Общи приказкиНа тази дата...

Място за разтуха

Модератор: Ksantip

Отговори
Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 2453
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от vassiln » 06 Авг 2018, 17:53

Може. Чух бройката от радиото и не съм смятал, а ако бях смятал, нищо чудно да ги бях изкарал 84 години.
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Stan
Редовен потребител
Мнения: 2032
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Stan » 11 Авг 2018, 13:53

11.08.1877. Решителното сражение на Шипка.




Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Прикачени файлове
800px-The_defeat_of_Shipka_Peak,_Bulgarian_War_of_Independence.JPG
Като не искаш мира, на ти секира.

ivan
Редовен потребител
Мнения: 76
Регистриран на: 23 Юли 2016, 11:48
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от ivan » 11 Авг 2018, 17:52

ЗАТВОРЕНИЯТ ПРОХОД

Не, няма да преминеш! Иди си!
Не те познавам.
И многото, след тебе идващи, не зная.
Не си ми сторил нищо. Не искам
жена ти, сред сълзи
деца сама да гледа!.
Но стигнеш ли до мен –
не ми оставяш избор! Ще те убия!
Макар да бях преди учител,
на разум и любов деца да учех. И на търпение..
Иди си по-добре!
Не искам да забравям, че братя сме!
Кръвта ти по ръцете си не искам!
Но, Бога ми, ще я пролея,
качиш ли се дотук! Умирах често
през дългите години и вече
смъртта не ме тревожи! Умирах всякак.
Но днес смъртта ми достатъчна не е!
Не стига да имам свобода!
А инак с радост бих умрял и този път!
И другите до мене – също!
Но няма да ни имаш мъртви!
И няма път на север за теб през тази планина!.
Красива
и геройска,
и славна,
и трагична,
и в епоси възпявана,
и горда,
и вечер, край огнището,
наново изживявана
в легендите,
смъртта ни
би била пак поредно поражение!.
За смърт е късно, трябва ни победа!
И нищо друго.
Върни се!
Иди си у дома!
Оттук не ще преминеш!

(11 август 1877 г., Шипка, на разсъмване)

Аватар
vassiln
Редовен потребител
Мнения: 2453
Регистриран на: 23 Юли 2016, 08:23
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от vassiln » 11 Авг 2018, 21:36

Кой е авторът?
Собирала в огороде мать красную смородину.
Снова сын уехал воевать, умирать за Родину!

Аватар
bukvite
Редовен потребител
Мнения: 650
Регистриран на: 27 Сеп 2016, 22:39
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от bukvite » 11 Авг 2018, 22:06

vassiln написа:
11 Авг 2018, 21:36
Кой е авторът?
Ивайло Радев
http://Istoriata.net - исторически форум
Историята, такава каквото е!

Stan
Редовен потребител
Мнения: 2032
Регистриран на: 22 Юли 2016, 13:15
Контакт:
Status: Offline

Re: На тази дата...

Мнение от Stan » 15 Авг 2018, 09:24

15.08.718 г. Край на втората арабска обсада на Константинопол.
Съчетанието от на умелата политика на император Лъв III, подсигурил си съюз с българите, унищожаването на арабския флот носещ продоволствия и подкрепления, изключително тежката зима и епидемията сред арабите, се оказало много добро.
Като не искаш мира, на ти секира.

Отговори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Amazon