Обаче по същество МОЯТ въпрос беше как може да смяташ действията на едни източни, арабски, диктаторски режими, като оправдание за действията на Израел? Израел си има ценности, морал, законова система и правила, които са или поне следва да са причина за действията му. Не е оправдание детскоградинското "ама Иванчо прави така". Ти не си Иванчо, ти отговаряш за себе си. И в този смисъл говорейки за палестинците е ирелевантно какви са действията на Сирия, Египет, Ливан и Йордания спрямо арабските бежанци от Палестина. Защо това, че са били в лагери има някакво значение в случая? Същественото е, че евреите, които са създали държавата си на територията на историко-географската област Палестина, на територията на британския мандат Палестина са прокудили с война значителна част от коренното арабско население на тази територия и НЕ ПОЗВОЛЯВАТ завръщането му. Как това прокуждане, насилствено изгнание и забрана за връщане по родните места кореспондира с ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ОТ ИЗРАЕЛ ценности за демокрация и човешки права, а не с ценностите на близкоизточните режими?
Защото изводите, които може да се направят са, че тези ценности са само декларативни, фалшиви, на думи, а реалните действия са същите като на средновековните режими наоколо или че те се прилагат, но само по отношение на една група от населението - еврейската. Което отговаря на нормално колониално общество стил началото на 20 век.
Това е отделен въпрос, който Торн се опитва да преплете с първия си - нещо, което е прекалено видно и му прощавам.
Не, не смятам действията на арабски диктаторски режими като оправдание за действията на Израел (втф?) и никога не съм казвал такова нещо.
Това, което радетелите на палестинската кауза не съумяват да разберат е, че въобще не са оригинални, и размяната на население между новосъздадената държава Израел и арабските страни е паралелен, логически процес, и не е нищо уникално в историята. Непосредствено след обявяването на независимостта и в годините след това от Израел бягат/биват изгонени араби, от арабските страни бягат/биват изгонени евреи. Математическият превес, за нерадост на Торн, не е на страната на арабите, въпреки че бежанците са съизмерими по брой: от Израел бягат към 400 хил. араби, а от арабските страни бягат към 700 хил. евреи.
Това, което желае Торн, да се върнели арабските бежанци, по-точно техните наследници, в Израел, е фантастика. Всеки здравомислещ знае това. Като евреите няма да се върнат в арабските страни. Реалистичен сценарий, какъвто дори не съумява да си представи Торн, е взаимно признаване и изплащане на репарации - толкова. За целта обаче трябва
двете страни да се признаят, да установят дипломатически отношения, да проявят нужната историческа зрялост, за да сключват такива съглашения и да са готови да платят съответните средства под формата на обезщетения за бежанците и техните наследници. Тъй като еврейските бежанците са повече, за жалост факт, някак си не виждам арабските страни в обозримо бъдеще да се решат да развържат кесиите и да платят обезщетения на 700 хиляди евреи и техните наследници. Израел има парите да го направи, и ако това решаваше въпроса и отстрещната страна имаше готовност за такова нещо, отдавна да са го направили. Но за съжаление такова нещо няма, поне засега.
По-нататък, за да илюстрирам максимално нагледно на хора като Торн колко абсурдни са тезите им, прибягват да всеизвестната българска история. Два щриха, които поствам долу:
Разорението на тракийските българи през 1913 година
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0 ... 0%BD%D0%B0
Според френския консул в Русе Аубърт през 1876 – 1878 г. в Дунавския вилает съжителстват около 1 120 000 мюсюлмани и 1 233 500 немюсюлмани, от които 1 150 000 българи. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след Освобождението много бързо се изменя. Според управителя на Дунавския вилает през 1878 г. висш турски държавник Мидхат паша техният произход е основно български: „Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно.“[14]
След 1878 г. и създаването на Княжество България голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под османска власт български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българския етнос.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1 ... 0%B8%D1%8F
В най-общи черти, всеизвестно е, че в турбулентните години и десетилетия след Освобождението и до разпадането на Османската империя, тече интензивна размяна на население. Стотици хиляди турци бягат/биват изгонени от България, и стотици хиляди българи бягат/биват изгонени от източна Тракия (в краткия момент, когато османците реокупират тези територии). Какво толкова уникално и неразбираемо има в абсолютно аналогичния процес, който протича след независимостта на Израел?
Живеят ли тези хора в бежански лагери днес? Очевидно не. Върнали са се по родните си места? Също не. Но това е теза, която вече оборихме.
Това, което Торн търси, е незнайно защо "легитимация" на изгонването на тези хора чрез действията на другата страна. Има ли такава? Твърдял ли е някой, че има такава...? Не ми е известно. Но ми е известно, че аналог на детинското му искане "палестинските бежанци да се върнат в Израел" е, наследниците на турските бежанци да се върнат в днешна България. Иначе казано,
няколко милиона турци от Турция да се върнат в днешна България. Защо? Защото дедите им са живяли някога в София, Пловдив, Стара Загора, и т.н. и т.н. (нали приведе примера с дядото от Хайфа...)
Повече от ясно е, че това детинска теза, фантазия. Такова нещо няма да допусне никоя държава, освен ако не е обзета от внезапно желание за самоубийство. Ерго, Торн е или фантаст, или невежа, или скрит антисемит, желаещ да унищожи Израел отвътре.
ПП В моята любопитна семейна история имам прабаба, дошла като пеленаче на борда на гемия с бежанци от Янина, Гърция. И далечен роднина, бежанец от Триполи, Либия. През 1967 г. започват погроми, от които бягат първоначално в Италия, а после в Израел. Няколко братя имат бизнес, магазини и складове, и не искат да го оставят. Крият се в къщата на приятелско арабско семейство 3 седмици, докато ги уведомяват, че край, трябва да напуснат страната, ако ги открият, ще ги заколят. На границата им вземат всичко, което се опитват да вземат (пари, накити), не им дават да вземат каквото и да било. Братята се връщат периодично до Либия след това, с надеждата да възстановят бизнеса си, до 1975 г., когато разбират, че е безнадежно - продават останалите си имоти на безценица и се сбогуват с Либия завинаги.
Това, което направо ме разсмива, е детинското очакване бежанци да бъдат "пуснати да се върнат" десетилетия по-късно, предвид етническата, религиозна или политическа невъзможност за това. Живеем в реалния свят все пак, не в страната на чудесата.
