Общи приказки ⇒ Неполитически майтапи

[Ivanov]

И в подкрепа

[pnp5q]

[bigdragon]

Въпреки че съм инженер...

Печелене дивиденти в любовта от всякакви ситуации

Идват от НВО. Уплаших се да не е Начално Военно Обучение, щото съм го минал. Майорът още ми вика Иванчо. Но това е друга тема.
Идват двама, разбирковци, много уторени. Само дето не влязоха с касата на вратата. Много бързат, декодери поставят.

Единият почна да ми тегли телевизора на някъде, а другият застана мирно на средата на стаята и почна да оглежда с поглед "ей сега ще кихна".

Зад телевизора има доста кабели. Има връзка с другия телевизор. Има евро жак към видеото. Има и кабели с чинчове стерео уредбата, антенни кабели, сплитери, разклонител с 5 гнезда и т.н.

- Кво става тук бе? Какво сте правили? Заели сте входа на декодера и няма как да го сложим. Ще трябва да махнем този за видеото
- Недейте - казвам аз - има и друг евро вход или там както се вика
- Виж сега, явно не разбираш. Когато мине сигнала през транслатора, декодера...транзистори....диоди....
Тук всичко ми се сля в едно вече. Онзи беше минал на китайски за начинащи, изучаващ се в някой от курсовете на Техническия университет.
...платки...пътечки...I/O честотни характеристики.....64 битово кодиране...
- Извинете - опитах се да го изкарам от самовлюбената му лекция твърдо решил да се направя на изключително тъп - аз съм с икономическо образование и тези термини са ми чужди
- А си нашлякал кабели като изтърван, нали?
- Ми то щото си работи...
- Като не знаеш, няма да пипаш. А сега ме остави да го поставя.
- Само да ви донеса едно мельо. За декодерчето. Според теб какво ще му отива - на една кука или на четири..от онези с андалусийските мотиви?
- Какво мельо бе? Уредът не трябва да се покрива!!!!!
- Аз съм свикнал да си ги покривам. Имам и вазичка за телевизора.
- Не се покрива-а....
- Ми аз щото съм с икономическо образование, та... - вкретенясах се любезно
- Разбрах! Аз съм инженер!
- От онези дето са инж точка ?
- Да! Инж точка.
Той взе да го поставя, а аз реших да питам:
- А може ли да си измеря кръвното с уредчето тук, ако не ти трябва, щото пих един първак по първи петли....та...
- Това е мултицет. Ама ти наистина не си виждал...?
- Ми аз щото съм с икономическо образование. Добре, ти си работи...

След кратък монтаж нещо тестовете не сработиха. Аз се изкикотих, а жена ми вече се заливаше от смях. Инженерите ни спогледаха и ако нямаха инструменти в ръцете биха се прекръстили.
НВО си е пак кодиран, но вече и видеото не работи.
- А ако натисна ето тук... - питам с увиснала устна и изражение "от скоро не съм на лекарства"
- Не, не, сааааамо не пипай - каза баш инженера и продължи да мисли.

Онзи със скалъпеното изражение беше седнал на един стол и се опитваше да изиграе етюда "Mr.Bean пазач в музей"

Излязох на балкона и се върнах с един чук. Жена ми помисли, че ще увековеча Мислителя-инженер от мрамор, защото той беше заел същата поза пред телевизора, а тя е с много асоциитивно мислене относно изкуството. Той обаче демострира асоциитивно мислене с хорор филмите, скочи и каза:
- КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С ТОЗИ ЧУК??
- Мислех да начукам малко бадеми за гостите. Що?
- Ох, помислих си, че ще ремонтираш нещо. Нали каза..нали си с икономическо образование...?
- Аха...

Тук живият труп се размърда и притисна гурели с палци. Поиска да разпишем приемо-предавателен протокол, в който пишеше, че има ръководство за изделието. Поисках си ръководството, не се полагало. А що го пише? Ми така, а и нямало какво да се пипа вътре или да се обслужва. Аз няма да се разпиша!
Тук вече се изнервиха.
Не стига, че кодирането не се беше разкодирало, а и аз не съм искал да разпиша. Събраха си нещата. Поискаха да дойдат колегите им от другата група довечера да проверят те причината....Кимнах, а те изхвърчаха...на втория по би му ходело да го изнесат с краката напред, но това пак е друга тема...

Принципно понеже са ми ясни нещата, а и те са дуракоустойчиви. Та направих връзката сам, настроих ТВ-то, натиснах ОНОВАКОПЧЕКОЕТОНЕТРЯБВАШЕДАНАТИСКАМ, а от там ми излезе меню, което ме питаше на кой от виеостандартите да се гледа видео канала, където е НВО, избрах го...et voila !! Кристална картина!

Набрах телефона им:
- Ало, централата на MSAT ли е? Оправих се сам. Ами ако може да не идват онези нервните
- Що?
- МИ ЩОТО СЪМ С ИКОНОМИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ......
(кръкгх!)

Тук жена ми вече ми висеше на врата и ме обсипваше с целувки и се радваше, че нейния мъж е толкооооова умен и оправен. И каза, че пак би се оженила за мен.
- Така ли? Защо?- примлясках от удоволствие аз
- Ми ..щото си с икономическо образование:)))

Copyright: Shrunz

[Archer]

worst movie death scene ))

[Amazon]

Въпреки че съм инженер...

Щрунци е титан! трябва да му издирим всичките стари неща.

[pnp5q]

[EddieBG]

[Ivanov]

Еми като цена почват да ги настигат

[Thorn]

[Ivanov]

От тогава ли бе !!!!А сега знам че е нормално....справка:
https://www.youtube.com/watch?v=kRz0nR5 ... 5n4iYo0Hwv +18

[Dinain]

Въпреки че съм инженер...

Щрунци е титан! трябва да му издирим всичките стари неща.

Я споделете нещо, че интересно...

[Amazon]

Я споделете нещо, че интересно...

– Ще помогнете ли? – насечен женски глас с твърд западен акцент режеше слуха ми.

– Да, нали затова звъните на „Trollbusters“ Co. Ltd – Varna, Bg? Това е нашата задача. Фирмата ни е специализирана в откриване и опитомяване на тролове. Ние поемаме и грижата за трола след неговото улавяне. Не мога да не се похваля с ювелирната ни акция с един двумесечен трол. Пакостите, които вършеше, бяха да влиза нощно време по магазините и да яде дъвки Орбит, от зелените, дражетата само. Изчезнаха от целия град. Проверете по магазините и при вас. Като го залових… Ах каква картинка… чудесен екземпляр – мъничък, козинката му не беше станала четина, пъпчиците му бяха леко релефни и без косъмчета… и…

– Мисля, че навлязохте твърде в подробностите от работата си – изхилти тя и ме накара да бъда делови.

– ОК! 200$ на ден плюс разходите? – докарах акцент на зъболекарска машинка и завиших обороти към края на въпроса.

– Приема се – изкамази тя окончателно.

…

Пътувам към София. Обмислям ситуацията. Имало трол, който дразнел хората, проявявал ексхибиционистки наклонности, нощем дъвчел асфалт и правел нови дупки по улиците, изял бил косата на Слави и една педя от ръста на Люси, който не пеел чалга. Голям беладжия.

Пристигнах. Отивам направо към парка. Онзи парк, където почти всеки ден около 15:00 часа тролът се занимавал със заклещване на съешаващи се псета.

Бях си сложил работния шлифер. Отдолу бях гол. Издавам ви една тънкост от занаята. Видът на еректирал член действа на троловете като електрошокова палка. Дори Елин Пелин е откраднал идеята от там за опашката на Фют и действието й върху Мирелайлай или там както се казваше. Та при вида й троловете изпадат за няколко минути в несвяст. И само трябва да се каже „Дзак“. Това действа като катализатор на процеса. „Дзак“ е свободен превод на източногерманското „Sauberlich“ /заубълих/, което пък е предоргазмен вик на местните гюлетласкачки. Навремето д-р Гюмпфелдайнцнагел, виден колега трололог от ГДР, е наблюдавал как троловете оставали учудени, когато чуели този вик и… но да се върнем към наши дни.

Паркът. Следвах скицата и се озовах точно на описаното място. Чаках.

Не знам колко чаках. Скрит зад едно дърво. Държах една цигара и двамата с нея умирахме един за друг.

Ето го… т.е. я… опитното ми око веднага класифицира екземпляра… едър женски, достигнал зрялост, около 1 м 15 см висок. От миризмата, която се носеше, можеше да се познае, че не се е чифтосвала година, година и нещо. Четината й лъщеше на слънцето. Беше яла някакви грудки, остатъците по устата й и леките предъвквания между хриповете показваха, че е било скоро.

Ще действам! Представих си мацата от рекламата на Ариел с изчезващите петна, направени от пенсионера, нагъващ спагети. Погледнах се долу. Готов! Изскочих и разгърнах шлифера и тъкмо трябваше да кажа „Дзак!“:

– Дизииияк!

Никаква реакция от страна на трола. Веднага съобразих, че е софийски трол и е свикнал на твърд говор, а аз го подкарвам с вик за варненски трол, и мигновено се поправих:

-Дъзъъъъак!

Тролът се вкамени. Оцъкли се и настръхна. Няма време за губене. Извадих портативна сглобяема решетка и го захлупих с нея. Повдигнах единия край, сложих металното дъно. Катинар. Ключ. Готово!

Тролът се свести.

– Щрунц?

– Познаваме ли се?

– Не и на живо – тя потресе глава и от собствения й пърхот очите й се насълзиха. Обърса мътното желе с вроговената си длан и продължи. – Ти не ме познаваш. Ще ме пуснеш ли в името на там нещо си?

– Няма как. За това ми плащат. Да хващам тролове.

– Ами ако съм караконджул?

– Караконджулът е същество с полусвинска, получовешка душа. Живее под мостовете и напада хората, преминаващи по моста, най-вече нощно време. Козината му е по-дълга. Не си.

– А ако съм таласъм?

– Таласъмите са духове на домашни животни, които обитават таваните на къщите, и единственото, което могат да правят, е да издават звуци и да тропат. А и денем ги няма.

– А гном?

– Тролът е пълен противовес на гнома. Гномът е максимум 20 см висок, има островърха шапчица (плоско откраднат магьоснически елемент), живее под земята и е умален модел на дебело човече.

– А леприкон?

– Леприконът е като малък ирландец. Риж с остри уши. Нещо като продукт от изнасилване на елф от трол. По Холмарк ги показвах скоро…

– Ами фея?

– Виж се!

– Ок, а гремлин?

– Тъп филм беше, а и теб не те е страх от вода.

– А леминг?

– Играл съм я играта на компютър. Забавна е. Но… Абе я не ми се прави на Ники Кънчев. Трол си!

– Воистина – казвайки това, тя наведе очи и заби нокът в една незараснала пъпка, лицето й се изкриви. Опита се да докара драматизъм. Не и пред мен, тези не вървят.

– Не ме гледай като преял с трюфели трол. Това е. Водя те във Варна.

Уговорих с една спедиторска фирма да ми превозят клетката със самолет. Просто не бих понесъл да пътувам в една кола с трол. С малък – да. Но с възрастен, разгонен, женски???

…

– Ало?

– „Trollbusters“ Co. Ltd – Varna, Bg.

– Ами… как да ви кажа… тролът избяга.

– Моля?!?!

– Ъхъ…

Аз каквото можах направих! Вече знаете как се обяздва трол… не ми се идва пак. Уловете си я сами!

Аз имам работа тук. Някакъв трол скубел с шепи косми от неогрети от слънцето места на спящи хора и събирал заешки барабонки. Нощно време влизал по магазините, поставял ги в кофички Активия и добавял с маркер надпис „с мюсли“.

За бога, братя, не купувайте. „Данон“ не произвеждат „Активия с мюсли“!

[Amazon]

Изпратено от Strunz на 1/8/2003 10:16:08

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!

[Amazon]

Разкази : Война на световете
Изпратено от Strunz на 29/7/2003 16:50:38

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените.

Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете.

Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив.

Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.

Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...'
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта.
Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува
И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки.
Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!"
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване.
Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий"
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.



Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си.
Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични ( сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.

Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."

Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.


Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии.
Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."

Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.

Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.

[Amazon]

Разкази : Киргизка смазка, гласова поща и Гогата за капак...
Изпратено от Strunz на 24/3/2003 18:19:29

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на

сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като

си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

[Amazon]

Етюди : Признаване на изневяра чрез писмо до жената
Изпратено от Strunz на 23/3/2003 23:00:40

Нормално ли е?
Това искам да ви питам
Тук по-долу ви поствам и писмото

"Скъпа ми Евдокийо,
помниш ли кога преди 3 години аз вече безработен инженер-авиоконструктор ти казах, че ще се кача в планината да паса овце. Ти ми изсумтя одобрително.
Толкова време мина очите ти не съм виждал. Писма ти пиша и ги пращам по Гьоре Лудото, дори не знам дали ги получаваш, а от теб ни вест ни кост. И пари ти пращам по него. Получи ли ги? Или новия уокмен на Гьорето е с мои пари?

Сещаш ли се когато се роди едно агънце преди две години и го кръстих на теб - Евдокия. Вече е голяма и красива овца. Не ме гледай така. Да, красива е.
От три години човек не виждам. С изключение на Гьоре и чорбаджията ми.

Евдокия е красива. Дори красиво гледа. Тя ми е сега най-близкото същество. Не ме вини, скъпа ми съпруго. Аз я къпя. Не мирише като другите.

Съблазни ме тя. Аз бях безсилен. Беше красиво. Усещането беше, беше....абе помниш ли като си купихме Жигулито? Е? Нещо такова!

Реших, че повече не мога да живея в лъжа и затова ти признавам за моята връзка с нея. Е, естествено всяка връзка си има кризи. Веднъж бях задрямал, подпрян на някой пън. Събуждам се и гледам коча връз Евдокия. Сви ме корема, гърлото ми се степа. Мамито му й коч! Бих го с гегата 3 дни наред кога го видя. Цяла нощ след това седях на колене пред Евдокия и я питах "Защо?? Как можа? Какво ти липсваше?". Плаках, а тя яде и преживяше.
След това със злоба я любих. Няколко пъти. По това тя ми напомня за теб. И ти и тя можете да ядете дорде правим секс

Не ме съди
Твой ...и неин
Захарий"

Та това е писмото
Или мислите, че по-нормално и джентълменско и честно бе да й го кажа в очите. Сън не спа дали съм постъпил правилно : с писмо или в очите?

[Amazon]

Разкази : Животът не ни позволява да сме идеални
Изпратено от Strunz на 24/9/2003 9:42:41

Аз, като един умен човек, който храни опит и от чуждия такъв, много обичам да давам съвети. Ще ви съветвам сега за спонтанността ( дума с три нъта и три тъта, е има и две ота, две ата и две съта, но да не издребняваме).

Трябва да сме спонтанни в секса, да няма уговорки, приготовления. Да живеем за момента. Защото аз веднъж изтървах mementoто и още ме mori това.

А то беше защото отново исках всичко да е идеално.
Но не като старата соц дъвка “Идеал”, която цяло едно поколение я намира за точно същата гавра като да кръстиш морга “Щастие”, презерватив “Sure”, торта Мраморна, циганин Белчо или шампоан “Глава и рамене”/сякаш ако нямаш косми на раменете не трябва да го ползваш, а?/
А да е идеално като онова, от което после те заболяват зъбите от захарността на спомена докато го разказваш.

Поканен съм от едно създание на вечеря със свещи. Попитах я какво да взема, а тя ми каза нещо за пиене.

Ясно си беше, че вечерята беше камуфлаж за хорските езици. Ако не се сещате за какво става дума, ще ви намекна – секс!
Щедростта ми, прословутата горката, не ми позволи да взема по-малко количество вино от 25 литрово бидонче, ексдом на сирене за експорт.
Три часа след началото на приготовлението бях готов.
Пълно снаряжение. С раница и бидонче на връв. Бидончето го бях оборудвал с колелца от един куфар, които залепих за да мога да го суркам, че от нас до кв. Чайка си е бая път.
Със себе си носех : отварачка за бира, лента с 32 презерватива около кръста, залепен микрофон на гърдите /обръснати преди това/ за да мога да запиша за поколенията разговора, снимки от казармата, диапозитиви от Ермитажа, резервен чифт чорапи / в случай, че тези се изпотят от мъкненето/, американско веро и ръкавици за миене на чинии, аптечката от колата, парализиращ спрей за vinoveritas джебчии, половин хляб и две кебачета за из път, бутилчица с газ за запалки, видеокасета “Анални кралици ІІІ – Презареждането” и още една от сватбата на братчеда, фотоапарат, 5 резервни ленти, китара на гърба, песнопойка, джапанки, тривка, пемза, хавлия и шапка за баня, четка за зъби, флос, уокмен, зарядно за мобилния, помпа за увеличаване на пениса, молив за карти, лист с начертани полета с Н и В, пак за карти, колода карти, тесте джокери, колекцията от салфетки за размяна, испанобългарски разговорник за да превеждам Хулио Иглесиас докато пее, книжка за оцветяване, контактен гел, гел за коса, антипърспирант, тиган за незалепващи на сутринта палачинки, вакуумиран плик с пъстърва в марина, малка разфасовка от бурканче с кисел чесън, две свещи, три божура, чекийка, магнит и цял джоб пълен с ядки и кламери.

Всичко това беше или в раницата или привързано по мен и дрънчащо величествено. Беше удвоило теглото ми, но това не ме плашеше.

Не можах да вляза в колата. Опитах да си взема такси, но таксиста се прекръсти и почна да нечленоразделя по радиостанцията разпарящ се от смях. Останалите бакшиши на пиацата му отвърнаха с клаксони и присвятквания. Добивах лека известност.

Залезът падна над града. Сигурно още го боли задника от телевизионната кула, но стоически си замълча.

Повече от час аз се мъкнех като терминатор и погледа ми мразеше всички жълти коли и им говореше I’ll be back. Бавно напредвах, почивах, пушех, а на всеки три спирания вадех китарата и свирех за пари, да не съм капо.

В около 23:57 часа пристигнах пред блока. Опитах се да мина през входа, но не успях. Всичко ми пречеше. Успях да отворя и другата страна на вратата с лопатката, която висеше на кръста ми, но като стигнах до асансьора разбрах, че там да вляза екипиран така е все едно да си вкарам главата в ауспух.

Излязох пред блока и натиснах звънеца й, чаках. Чаках. ЧАКАХ. Н и к о й.
Натисках и натисках, чак взех да скимтя.

Тогава реших да й направя серенада. Извадих китарата и запях “O, sole mio…” но на португалски, защото в интернет текста само на такъв език го намерих.

Любопитни муцуни същества незавършили еволюцията си накацаха по терасите. Пеех деветата си песен от репертоара когато към мен полетяха домати, щипки, кюнци, дискети, компоти без сок и т.н. всички надлежно екипирани с викове от гаубиците им гласяйки почти едно и също “Разкарай се, бе кретен!”

Аз подскачах и успешно маневрирах между нападките и продължавах да възпявам моята среща с едноименната песен на Щрунците.

Полетя към мен вчерашна манджа притоплена до врялост и ме ощави. Пуснах китарата и взех да скимтя, квича, вия, дръгна, ръмжа../бих добавил и да си оближа топките, само и само да разберете за каква кучешка болка става дума/

Доволство залегна вражеските редици от балкони. Хъхъкания и отекващи оригвания описваха първия им успешен удар-попадение.

Събрах сили и гневно им запях “Комунизма си отииивааа...” защото и по ощавеното теме бях един същински Щрунц Тръпката, пародия на Кръпката, който сам по себе си е пародия на и той ако знаеше кого щеше да се ожени за него...

Врагът се оживи. За 35 години съвместно съжителство едва сега входът беше задружен. Имаха общ противник – един келеш, пеещ на неразбираем език и то равноделно. Нещо, което е в разрез с тяхното понятие за култура, бахур, кючек и Чайкафолкфест.

Отново артилерия. Замразени патладжани, автомобилна гума, портрет на нечия жена в рамка, голяма да се събере Наполеон с вдигнати ръце, часовник с изпружена кукувица, саксия с мушкато / естествено последвана с удар от тиган в глава, като последната е на осквернилия мушкатото шипченски опълченец от Чайка, а инерцията на тигана е придадена от ръката на онази, която преди 20 години и преди 20 килограма му е взела фамилията/

Включиха и юнген солдатените. Келешите квичаха от кеф и хвърляха по мен чиниите с гадни манджи. Един превъзбуден сополанко метна супник с потекло, а потеклото в лицето на баба му припадна потресена.

В продължение на час може би, а защо и не, продължи битката. Краят настана когато о.з. обергрупенфюрера на блока, облечен в потник, който някога е бил без дупки, но и тогава едва ли е скривал могъщо окосмените му телеса, от втория етаж ме заля с бензин и си запали цигара. Всички спряха да хвърлят и настана тишина, прасе да заколиш – ще се чуе...Изродите чакаха да видят дали ще ме запали. Аз не чаках.

Някой беше повикал и полиция. Разбрах го докато бягах панически само и само да не ме подпали гадния фашист и видях в огледалото за обратно виждане на раницата полицейски лампи. Отвсякъде е било време да си ходя.

На следващият ден се видях със създанието. Бях в лепенки, синини, изгаряния, опърлени косми в носа и ушите / забравих да спомена, че като избягах направих глупостта да си запаля цигара и .../ Тя каза, че живеела в другия вход. А и квартал Чайка ли съм казал? О, не, тя живеела в квартал Левски.

И така. Човек никога не може да е идеален. В стремежа си да подготвим всичко изпускаме най-важното. Животът!

Хайде, аз ще си ходя вече. Пич, я ми подай онази патерица.

[Amazon]

Разкази : Урок по салса
Изпратено от Strunz на 9/6/2003 13:08:23

Като бъдещ кръстник трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат по специални случаи ( за първи път на поклонението на портрета на Брежнев по случай едноимената кончина). Настъпаната застаряваща сватбарка има странното свойство да си промени лицето до неузнаваемост, да зяпне като за пародонтозно дефиле и да увековечи болката си от това, че си я настъпал с обърсване на гранясалото си червило по току що излезлия от химическо чистене ти костюм.

Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди изрисувани като от майстор на саркофази през цялата сватба те кара да се замислиш относно танцуването на хоро. Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.

Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъка не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или можеше да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл ?

Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там.

Надпис на вратата. "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба" Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фанелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее.
Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и ...абе ще тропам.

Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете.

Пуснаха я..."Суавементе.....беса ме....суавементе..."
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките.
Ако бях повърнал върху Хосето или ако бях си събул гащите и питам дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък може би нямаше да направя такова впечатление.

Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова.
Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на който му изкърцах "И аз твойта!"

След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада със стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко от колкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Те караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце ( по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.

"Суавементе...беса ме..."
Вихъра на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.

"Суавементе....беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице.

Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но аз ще се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.

- И този път без своеволия, младежо - измомоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.

"Суавементе....беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях се от нея, но се подхлъзнах и ...шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици. Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.


"Суавементе.....беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки....шляп...забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, просвистяха над главата ми. Подскочих после и й стоварих удар tet-a-tet. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това почти ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракота се пукна. Теракота, който беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.

"Суавементе....беса ме..."

Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като от клипа на Майкъл Джексън дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпроса. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фанелка.


На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене.
Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе....беса ме...". Явно пак ще го нося след нея.

[Amazon]

Тези успях да издиря, но далеч не са всички. Едно време човека си имаше собствен сайт и книга издаде - после изведнъж се изпари.

Проблемът е следния. Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса:




1. Някой да е крал скоро Mercedes ? "А" класа? Трябва ми електрониката ...

2. Кога ще оправят пътищата?

3. Къде е Сиса?




Разяснявам.




Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство... Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.

Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной .

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изгасяне клекне ниско, се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито . Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.




Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари!!!

Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той е предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютъра засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABSa все едно колата се занася и е неуправляема...И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPSa авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища !!!

Освен това наскоро ходихме с Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя Мария по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчика е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше станал като нишка. Спирайки, се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина, пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич. Та по третия въпрос. Някой да е виждал Сиса?

Трябва ми седалката обратно...

[Thorn]

Кое е интересното на снимката?

Багатур да не се обажда!

[Sea Dog]

Приседналият боец, горе в дясно ?

[Thorn]

Браво. Камуфлажът е хубав.

[pnp5q]

[Thorn]

https://vif2ne.org/nvk/forum/files/Lee/ ... )_y345.jpg

[pnp5q]