Има ли в израелската политика трайно представени професионални военни, включително стигнали до правителството- има. И това е тезата ми

Да, в общинската политика може и да има бивши професионални военни, които да са успели - не за това иде реч.
Депутати има, но повечето се метеорни и много малко са стигали до управление на държавата, а които са го правили, най-често са се проваляли.
За Рабин и Шарон писах в предишния си отговор но Dinain.

Историческите споменавания бяха, за да се види, че сам си противоречиш. Как държави, които от поколения не са воювали с Израел са евентуална опасност, а друга вече не била, поради причини, които не са я спирали в миналото.

Както вече написах-извади Сирия от всички фронтове на всички земни кълбета, на които Израел(Биби) бил принуден да воюва при съответните дискусии. Но дълбоко се съмнявам да го направиш. Та по същество-непосредствената чисто военна опасност е отпаднала. С Египет не са воювали от половин век, а и няма причина, след като им върнаха Синай. А кога са воювали с Йордания-помнят само пенсионерите. Повече йорданци помнят как им се наложи да се разправят с палестинците. Ислямски братя и прочие ислямисти си имат достатъчно вътрешни проблеми за решаване, за да се занимават с Израел. Те не са глупаци. И както отбелязах, дори действащите в СИнай и Сирия ислямисти от ИД не се занимават с Израел. Останаха Иран, Хизбула и Хамас-реално има и други групировки. Точно както и аз написах. И отново ще се цитирам-и двете терористични организации не представляват екзистенциална военна заплаха за Израел, която да изисква изключително силна общовойскова армия. Да, опасни са, но могат да се контролират със специални части, авиация и разузнаване. Случилото се през октомври е точно издънка на разузнаването. И ако извадим Иран от уравнението, което ще значи в голяма степен неутрализиране на Хизбула, пък и Хамас, няма да има обозрими заплахи, които да изискват това тотално посвещаване на военните усилия, превръщане на военщината в култ и константно участие на военните в политиката. Да потретя-не казвам Израел да зареже отбраната си. Това няма как да стане, имайки предвид къде се намира. Но при липсващ архивраг, в която роля в момента е Иран и просто поддържане на реда на Западния бряг и границите с Газа и Ливан, обществото ще може да се съсредоточи в решаването на други проблеми, а аз смятам, че точно това не би се приело от някои политици, кръгове сред военните и разузнаването. Aко щеш, промяната на самия манталитет на израелците, които от самото начало са свикнали да воюват и да се жертват на фронта, не би се харесала на много хора.
Удълженото доброволно участие на Биби и поредица израелски политици във въоръжените сили само потвърждава огромното влияние на военщината в обществото. Бивайки там, те също са повлияни от военната система, без да се налага да са военни от кариерата. В САЩ 5 г. е стандартната служба на професионален войник преди да излезе в цивилния живот.
Както вече написах- не си измисляй свои си критерии. Постоянното участие на военни от кариерата, включителни висши такива, в израелската политика(парламент, правителство) е факт. И няма значение кои за теб са успешни или не. Те са там, включително и в момента.

[Изчезнал Безследно]

Историческите споменавания бяха, за да се види, че сам си противоречиш. Как държави, които от поколения не са воювали с Израел са евентуална опасност, а друга вече не била, поради причини, които не са я спирали в миналото.

Както вече написах-извади Сирия от всички фронтове на всички земни кълбета, на които Израел(Биби) бил принуден да воюва при съответните дискусии. Но дълбоко се съмнявам да го направиш. Та по същество-непосредствената чисто военна опасност е отпаднала. С Египет не са воювали от половин век, а и няма причина, след като им върнаха Синай. А кога са воювали с Йордания-помнят само пенсионерите. Повече йорданци помнят как им се наложи да се разправят с палестинците. Ислямски братя и прочие ислямисти си имат достатъчно вътрешни проблеми за решаване, за да се занимават с Израел. Те не са глупаци. И както отбелязах, дори действащите в СИнай и Сирия ислямисти от ИД не се занимават с Израел. Останаха Иран, Хизбула и Хамас-реално има и други групировки. Точно както и аз написах. И отново ще се цитирам-и двете терористични организации не представляват екзистенциална военна заплаха за Израел, която да изисква изключително силна общовойскова армия. Да, опасни са, но могат да се контролират със специални части, авиация и разузнаване. Случилото се през октомври е точно издънка на разузнаването. И ако извадим Иран от уравнението, което ще значи в голяма степен неутрализиране на Хизбула, пък и Хамас, няма да има обозрими заплахи, които да изискват това тотално посвещаване на военните усилия, превръщане на военщината в култ и константно участие на военните в политиката. Да потретя-не казвам Израел да зареже отбраната си. Това няма как да стане, имайки предвид къде се намира. Но при липсващ архивраг, в която роля в момента е Иран и просто поддържане на реда на Западния бряг и границите с Газа и Ливан, обществото ще може да се съсредоточи в решаването на други проблеми, а аз смятам, че точно това не би се приело от някои политици, кръгове сред военните и разузнаването. Aко щеш, промяната на самия манталитет на израелците, които от самото начало са свикнали да воюват и да се жертват на фронта, не би се харесала на много хора.
Удълженото доброволно участие на Биби и поредица израелски политици във въоръжените сили само потвърждава огромното влияние на военщината в обществото. Бивайки там, те също са повлияни от военната система, без да се налага да са военни от кариерата. В САЩ 5 г. е стандартната служба на професионален войник преди да излезе в цивилния живот.
Както вече написах- не си измисляй свои си критерии. Постоянното участие на военни от кариерата, включителни висши такива, в израелската политика(парламент, правителство) е факт. И няма значение кои за теб са успешни или не. Те са там, включително и в момента.

С много от нещата, които казваш съм съгласен. Да, ако Иран отпадне, много от опасностите за съществуването на държавата ще изчезнат, но ще останат известни опасности за нанеселението, които трябва да бъдят адресирани. Да, това ще доведе до недоволство в някои висши военни кръгове и ако начело на държавата стои бивш професионален военен от генералния щаб или бивш командир на военен окръг, ще му бъде трудно да се противопостави дори и да иска, а най-вероятно няма да иска. Вземи пример с Бени Ганц, който малко преди да напусне поста на военен министър разду пенсиите и компенсациите на висшите военни за сметка на бюджета за отбрана. Гарван гарвану око не вади.
Само да спомена, че болшинството висши военни са израснали в социалистически оранжерии и трудно допускат на висака военна длъжност офицери, които не са като тях.
В Израел почти всички интелигентни младежи и девойки имат 5 години военна служба - 3 години редовна и още 2-3 години като офицери преди да постъпят във висше учебно заведение. А има и такива, които следват за сметка на войската и служат след това между 5 и 10 години, след което се уволняват и започват цивилна кариера. Всички тези не се въмприемат като професионални военни в Израел. Ако не вярваш на мен - питай Динайн.
И да, ако ситуацията се промени драстично и настъпи дълъг мир без военни заплахи, на държавата ще бъде трудно да се промени. За съжаление, не виждам такава възможност. Страховете ми са насочени най-вече към Турция, която ще иска да заеме овакантеното от Иран място на локална суперсила.

[Amazon]

Само да спомена, че болшинството висши военни са израснали в социалистически оранжерии и трудно допускат на висака военна длъжност офицери, които не са като тях.

Off Topic

Само от любопитство - за кибуците ли иде реч?

Страховете ми са насочени най-вече към Турция, която ще иска да заеме овакантеното от Иран място на локална суперсила.

Срещал съм анализ, че Турция счита Иран за най-големият си конкурент за лидерство в мюсюлманския свят. Обаче не разбирам как това се връзва с разделението между шиити и сунити. Освен това в момента Турция се обяви твърдо срещу войната. Въобще, в онзи район нищо, никога , не е напълно ясно.

[Изчезнал Безследно]

Само да спомена, че болшинството висши военни са израснали в социалистически оранжерии и трудно допускат на висака военна длъжност офицери, които не са като тях.

Off Topic

Само от любопитство - за кибуците ли иде реч?

Off Topic

Вече не. Кибуците вече не са най-големият доставчик на мотивирани войници.
Но има нещо, което е характерно за всяка остаряваща система. За да стигнеш до висок военен пост не е достатъчно да си читав ротен или батальонен командир. Трябва да се ползваш с доверието на висшето офицерство, трябва да се обучаваш във курсове в които възпитават в духа на преобладаващите тенденции. На практика старото поколение придвижва офицери, които са подобни на тях. Получава се един вид клониране - младите, които преуспяват в системата са закостенели като техните ментори. Подобен пробем се забелязва и в хай-тек фирмите, но там такива закостенели фирми-динозаври пропадат и на тяхно място идват нови с новаторски настроени ентусиасти. Във войската такава еволюция, основана на естествен подбор е трудноосъществима - няма конкуренция между различни армии в една държава, пък армията не е печеливша организция, а е субсидирана от правителство, в което военният министър е също бивш генерал и е клониран по същия начин.

[Изчезнал Безследно]

Страховете ми са насочени най-вече към Турция, която ще иска да заеме овакантеното от Иран място на локална суперсила.

Срещал съм анализ, че Турция счита Иран за най-големият си конкурент за лидерство в мюсюлманския свят. Обаче не разбирам как това се връзва с разделението между шиити и сунити. Освен това в момента Турция се обяви твърдо срещу войната. Въобще, в онзи район нищо, никога , не е напълно ясно.

Точно така! И ако Иран отслабне, Турция ще му вземе мястото. А Ердо с неговата мюсюлманобратска Ак Парти вижда в Израел свой основен враг в района. За това Израел сключва военни и икономичиски договори с Гърция и Кипър.

[rki]

Тук съвсем са изкукуригали ционистите - да залеем Европа с милиони мюсюлмански бежанци, за да я довършим (Бен Гвир), след Иран идва ред на Турция...

Трябва да побързате, преди Украйна да смачка педерацията, защото война с Турция означава война с Европа и гърците няма да ви помагат, а САЩ втора ционистка война няма да водят след фиаското с Иран. И цялото ВПК ще работи за турците и върху главите ви ще се изсипят неща които не сте сънували и за които не сте подготвени.

[Dinain]

Аз спрях да чета, човекът е на друга планета.

[Dinain]

Войната в южен Ливан - фпв дронове в превзет бункер на Хизбула. Струва ми се, че това вторжение не върви много добре, и то най-вече защото е неясно каква е целта му... поредната буферна зона, която след спиране на огъня ще бъде напусната?
https://x.com/i/status/2040075768328331305

[Изчезнал Безследно]

Какво не ти е ясно?
Най-пряката цел е да се изтласка Хизбула на 8 километра от границата, че да не могат да стрелят с пряко мерене по граждани. Това дава 15 секунди предупреждение на граничните селища за ракета, а на градовете дори 30 секунди. Това за тях е разкош - до скоро нямаха въобще предупреждение или ако сирената свирне, то най-често е след като чуят експлозията.
По-нататък ще видим - крайната цел е разоръжаване на Хизбула и това ще се случи!
Хората са готови да изтърпят всички несгоди, но боят да продължи до победа. Това не са ти мекушавите западноевропейци, които не щат наборна войска, па ако ще руско да стане...

[Dinain]

Какво не ти е ясно?
Най-пряката цел е да се изтласка Хизбула на 8 километра от границата, че да не могат да стрелят с пряко мерене по граждани. Това дава 15 секунди предупреждение на граничните селища за ракета, а на градовете дори 30 секунди. Това за тях е разкош - до скоро нямаха въобще предупреждение или ако сирената свирне, то най-често е след като чуят експлозията.
По-нататък ще видим - крайната цел е разоръжаване на Хизбула и това ще се случи!
Хората са готови да изтърпят всички несгоди, но боят да продължи до победа. Това не са ти мекушавите западноевропейци, които не щат наборна войска, па ако ще руско да стане...

Това не беше ли целта и през 1982 г.? Буквално.

The 1982 Lebanon War, also called the Second Israeli invasion of Lebanon,[22][23][24] began on 6 June 1982, when Israel invaded southern Lebanon. The invasion followed a series of attacks and counter-attacks between the Palestine Liberation Organization (PLO) operating in southern Lebanon and the Israel Defense Forces (IDF), which had caused civilian casualties on both sides of the border. The Israeli military operation, codenamed Operation Peace for Galilee, was launched after gunmen from the Abu Nidal Organization attempted to assassinate Shlomo Argov, Israel's ambassador to the United Kingdom.

https://en.wikipedia.org/wiki/1982_Lebanon_War

Не бързай да отговоряш. Премисли, преспи ако трябва, и после отговори.

Мисленето е критичен фактор, затова наблягам на него.



ПП Не, ще отида още по-назад - 1978 г.

The 1978 South Lebanon conflict, also known as the First Israeli invasion of Lebanon[6][7] and codenamed Operation Litani by Israel, began when Israel invaded southern Lebanon up to the Litani River in March 1978. It was in response to the Coastal Road massacre near Tel Aviv by Palestinian militants based in Lebanon. The conflict resulted in the deaths of 1,100–2,000 Lebanese and Palestinians, 20 Israelis, and the internal displacement of 100,000 to 250,000 people in Lebanon. The Israel Defense Forces gained a military victory against the Palestine Liberation Organization (PLO) as the latter was forced to withdraw from southern Lebanon, preventing it from launching attacks on Israel from across its land border with Lebanon.

https://en.wikipedia.org/wiki/1978_Sout ... n_conflict

За разкош ще сложа и другите. Значи ако броя правилно, това е седмото вторжение в Ливан.

The 2006 Lebanon War was a 34-day armed conflict in Lebanon, fought between Hezbollah and Israel. The war started on 12 July 2006, and continued until a United Nations-brokered ceasefire went into effect in the morning on 14 August 2006, though it formally ended on 8 September 2006 when Israel lifted its naval blockade of Lebanon. It marked the third Israeli invasion into Lebanon since 1978.

https://en.wikipedia.org/wiki/2006_Lebanon_War

A war between Israel and Hezbollah took place in Southern Lebanon during 2024 amid the Middle Eastern crisis. The war began on 1 October when Israel crossed the Blue Line in its sixth invasion of Lebanon since 1978,[82] following nearly 12 months of conflict between Israel and Hezbollah.

https://en.wikipedia.org/wiki/2024_Isra ... of_Lebanon

Какво не ти е ясно?

[Dinain]

Хизбулашки клип, показващ подземни тунели със силози и изстрелване на ракети по Тел Авив.
https://x.com/i/status/2040506152417452425

Днес е имало комбиниран залп от Ливан, Иран и Йемен, но повечето са прихванати, един човек е ранен от шрапнел.

...

Още един хизбулашки клип, 2 х фпв > Меркава 4.
https://x.com/i/status/2040519703139950681

[rki]

Хизбула вече всеки ден удря броня с ФПВ дронове. Имам чувството, че употребата им нараства скоростно.

https://x.com/bonzerbarry/status/2041191939949646105

[Dinain]

Бърз обзор на ситуацията в Любнян.

Хизбула: "Има спиране на огъня."
Пакистан: "Има спиране на огъня".
Израел: "Няма спиране на огъня".
https://x.com/i/status/2041712472164364568

[Изчезнал Безследно]

Бърз обзор на ситуацията в Любнян.

Хизбула: "Има спиране на огъня."
Пакистан: "Има спиране на огъня".
Израел: "Няма спиране на огъня".
https://x.com/i/status/2041712472164364568

Не знам от къде знаеш неща, които никой не знае, но с Хизбула може да има спиране на огъня ако изпълни задълженията си от предишното споразумение - да се разоръжи.

[Изчезнал Безследно]

Мачкането на Хизбула продължава.
https://www.youtube.com/watch?v=YcjVOhVdWkM
Надаха се завалиите, че иранците ще ги спасят - обаче тия арабите не ги броят за хора. Не им пука за тях, с други думи.

[Dinain]

Бърз обзор на ситуацията в Любнян.

Хизбула: "Има спиране на огъня."
Пакистан: "Има спиране на огъня".
Израел: "Няма спиране на огъня".
https://x.com/i/status/2041712472164364568

Не знам от къде знаеш неща, които никой не знае, но с Хизбула може да има спиране на огъня ако изпълни задълженията си от предишното споразумение - да се разоръжи.

Hezbollah just announced a ceasefire while keeping its current positions, starting 4 am. Official.

Хизбула се задължила да се разоръжи в минало споразумение? Сигурен ли си, че не си сънувал?

[Изчезнал Безследно]

Бърз обзор на ситуацията в Любнян.

Хизбула: "Има спиране на огъня."
Пакистан: "Има спиране на огъня".
Израел: "Няма спиране на огъня".
https://x.com/i/status/2041712472164364568

Не знам от къде знаеш неща, които никой не знае, но с Хизбула може да има спиране на огъня ако изпълни задълженията си от предишното споразумение - да се разоръжи.

Hezbollah just announced a ceasefire while keeping its current positions, starting 4 am. Official.

Хизбула се задължила да се разоръжи в минало споразумение? Сигурен ли си, че не си сънувал?

Ливанското правителство се задължи да разоръжи Хизбула в споразумението за спиране на огъня преди около половин година.
Хизбула наруши споразумението и сега Израел оказва де факто помощ на ливанското правителство като отслабва Хизбула.
Казват, че не е имало такова бомбене на Хизбула откак наруши споразумението и обстреля Израел преди месец. Не е чудно - ВВС-то сега няма друга работа и всички въздушни коридори са свободни - даже и гражданска авиация няма...

[Dinain]

Не знам от къде знаеш неща, които никой не знае, но с Хизбула може да има спиране на огъня ако изпълни задълженията си от предишното споразумение - да се разоръжи.

Hezbollah just announced a ceasefire while keeping its current positions, starting 4 am. Official.

Хизбула се задължила да се разоръжи в минало споразумение? Сигурен ли си, че не си сънувал?

Ливанското правителство се задължи да разоръжи Хизбула в споразумението за спиране на огъня преди около половин година.
Хизбула наруши споразумението и сега Израел оказва де факто помощ на ливанското правителство като отслабва Хизбула.
Казват, че не е имало такова бомбене на Хизбула откак наруши споразумението и обстреля Израел преди месец. Не е чудно - ВВС-то сега няма друга работа и всички въздушни коридори са свободни - даже и гражданска авиация няма...

Тоест - излъга.

Нещо нямам спомен и ливанското правителство да е обещавало да разоръжи Хизбула. Може ли линк?