Да добавя още една "израелска опорка", а.к.а. исторически факти, относно историята на Ивицата Газа.
Това географско понятие е резултат от чисто и просто положението на фронта към март 1949 г. Египет и Израел подписват в Родос споразумението за спиране на огъня от 1949 г., където се посочва, че международната граница остава тази от 1906 г. Фактическото оставане на египетски войски в Газа се легитимира, но статутът на територията не е разглеждан в детайли.
Още на 01.06.1948 г. Арабската лига решава да създаде цивилна администрация за управление на Палестина, която да е под контрола на Лигата. Йорданският Крал Абдула I не е доволен. Kралят на Египет и Судан Фарук I не е доволен от растящото влияние на Абдула, затова макиавелски предлага да се създаде направо "палестинско правителство" със седалище в Газа, по съвпадение контролирана от войските му към онзи момент. На 20.09.1948 г. Арабската лига създава The All-Palestine Government, оглавявано от Амин ал-Хусайни (снимков материал по-горе), седалището първоначално е в Газа, после се мести в Кайро. Голяма част от правителството на ал-Хусайни са негови роднини и приятели. Незабавно той избира за свое знаме знамето на великата арабска пролет... кхъм, революция от 1916 г. ("знамето на Хеджаз") и обявява възстановяването на палестинските милиции, известни като "Армия на Свещената Война" (или чисто и просто "Армия на Свещения Джихад" - Jaysh al-Jihād al-Muqaddas), с цел освобождение на цяла Палестина.
"Знамето на Хеджаз", флагът на Великото Арабско Въстание срещу османската власт, запалило пламъка на пан-арабизма, и измислено от... британския дипломат Сайкс.
"Армия на Свещената Война" (Jaysh al-Jihād al-Muqaddas)
Между другото, на 01.10.1948 г. в Газа Амин ал-Хусейни обявява и независимост - първа Палестинска държава, със столица Йерусалим. Правителството му няма администрация, няма граждански органи, няма собствена валута, нито истински въоръжени сили. Но родът Хусейни е уважаван и влиятелен сред палестинците. Възстановяването на палестинските пара-военни формирования и обявяването на независмост прелява чашата на крал Абдула I Йордански и два дни по-късно той дава заповед на "Глуб Паша" да разоръжи незабавно и ако трябва, насилствено, всички въоръжени банди на Западния Бряг. Глуб Паша изпълнява заповедта решително и безсмилостно, потрошавайки надеждите за ал-Хусейни за независимост. Родът Хусейни губи голяма част от активите и влиянието си.
Лейтенант-генерал Сър Джон Багът Глуб (Lieutenant-General Sir John Bagot Glubb), командващ Арабския Легион в периода 1939-1956 г., известен като "Глуб Паша".
6 от 7 членки на Арабската лига признават The All-Palestine Government за легитимното правителство на "Мандатна Палестина". 7-та членка е Транс-Йордания. В същото време обаче палестинските представители на Западния Бряг правят онази конференция в Йерихон и връчват резолюцията си на крал Абдула. Абдула заявява намерението си да анексира Западния Бряг, същите 6 членки са против. Той го анексира въпреки това.
The All-Palestine Government формално се води правителство на цяла Палестина, де факто контролира само Газа, и след преместването си в Кайро влиянието му запада. Повечето арабски страни започват да го считат за фасада пред реалния контрол на Египет. След свалянето на монархията в Египет през 1952 г., и The All-Palestine Government е разпуснато през 1959 г. от Насър - фасадата не е повече необходима. Египет поема контрола над Газа открито, налагайки военно управление. Макар че никога официално не анексира Газа, не издава египетски паспорти на живущите там араби (
@vassiln ще порицае това безобразие), новият диктатор Насър основава Обединената Арабска Република (ОАР) през 1958 г. и Ивицата Газа е част от нея, както и Сирия. Сирия напуска след преврата в 1961 г., но Египет продължава да се нарича "ОАР" до 1971 г. и индиректно счита Газа за част от това образувание, което бива такова и към момента на завземането на Газа от Израел през 1967 г. Именно затова при подписването на мирния договор с Израел през 1979 г., Египет официално се отказва от претенции към ивицата Газа.
Освен горната забежка, породена от оптимистично категоричните твърдения на Василн, тази ранна история на палестинската държава в първите и две десетилетия, ни показва недвусмислено, че палестинците още от самото начало са били използвани от алчните си съседи като маши за преследване собствените им интереси, и по-важно - че от самото начало нямат единна позиция относно бъдещето си и биват управлявани от различни власти според географското си местоположение. Забележително напомнящо сегашното положение!
"Единението", както е модерно да се казва сега, е ключово още от притчата на Хан Аспарух...
Вярно, под египетска опека.
